№ 107
гр. Стара Загора, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500122 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. П.
от гр.С.З., чрез адв. Г.И. против решение № 36 от 24.01.2022г., постановено
по гр.дело № 4942/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отхвърлен иска, предявен от М. Д. П., срещу “С.Ф.Г.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.С.З., представлявано от управителя Е.И.К., за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№20/21.10.2021г. на Управителя на “С.Ф.Г.” ЕООД, като неоснователен.
Въззивникът излага във въззивната си жалба твърдения, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, немотивирано и
недопустимо в разрез с материалния закон и практиката на ВКС и житейски
несправедливо. Счита, че правните изводи на съда са неправилни. Излага
подробни съображения. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не
се е съобразил с факта, доказан от писмените доказателства по делото, че има
грубо нарушение на трудовото законодателство и в частност чл.193, ал.2 от
КТ.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като вместо
него съдът признае уволнението на въззивника за незаконно и да постанови
отмяна на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
дисциплинарно уволнение чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
1
Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно
чл.78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар за пред двете съдебни инстанции
в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Въззиваемиат „С.Ф.Г.“ ЕООД, гр.С.З., чрез адв.Я.И. от АК Стара
Загора, взема становище, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна. Сочи се, че правилно и в съответствие с разпоредбите на
закона първоинстанционният съд е приложил процесуалния и материалния
закон, а доводите на ответника, изложени във въззивната жалба са
несъстоятелни и недоказани. Излагат се съображения в тази насока.
Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както
и присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за съдебните
разноски по делото.
Искът е предявен от М. Д. П. от гр.С.З. срещу “С.Ф.Г.” ЕООД, гр.С.З.. С
исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение
на длъжността „Фитнес инструктор“. На 27.09.2021г. подал молба пред
работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1,
т.6 КТ, тъй като бил приет студент редовно обучение. Служител на обекта на
ответника поискал молбата да бъде подадена на бланка-образец на фирмата.
Ищецът попълнил такъв образец, но не получил входящ номер. Впоследствие
на 25.10.2021г. получил Заповед за дисциплинарно уволнение заради това, че
не се бил явил на работа на 27.09.2021г. и 28.09.2021г. Ищецът твърди, че не е
получавал заповед, с която да му се изискват писмени обяснения във връзка с
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Считал е, че трудовото му
правоотношение е прекратено на основание подадената от него молба.
Твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като е подал молба,
с която е заявил невъзможността си за явяване на работа.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за
дисциплинарно наказание „уволнение“, с която е прекратено трудово
правоотношение на ищеца. Претендира разноски по производството.
Ответникът с писмения си отговор счита, че исковата молба е
неоснователна. Не оспорва трудовото правоотношение между страните. С
трудовия договор било уговорено 30 дневно предизвестие за прекратяването
му. Не оспорва, че ищецът е подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение на 27.09.2021г., но на основание чл.326, ал.1 и ал.2 КТ, която
2
молба следвало да се счита за подаване на предизвестие. Работодателят не е
изразявал съгласие за прекратяване на трудовия договор, поради което
ищецът е следвало да отработи предизвестието си, каквото той не е направил.
Работодателят не бил уведомен, че ищецът е приет за студент и е в
невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Поради неявяването на
работа на ищеца в дните 27.09.20201г. и 28.09.2021г. работодателят изискал
обяснения по реда на чл.193 КТ и впоследствие издал процесната заповед.
Счита, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства
по делото копия от документите от личното трудово досие на М. Д. П.,
ищецът е работил при ответника на длъжността „Фитнес инструктор“ по
Трудов договор №89/10.09.2021г., изменен с Допълнително споразумение
№22/13.09.2021г. към трудов договор №89/10.09.2021г.
От представеното по делото копие на Протокол с вх.№18/28.09.2021г. се
установява, че работодателят е бил уведомен, че ищецът не се явява на работа
в два последователни дни - 27.09.2021г. и 28.09.2021г., като не е посочил
уважителни причини за това. По делото е прието като писмено доказателство
копие на Телепоща с изх.№1/01.10.2021г. с известие за доставяне, със заверка
на съдържанието, в която е обективирана заповед на управителя на ответното
дружество за изискване на обяснения от ищеца за неявяването му на работа
на 27.09.2021г. и 28.09.2021г. на основание чл.193, ал.1 КТ. Телепощата не е
доставена на ищеца, като е отбелязано на известието, че е непотърсена от
адресата. Със Заповед №20/21.10.2021г. работодателят е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание “Уволнение” и трудовото му правоотношение е
било прекратено. Тази заповед е връчена на ищеца с телепоща със заверка на
съдържанието, получена от него на 25.10.2021г.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционния
съд са били допуснати и изслушани свидетели. От показанията на
свидетелката Д.В.Д. се установява, че същата работи като счетоводител в
ответното дружество. Знае, че ищецът е работил няколко дни и е престанал да
се явява на работа. В отсъствие на свидетелката ищецът бил посетил
счетоводството, като е поискал да подаде молба за напускане. Друга
служителка, която се занимавала с ТРЗ дейностите е дала на ищеца образец на
молба, която да попълни и е приела така попълнената от него молба. Молбата
била за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие. По
принцип имало два възможни образци на молби - за прекратяване на
трудовото правоотношение с предизвестие и без предизвестие, но ако нямало
уговорка с управителя за напускане без предизвестие, от счетоводството
давали на работниците образец на молба за напускане с предизвестие.
3
Свидетелката не знаела какви са били мотивите на ищеца да напусне, нито е
била уведомена, че ищецът е искал да подаде друга молба, не по образец.
След като ищецът е престанал да ходи на работа, били изготвени
необходимите документи за изискване на обяснения, които били изпратени с
телепоща и след това била изготвена заповед за дисциплинарно наказание,
връчена по същия начин. Свидетелката не знаела, че това е първото работно
място на ищеца и поради тази причина не му е издадена трудова книжка.
Трудовата книжка се издавала при напускане на работника.
От показанията на свидетеля В.З.В. се установява, че същият работи
като фитнес инструктор в ответното дружество. Ищецът е бил колега на
свидетеля. Ищецът работил около една седмица, след което престанал да идва
на работа. Това наложило свидетелят да ходи извънредно на работа, за да
замества ищеца. Свидетелят не е разговарял с ищеца и не знаел какви са
мотивите му за напускане на работа.
И двамата свидетели са служители на ответното дружество, което
предполага известна тяхна заинтересованост. От друга страна именно поради
служебното им положение на същите са станали известни обстоятелствата, за
които свидетелстват. Показанията на свидетелите се подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Основен спорен момент между страните е подаването на молба от
страна на ищеца за освобождаване от работа на основание чл.327, ал.1, т.6 КТ
- прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие поради
продължаване на образованието в учебно заведение на редовно обучение или
постъпване на редовна докторантура. Ищецът твърди, че е искал да подаде
такава молба, но същата не е била приета от служител на работодателя, а му е
била дадена друга молба, по образец, която да попълни. Твърденията на
ищеца в тази насока са недоказани. Не са представени никакви доказателства,
от които да се установява, че такава молба е била подадена или е била
доведена до знанието на работодателя. В случай, че ищецът се е съмнявал в
предоставения му образец на молба, то той е можел да подаде молбата си по
пощата или по друг начин да я доведе до знанието на управителя на
дружеството. Приетата като писмено доказателство копие на Молба от
27.09.2021г. съдържа в себе си изявление за прекратяване на трудовия
договор с едномесечно предизвестие, т.е. не е записано само правното
основание за прекратяването чрез изписване на съответната разпоредба на
закона - чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, а е изписано с думи, „моля настоящата
молба да се счита за едномесечно предизвестие“. Този факт опровергава
твърденията на ищеца, че едва ли не, не е знаел какво подписва. В случай, че
ищецът не е бил съгласен с този начин на прекратяване на трудовото
правоотношение, то той не е бил длъжен да подаде тази молба. Още повече,
че така подадената молба не го освобождава от задължението му да
4
изпълнява трудовите си задължения още един месец и това става ясно от
текста на самата молба. Поради тази причина съдът намира съображенията на
ищеца за неоснователни и недоказани.
Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от
норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи
служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните
реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание -
“Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената
по делото Заповед №20/21.10.2021г. на Управителя на ответното дружество
съдържа всички задължителни реквизити - мотиви за наложеното наказание,
подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина,
наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в
обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови
основания за дисциплинарната отговорност на работника.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи
служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно - в стадия на установяване
факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.
Това задължение на работодателя, като орган на дисциплинарна власт,
представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако
работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо
да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно
производство. Важно законово изискване е и това - обясненията да са
поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод.
Ответникът е изпратил на ищеца искане за даване на обяснения чрез
телепоща, която се е върнала непотърсена от адресата. Безспорно е, че
искането за обяснения е изпратено на адреса на ищеца, който той е съобщил
на работодателя и на който той впоследствие е получил и процесната заповед.
Поради тази причина работодателят се е възползвал от разпоредбата на
чл.193, ал.3 КТ и е наложил дисциплинарното наказание без да получи
обяснения от работника. Съдът намира, че са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл.193, ал.3 КТ. „Обясненията на работника не са били
изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато
работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат
обяснения. Текстът на чл.193, ал.3 КТ е приложим и във всички случаи,
5
когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от
работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на
адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по
какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с
искане за обяснения да достигне до него.“ (Решение № 226 от 22.05.2012г. на
ВКС по гр. д. №917/2011г., IV г. о., ГК, Решение №159 от 7.06.2019г. на ВКС
по гр. д. №563/2019г., IV г. о., ГК). „Виновно поведение на работника или
служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от
него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното
искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна
причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан
от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно
поведение на работника или служителя по смисъла на чл.193, ал.3 КТ, обаче е
налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина,
той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на
работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме,
когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия
за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на
работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса,
посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес,
без да уведоми работодателя си за това и пр.“ (Решение №257 от 22.05.2012г.
на ВКС по гр. д. №985/2011г., IV г. о., ГК). В случая работодателят е изпратил
писмено искане до работника, което искане работникът не е получил по своя
вина. Работодателят не е бил длъжен да търси друг адрес или друго средство
за комуникация с работника, доколкото е била необходима писмена форма за
удостоверяване на изявлението му. Поради тази причина съдът приема, че
ответникът е изпълнил задължението си като работодател по чл.193, ал.1 КТ
да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание. При тези данни съдът не установява
процесуални нарушения по чл.193 от КТ.
Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното
производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194,
ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание
по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване
на нарушението. В конкретния случай срокът е спазен.
По отношение разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, по делото не са
представени доказателства и не са наведени съображения за наличие на
предпоставки за защита по този текст.
6
Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1
от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание,
независимо от вида му - забележка, предупреждение за уволнение или
уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на
извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно
критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай
се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2, във
връзка с чл.187, ал.1, т.1, предл.трето от КТ. Законът изрично допуска
дисциплинарно наказание - уволнение да се бъде налагано при неявяване на
работа в два последователни работни дни. Фактът на извършеното нарушение
не се оспорва от ищеца - същият не твърди да се е явил на работа в
посочените дни. Неявяването на работа създава затруднения за работодателя
и за другите работници, които трябва да изпълняват трудови задължения над
определения за тях размер. Това предполага и заплащането на
възнаграждение за извънреден труд от страна на работодателя. Работодателят
е поставен в ситуация на неизвестност дали работникът изобщо ще се яви на
работа в следващите дни или не. Тези обстоятелства обуславят достатъчна
тежест на нарушението за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното
производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание
"уволнение" е наложено за нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в
два последователни работни дни. Заповедта отговаря на изискванията на
чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и
необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В
заповедта е посочен нарушителят и е описано нарушението на трудовата
дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички
негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие
между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.
От анализа на обсъдените по делото доказателства въззивният съд
намира, че е безспорно установено по делото, че ищецът е извършил
нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Същият не
се явил на работа на 27.09.2021г. и на 28.09.2021г. Представеното от ищеца
доказателство, че същият е бил приет за студент редовно обучение - копие на
Студентска книжка, не представлява извинителна причина за неявяване на
работа. Ищецът е трябвало да уведоми работодателя за наличието на
основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и
да получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Едва след
това е имал право да не се явява на работа.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното
7
уволнението е извършено законосъобразно на доказаното основание, а
предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят на въззиваемият направените разноски пред въззивната
инстанция, което са в размер на 650лв., представляващи направените
разноски пред въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 24.01.2022г., постановено по
гр.дело № 4942/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., *** да
заплати на “С.Ф.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ***, представлявано от управителя Е.И.К. сумата от 650,00лв.
/шестстотин и петдесет лева/, представляващи направените разноски пред
въззивната инстанция - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8