№ 6027
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110127131 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.04.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 27131 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ... с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор .... исковата молба
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против З. З. Щ., с ЕГН
**********, от ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответникът, като
собственик на топлоснабдяван имот дължал на ищеца сумата от общо 2 131,82 лв., от която:
сумата от 1 682,78 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 411,93 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата
от 29,92 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец март 2018 г. до месец
април 2019 г. и сумата от 7,19 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г. Твърди, че ответникът
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент №
... находящ се в .... но не заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението
възлизало на общо 2 131,82 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила
договор с „....“ ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди,
че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди З. З. Щ. да заплати на „....”
ЕАД – гр. София сумата от общо 2 131,82 лв., от която: сумата от 1 682,78 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017
г. до месец април 2019 г., сумата от 411,93 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата от 29,92 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2018 г. до месец април 2019 г. и сумата от 7,19 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника З. З. Щ. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. С отговора се оспорват
предявените искови претенции, като погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до
01.04.2018 г., както и претендираните суми за дялово разпределение за месеците март и
2
април 2018 г. Позовава се на задължителна практика на ВКС. Не спори, че дължи суми за
периода от май 2018 г. до 30.04.2019 г., като признава дължимостта им. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като погасени по давност за
посочения период, както и да не му бъдат възлагани разноски по реда на чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
С определение от 19.12.2022 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по
реда на чл. 78, ал. 1и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателство по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 3084 от 26.08.2002
г., сключен между „....” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „Хиподрума“, бл. 108, вх. А и Б, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „....” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 02.12.2003 г. се установява, че З. З. Щ. е придобил собствеността
върху апартамент № ... находящ се в .... а от изисканата справка от НБД „Население“ се
установява, че З. З. Щ. е законен наследник на З. З. Щ., починал на 09.11.2019 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
3
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изч„....”
ЕООД исление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД са
били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна
енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 768,89 лв., от които
начислената сума по фактури е в размер на 1 774,28 лв., сума за връщане от изравнителните
периоди – 5,39 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият
топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има
валидност до 12.01.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
имот с абонатен № 61476, открит на името на З. З. Щ., за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2019 г. са в размер на 1 682,77 лв. – за главница с включен изравнителни
сметки и 411,93 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя
изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: .... ап. ... на който адрес е
открита партида на абонатен № 61476 на името на наследодателя на ответника. Не се спори,
че ответникът е ползвател на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и
през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
4
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 768,89 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 774,28 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 5,39 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1768,89
лв., и доколкото се претендира сумата от 1 682,78 лв., то исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
5
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на предявяване на исковата
претенция – 17.05.2021 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на
вземането до месец март 2018 г. включително, като вземането за месец април 2018 г., което е
станало изискуемо в средата на месец юни 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се
считат погасени по давност. Задълженията за главница на ответника за периода от месец
април 2018 г. до месец април 2019 г. възлизат на 188,62 лв. Исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера от 188,62 лв., като за разликата над тази сума до размера
от 1 682,78 лв. и за периода от месец май 2017 г. до месец март 2018 г., претенцията следва
да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец март 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., то същата следва да
се изчисли върху главницата от 188,62 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Видно от заключението на вещото лице за задълженията за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2018 г. е била издадена обща фактура на 31.07.2018 г., като съобразно със
заключението на вещото лице задължението на ответника месец април 2018 г. възлиза на
3,88 лв. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът
определя размера на лихвата за забава върху главницата от 3,88 лв. на 1,03 лв., към която
сума следва да се прибави лихвата за забава по издадената обща фактура от 31.07.2019 г.,
определена от вещото лице в размер на 205,63 лв., или общият размер на лихвата за забава
възлиза на 206,66 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
206,66 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 411,93
лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 29,92 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец март 2018 г. до месец април 2019 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „....” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 7,19 лв. за
лихва върху главницата за дялово разпределение, съдът намира следното: С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск,
6
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от подаване
на исковата молба – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 151,77 лв. от общо направените
разноски в размер на 818,51 лв., от които: сумата от 118,51 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платени възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. З. Щ., с ЕГН **********, от ..... ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от изпълнителния директор .... на
основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 188,62 лв. /сто
осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ - главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец април 2018 г. до април 2019 г., и
сумата от 206,66 лв. /двеста и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 151,77 лв. /сто петдесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 29,92 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет и
две стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец март 2018 г. до месец
април 2019 г. и сумата от 7,19 лв. /седем лева и деветнадесет стотинки/ – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г., като неоснователни, и за главница за сумата над 188,62 лв. до първоначално
претендирания размер от 1 682,78 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и два лева и седемдесет
и осем стотинки/ и за периода от месец май 2017 г. до месец март 2018 г., както и за лихва за
забава за сумата над 206,66 лв. до първоначално претендирания размер от 411,93 лв.
/четиристотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки/, като погасени по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „„....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ....., с ЕИК ...., представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице – помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
7
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8