Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 05.03.2020г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                              Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1601 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 5 от ЗБН.

 

В исковата молба  по делото се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана след постановяването на определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

            От ответника „Б.“ АД, на когото „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания по Договор за банков кредит от 07.06.2006г., със седем допълнителни анекса, са били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката е била уведомена. Прихващанията са за: суми от 253 500 щатски долара и 15 773. 20 щатски долара, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.10.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от И.М.И.  вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 127880/18.12.2013г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 29.10.2014г., както и след това, срещу задължение на „БКС Запад“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане;  за суми от  75 186. 56 лева и 5 916. 18 лева, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от И.М.И.  вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 109558/19.06.2013г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 29.10.2014г., както и след това, срещу задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане; за сума от 220 000 евро, както и начислени, но неосчетоводени лихви,  обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от Т.Н.А.  вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката договор за откриване на банкова сметка ***на сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви (общо 230 292. 82 евро), със задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане и суми от 500. 54 лева и 97 лева, 18 397. 68 долара и 622. 68 долара, 131 436 евро и 9 888. 46 евро, обективирано в Изявление за прихващане с вх. № 10587/03.11.2014г. на ответника за прихващане на цедирани от П.М.П.  вземания за сумите, произтичащи от сключен с банката Договор № 63842/20.08.2010г.  за безсрочен депозит „Евролев“ по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това,  произтичащи от сключен с банката Договор № 66753/12.01.2011г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това и произтичащи от сключен с банката Договор № 63898/01.09.2010г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014г. и след това,  срещу задължение на „Б.“ АД по Договор за банков кредит от 07.06.2006 в размер към 29.10.2014г. на 1 518 383 лева до размера на по-малкото вземане.

Според изложеното в исковата молба изявленията за прихващане не са породили правно действие и са нищожни, тъй като не са били направени в установената форма – писмена форма с нотариална заверка на подписа (чл. 59, ал. 2 от ЗБН).  

Налице са предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността  на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради спиране на плащанията,  направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г., поради спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен факт. Решението е било обявено по партидата на банката в търговския регистър и отразено в медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. като аргумент за удължаване на срока, за който банката е била поставена под специален надзор е било посочено обстоятелството, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Прихващането е и в деня, в който банката излиза с окончателно решение, което е доказателство за наличието на знание от страна на ответното дружество за неплатежоспособността.

Прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и тъй като са извършени от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН при действащата редакция.  Дори да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на нормата недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

При изложеното в исковата молба се иска са бъдат обявени за нищожни прихващанията, евентуално да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността посочените прихващания, като извършени при знание за настъпилата неплатежоспособност, евентуално като извършени след 20.06.2014г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор.  

Съгласно направеното уточнение в хода на делото (съдебно заседание на 26.04.2018г.),  исковете за нищожност на прихващанията поради липса на форма се водят от   „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, чрез синдиците, а останалите искове - от  синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.

 

 

Ответникът „Б.“ АД оспорва исковете като неоснователни.

Прихващанията не са нищожни поради липса на форма тъй като е приложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. „КТБ“ АД (в несъстоятелност) не може да се позовава на нищожността щом е приела ефекта на извършените прихващания с осчетоводяването им. По общата приложимост на посочената разпоредба ответникът сочи Решение № 467 от 31.01.2014г. по гр.д. № 2392/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Ответникът оспорва и знанието си за неплатежоспособността при придобиване на правата/задълженията по прихващанията. Специалният надзор не може да се третира като доказателство за неплатежоспособност. Още повече, че лицензът е отнет пет месеца след поставянето на банката под специален надзор. Щом компетентните органи пет месеца не са могли да установяват наличие на неплатежоспособност за банката, е несериозно да се твърди, че тя е „ноторноизвестен факт“. Законът не случайно обвързва знанието именно с отнемането на лиценза на банката, а не с други обстоятелства, каквито са например поставянето й под специален надзор.    

Ответникът възразява още, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,  в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., изисква прихващанията да са извършени от длъжника. Процесните прихващания не са извършени от „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), а от кредитор на банката. Ищецът не е представил доказателства за настъпването на правните последици от прихващането, за което е уведомена банката и на това основание исковете също не могат да бъдат уважени. 

 

С допълнителната искова молба отново е била обоснована основателност на исковете. Счетоводното отразяване на извършените операции – на цесиите и на прихващанията на суми, не се отразява на правния ефект на сделките, който е настъпил независимо от последващите действия на банката, които имат изцяло счетоводен ефект. Решението от 20.06.2014г. на УС на БНБ е показателно за финансово-икономическото състояние на банката и при широката му публичност се създава презумпция за известност на съдържащите се факти относно предстоящата неплатежоспособност на банката. Въпреки липсата на изрична разпоредба, която да придава обратно действие на измененията, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., следва да се съобрази текста на § 6, ал. 1 от ПР на ЗБН, който предвижда, че законът се прилага и по отношение на производствата по несъстоятелност на банки, открити преди влизането му в сила. Съпоставен с текста на чл. 14, ал. 2 от ЗНА, който предвижда, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден, то новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН следва да се приложи и за вече извършени прихващания. Същевременно предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършените прихващания е възникнало и с откриване на производството по несъстоятелност и към тази дата се преценява действащата материално-правна норма.         

 

С допълнителния отговор ответникът е потвърдил възраженията, оспорванията и правните си доводи.  Относно исковете по чл. 59, ал. 3 от ЗБН се позовава и на публикуваните стенограми от срещите при Президента на Р България във връзка с „КТБ“ АД  от 29.06.2014г. и 14.07.2014г., които свидетелстват, че към тези дати дори в компетентните органи не е имало наличие на знание за състоянието на неплатежоспособност на банката. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й от 28.11.2014г. е материално-правна норма, на която не е придадено обратно действие с изрична законова разпоредба (арг. чл. 14, ал. 1 от ЗНА, връзка с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Р България за 2014г.). 

 

Третите лица подпомагащи страни на ответника Т.Н.А. и П.М.П. не са дали становище по исковете.

 

В хода на делото е било извършено допълнително законодателно изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.),  тази разпоредба, в редакцията й след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г.,  се е прилагала от  20.06.2014г. Обществено известно е, че законодателното изменение е било предприето по повод  искания в този смисъл от представители на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност).

 

Във връзка с приложимостта на разпоредбата по настоящото дело, производството  е било спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2018г., образувано по искане на общото събрание  на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) в частта „чл. 59, ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014г.“

 

         Производството е било възобновено по реда на чл. 230 от ГПК на 15.05.2019г., след като на 14.05.2019г. в „Държавен вестник“ е обнародвано определение за прекратяване на конституционното дело, при отклоняване на искането на общото събрание  на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г., последно изм. бр. 33 от 19.04.2019г.), поради междувременно извършеното  изменение на разпоредбата от 19.04.2019г., като в края е било добавено „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“.

Същевременно съгласно новата разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗБН (ДВ, бр. 83 от 2019г., в сила от 22.10.2019г.), вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1 и за тези вземания се прилага чл. 100. Според разпоредбата на чл. 100 от ЗБН, кредитор, чието вземане е предявено и прието по реда на чл. 65, ал. 2 след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване с вече платеното.   

 

След  произнасянето на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2019г. за това кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН и по-конкретно следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове, е бил даден ход на делото по същество.

Никоя от страните не е претендирала присъждането на разноски в производството по чл. 78 от ГПК.

 

 

Междувременно е била дадена  изрична възможност на страните да дадат становище  относно съответствието на законодателното изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (даденото обратно действие)  с международноправните актове, по които България е страна. Това е било  поради  различните изразени мнения в правната общност в страната след приемането на § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.), включително депозираните становища по к.д. № 11/2018г. –  на Пленума на Върховния административен съд и на Фондация „Български адвокати за правата на човека“, публикуваните научни статии и междувременно постановени съдебни  решения по идентични спорове (напр. Решение № 1386 от 26.07.2019г. по т.д. № 1468/2017г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, особено мнение по т.д. № 4749/2018г. на Апелативен съд – гр. София).  

  

С оглед дадената възможност от ищцовата страна е представено становище, с което е обоснована конституционосъобразност на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в действащата редакция, както и съответствие с чл. 1, § 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, при позоваване на постановеното Решение № 39 от 02.07.2019г. по т.д. № 1283/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., а от ответника в хода по същество е заявено, че се поддържат подадените отговор и допълнителен отговор с допълнително изявление, че евентуалното прилагане на изменената разпоредба на чл. 59, ал. 5 от ЗБН би противоречало на справедливостта.

 

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

На 20.06.2014г.,  в часовете преди обяд, от „К.т.б.“ АД е било направено уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции. Обстоятелството е станало известно на  обществеността чрез медиите.

С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали обществено известни чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г.

Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото й състояние  и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително  са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. -  на  дружествата „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д. О.“ ООД и „Афа“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите.

С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори.

Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е бил внесен в БНБ  на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Той е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка.

С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е  било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г.  да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г.

На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било посочено, че  на основа на данните от анализа, оценката и заключението  на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. 

След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността  за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал.

Междувременно  през време на цялото действие на особения надзор е имало изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите.

На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

  По делото липсват доказателства за това кога точно е бил изготвен докладът (направено заключение за стойността на собствения капитал на банката), както и че той  е бил  оповестен на  обществеността чрез медиите при изготвянето и внасянето му в БНБ. Включително е липсвало прессъобщение на БНБ за изготвянето и внасянето на този  доклад. В исковата молба няма и твърдения за такива оповестявания.

Констатациите по доклада обаче са били приети и обсъдени от Управителния съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към  Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД.

 Решението за отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд. Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от БНБ  на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.

С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено  в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност.

Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Междувременно във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е било постановено и Решение № 6 от 14.06.2016г. по к.д. № 1/2016г. на Конституционния съд. Постановените в производството по несъстоятелността съдебни актове не са спорни по делото.

Не е спорно и че  дружеството – ответник  „Б.“ АД е било длъжник на „К.т.б.“ АД с изпълняеми парични задължения по Договор за банков кредит от 07.06.2007г. и допълнително сключени седем анекса. Последният Анекс № 7 е бил от 27.12.2013г. и с него е било установено, че към датата на подписване на анекса непогасената и дължима от кредитополучателя главница по кредита е била в размер на 1 452 377. 53 лева.  Сумата е трябвало да бъде погасена на 12 поредни ежемесечни погасителни вноски – 11 равни ежемесечни вноски от 121 030 лева, платими на всяко пето число на месеца, считано от 05.01.2015г. до 05.11.2015г. и последна дванадесета вноска в размер на 121 047. 53 лева, дължима на 05.12.2015г.

Към 29.10.2014г. дружеството е имало задължения от поне 1 518 383 лева. Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на банката, към 31.10.2014г. са били дължими  1 452 377. 53 лева редовна главница, 60 431. 81 лева просрочена лихва от 25.06.2014г. до 27.10.2014г., 1 200 . 63 лева текущи лихви върху редовна главница от 27.10.2014г. до 31.10.2014г. и 4 548. 08 лева неустойка върху просрочена лихва до 31.10.2014г.

Не е спорно също, че И.М.И. е имал наличност по банкови сметки при банката -  суми от 253 500 щатски долара и 15 773. 20 щатски долара по Договор № 127880/18.12.2013г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***, и 75 186. 56 лева и 5 916. 18 лева по Договор № 109558/19.06.2013г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***. Вземанията, с начислени, но неосчетоводени по сметките лихви към 29.10.2014г., както и след това,  са  били прехвърлени на ответника с договори за цесия (договори за продажба на вземания) от 30.10.2014г.  и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.10.2014г.  и Изявление за прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. На същата дата с отделно уведомление цедентът също е уведомил банката за прехвърлянията.

Т.Н.А. е имал наличност по банкова сметка ***. 82 евро по договор за откриване на банкова сметка ***на сметка IBAN ***. Вземанията, с начислени, но неосчетоводени по сметките лихви,  са  били прехвърлени на ответника с договор за цесия (договор за продажба на вземания) от 03.11.2014г.  и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г.  На същата дата с отделно уведомление цедентът също е уведомил банката за прехвърлянето.

П.М.П.  е имал наличност по банкови сметки при банката -  суми от 500. 54 лева и 97 лева, 18 397. 68 долара и 622. 68 долара, 131 436 евро и 9 888. 46 евро по Договор № 63842/20.08.2010г.  за безсрочен депозит „Евролев“ по сметка IBAN ***,  Договор № 66753/12.01.2011г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN *** № 63898/01.09.2010г.  за безсрочен депозит по сметка IBAN ***. Вземанията, с начислени, но неосчетоводени по сметките лихви към 02.11.2014г., както и след това,  са  били прехвърлени на ответника с договори за цесия (договор за продажба на вземане) от 03.11.2014г. и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с Изявление за прихващане с вх. № 10587/03.11.2014г. На същата дата с отделно уведомление цедентът също е уведомил банката за прехвърлянето.

По делото не се установява към датата на сключване на договорите за цесия (30.10.2014г. и 03.11.2014г.), ответното дружество, чрез представляващото го лице, да е имало знание за финансово-икономическото състояние на банката (размера на собствения й капитал) повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите, съответно да е знаело такива обстоятелства и до 06.11.2014г., когато е било взето и оповестено Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. По делото няма изложени и твърдения за такива обстоятелства.

Прехвърлените  вземания са били осчетоводени при „КТБ“ АД. По делото обстоятелствата не са спорни. Това е било съгласно одобрени решения  на квесторите и в изпълнение на заповед № З-2732/27.10.2014г. Не е спорно, че са били осчетоводени и прихващанията.

За получени множество уведомления за цесии и осчетоводяването им, съответно за приетите изявления за прихващане,  квесторите на „КТБ“ АД са уведомили и БНБ и това също е видно от съдържанието на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка.       

Не се твърди и установява по делото цедираните по договорите за цесия вземания да са били предявявани в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД от цедентите И.М.И., Т.Н.А. и П.М.П. или от  ответника – цесионер. В този смисъл са били и изявленията на главните страни в открито съдебно заседание от 15.05.2018г. – че липсва такова предявяване.

Не се твърди и установява още влоговете на тези физически лица да са били гарантирани по смисъла на ЗГВБ (отм.), съответно да са подлежали на вписване (служебно) в списък на такива вземания, ако не са били прехвърлени с договорите за цесия, прихванати от цесионера – ответник  и приети като погасени чрез прихващане.

Съгласно изнесените от Фонд за гарантиране на влоговете в банките публични данни, към 04.12.2019г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок за разпореждане на вложителите с гарантираните влогове, изплатените суми са били 3 милиарда 687 милиона и 173 хиляди лева.  Натрупаните средства от премийни вноски на банките към октомври 2014г. са били 2.1 млрд. лева и недостигът на ликвидни средства е бил покрит от репо сделки с търговски банки и заем, сключен с Министерство на финансите. Данните са общоизвестни и могат да бъдат изведени от страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Същевременно към 31.12.2019г. в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, съгласно публичните изявления на синдиците, са събрани над 1 млрд. лева (така данните от сайта на „КТБ“ АД - в несъстоятелност). Няма данни каква е сумата, която е била необходима за издръжка на масата на несъстоятелността.   

Също съгласно обявяванията в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД (в несъстоятелност),         има изготвена една сметка за разпределение, одобрена с Решение № 41 от 24.04.2017г. на Управителния съвет на ФГВБ (с поправка), окончателно потвърдена (с частични изменения) съгласно Решение № 8738 от 19.12.2019г. на състав на Софийски градски съд, Търговско отделение, по ч.гр.д. № 5853/2017г.

Разпределена е била сума от около 507 млн. лева, от които около 409 млн. лева – за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, а останалите – за вложители над размера на гарантираните влогове (главници) – 11. 05% от вземанията.  Разпределението е било съгласно реда на удовлетворение по чл. 94 от ЗБН преди изменението на разпоредбата ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г., на което изменение е било придадено действие и по отношение на откритите до тогава производства по несъстоятелност, т.е. това на „КТБ“ АД (§ 16 от ПЗРЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г.). След изменението вземанията, за които ФГВБ се е суброгирал, са с ред на удовлетворение преди вземанията на вложителите (чл. 94, ал. 1, т. 4, т. 4а и т. 4б). Също съгласно изявления на синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), предстои изготвянето и обявяването в търговския регистър на втора сметка за разпределение.

Не се твърди и установява по делото масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД да може да бъде попълнена със сума, която да бъде достатъчна за погасяване на вземанията, в които Фондът за гарантиране на влоговете в банките се е суброгирал, при което да остане сума за разпределение и за следващите редове, включително при съобразяване на всички задължения по извършените прихващания, за които по делото е известно, че са множество и за които от синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) се водят дела по  искове с правно основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от ЗБН.

    

 

 При тези установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

 

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН

Исковете на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, чрез синдиците, за обявяване за нищожни на процесните изявления за прихващане поради липсата на нотариална заверка на подписа са неоснователни.

По правило при общата уредба на прихващането по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД изявлението за прихващане, като едностранна правна сделка, е уредено като неформално. Не се изисква форма за действителност или за доказване на изявлението. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН относно прихващанията е специална. Предвидената в нея форма на изявленията е за действителност, но касае изявленията за прихващане, направени до синдика/синдиците на банка. Изявление за прихващане може да бъде правено преди и след откриване на производство по несъстоятелност на банка, но от изричното посочване в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, че изявлението се отправя от към синдика следва, че изискването за форма е в хипотезата на вече открито производство и назначени синдици, а не преди това.

Дори това тълкуване да не бъде споделено, по делото е безспорно, че изявленията за прихващане в случая, макар направени в писмена форма, са били приети от квесторите и прихващанията са били осчетоводени. Така действието на изявленията за прихващане в конкретната направена форма  не е било оспорвано и е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ – ищецът не може да се позове на нищожността на прихващанията, ако от поведението му може да се заключи, че действителността на изявленията за прихващане не е била оспорвана.

 По процесуалната легитимация за водене на исковете следва да се приеме, че е  на банката чрез синдиците, съответно и на направеното в открито съдебно заседание уточнение. Разпоредбите на чл. 59 от ЗБН са специални по отношение на тези на чл. 645 от ТЗ (действия във връзка с попълване на масата на несъстоятелността), но е идентична фигурата на синдика (синдиците), съответно установената специална процесуална легитимация при водене на искове от синдика (синдиците) като орган на несъстоятелността, а не като представител на несъстоятелния длъжник, във връзка с приложението на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2  от ГПК (така Решение №  692 от 04.12.2006г. по т.д. № 300/2006г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 62 от 17.07.2009г. по т.д. № 39/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 93 от 03.06.2010г. по т.д. № 831/2009г. на ВКС, ТО, ІІ т.о.,  Определение № 302 от 22.03.2011г. по ч.т.д. № 10/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 154 от 22.03.2017г. по ч.т.д. № 2039/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.  и др.).  Синдиците са легитимирани да предявяват исковете по чл. 59, ал. 3 и 5 от ЗБН.

Исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН подлежат на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК („Производство по търговски спорове“) и няма пречка за съвместното им разглеждане и решаване с останалите искове по делото. Никоя от страните не е и възразила по подсъдността на исковете.

Следва да се приеме и правен интерес от воденето на тези искове – във връзка с искове срещу ответника за дължими суми по договорите за кредит. Ако се установи, че изявлението за прихващане не е породило правни последици, за ищеца съществува възможност да иска реално изпълнение по договорите.  Исковете следва да се определят като действие за попълване на масата на несъстоятелността в широк смисъл по Глава Четвърта от ЗБН,  имащи за цел възстановяване и съхраняване на тази маса (събиране на вземанията на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност) по чл. 57 от ЗБН. Поради това държавна такса по исковата молба  в тази част не е дължима предварително, както  и ищцовата банка  следва да бъде представлявана от назначените постоянни синдици  във връзка с правомощията им по чл. 31, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от ЗБН.

За неоснователността на такива предявени искове, въпреки допустимостта им, е и трайната съдебна практика, без да има окончателно влезли в сила решения на ВКС на РБ в обратен смисъл (напр. Определение № 154 от 29.03.2019г. по т.д. № 2517/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 76 от 17.02.2020г. по т.д. № 1224/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

 

По исковете по чл. 59, ал. 3 от ЗБН   

 С предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност искат процесните прихващания да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е придобил вземанията и задълженията преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземанията или задълженията  е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката.

Настоящият съдебен състав намира исковете неоснователни като недоказани по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се дава възможност на синдиците да поискат обявяването за недействителни на прихващания поради това, че придобиването на вземането и задължението, с които кредитор е извършил прихващане, е било, освен другото, при знание на настъпилата неплатежоспособност. При приложимата към процесните прихващания правна уредба в ЗБН (преди   изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.), хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН е била единствената относно недействителността на прихващания, извършени от кредитор. Последиците на прихващане в този случай могат да бъдат отменени поради недобросъвестността на кредитора и поради това, че с прихващането, което има за последица погасяване на вземане срещу банката, без реално изпълнение на насрещно задължение, се нарушава установения ред на удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Разпоредбата е идентична на тази по чл. 645, ал. 3 от ТЗ от общата търговска несъстоятелност и е израз на идеята, че регламентацията на процедурите за несъстоятелност на отделните видове търговци следва да почива на единен подход и общи принципи, макар модифицирани с оглед особеностите на производството по несъстоятелност на банките (така Мотиви към проекта на Закона за банковата несъстоятелност). Знанието на кредитора за неплатежоспособността (неговата недобросъвестност), и съгласно ТЗ, и съгласно ЗБН, трябва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и е в доказателствена тежест на ищцовата страна.

Необорима презумпция за знание, съгласно ЗБН,  има единствено в случая, когато вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (чл. 59, ал. 4 от ЗБН). Решението, съгласно действалата към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, е за задължително отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност на две основания – банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите  парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). Банковата несъстоятелност се основава на  обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност. Необоримата презумпция за знание на кредиторите е поради значението на вписванията в търговския регистър (чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ), както и възприетата с решението на Централната банка  неплатежоспособност с посочване на конкретните обстоятелства, които я обосновават, при задължителното отнемане на лицензията и предприемането на действия за откриване на производство по несъстоятелност.

Релевантна по чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да се приеме не правната преценка на кредитора относно платежоспособността на банката (неплатежоспособността е правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН,  давана от Управителния съвет на БНБ и преценявана в евентуално съдебно производство по обжалване отнемането на лиценза (чл. 151 от ЗКИ)), а знанието на кредитора за обуславящия неплатежоспособността факт. Знанието  по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е за конкретните факти, обосновали отнемането на лиценза при неплатежоспособност на банка. В случая на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) – отрицателния собствен капитал на банката, при правилото, че за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл. 39, ал. 1 от ЗКИ).  Неплатежоспособността по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не е в значението на общоупотребимия български език – качество на неплатежоспособен - който не е в състояние да плаща задълженията си (Български тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2002), а дума с правно значение, правна квалификация, при което и не е подлежащият на узнаване факт, а такъв е обуславящият, по вече изложеното, неплатежоспособността факт.

При придобиването  от ответника на задълженията и вземанията по процесните прихващания, по-късно е това на придобиване на вземанията – със сключването на договорите за цесия от 30.10.2014г. и 03.11.2014г. С оглед  възприетото от фактическа страна, не се установява, че към този момент ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения  достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна,  обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на  Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се твърди ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите.

  При даденото от съда тълкуване на обстоятелствата, които кредиторът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е трябвало да знае, е ирелевантно общоизвестното обстоятелство, че на 20.06.2014г. ръководството на „КТБ“ АД е  уведомило  Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции от банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014г. действия на БНБ по поставянето й под особен надзор.     

Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е имал за предмет  анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., но въз основа на него квесторите са предприели действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г., т.е. състоянието на капитала на банката към 20.10.2014г. още не е било установено.

Докладът на БНБ от 27.10.2014г. също се е основавал на очаквания, макар с голяма степен на сигурност,  при  изчакване получаването на финансовите и надзорните отчети на банката, което е било и изрично вписано в доклада, а предприетите от Народното събрание действия до 31.10.2014г., с оглед евентуални законодателни промени,  са били за избягване на последиците (социалния и икономически ефект) от евентуално отнемане на лиценза на „КТБ“ АД и откриването на производство по несъстоятелност срещу банката с обявяването й в несъстоятелност. Съгласно ЗБН тогава, оздравителното производство е било само преди несъстоятелността и е действал принципът, че банка, която е неплатежоспособна, не може да бъде оздравена, тъй като е загубила общественото доверие, необходимо за нормалното й функциониране. Този принцип не е бил променен, съгласно окончателно взетото от мнозинството в парламента решение на 31.10.2014г.

Едва на 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г., но както се посочи до 06.11.2014г. обществеността не е била уведомена за внасянето на отчетите и тяхното съдържание.

Или  и към 30.10.2014г., и към 03.11.2014г., при липсата на оповестени окончателни финансови и надзорни отчети на квесторите, за обществеността, включително за ответника, не е имало сигурно знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от дейността й.

При липсата на установена недобросъвестност на ответника по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, тези искове по делото следва да бъдат отхвърлени.     

Без значение е какво е предполагал ответникът относно финансово-икономическото състояние на банката, съответно възможното отнемане на лиценза й и обявяването й в несъстоятелност и как е преценил, е следва да защити интересите си като кредитор по цедираните вземания. В този смисъл са без значение и уговорките между страните по договорите за цесия. Релевантно е неговото знание за конкретното финансово-икономическо състояние на банката, съответно дали е бил недобросъвестен при придобиване на вземанията и задълженията, предмет на извършените прихващания.

За неоснователността на такива предявени искове, въпреки допустимостта им, е и единната съдебна практика на ВКС на РБ до момента (напр. Решение № 239 от 15.05.2018г. по т.д. № 986/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 160 от 04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 241 от 15.05.2018г. по т.д. № 2934/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 76 от 17.02.2020г. по т.д. № 1224/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение №  108 от 20.02.2020г. по т.д. № 2808/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

 

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН

Исковете на синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност за обявяване недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните прихващания при приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., включваща в приложното поле на разпоредбата и извършени от кредитори прихващания, са  неоснователни.

Прихващанията по делото са били осъществени с компенсаторни изявления  на ответника от 31.10.2014г.  и от 03.11.2014г., преди откриване на производството по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД.  Цедираните вземания са били изискуеми, задълженията на ответника по договорите за кредит с анексите са били изпълняеми и при съществуването на вземанията и задълженията, които са били парични, насрещни и безспорни, с достигане на компенсаторните изявления до квесторите, представляващи банката по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗКИ, прихващанията са породили действие от момента, в който са били налице предпоставките за това. Самите цесии и прихващания са били и осчетоводени при банката.

И към 31.10.2014г., и към 03.11.2014г.,  разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на която се позовава ищцовата страна обаче, е била в друга редакция, а на разпоредбата в редакцията  след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., при приемането й не е било дадено обратно действие.  Разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБН касае влизането в сила на самия закон, а не на изменението.

Компенсацията е материалноправен институт, предпоставките за възникване и надлежното упражняване на това право се регламентират от материалния закон,  което е и относно нормите, които уреждат недействителността на компенсаторните изявления. Приложим е законът, действащ към момента на извършване на прихващането.

Забраната за обратно действие на законите е общ принцип, който се извлича от понятието за правова държава (преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът може да се извлече с аргумент от противното и от чл. 14, ал. 1 от ЗНА – обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА има характер на обществен ред и следва да се прилага служебно от правоприлагащите органи. В този смисъл е становище към Решение № 11 от 09.07.1996г. по к.д. № 10/1996г. на Конституционния съд, както и най-общо решенията по множество други дела на същия съд (к.д. № 4/1992г., к.д. № 9/1994г., к.д. № 9/1996г., к.д. № 12/1997г., к.д. № 1/2001г., к.д. № 8/2013г., к.д. № 12/2013г., к.д. № 1/2017г. и др.).

Поради действието на правните норми относно недействителността на компенсаторните изявления  по чл. 59 от ЗБН по време и връзката на тези норми с правото на синдиците, при условията на процесуална субституция, да предявят иск за прогласяването на недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността,  е без значение, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е било открито след влизане в сила на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в новата й редакция. Правото на синдиците се предпоставя от недействителността на компенсаторните изявления, така както тази недействителност е уредена в приложимата по делото редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – преди   изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.       

 Аргумент за действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е  и изменението на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (§ 14, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИДТЗ, вр. § 7, обн. ДВ, бр. 20 от 2013г.). Предпоставките за обявяване за недействителни на прихващанията в общата търговска несъстоятелност са били променени, но на промяната е било дадено обратно действие и по висящите производства по несъстоятелност. Характерът на разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (материалноправна) и действието й по време са потвърдени и с Решение № 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело № 12 от 2013г.    

    При действалата към 31.10.2014г., съответно 03.11.2014г., редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за относително недействителни са могли да бъдат обявени само прихващания, извършени от несъстоятелния длъжник, каквито процесните прихващания не са и няма основание за уважаване на предявените искове  при прилагане на разпоредбата на  чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията преди   изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.    Съгласно тази редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, в която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

 

Както се посочи по-горе, в хода на делото е било извършено допълнително законодателно изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (в редакцията  след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г.), като съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.),  разпоредбата се е прилагала от 20.06.2014г., т.е. на разпоредбата е било дадено обратно действие. С ново  изменение на преходната разпоредба (от 19.04.2019г.),  в нейния край е било добавено  и „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“, а съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (ДВ, бр. 83 от 2019г., в сила от 22.10.2019г.), вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, е следвало да бъдат вписани  служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1, като за тези вземания се прилага чл. 100.

  

Настоящият съдебен състав намира, че изменението по § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) не може да бъде приложено, тъй като това би  противоречало на международни актове, по които България е страна, и по специално на чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията), а разпоредбите на Конституцията са с непосредствено действие (чл. 5, ал. 2 от Конституцията). Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания; никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. 

Съображенията са следните:

 Както вече се посочи, законодателното изменение по § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) е било предприето след искания в този смисъл от представители на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, кредитор в производството по несъстоятелност, и синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), а датата 20.06.2014г., от когато следва да се счита приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,  е началната  дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД. Т.е. безспорна е целта на законодателя изменението да бъде приложено по конкретните дела, образувани по искове на синдиците по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.  

Съгласно посоченото в мотивите към законопроекта, а и при приемането му, § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) се обосновава  с обществен интерес – удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Такъв обществен  интерес от разпоредбата може да бъде изведен.

И към 2018г., и към настоящия момент, въпреки усилията на синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), които не се оспорват, се е очертавал, а и се очертава нисък процент на  събираемост на задълженията (малка стойност на наличните активите на банката), при което предявените и приети вземания на кредиторите няма да бъдат удовлетворени изцяло. Съгласно възприетото от фактическа страна, най-големият кредитор  Фонд за гарантиране на влоговете в банките,  към 04.12.2019г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок за разпореждане на вложителите с гарантираните влогове, е изплатил  сума от  3 милиарда 687 милиона и 173 хиляди лева, за която сума се е суброгирал (с ред на удовлетворение чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН), а към  31.12.2019г. в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД са събрани около 1 млрд. лева, включително за издръжка на масата на несъстоятелността, при което до момента  са разпределени около  507 млн. лева, от които около 409 млн. лева – за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, без да има друга обявена сметка за разпределение.

При това положение е налице обществен интерес от мярка за удовлетворение на кредиторите. Цел на производството по несъстоятелност на банка е да се осигури във възможно най-кратки срокове справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката (чл. 2, ал. 1 от ЗБН).  За разлика от общата търговска несъстоятелност,  в производството по несъстоятелност на банка се взема предвид общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система (чл. 2, ал. 2 от ЗБН), което сочи на защита на интересите на вложителите в банката, доверили се на надзора върху дейността й, но и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като кредитор, чиито вземания също следва да бъдат удовлетворени, за осигуряване на нормалното му функциониране и при съобразяване на ограничените източници на средства на Фонда по чл. 13 от ЗГВБ - премийни вноски от банките и получени суми в случаите на суброгация, евентуално от заеми по чл. 18, ал. 2 от ЗГВБ.   С обявяване на прихващанията за недействителни и събиране на вземанията на длъжниците на банката, с които са извършени прихващания,   би се увеличила масата на несъстоятелността, независимо че по делото няма твърдения и не се установява с колко конкретно с оглед  на всички водени дела по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, по отношение на които § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) би бил приложим.

Въпреки този очертан обществен интерес (легитимна цел)  и законоустановеността на даденото обратно действие обаче,   изменението по § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.) противоречи на  чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

Към момента, в който са били направени изявленията за прихващане, ответникът е бил длъжник на банката, но и кредитор за вземания по договори за влог. С обявяване на недействителността на прихващанията, при конститутивния характер на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, задълженията ще бъдат възстановени по вид и  размер каквито са били преди погасяването им чрез прихващане, т.е такова каквито биха били ако изявленията за прихващане не са били направени.  Ще бъдат възстановени и насрещните вземания към банката,  но за разлика от  удовлетворяването им чрез прихващанията, които са били валидни преди предвиденото обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,  вземанията ще се възстановят като неудовлетворени и макар и служебно вписани в списъка на приетите вземания те не биха имали възможност за удовлетворение поне  като предявените и приети до тогава сходни  вземания – те нямат право на изравняване с вече извършеното разпределение (чл. 100 от ЗБН, вр. чл. 64, ал.2 от ЗБН). Нещо повече, при липсата на установяване, че сумите от масата на несъстоятелността ще стигнат и за редовете след този по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН (след изменението на разпоредбата ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.), дори при включване на сумите по  задълженията, с които са били извършени прихващанията, тези вземания фактически няма да получат и никакво удовлетворение.  Липсата на предвидено изравняване с това на вземанията на останалите вложители в сходно положение (с негарантирани влогове), получили частично удовлетворение с първата частична сметка за разпределение от 11.05% (главници), и при пълно възобновяване на задълженията към банката, съставлява   прекомерна тежест за титулярите на вземанията, възложена единствено върху тях, включително при съобразяване, че удовлетворяването на вложителите е цел на ЗБН и част от обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система, също прокламиран от ЗБН.

Така  липсва пропоционалност (баланс) между използваните средства и постигнатата цел и е налице нарушение на правото на собственост  (притежание) по смисъла на чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, каквито вземанията на вложителите  безспорно са. С оглед изложеното  разпоредбата на  § 8 от ПЗР на ЗИДБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г.)  не може да бъде приложена. Би се касаело за лишаване от притежание.

Хипотезата може да бъде сравнена с тази по делото В. and G. I. L.EOOD v. Bulgaria, когато от Европейския съд по права на човека е бил констатирана намеса в право на собственост, осъществена по силата на действащо законодателство и в интерес на обществото, но без постигнат справедлив баланс, при което жалбоподателите са били принудени да понесат прекомерна и неоправдана индивидуална тежест, съответно не е налице хипотезата по делата A. OOD v. Bulgaria, M. and Others v. Italy и др.   

