№ 1545
гр. София , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002379 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба
на «Дедакс»ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Ж. К. от САК, насочена против Решение №
283/07.02.2020 г., постановено по т.д. № 2170/2017 г. по описа на СГС, ТО, с което
предявените против дружеството жалбоподател от Община *** обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на «Дедакс»ЕООД сумите, както
следва: 1/ 3 269 140,73 лв. главница; 2/ ведно със законната лихва от 12.10.2012 до
окончателното й плащане; 3/и сумата от 54 434,23 лв., представляваща лихва за забава по
отношение главницата за периода 14.08.2012 г. – 12.10.2012 , за които е издаден изп.лист от
16.08.2016 г. по т.д. № 271/2016 г. по описа на АС Пловдив, са уважени.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
ЗЗД и ТЗ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , изразяващи се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и отказване
съдействие на страните за изясняване на релевантен за спора въпрос чрез недопускане на
своевременно заявени и относими към спора от страна на ответника-въззивник
доказателствени искания, както и за необоснованост.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея
оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.
1
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционно дело, констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в обстоятелствената част на
която Община *** е твърдяла, че на 05.06.2017 г. е получила покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 201785104022625 по описа на ЧСИ М. П., от която разбрала, че
същото е образувано въз основа на изп.лист, издаден въз основа на влязло в сила решение на
АС Пловдив по в.т.д. № 271/2016 г., с което общината ищец била осъдена да заплати на
„Пътстрой“ООД ***, като съдружник в ДЗЗД „Железник СЗ – 2011“, сумата от общо
5 470 723,51 лв., от която – главица – 3 269 104,73 лв.; законна лихва – 1 553 589,63 лв. за
периода 12.10.2012 г. – 15.06.2017 г.; главница в размер на 284 850,57 лв., със законна лихва
върху нея в размер на 135 371,45 лв. за периода 12.10.2012 г. – 15.06.2017 г.; 59 155,30 лв.
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 36 300 лв. разноски по
изп.дело и 132 320,47 лв. такси по тарифата на ЗЧСИ.
Твърдяла е, че взискателят по посоченото изп.дело било непознато за ищеца лице -
„Дедакс“ЕООД, ЕИК ***. От съдържанието на поканата се информирал, че това дружество
се легитимирало като взискател по изп.д. като цесионер на кредитора му „Пътстрой“ООД
*** на присъденото с посоченото по-горе съдебно решение парично вземане.
Пояснила е, че още след снабдяването си с изп.лист, първоначално по още невлязлото в
сила решение на АС Пловдив по в.т.д. № 271/2016 г., ищецът по това дело „Пътстрой“ООД
образувало друго изп.д. - № 3338/2016 г., по което били запорирани всички сметки на
Община ***. Изпълнителните действия по това дело обаче били спрени въз основа на
определение на ВКС, поради инициираното касационно обжалване от Общината и внасянето
на дължимата се гаранция, определена от ВКС.
След спирането изп.д. било прекратено и „Пътстрой“ООД си оттеглило изп.лист.
Докато производството по касационно обжалване на решението на АС Пловдив било
висящо пред ВКС, в деловодството на Община *** постъпило запорно съобщение от ЧСИ Г.
И., с район на действие – ОС Стара Загора, с вх.№ 5139/29.08.2019 г., с което било наложен
запор върху вземането на „Пътстрой“ООД за задължение, което същото дружество имало по
изп.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ И. към Държавата и Кооперативна търговска банка
/КТБ/ АД, в размер на 4 700 293,54 лв. към 26.08.2016 г.
Ден след това – на 30.08.2016 г. в деловодството на Община *** постъпило съобщение
от ДЗЗД Железник СЗ – 2011, в което съдружник е „Пътстрой“ООД, че вземането му към
Община *** е прехвърлено с договор за цесия от 30.10.2013 г. на „ИПС Лазур“АД ***.
На 01.06.2017 г., след частичното влизане в сила на решението на АС Пловдив по в.т.д.
№ 271/2016 г. ищецът, в качеството си на трето задължено лице, изпълнил запора на ЧСИ И.
и превел по образуваното при нея изп.д. № 2369/2016 г. изцяло дължимата и присъдена с
посоченото съдебно решение сума към „Пътстрой“ООД, която към датата на плащането
била в размер на 4 866 107,73 лв., от която: главница в размер на 3 269 104,73 лв.; законна
лихва в размер на 1 542 590,77 лв. за периода 12.10.2012 г. – 01.06.2017 г.; 54 412,23 лв.
мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 14.08.2012 г. – 03.10.2012 г.
Твърди се въз основа на гореизложеното, че чрез извършеното плащане Община *** е
погасила задължението си към „Пътстрой“ООД към 01.06.2017 г.
На същата дата процесуалният представител на „Пътстрой“ООД адв.К., този път като
процесуален представител на ответника „Дедакс“ЕООД, образувал изп.д. № 22625/2017 г.
по описа на ЧСИ М. П. въз основа на издадения в полза на „Пътстрой“ООД изп.л. по в.т.д.
№ 271/2016 г. по описа на АС Пловдив, за сумата от 5 470 723,15 лв., като поискала
налагането на запор по отношение всички банкови сметки на Община *** и по отношение
2
вземането на същата община от ВКС за внесената гаранция.
Покана за доброволно изпълнение по посоченото изп.д. длъжникът получил на
05.06.2017 г. и към нея боло приложено уведомление, че „Дедакс“ЕООД придобило
вземането на „Пътстрой“ООД от Община ***, с договор за цесия от 10.12.2012 г., съобщена
на длъжника в края на 2012 г. чрез връчване на уведомление, в което било посочено имено и
длъжността на получилия го служител.
Твърди се, че в деловодната система на Община *** няма регистрирано такова
уведомление, а приложеното към изп.д. било без дата по чл.99 ЗЗД, като в горния ляв ъгъл
на ръка било посочено, че е получено в Община *** от Е. И. К. – инспектор, на 12.12.2012
г., чийто трудови задължения като инспектор контрол екология, чистота и обществен ред не
включват получаване на входяща кореспонденция.
В този смисъл и се твърди, че подписът на същия върху документа удостоверявал
факта, че го е получил, за да го внесе в Общината, но не и факта на връчване на документа
на самата Община.
Поради това и т.к. подобно съобщение не било регистрирано в деловодната система на
последната, че твърди, че не е налице редовно връчване на посоченото уведомление на
Община ***, респ. – че до 05.06.2017 г. същата не е била уведомяване за съществуването на
договор за цесия между „Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД.
Затова и като платила на 01.06.2017 г. задължението си към „Пътстрой“ООД на
неговите кредитори по изп.д. № 2369/2016 г. на ЧСИ И., като трето задължено лице,
Общината погасила задължението си „Пътстрой“ООД изцяло, и към 05.06.2017 г. – датата
на узнаване на цесията, не е съществувало задължение към цесионера на взискателя
„Дедакс“ЕООД по изп.д. № 22625/2017 г. по описа на ЧСИ М. П..
В допълнителната искова молба при условието на евентуалност е наведено и
твърдение, че дори да се приеме в хода на производството, че уведомлението по чл.99 ЗЗД е
връчено надлежно на ищеца, то същият отново е изпълнил задължението си като трето
задължено лице по запорното съобщение, като е погасил задължение на „Дедакс“ЕООД към
„КТБ“ АД /н/. Последното, предвид че „Дедакс“ЕООД придобило вземането по договора за
цесия 7 месеца след вписването на договор за особен залог, сключен с цедента
„Пътстрой“ООД за обезпечение на задължението му по договор за банков кредит, изменен с
анекс от 02.05.2012 г. Твърдения, че ищецът е погасил задължението си към своя кредитор
„Пътстрой“ООД в хода на развило се производство по гл.7 от Закона за особените залози -
чрез изпълнение върху заложеното имущество, представляващо вземането на
„Пътстрой“ООД от Община *** по договора с № BG161PO001/1.4-05/2009/002-S-02 обаче
не са въведени.
По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на изп.д.
№ 2625/2017 г. по описа на ЧСИ М. П., поради валидно извършено погасяване на
задължението на Община *** към кредиторите на „Пътстрой“ООД по изп.д. № 2369/2016 г.
по описа на ЧСИ Г. И. преди датата на уведомяването й, че вземането на „Пътстрой“ООД е
прехвърлено на „Дедакс“ЕООД.
В разменените книжа ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е
оспорило предявения иск, като е навело на първо място доводи за неговата недопустимост, а
алтернативно – неоснователност.
По отношение на първото възражение е наведено, че в случая исковата претенция е
основана на факти, осъществили се преди приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и нямащи отношение към
изпълняемото право.
3
Във връзка с възраженията по отношение основателност на иска е оспорил
твърденията, че ищецът не бил уведомен своевременно за извършената между
„Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД цесия и е навел подробни доводи в подкрепа на това
оспорване.
Поддържал е, че съобщаването на цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД не е част от фактическия
състав на този способ за прехвърляне на вземания, нито процесуално действие по
изп.производство.
Отделно от това е поддържал и липса на нарушения относно връчване на
уведомлението за сключване на договора за цесия, вкл. и във връзка с липсата на
регистриране на това уведомление в деловодната система на ищеца.
Оспорено е твърдението в искова молба за валидно погасяване на задължението на
Община *** към „Пътстрой“ООД, чрез извършеното плащане на процесните суми, защото
запорното съобщение по изп.д. № 2369/2016 г. на ЧСИ И. било изпратено четири години
след извършване на цесията на вземанията и уведомяването на общината, като се навеждат
подробни доводи и по отношение на това оспорване.
Решаващият състав на САС, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства пред двете
инстанции, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба,
приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
По същия страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на
ищеца/, за който /пак с оглед твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба/ е
налице правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск за
установяване на факта, че не дължи паричното вземане, на което ответникът претендира да е
носител, защото го е погасил, чрез плащане – факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, въз
основа на което ответникът се легитимира като кредитор на ищеца.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява от приобщените по делото писмени доказателства,
че пред АС Пловдив е имало образувано в.т.д. № 271/2016 г., по което е било постановено
Решение № 266/11.08.2016 г.
Със същото Община *** е осъдена да заплати на „Пътстрой“ООД, като съдружник в
ДЗЗД „Железник – СЗ-2011“ гр.*** сумите, както следва: 3 269 104,73 лв. дължимо, но
неплатено възнаграждение с вкл. ДДС за свършена и приета работа по договор за изработка,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 54 434,23 лв. – обезщетение в размер на законна лихва за забавено
плащане на посочената главница, за периода 14.08.2012 г. – 11.10.2012 г.; сумата от
284 850,57 лв., с която общината незаконно се обогатила, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 743,07 лв.
законна лихва върху посочената главница от 284 850,57 лв.
Още преди влизане в сила на решението, на 16.08.2016 г., в полза на „Пътстрой“ООД е
бил издаден изп.лист, а въз основа на него на 18.08.2016 г. е било образувано изп.д. №
3338/2016 г. по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Стара
4
Загора.
Срещу въззивното решение на АС Пловдив Община *** подала касационна жалба,
както и искане за спиране изпълнението на въззивното решение, което е било уважено и с
Определение № 433/17.08.2016 г. изпълнението на невлязлото в сила решение на АС
Пловдив е било спряно.
Същото е било допуснато до касационно обжалване единствено в частта му, касаеща
сумата от 284 850,57 лв., с която общината незаконно се обогатила, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане, а в
останалата му част е влязло в сила на 09.05.2017 г. /така Определение № 266, постановено
по т.д. № 2479/2016 г. по описа на ВКС, ТК/.
Страните не спорят и се установява от приобщеното запорно съобщение с рег.индекс
10-02-5139/29.08.2016 г. на Община ***, че на посочената дата въззиваемата страна е била
уведомена от ЧСИ Г. И. - № 765 от РКЧСИ, с район на действие – ОС Стара Загора, че при
нея има образувано изп.д. № 2369/2016 г. с взискатели Държавата и „КТБ“АД /н/ и длъжник
„Пътстрой“ООД, с общо задължение 4 770 293,54 лв., по което ЧСИ налага запор върху
вземанията на длъжника от Община ***.
Междувременно с рег.№ 10-02-5155/30.08.2016 г. до Община *** е изпратено
уведомление от ДЗЗД „Железник – СЗ – 2011“ за това, че на 30.10.2013 г. посоченото
дружество сключило договор за цесия с „ИПС Лазур“АД, ***, с който прехвърлило цялото
задължение на Община *** към ДЗЗД“Железник СЗ – 2011“, ведно с всички
принадлежности. Пояснено е, че става въпрос за задължението на общината по договор за
СМР от 19.10.2011 г. за сумата от 4 765 598,62 лв., вкл. и че след получаване на
уведомлението общината следва за извършва плащания към „ИПС Лазур“АД, за да погаси
валидно задължението си.
След постановяване на Определение № 266/09.05.2017 г. по т.д. № 2479/2016 г. на ВКС,
на 10.05.2010 г. Община *** е поискала от ЧСИ И. за обобщен актуален размер на дълга по
образуваното пред нея изп.д. № 2369/2016 г., с оглед наложения запор
Със съобщение от следващия ден – 11.05.2017 г. ЧСИ И. е уведомила общината за
актуалния размер на дълга – 5 280 803,28 лв.
Както от удостоверението с изх.№ 29760/06.06.2017 г. на споменатия ЧСИ, така и от
платежно нареждане от 01.06.2017 г. /л.25 от първоинстанционното дело/ се установява, че
на посочената в нареждането дата Община *** е превела по сметка на ЧСИ И. сумата от
4 866 107,73 лв., с посочено основание за плащането - изп.д.№ 2369/2016 г.
Четири дни след това - на 05.06.2017 г. Община *** е получила покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ М. П. по изп.д. № 2625/2017 г., в която е посочено, че съгласно
представен пред СИ договор за цесия вземането по изп.лист, издаден на 16.08.2016 г. от АС
Пловдив, било прехвърлено в полза на взискателя „Дедакс“ЕООД, на което дружество
общината длъжник следвало да заплати задължението си, възлизащо общо на 5 470 723,15
лв., като са конкретизирани главницата, лихвите и разноските. Молбата за образуване на
делото с рег.№ 37532 е депозирана пред ЧСИ на 01.07.2017 г. от „Дедакс“ЕООД.
На същата дата - 05.06.2017 г., с писмо рег.№ 10-02-4034, „Дедакс“ЕООД е
информирало Община ***, че всички вземания на „Пътстрой“ООД към общината по
сключения договор от 19.10.2011 г., предявени в производството по посоченото по-горе
дело следвало да се заплатят на „Дедакс“ЕООД, на който вземанията били прехвърлени с
договор за цесия от 10.12.2012 г. За това обстоятелство общината била уведомена още в края
на 2012 година.
С молба от 07.06.2017 г. до ЧСИ М. П. Община *** е заявила, че с изплащане на сумата
по изп.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ И. е погасила задължението си към
5
„Пътстрой“ООД по изп.лист, издаден по в.т.д. № 271/2016 г. по описа на АС Пловдив и е
поискала прекратяване на изп.д. № 2526/2017 г. В молбата е възразено, че общината е била
уведомявана за съществуващ договор за цесия между „Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД
преди 05.06.2017 г.
Същата е оставена без уважение от ЧСИ.
Писмените доказателства установяват още, че на 07.07.2017 г. Община *** е получила
уведомление от „Пътстрой“ ООД и ДЗЗД „Железтик СЗ-2011“, че оттеглят писмото си от
30.08.2016 г. за извършено прехвърляне на „ИПС Лазур“ АД, тъй като такъв договор за
цесия не е подписван /л.100 от първоинстанционното дело/.
По отношение на спорните по делото въпроси дали и кога представеният по делото
договор за цесия от 10.12.2012 г., сключен между „Пътстрой“ ООД и „Дедакс“ ЕООД, с
който е прехвърлено вземането на първия от Община *** по договора за изработка от
9.10.2011 г., е бил съобщен на длъжника Община *** , вкл. как функционира деловодна
система на общината и дали същата е изправна /вкл. към 2012 г./, по делото са били събрани
писмени и гласни доказателства и е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза,
която е дала основно и допълнителни заключения.
Така по делото е наличен екземпляр от договора за цесия от 10.12.2012 г. с нот.заверка
заверка № 33601 от 28.10.2012 г. на нотариус А. Ч. - № 310 от РНК, район на действие – РС
София, удостоверяваща верността на преписа, снет от оригинала на договора.
С рег.№ 33602/28.12.2012 г. на същия нотариус е вписано и удостоверяване от на
верността на преписа на уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД от ДЗЗД Железник СЗ-2011 и
„Пътстрой“ООД до Община *** да сключването на вече цитирания договор за цесия.
Според решаващият състав обсъдените документи установяват единствено фактът, че
към момента на удостоверената от нотариуса дата оригинали от същите са съществували и
са му били представени за заверка на препис. Други изводи, вкл. че договорът или
уведомлението са били съобщавани на определени дати на трети лица, вън от страните по
него, не мога да се обосноват.
Установява се безсъмнено от удостоверение от 07.02.2019 г. на съдия по вписванията
при РС София, на когото е предаден служебния архив на починалия нотариус А. Ч., в общия
регистър на същия нотариус под рег. № 33602/28.12.2012 г. е удостоверен препис от
уведомление за цесия с приносител С. П. Ж..
Следва да се посочи, че към удостоверението не е приложен в цялост препис от целия
регистър на нотариус Ч. за 2012 г., а само препис от страницата от регистъра, на която е
вписана нотариална заверка с рег. № 33602, която е и предмет на издаденото на ищеца по
негово искане съдебно удостоверение.
Допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза в основното си заключение
е докладвала, че считано от 31.01.2012 г. в Община *** е въведена електронна деловодна
система, а от м.август 2012 г. е започнало сканиране на входящите документи – обща
администрация „Документи от общ характер“, който се запазват в информационната система
към преписките под техния входящ номер. При извадкова случайна проверка, извършена от
вещото лице на 100 преписки, само за две от тях е нямало приложени сканирани документи,
като преписките са били от тип – местни данъци и такси, за които не се въвеждат сканирани
копия.
Докладвала е и че към момента на извършената от вещото лице проверка,
електронната деловодна система е била изправна.
Според извършените справки през м. декември 2012 г. в електронната деловодна
система са били въведени 2495 преписки, като максималното време между въвеждане на 2
6
преписки е на 28.12.2012 г. между 9.30 ч. и 10.15 ч. около 45 минути.
Експертът е заявил, че не може да се установи дали системата е работила безупречно
и без прекъсвания през цялото работно време на общината, тъй като и 1 минута отпадане на
мрежова свързаност на едно работно място би се приемало като прекъсване на работата на
системата. Заявил и е и че при хардуерен или софтуерен проблем в системата, при който би
било необходимо възстановяване и от резервно копие, то трудно би се възстановила за 45
минути. Електронната деловодна система версия 8.1 не е била подменяна в периода от
началото на м. декември 2012 г. до момента на проверката на вещото лице, но по време на
действието си се е развивала с добавяне на нови модули, работни места, процеси, справки и
др. Основната база данни обаче не е била променяна и в нея се въвеждат над 50 000
преписки годишно.
Според вещото лице при някакъв тип инцидент е възможно технически части от
информацията в нея да бъдат загубени или премахнати, но в такъв случай базата данни ще
даде отрицателен статус за консистентност и ще даде грешка и спре работа, като системата
няма да работи докато не се възстанови от резервно копие със консистентна база данни.
Вещото лице е посочило кои лица са имали права за администрирането и управлението
на системата и е пояснило, че документи, за които се иска лично приемане, като призовки и
съобщения от съдилища, не се въвеждат в системата, а се приемат лично срещу подпис от
юридическия отдел на общината или от лично от адресатите.
Категорично е, че в деловодната система на общината няма заведено уведомление от
ДЗЗД „Железник СЗ-2011“ или „Пътстрой“ АД за извършена цесия в полза на „Дедакс“
ЕООД, поради което не може да се установи и входящ номер и дата на такова уведомление.
Според решаващият състав обсъдената експертиза, която не се е оспорила от страните
следва да се кредитира, като компетентна и безпристрастна.
Установеното от нея се подкрепя и от събраните в хода на процеса гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелката Ж. М., работеща в Община *** на
длъжността „Главен експерт“ в центъра за информация и услуги от 2008 год. и отговаряща
за информационния център в общината от 2010 г.
Същата е заявила и нейните показания не са опровергани по никакъв начин от
показанията на останалите разпитани свидетели, вкл. от установеното от писмените
доказателства, поради което и, преценени вкл. в светлината на чл.172 ГПК също следва да се
кредитират, че за обработване на постъпващите в Община *** документи има действащ
правилник, според който документ, който не е заведен в деловодството – разб. да му е даден
входящ номер, няма как да се счита влязъл в общината. Освен това при постъпване на
документи задължително се вписва и вносителя му, като се изисква и удостоверяващ
документ, за да се установи самоличността му и да се избегнат злоупотреби. Съответно –
вносителят се подписва, че е внесъл документа, а от общината се издава номер, на който се
отразява вх.номер, данни за телефон за обратна връзка, уебсайта на общината и т.н. По този
номер може да се провери по всяко време къде е преписката и как се движи. Сканираната
преписка отива за разпределение при ръководството, след което и в програмата се отразява в
кой отдел или дирекция се намира. Информационният център се намира във фоайето на
сградата, а деловодството е част от него и там достъпът на граждани не е ограничен – всеки,
който дойде в общината, минава през деловодството и там оставя документите.
Свидетелката е пояснила, че единствено призовките се дават лично на човека
/адресата/ или на юристите, като те ги получават лично. Те не минават през деловодството.
Според решаващият състав анализът на гореобсъдените доказателства изключва
обоснован извод уведомлението за цесия по чл.99, ал.4 ЗЗД с рег.№ 33602/28.12.2012 г. на
нотариус А. Ч. да е постъпвало в Община *** преди връчване на призовката за доброволно
изпълнение по изп.д. № 2526/2017 г., вкл. и към 12.12.2012 г. така, както е отразено върху
7
представения по делото документ от свидетеля Е. К..
Такъв извод е изключен, от една страна, с оглед безсъмнено установеното, че според
правилата за обработка на постъпващия в общината документооборот, на всеки постъпващ
документ се дава съответен входящ номер, вписва се вносителя му и преписката се сканира,
за да се избегнат злоупотреби. Установеността на факта, че от момента на въвеждането й
през м.август 2012 г. вкл. и до момента на извършената проверка от вещото лице по
техническата експертиза системата е работила без проблеми, изключват извод същата да е
била манипулирана по начин, който да не дава възможност да се проследят хронологично
всички постъпили и налични преписки, вкл. и към м.декември 2012 г.
От друга страна – решаващият състав счита, че анализът на ангажираните от
въззивника писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърдението му за уведомяване
на общината длъжник за извършената цесия към края на 2012 г. не установява при
условието на пълно и главно доказване този факт, предвид следното:
Показанията на свидетеля Е. К., касаещи този факт, са вътрешно противоречиви,
непоследователни и житейски нелогични, вкл. неподкрепени от останалите доказателства.
Така същият сам твърди, че постъпващите в общината документи не се входират в
отдела, в който той е работил в периода 2011 г. – 2012 г., вкл. и трудовите му задължения не
са включвали приемането на документи, както и че само ръководителите на звено и
инспектората /какъвто той не е бил/ получават такива.
Независимо от това, вкл. и че не е включено в длъжностната му характеристика на
длъжността, която е заемал – инспектор контрол екология, чистота и обществен ред, същият
твърди да е получил от другия свидетел по делото – Д. Д. документ, представляващ
процесното уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, за да го входира в Общината.
Следва да се подчертае вътрешното противоречие в показанията на свидетеля и
относно последния факт, предвид че твърди такъв документ да получил на два пъти –
първият, вечерта преди деня, в който го входирал в общината – на 11.12.2012 г., защото Д.
му обяснил, че на другия ден нямало да може сам да го направи, а вторият – в деня, в който
входирал документа – 12.12.2012 г. на обяд, с обяснение от страна на Д., че в първия имало
грешка. Именно този документ свидетелят предал на служителка в общината, защото Д.
бързал и не можел да го направи лично, но не си спомня да е вземал входящ номер – взел
лист, който след това предал на Д..
Видно е от гореизложеното, че показанията на К. са вътрешно противоречиви и
житейски нелогични в частта им касаещи факта дали, кога и защо е получил документ
/уведомление/ от Д.. Този извод следва от обстоятелството, че присъствайки в сградата на
общината Д. е могъл сам да внесе документа в деловодството още повече, че изобщо не е
влизало в служебните задължения на К. да извършва такива дейности. На самостоятелно
основание същият не твърди да е в такива близки отношения с Д., които да предполагат да
го замества в изпълнение на служебните му задължения. Вън от горното според приложения
на л.29 документ – уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД с рег.№ 33602/28.12.2012 г. на нотариус
А. Ч., същият е съставен на 12.12.2012 г. и наличието му е удостоверено към 28.12.2012 г.,
поради което и няма как да е предаван на К. за входиране в общината на дата,
предшестваща посочената /вечерта на 11.12.2012 г./.
На отделно основание - свидетелят Д. Д. е дал показания пред първоинстанционния съд
в две съдебни заседания – това от 29.06.2018 г. и това от 15.05.2019 г. В първото е
поддържал версията на К., но във второто о.с.з. е заявил, че е дал неверни показания в
предходното такова. Заявил е още, че никога не е носил документи на Е. К. в Община ***, а
текстът върху приложеното по делото уведомление за цесия от него /а и от К./ е изписан в
офиса на фирмата на С. Ж. през 2017 г. Твърдял е, че не е бил служител във фирмите на Ж.
към 2012 г., че започнал работа там през 2017 г., както и че с К. са запознал именно през
2017 г., когато по поръчка на Ж. издирвал човек, който е работил в общината през 2012 г.
8
С оглед констатираното противоречие в показанията на този свидетел, дадени в двете
о.с.з. решаващият състав приема, че не следва да ги кредитира при установяване на
релевантните за предмета на спора факти освен в частта, в която се подкрепят безсъмнено и
от останалите приобщени доказателства.
За пълнота само следва да се акцентира, че по делото не са представени писмени
доказателства, които да установяват, че за периода на 2012 г. Д. е бил служител в някое от
търговските дружества, в които Ж. е управител или собственик.
След извършена служебна справка по партидата на „Пътстрой“ООД в ТРРЮЛНЦ при
АВп решаващият състав констатира, че С. П. Ж. е вписан като съдружник и управител на
дружеството, считано от 2008 г.
Поради този факт приема, че показанията на същия следва да се преценяват съобразно
изискването на чл.172 ГПК, предвид заинтересоваността му от изхода на делото.
Горепосоченото, преценено във връзка с констатираните противоречия между
показанията на свидетелите К. и Д., вкл. и между тях и установеното от останалите
приобщени по делото писмени и гласни доказателства дава основание на въззивната
инстанция да заключи, че не следва да кредитира и показанията на свидетеля Ж. досежно
датата и начина на уведомяване на въззиваемата страна за договора за цесия, сключен
между „Пътстрой“ООД и „Дедакс“ЕООД, предвид че установяват единствено факти,
изгодни за дружеството, чието управител е.
В заключение – съвкупният анализ на кредитираните от решаващия състав
доказателства по делото установяват еднозначно факта, че към 28.12.2012 г. уведомлението
за цесия по чл.99, ал.4 ЗЗД е съществувало като документ /този факт е удостоверен от
нотариуса/, но няма данни същият да е бил връчван на Община ***, вкл. и към 12.12.2012 г.
Отразеното върху документа от страна на К., дори и да се кредитира /което
решаващият състав не приема/ установява единствено фактът, че на 12.12.2012 г. същият го
е получил уведомление от Д. Д., но не и фактът, че документът е връчен на Община ***, в
качеството й на отделен правен субект.
Решаващият състав счита, че не следва да обсъжда по същество ангажираните
доказателства от страните относно липсата или наличието на уведомление по чл.17 от ЗОЗ
до Община ***, вкл. автентичността на уведомленията, изпратени до същата от страна на
представляващия ДЗЗД „Железник СЗ – 2011“ - свидетеля С. Ж., предвид неотносимостта
им към предмета на спора.
Както вече се посочи в определението по реда на чл.267 ГПК, въпросът дали цедентът
„Пътстрой“ООД или пък гражданското дружество, в което е било участник – ДЗЗД
„Железник – СЗ 2011“, е учредил особен залог в полза на „КТБ“ АД /н/ върху вземанията си
по договора за строителство, сключен с Община ***, е ирелевантен за предмета на
производството, предвид че ищецът-въззивник не е твърдял в исковата молба, нито е
ангажирал доказателства да е погасил задължението си към „Пътстрой“ООД посредством
проведено изпълнение върху заложено имущество .
Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и отправеното искане към
съда са, че ищецът е погасил задължението си към своя кредитор „Пътстрой“ООД чрез
плащане в качеството му на трето задължено лице по изп.д.№ 2369/2016 г. на ЧСИ И., преди
уведомяването му, че вземането на „Пътстрой“ООД е прехвърлено на „Дедакс“ЕООД - т.е.
че плащането е извършено въз основа на проведено индивидуално принудително
изпълнение по реда на ГПК, а не след проведено изпълнение по реда на гл.7 от ЗОЗ.
Следователно и релевантни за предмета на производството са само фактите, касаещи
посоченото по-горе изпълнително производство, вкл. това под № 2526/2017 г. по описа на
ЧСИ М. П..
9
За пълнота следва да се отбележи и че фактът, че вземането на „КТБ“АД /н/ по договор
за банков кредит 10.12.2011 г. и анексите към него е било обезпечено с особен залог от
длъжника „Пътстрой“ООД на вземанията му от Община *** по договор BG161PO001/1.4-
05/2009/002-S-03,, вписан в ЦРОЗ с № 2012050702233, подновен на 21.04.2017 г., както и че
именно за вземането си, произтичащо от посочения договор за кредит, „КТБ“АД /н/ се е
снабдила с изп.лист от 23.03.2016 г. по ч.гр.д. № 1411/2016 г. по описа на РС Стара Загора и
е образувала изп.д. № 2369/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И., е установен от първоначална ССЕ
/л.3 от същата/, която е била изслушана в о.с.з. от 22.02.2019 г. и приета от
първоинстанционния съд без възражения по нея, вкл. от страна на въззивното дружество.
Този факт от своя страна сочи, че кредиторът „КТБ“АД /н/ е предпочел да събере
вземането си от „Пътстрой“ООД, произтичащо от договорите за банков кредит по пътя на
индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК чрез снабдяването с изпълнителен
титул въз основа на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, а не пътя на
особеното такова на ЗОЗ.
Същата експертиза е установила и че размерът на задължението на Община *** към
„Пътстрой“ООД към 01.06.2017 г. – датата, на която общината е извършила паричен превод
по сметка на ЧСИ И., е в размер на 4 866 107,73 лв. – точно толкова, колкото е посочено и в
самото платежно нареждане.
Тази сума е постъпила по банковата сметка на ЧСИ И. на 01.06.2017 г. и осчетоводена
като постъпление по изп.д. № 2369/2016 г. с взискател – „КТБ“АД /н/.
При тези безсъмнено установени факти решаващият състав приема, че чрез
извършеното плащане по специалната сметка на съдебния изпълнител по посоченото
изпълнително дело се е погасило правото на принудително изпълнение за кредитора по
изп.лист по образуваното изп.д. № 2526/2017 г. по описа на ЧСИ М. П., по арг. от чл.73 ЗЗД.
Това е така, защото в качеството си на трето задължено лице по изп.д. № 2369/2016 г.
по описа на ЧСИ И. дело Община *** е изпълнила задължението си по закон, произтичащо
от императивните разпоредби на чл.507 – чл.508 ГПК, и след като се е уведомила за размера
на дълга на „Пътстрой“ООД, вкл. – след като задължението й към посоченото дружество,
произтичащо от договора за строителство е било установено по основание и размер с влязло
в сила съдебно решение, е превела на съдебния изпълнител сумата, представляваща
вземането на нейния кредитор.
Запорът върху вземанията на длъжника „Пътстрой“ООД е бил наложен в хода на
изп.производство по изп.д. № 2369/2016 г. и неговата цел е да се обезпечи изпълнението на
паричните притезания на взискателя, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите
от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител. Същият от своя страна е
длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в
сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508, ал. 3 ГПК/ при спазване на предвидения в чл.
136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.
Съдебната практика възприема еднозначно, че запорът върху вземания на длъжника
представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се
забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да
плаща на длъжника.
Той обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към
имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в
полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми /чл. 507, ал. 3/.
10
В случаите, в които третото задължено лице не оспори своето задължение, то внася
дължимата от него сума по сметка на съдебния изпълнител /чл.508, ал.3 ГПК/.
В казуса запорът върху вземанията на длъжника „Пътстрой“ООД е бил наложен в хода
на изп.производство по изп.д. № 2369/2016 г. със запорното съобщение, получено от
Община *** на 29.08.2016 г., от който момент и на последната е било забранено да плаща на
„Пътстрой“ООД. Общината е изпълнила задължението си като трето задължено лице по
реда на чл.508, ал.3 ГПК след като съдебното решение, въз основа на което „Пътстрой“ООД
се е легитимирал като неин кредитор е влязло в сила – т.е. вече не е могла да оспори своето
задължение, вкл. – след като се е уведомила от съдебния изпълнител, пред който изп.дело е
висящо, за размера на дълга.
По този начин същата е изпълнила и съдебно установеното задължение към нейния
кредитор „Пътстрой“ООД, чрез плащане.
Това е сторено преди общината да бъде уведомена за прехвърляне на съдебно
установеното вземане от „Пътстрой“ООД на „Дедакс“ЕООД, което, установи се безспорно в
хода на производството, е извършено пет дни след плащането – на 05.07.2017 г. с поканата
за доброволно изпълнение по изп.д.№ 2526/2017 г. по описа на ЧСИ М. П., респ. – чрез
връчването на нарочно писмо от „Дедакс“ЕООД /вх.№ 10-02-4034/05.06.2017 г./.
Съобразно нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Според решаващият състав в настоящия случай въззивникът изобщо не установи
надлежно уведомяване на длъжника Община *** по смисъла на цитираната правна норма,
вкл. и към 05.07.2017 г.
Законът и съдебната практика по приложението на чл.99, ал.4 ЗЗД установяват, че
валидно уведомяване за извършена цесия може да има към длъжника единствено от цедента,
като уведомяването от цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането.
Това разбиране съответства на факта, че прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, поради което и логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария цедента.
Приема се, че само това уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечава точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/.
Съдебната практика допуска и уведомяване, което изхожда от цедента, и връчено от
цесионера /Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II т.о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/13 г. на ВКС, I т.о./ чрез прилагане към исковата молба, по
която претендира плащане на цедираното вземане.
В казуса не се установи да е налице и такова надлежно уведомяване на длъжника.
Независимо от изложеното и предвид че според даденото разрешение в Решение № 209
от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК е без значение за основателността
на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов
кредитор/цесионер/ установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на
11
чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта
на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му, решаващият
състав приема, че в случая ищецът-въззиваем установи безсъмнено в хода на процеса, че
както към момента на предявяване на иска, така и към момента, в който ЧСИ П. е връчил
поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 2526/207 г. а Община *** вземането не
съществува, т.к. е погасено чрез плащане.
В този смисъл и правилно първоинстанционният съд е уважил предявеният от него
против въззивника иск по чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК дава защита на длъжника в
изпълнителното производство, който чрез предявяването му може да оспори изпълнението,
въвеждайки чрез правопогасяващи, правоотлагащи или правопрекратяващи възражения
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е
издадено изпълнителното основание – т.е. непреклудирани от това производство.
Твърденият от ищеца-въззиваем и установен в хода на производството факт е именно
такъв – плащането на дълга му, след приключване на спора с неговия кредитор с влязло в
сила съдебно решение, като плащането не е извършено на самия кредитор, а на негов
кредитор, чрез съдебния изпълнител, запорирал спорното вземане по установения в ГПК
ред.
В този смисъл и няма спор, че се касае за нов факт, довел до последващо отпадане
/удовлетворяване/ на вземането.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на
първоинстанционния съд и въззивната инстанция обжалваното решение следва да се
потвърди.
За пълнота е необходимо да се добави и че са несъстоятелни наведените във
въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, предвид че всяко едно от приобщените доказателства е било
обсъдено от същия, като при установяване на относимите за спора факти са изложени
мотиви защо са кредитирани част от доказателствата, а на други не е дадена вяра.
Несъстоятелни са и оплакванията, че в първоинстанционното решение не са обсъдени
част от въведените възражения на ответника-въззивник в насока, че вземане в конкретния
размер, посочен в запорното съобщение, не съществува към 26.08.2016 г. и запорното
съобщение било с невярно съдържание.
Предметът на настоящето производство е въведен с исковата молба от ищеца и той е
установяване на факта, че той не дължи паричното вземане, на което ответникът претендира
да е носител, защото го е погасил, чрез плащане в качеството му на трето задължено лице по
изп.д. № 2369/2016 г. – факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което
ответникът се легитимира като кредитор на ищеца.
Съществуването на вземането на кредитора по посоченото изп.д. към момента на
връчване на запорното съобщение, вкл. към момента на внасяне на запорираната сума от
третото задължено лице по сметка на съдебния изпълнител не са предмет на настоящия
правен спор, от една страна.
От друга, съобразно тълкувателните мотиви на т.5 от ТР № 3/10.07.2017 по т.д. №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, запорът върху вземания на длъжника се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
12
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че
вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а
оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането
на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи
на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от
извършени от него действия.
Отнесено към настоящия казус изложеното предпоставя, че поведението на Община
*** или извършените от него действия, в качеството му на трето задължено лице по изп.д.№
2369/2016 г., нямат никакво отношение към въпроса относно съществуването или
несъществуването на вземането на кредитора спрямо длъжника по същото и последният
въпрос е ирелевантен за предмета на настоящия спор.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените пред АС София разноски по делото, което налага
произнасяне и по редовно въведеното възражение за прекомерност на претендираните от
последната такива за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител
в размер на 53 718 лв.
Съобразно представеният списък по чл.80 ГПК в проведеното открито с.з. от
10.11.2020 г. и приложенията към него – договор за правна помощ, фактура №
990/25.08.2020 г. и извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество „Г. и Б.“,
Община *** е заплатила за оказаната й правна защита и съдействие по настоящето
производство от посоченото адвокатско дружество в размер на 53 718 лв.
Текстът на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/2004 г. установява, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с материален интерес от
1 000 000 до 10 000 000 лв. адвокатското възнаграждение е 21 530 лв. плюс 1% за горницата
над 1 000 000 лв.
Изчислено по посочения начин спрямо материалния интерес, в случая минималния
предвиден размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 60 191 лв. – т.е. е в размер,
по-нисък от определения от наредбата.
Горният факт, отнесен към действителната фактическа и правна сложност на казуса
сочи на неоснователност на въведеното възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Ето защо и „Дедакс“ЕООД следва да заплати на Община *** доказано сторените от нея
разноски по настоящето производство за платено адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител, в размер на 53 718 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283/07.02.2020 г., постановено по т.д. № 2170/2017 г.
по описа на СГС, ТО.
13
ОСЪЖДА „Дедакс“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул.“***“ № 24, ет.4 да заплати на Община *** – БУЛСТАТ *** сумата от 53 718 лв. разноски
по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14