РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Силистра, 31.07.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 46 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Жоси" ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, моли съда да отмени заповед № 18-1540-11.02.2020 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Силистра, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – началникът на СГКК – Силистра – оспорва жалбата и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Заинтересованото лице ЕТ „Д.-МГ-М. Г.“, ЕИК *********, не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Съгласно действащия кадастър на с. Ч., общ. Д., обл. С., собственик на сгради № 81150.721.171.4, № 81150.721.171.6 и на поземлен имот № 81150.721.171 е заинтересованото лице, а на сграда № 81150.721.40.5 и поземлен имот № 81150.721.40 – жалбоподателят (л. 33 – 35, 96 – 98 от делото).
Със заявление от 18.12.2019 г. жалбоподателят е депозирал при ответника проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Ч., общ. Д., обл. С., в частта относно поземлени имоти № 81150.721.40 и № 81150.721.171. В отговор ответникът е издал на 14.01.2020 г. удостоверение, в което е посочено, че проектът е приет.
Посредством т. 1 на заявление от 17.01.2020 г. жалбоподателят е поискал от ответника изменение на КККР на с. Ч., общ. Д., обл. С., поради непълноти или грешки, касаещи сгради № 81150.721.171.4, № 81150.721.40.5 и № 81150.721.171.6. Видно комбинирана скица-проект № 15-621817-14.07.2020 г., сравнена със скици от действащия кадастър (л. 96 – 98 от делото), поисканото изменение се свежда до следното:
· обединяване на сграда № 81150.721.40.5 (собственост на жалбоподателя) с част от сграда № 81150.721.171.6 (собственост на заинтересованото лице) и с неотбелязано в действащия кадастър застрояване между двете сгради, като обединеният обект получи идентификатор 81150.721.40.10;
· увеличаване площта на сграда № 81150.721.171.4 (собственост на заинтересованото лице) с част от сграда № 81150.721.171.6 (собственост на заинтересованото лице), като обектът с увеличена площ получи идентификатор 81150.721.171.8;
· заличаване на обекти № 81150.721.171.4, № 81150.721.40.5 и № 81150.721.171.6
По повод на заявлението от 17.01.2020 г. ответникът е предоставил на заинтересованото лице възможност да се запознае с приложенията на заявлението и да изрази становище (л. 62 – 63 от делото).
С писмо от 06.02.2020 г. заинтересованото лице е възразило срещу гореописаното искане за изменение на КККР с мотива, че се засяга негово право на собственост.
Ответникът, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е отказал – посредством обжалваната заповед № 18-1540-11.02.2020 г. – поисканото от жалбоподателя изменение на КККР на с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, поради „наличието на спор за материално право“.
Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 54, ал. 4 ЗКИР при съблюдаване на административнопроизводствените правила (включително на правилата относно участието на заинтересованото лице в производството по издаване на обжалваната заповед), установената форма и целта на закона. Административният акт съответства и на материалния закон. Защото, след като с писмо от 06.02.2020 г. заинтересованото лице е възразило, че се засяга негово право на собственост, трябва да се приеме, че съществува спор за материално право, който трябва да бъде разрешен, за да се отстранят съответните непълноти и/или грешки (чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г.).
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че ответникът, за да стигне до извод за наличие на спор за материално право, е трябвало да „[...] прецени основателността на възражението на заинтересованата страна [...]“. Защото при преценка основателността на подобно възражение се навлиза в разрешаването на повдигнатия с възражението спор, а това вече излиза извън компетентността на административния орган. Вярно е, че разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г. предписва издаването на отказ за изменение на КККР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. От чл. 72 на Наредба № РД-02-20-5 / 15.12.2016 г. обаче става ясно, гореспоменатите писмени доказателства са свързани не с преценката за наличие на спор за материално право, а с еднозначното определяне местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.
Неоснователен е също така доводът на жалбоподателя, че искането за изменение на КККР би могло да бъде уважено поне в частта, касаеща „[...] привеждане на очертанията на сградите по заявлението в съответствие с действителното им положение“. Защото промяната „в очертанията на сградите“ представлява промяна в обектите на собствеността, което от своя страна рефлектира върху вещните права на заинтересованото лице.
С оглед на изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде уважена претенцията на ответника за деловодни разноски, представляващи заплатено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (чл. 143, ал. 4 АПК).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Жоси" ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу заповед № 18-1540-11.02.2020 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Силистра.
ОСЪЖДА "Жоси" ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на Агенцията по геодезия, картография и кадастър направените по делото разноски в размер н 600 (шестстотин) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: