Решение по дело №1239/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 539
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120201239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

539

 

гр.Бургас, 07.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

          

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1239 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.164, ет.6, ап.15, управлявано и представлявано от Венелин Тошков Ганчев, против Наказателно постановление № 2089/2018г. от 27.02.2019 г., издадено от Зам. Директор на ТД Южна морска на Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се иска отмяна на постановлението без да се излагат конкретни доводи.

В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.

За наказващият орган се явява юрк. Ламбов, който оспорва жалбата и поддържа, че нарушението е безспорно доказано.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от известието за доставяне на л. 27, НП е връчено на представител на жалбоподателя на 07.03.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 14.03.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 26.07.2018 г., от „*, ЕИК *, в качеството му на титуляр на карнет TIR XQ81707931, данните от който са регистрирани в NCTS като транзитна декларация с основен референтен номер (MRN) 18BG00101520290429, пред получаващото митническо учреждение ТМУ Бургас, код *, била представена стока - ХАРТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ И САЛФЕТКИ, 98 КОЛЕТА. Отправното митническо учреждение било МП „Капитан Андреево“, код BG001015, а вписаният получател в кл. 8 от транзитната декларация за режим TIR бил „KAYRACO LIMITED“. Крайният срок за представяне на стоката в получаващото митническо учреждение, посочен в транзитната декларация за режим TIR бил 27.07.2018г.

Към транзитната декларация за режим TIR с MRN 18BG00101520290429 била представена INVOICE фактура №2018/63 от 24.07.2018г., издадена от „KAYRACO LIMITED“ DUBAI към „VIVIAN 2007“ LTD. Получател на стоките било „*” ЕООД, ЕИК *и същият не съответствал на този, посочен в кл. 8 от транзитната декларация за режим TIR, а именно „КА YRACO LIMITED“. От отправното митническо учреждение била поставена митническа пломба с № 05708160, която била вписана в транзитната декларация за режим TIR.

На основание чл. 308, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, в получаващото митническо учреждение ТМУ Бургас, код *, в присъствието на АКАКИ МИКЕЛАДЖЕ, в качеството му на лице (шофьор на пътно превозно средство срег. Ns СВ7273АМ/С7989ЕН), което е въвело стоките на митническата територия на Съюза и Венелин Тошков Ганчев, в качеството му на управител на „*“ ЕООД, ЕИК *(получател на стоката), била извършена проверка на стоките, вписани в транзитната декларация за режим TIR с MRN 18BG00101520290429. Проверката била извършена от св. В.И.С.- старши митнически инспектор в ТМУ Бургас.

За извършените контролни действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка с peг. № КЦ-М2308/код на МУ */26.07.2018r. При проверката било установено, че митническа пломба с № 05708160, поставена от отправното митническо учреждение, е отстранена от превозното средство. Част от стоката (хартия за производство на салфетки -21 броя, хартия за производство на тоалетна хартия - 6 ролки, хартия за производство на кухненски ролки - 5 броя) била разтоварена в производствената база на „*“, намираща се в гр.Бургас, 5-ти километър.

За констатираното, свидетелката съставила на 04.09.2018 г. АУАН № 1719. АУАН бил съставен в присъствие на представител на дружеството и му бил връчен, като в него било записано, че възражения ще бъдат направени по-късно. Актосъставителката записала, че дружеството „е осъществило състава на чл. 238, ал. 1 от ЗМ като е осъществило разпоредителни действия със стока под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.“.

Впоследствие, на 27.02.2019 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението- чл. 238, ал. 1 от ЗЗП. В НП било записано, че на „основание чл. 231 във вр. с чл. 238, ал. 3 от ЗМ и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН“ се налага имуществена санкция „на основание чл. 238, ал. 1 от ЗМ.“

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление  и АУАН са издадени от компетентни органи, в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че издаденото НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

   На първо място, посочената санкционна разпоредба на чл. 238, ал. 1 от ЗМ не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към чл. 235, ал. 1 от ЗМ, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма единствено тази на  чл. 238, ал. 1 от ЗМ, е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена санкционната норма въз основа на която е определен размерът на наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, която се отнася до приложението на идентичната по същността си разпоредба на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС ( Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.).

На следващо място, в заключителната част на НП едновременно са посочени като основание за налагане на санкцията разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 238, ал. 3 от ЗМ, като последната предвижда, че лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения, но не ги представи, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществената санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, до 5000 лв. Иначе казано, посочени са два съвсем различни състава на административни нарушения.

На последно място, в НП и АУАН е записано, че е извършено нарушение на чл. 238, ал. 1 от ЗМ, но тази разпоредба е бланкетна и липсва препращане към конкретно нарушеното задължение по закон, което се вменява да е извършено.

Видно е, че се касае за допуснати множество разминавания и непълноти в посочването на релевантните правни разпоредби, които следва да опишат както самото нарушение, така и приложимата санкционна норма, поради което настоящият състав счита, че е накърнено правото на защита на жалбоподателя да разбере правните рамки на своеобразното обвинение, респ. да организира защитата си.

Това нарушение е неотстранимо и води до извод за незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление, което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление *. от 27.02.2019 г., издадено от Зам. Директор на ТД Южна морска на Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, на „*” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.164, ет.6, ап.15, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.