Липсва присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ и ЕКПЧ не е акт формално интегриран в правния ред на съюза (С-617/10, С-601/15), но признатите от ЕКПЧ основни права са част от правото на съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, § 3 от ДЕС), както и съгласно чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на ЕС, съдържащите се в нея права, които съответстват на гарантирани от ЕКЧП права имат същия смисъл и обхват както дадените им в конвенцията. С разпоредбата на чл. 17, § 1 от ХОПЕС е уредено правото на собственост (никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените от закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба), при което се касае и за нарушение на правото на ЕС.  

По разбиране на настоящия съдебен състав е налице и противоречие с  Конституцията на РБ (разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно която Република България е правово държава, чл. 17, ал. 1 и ал. 3 за гарантиране и защитаване от закона на правото на собственост и неприкосновеността на частната собственост и чл. 19, ал. 4 от Конституцията, съгласно която  законът създава условия за създаване на форми на сдружение на граждани и юридически лица за постигане на стопански и социален напредък), но това не може да бъде прогласено от настоящия съдебен състав (арг. чл. 149, ал. 1 и чл. 151, ал. 2 от Конституцията), нито да бъде сезиран Конституционният съд (арг. чл. 150, ал. 2 от Конституцията), а единствено съдебното решение са се счете сезиране по смисъла на чл. 15 от ЗСВ.

При изложеното, и с оглед  приложимата по делото реакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, обосноваваща неоснователност на предявените искове, те следва да бъдат отхвърлени.

Към момента има постановено решение на ВКС на РБ за приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, на която е било дадено обратно действие – това, на което се позовават и ищците (Решение № 39 от 02.07.2019г. по т.д. № 1283/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и  определение за недопускане до касация (Определение № 58 от 28.01.2020г. по т.д. № 349/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.), но при множеството други висящи дела пред състави на ВКС на РБ (т.д. № 2320/2017г., т.д. № 2355/2017г., т.д. № 558/2018г., т.д. № 595/2018г., т.д. № 1372/2018г., т.д. № 1425/2018г., т.д. № 1511/2018г., т.д. № 2612/2018г., т.д. № 2918/2018г., т.д. № 751/2019г. и др.) практиката не би могла да се счита константна, при което и настоящият съдебен състав поддържа мотивите си, изложени по-горе.  

За приложението на закона съдът следи служебно и е без значение, че от ответника не са били изложени съображения за нарушение на   чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

Изявлението на ответника е било в смисъл на нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ – всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите права и задължения има право на справедливо гледане на неговото дело, но по разбиране на настоящия съдебен състав такова нарушение в случая няма. Действително има законодателна намеса, обуславяща изхода на настоящото дело като висящо, но се установява обществен интерес, който налага промяна по делото – удовлетворяване на предявените и приети вземания на кредиторите, включително ФГВБ (compelling general interest reasons), като без тази намеса търсената цел не може да бъде постигната (Arras and Others v. Italy). Същевременно на страните, включително ответника, в хода на делото е била дадена изрична възможност на изложат твърдения, възражения, оспорвания и правни доводи във връзка с  приложимото право, което съответства на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, като е констатирано на нарушение на друга разпоредба от конвенцията.        

 

По разноските         

Никоя от страните не е поискала присъждане на разноски по чл. 78 от ГПК и съдът не дължи произнасяне по такива разноски. 

Тъй като предявените по делото искове се отхвърлят, от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 53 131. 86 лева, съответно на цената на исковете към датата на исковата молба – 24.04.2017г., въз основа на сумите по изявленията за прихващане и при съобразяване на  курса на щатския долар и на еврото към тази дата  (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН).

И при уважаване на исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, дори да бъде прието като приложимо придаденото на разпоредбата в редакцията й към ДВ, бр. 98 от 2014г. обратно действие от 20.06.2014г., държавна такса в тежест на  ответника не следва да се присъжда, тъй като би се касаело за нарушение на чл. 1, § 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Би се създало парично задължение за ответника поради отхвърляне на исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН като резултат от държавна намеса във висящо дело (придаване на обратно действие на приложимия закон), за което задължение  няма никакъв обществен интерес (легитимна цел) и  пропорционалност.  В случая от съда следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 13 от ЕКПЧ за право на ефективни правни средства за защита и държавна такса не се присъжда (K.. Poland). Паричните суми, дължими по съдебни решения, също са притежание (St. G. R. and S.A. v. Greece, B.v. Russia, K. v. Russia).

 

Воден от горното съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ исковете по  чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, предявени от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление *** чрез синдиците  А.Н.Д. и К.Х.М., както и исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявени от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***  всички  срещу „Б.“ АД, с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление ***.

 

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, сумата 53 131. 86 лева (петдесет и три хиляди сто тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки) държавна такса по исковата молба, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

 

Решението е постановено при участието на Т.Н.А., с ЕГН ********** и адрес ***,  и П.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***, като подпомагащи страни на  „Б.“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: