РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Мадан, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20225430200079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № *** г.,
издадено от С. Р. К., Началник група в ОДМВР С., РУ М., с което на М. Д. Д., ЕГН
********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 30.10.2021
г. около 07:41 ч. в с. С., ул. „А.“ на кръстовището за гр. М. с посока на движение от с. С. към
разклон Ч. е управлявал лек автомобил джип „Гранд Чероки“ с рег. № ****, който не е
регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на 24.03.2021 г. по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключена застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
В жалбата се излагат съображения, че при реализиране на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения както на материалния,
така и на процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят на 30.10.21г. докато управлявал
личния си автомобил „ Гранд Чероки“ с рег. № **** бил спрян за проверка от служители на
Пътна полиция в село С.. След като представил документите за автомобила се оказало, че
липсва застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Останал силно
изненадан, тъй като счетоводителят на дружеството му бил натоварен с ангажимента да
сключва застраховките на всички автомобили - лични и фирмени. Веднага му позвънил и се
оказало, че това бил негов пропуск. Тъй като този автомобил го ползвал само за лов, и той
самия не бил обърнал внимание, че застраховката била изтекла. Счита, че е налице
допуснато нарушение от страна на контролните органи на разпоредбите на Наредба № 1-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Посочва, че съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да
е налице основание за ангажиране на отговорността му по чл. 140 от ЗДВП е необходимо
1
след получаване на уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да бъде
изрично уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Посочва, че не бил
уведомен за това обстоятелство. Към момента на проверката автомобилът бил с поставени
регистрационни табели, поради което в конкретния случай за него липсвали обективни
признаци по които, да разбере, че управлявам автомобил, който е с прекратена регистрация.
В НП не било посочено нито едно доказателство, подкрепящо нарушението от субективна
страна. Моли се да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния представител
юрисконсулт В. моли да бъдат приети изложените в жалбата претенции за неоснователни и
да бъде потвърдено така издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. При условията на евентуалност моли на осн. чл.43, ал.2, т.4 от ЗАНН, във
вр.с чл.59д, т.1 от ЗАНН и чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да бъде приложен закон за по-лекото
наказуемо наказание доколкото липсвало съществено изменение на обстоятелствата, при
което е извършено нарушението, ако бъде извършена преценка, че в случая е извършено
административно нарушение по Кодекса за застраховането, а именно такова за управление
на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.10.2021 г. около 07:40 ч. в с. С., ул. „А.“ на кръстовището за гр. М. с посока на
движение от с. С. към разклон Ч. жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил
джип „Гранд Чероки“ с рег. № ***, когато бил спрян за проверка от св. Р. Н. Д., св. В. И. Д.,
както и Р. Н. Д. – полицейски служители при ОД МВР С., РУ М.. При извършената проверка
се установило, че за управляваният от жалбоподателя автомобил „Гранд Чероки“ с рег. №
*** няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Установило се, че същия автомобил е с прекратена регистрация от
24.03.2021 г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Водачът на автомобила заявил, че не е уведомен, че му е изтекла
гражданската отговорност, както и че не е знаел, че му е прекратена регистрацията на
автомобила.
По този повод бил съставен АУАН серия GA акт№*** г. в присъствието на
нарушителя за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 – управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред. Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението, административнонаказващият орган е издал
и обжалваното НП, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели- В. И. Д., Р.Н.Д.. Съдът оцени показанията на разпитаните по делото
свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
писмените доказателства АУАН серия GA № *** г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г
От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Затова съдът
отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо
повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в
АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други
факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Такива
не се твърдят от жалбоподателя, а оттам и няма как да бъдат установени други.
2
Връчването на Наказателното постановление и собствеността върху лек автомобил
„Гранд Чероки с рег. № *** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената заповед.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя,
нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели очевидци и
нарушител, на когото е предявен за запознаване и му е предоставена възможност да изложи
възраженията си срещу него, което той не е сторил, с което е съобразено правилото на чл.
40 от ЗАНН
Не се създава неяснота относно нарушението, което да ограничава право на защита
на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на
извършването им, от значение за съставомерността им и за параметрите му. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението
се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената
санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е
управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно
прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени
регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството,
дали на 30.10.2021 г. жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в
АУАН и НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена на 24.03.2021 г.
регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени
в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на
МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
3
администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила. Задължението за
уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от
Кодекса на застраховането. В случая няма никакви данни жалбоподателят, като собственик
на процесния автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП на 24.03.2021 г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, което е
различно от уведомяването му от Гаранционния фонд. Липсват също така данни или
доказателства жалбоподателят, към датата на извършване на вмененото му нарушение на чл.
140 от ЗДвП – 30.10.2021 г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен
да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство.
По делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната
страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост - неустановени са
както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на
соченото противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към
състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1
от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на автомобила. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се
изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
"непредпазливост". При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, същият към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от
ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е доказано виновно извършване
на деяние по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Деянието на жалбоподателя осъществява състава на
нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ
Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, а съобразно чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
глоба от 250 лв.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът
намира, че са налице законовите предпоставки да упражни правомощието си да
преквалифицира деянието, за което е наказан жалбоподателят, като приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Както се посочи, деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл.
638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е предвидено административно наказание
глоба в размер на 250 лева. За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП се предвижда административно наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно
Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС: "кое престъпление е по-тежко
наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание". Изведените
4
указания по приложението на закона следва да намерят съответно приложение в
производството по ЗАНН, като в случая по-леко наказуемо е нарушението по чл. 638, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като за него е предвидено единствено наказание глоба
във фиксиран размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на
обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/. Не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено на 30.10.2021
г. около 07:40 ч. в с. С., ул. „А.“ на кръстовището за гр. М. с посока на движение от с. С. към
разклон Ч.. Не се променят и фактите, че нарушението е осъществено при управление на
собствения на жалбоподателя лек автомобил джип „Гранд Чероки“ с рег. № ***, който бил с
прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – след получено уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ поради липса на сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност за процесното МПС. От събраните по делото
доказателства – показанията на св. В. И. Д. и св. Р. Н. Д. се установява, че към момента на
извършване на проверката е липсвала сключена задължителната застраховка Гражданска
отговорност на управлявания от жалбоподателя автомобил, което обстоятелство се признава
и от последния.
От друга страна деянието по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е доказано
от субективна страна. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна
норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по
чл.638, ал.1, т. 1 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по
непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението
изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост
(самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Това е
така, защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди да поеме
управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство може да
бъде установено от водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Нещо повече – нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в
задължение на водача на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение,
освен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и да носи контролен талон към знака, както и застрахователната полица.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по на осн.
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в
такова по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което преквалифициране е напълно
допустимо и не ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият се е
защитавал по релевантните факти. Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер от 250 лева. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под
предвидения най-нисък размер.
В случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
„маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
5
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се
по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
Същевременно с измененията в закона, макар и след извършване на нарушението се въведе
дефинитивна норма за „маловажния случай“ по смисъла на ЗАНН - пар. 1, т. 4 от ДР към
ЗАНН, според която маловажен е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение,
поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на 30.10.2021 г. около 07:41 ч. в с. С., ул. „А.“ на
кръстовището за гр. М. с посока на движение от с. С. към разклон Ч. е управлявал
собствения си лек автомобил джип „Гранд Чероки“ с рег. № ***, който не е регистриран по
надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на 24.03.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, поради несключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, като на
жалбоподателя се наложи административно наказание глоба в размер на 250 лева.
Доколкото не е налице хипотезата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК
разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като наказателното
постановление не е отменено, а е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение на осн.
чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН Наказателно постановление № *** г.,
издадено от С. Р. К., Началник група в ОДМВР С., РУ М., с което на М. Д. Д., ЕГН
********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НАЛАГА на М. Д.
Д., ЕГН **********, на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на
30.10.2021 г. около 07:41 ч. в с. С., ул. „А.“ на кръстовището за гр. М. с посока на движение
от с. С. към разклон Ч. е управлявал собствения си лек автомобил джип „Гранд Чероки“ с
рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена
регистрация на 24.03.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради несключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, административно наказание глоба в размер
на 250 лева (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6
7