Решение по дело №673/2023 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 320 от 21.02.2023 г., постановено по АНД №
673/ 2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата Д.Д.Г.-Б. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл. 78а
НК, за това че на 04.11.2021 г., в гр.Пловдив, пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив, е потвърдила неистина в писмена
декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата
на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и във връзка с §6,
т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, се
дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - гр.Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че е установила обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република
България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа внесеното обвинение, като аргументира тезата, че същото се явява
доказано от обективна и субективна страна изцяло. Моли обвиняемата да
бъде призната за виновна, като предлага да й се наложи наказание в
предвидения от закона минимум.

Защитникът на обвиняемата – адв. Ц. ангажира становище, че
повдигнатото обвинение е изцяло доказано, като се солидаризира с доводите
на представителя на Районна – прокуратура Пловдив за налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемата Д.Д.Г.-Б., ЕГН ********** е родена на *** г. в гр. ***,
***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с полувисше образование,
*** с постоянен адрес гр. ***.

Обвиняемата Д.Д.Г.-Б., живеела в Кралство Испания от повече от
1

петнадесет години. Установила се в Палма де Майорка /Балеарски острови/,
на адрес ***, където живеела със съпруга си Х.Б. и четирите им деца. На
01.10.2018 г. постъпила на работа, като медицинска сестра, в Здравна служба
на Балеарски острови. На 15.07.2022 г. започнала и допълнителна работа, на
непълен работен ден, в болница „Левант“.
В периода от 2018 г. до 2020 г., включително, Д.Г.-Б. се прибрала в
Република България само на два пъти, за около месец, след което отново си
заминавала в Кралство Испания, а именно в периодите 08.08.2018 г. -
04.09.2018 г. и 07.11.2019 г. - 26.11.2019 г.
На 10.09.2021 г. обвиняемата се прибрала в Република България с
намерението да премине курс за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство /МПС/, категория „B“. Започнала
да посещава такъв, провеждан от учебен център „Кольо Колев - 2006“ ЕООД,
гр. Стара Загора. Преминала теоретично и практическо обучение в периода
20.09.2021 г. - 14.10.2021 г. На 06.10.2021 г. и на 27.10.2021 г. се явила
съответно на теоретичен и практически изпити, като издържала същите
успешно.
На 03.11.2021 г. Д.Г.-Б. посетила сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - гр. Пловдив, за да подаде заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/. Споделила пред съответния служител, който
следвало да приеме документите й, че по принцип живеела в Палма де
Майорка. Уведомена била в тази връзка от последния, че тъй като обичайното
й пребиваване било в Кралство Испания, съгласно действащото
законодателство, нямало как да й бъде издадено СУМПС от компетентните
власти в Република България и заявлението й било върнато. Д.Г.-Б. поискала
да разговаря и с друг служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив,
като в тази връзка била насочена към свидетеля инспектор В.Б. Последният
разяснил на обвиняемата смисъла на термина „обичайно пребиваване в
Република България“ по смисъла на Закона за движение по пътищата и
отново й обяснил, че предвид факта, че от дълги години живеела и работила в
Кралство Испания, нямала право да й бъде издадено СУМПС от
компетентните власти в Република България.
Въпреки горното, още на следващия ден, а именно на 04.11.2021 г., Д.Г.-
Б. отново посетила сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив,
където пред друг служител подала набор от документи за издаването на
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство. Подала
и Декларация, придружаваща подаването на Заявление за издаване на
свидетелство за управление на МПС, на основание чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата и чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I - 157 от 2002 г. на
МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която посочила, че е установила
обичайното си пребиваване в Република България, по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Гореописаните документи били приети
2

и обработени от свидетелката А.Г.Т., заемаща длъжността системен
администратор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.
На 17.11.2021 г. обвиняемата отново напуснала пределите на Република
България и се прибрала в Кралство Испания, като преди това предоставила
пълномощно на свидетелката Л.Г. - съпруга на брат й М.Г., която живеела в
гр. Пловдив, да я представлява пред органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР
- Пловдив, с оглед получаване на издаденото й СУМПС, ведно с контролен
талон към него.
Междувременно, свидетелят В.Б. след извършена служебна проверка,
установил за подаденото на 04.11.2021 г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив от обвиняемата Заявление за издаване на СУМПС, въпреки че той
лично бил обяснил на последната, че нямала право да й бъде издадено такова
от компетентните власти в Република България. Изготвил докладна записка
до Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, в резултат на което
била извършена проверка от органите на МВР и било образувано настоящото
досъдебно производство.
Видно от протокол за извършена в хода на разследването съдебно -
почеркова експертиза с № 308 от 17.05.2022 г., подписите положени от името
на Д.Д.Г.-Б. в Заявление за издаване на СУМПС с № 18064 от 04.11.2021 г. и
в Декларация по чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата от
04.11.2021 г., са изпълнени от Д.Д.Г.-Б..
От приложените по делото доказателствени материали, а именно
справка от информационните масиви на МВР за пътувания на обвиняемата
Д.Д.Г.-Б., е видно следното:
-за периода от последните 12 /дванадесет/ последователни месеца преди
датата на подаване на декларация по чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата пред сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив от страна на
обвиняемата, същата пребивавала в Република България за времето от
10.09.2021 г. до 04.11.2021 г. /дата на подаване на декларацията/, т.е. общо 56
дни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, а именно: протоколи за
разпит, обективиращи обяснения на обвиняемата, дадени на досъдебното
производство (л. 16 – 17, л. 18 от ДП); протокол за разпит, обективиращ
показанията на свидетеля Л.В.Г. (л. 19 от ДП), протокол за разпит,
обективиращ показанията на свидетеля ВВ.Д.Б. (л. 21 - 23 от ДП), протокол за
разпит, обективиращ показанията на свидетеля А.Г.Т. (л. 24 от ДП),
протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля М.Д.Г. (л. 25 от
ДП), протокола за разпит, обективиращ показанията на свидетеля Й.Н.Г. (л.
3

26 - 27от ДП), отговор от Интерпол, Мадрид, карта за издирвано лице,
справки за пътуване на лице – български гражданин, както и от назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – почеркова
експертиза, (л. 29 - 32 от ДП).
На следващо място, за формиране на изводите на съда досежно
личностните характеристики на обвиняемата съдът взе предвид и приетата по
делото справка за съдимост. Ценени бяха и останалите по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, включително справка от
информационните масиви на МВР за пътувания на обвиняемия,
удостоверение за промени на постоянен адрес, както и веществени
доказателства - Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с вх. № 18064/ 04.11.2021 г. и Декларация от същата
дата.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
обвиняемата Г.-Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна, на 04.11.2021 г., в гр. Пловдив, пред служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив, е потвърдила неистина
в писмена декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата
на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и във връзка с §6,
т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, се
дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - гр.Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно, че е установила обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република
България - чрез подаване на съответна декларация, което съставлява
задължително изискуем признак, за да е налице съставомерност на деянието
по чл. 313, ал.1 от НК.
Обичайно пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е:
„Мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
4

на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава - членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.“
В процесния случай безспорно е установено, че към датата на деянието
обвиняемата е нямала обичайно пребиваване в Република България, а такова
в друга държава членка на ЕС – Кралство Испания, където живеела заедно със
семейството си /съпруг и деца/ повече от 185 дни годишно, и това е
държавата, където същата полага постоянно труд.
В аспект на гореизложеното, авторството на деянието от страна на
обвиняемата е категорично доказано по делото и от заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно -
почеркова експертиза, изцяло кредитирано от съда. От него се установява, че
подписа в графа „подпис“ в процесната декларация е изпълнен от
обвиняемата.
Именно действията на обвиняемата по попълване на инкриминираната
декларация с установеното по делото й съдържание и подаването й пред
началника на сектор "Пътна полиция" – Пловдив чрез служител
представляват изпълнителното деяние на престъплението. Доказа се, че
декларираното от обвиняемата обстоятелство, не отговаря на обективната
действителност, поради което и заявеното от нея представлява потвърждаване
на неистина, което тя е сторила в писмена декларация, а именно
инкриминираната такава – и то след като й е било разяснено на два пъти от
служители на сектор „ПП“, какво се има предвид под „обичайно пребиваване
в РБ“ по смисъла на пар. 6, т. 46 от ДР на ЗДвП.
Престъплението е формално и с факта на подаването на декларацията в
сектор "Пътна полиция" - Пловдив то е било довършено от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала проявлението на всички
признаци от състава на престъплението, но въпреки това е пристъпила към
неговото осъществяване. Този извод се налага тъй като, видно от реквизитите
на самия инкриминиран документ, й е била разяснена разпоредбата на §6, т.
46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка същата е съзнавала,
че „обичайно пребиваване“ в Република България означава да е прекарала не
по - малко от 185 дни през последните 12 последователни месеца на
територията на същата, поради лични или трудови връзки. Същевременно,
обвиняемата е съзнавала, че не отговаря на това условие, доколкото общото й
пребиваване на българска територия за периода от 10.09.2021 г. до 04.11.2021
г. се равнявало едва на 56 дни и същата била установила трайни лични и
трудови връзки в Кралство Испания. В тази връзка следва да се подчертае, че
фактите касаещи настоящия случай не позволяват приложение да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Няма как да се приеме, че обществената
опасност на вмененото престъпно деяние е явно незначителна. Тава е така,
5

тъй като обвиняемата е пристъпила към извършване на същото, не само след
като се е запознала с текста на инкриминираната декларация, но и след като
двама служители от Сектор „ПП“ изрично са й разяснили какво се има
предвид под „обичайно пребиваване в РБ“ по смисъла на пар. 6, т. 46 от ДР на
ЗДвП. Въпреки отказа на служителя на сектор „ПП“ на 03.11.2021 г. да
приеме заявлението й изрично пояснявайки й причината за това, обвиняемата
се е срещнала със свид. Б., който на свой ред още по – подробно и
обстоятелствено й разяснил последиците от подаването на такава декларация.
Въпреки всичко това на 04.11.2021 г. обвиняемата отново посетила Сектор
„ПП“ и подала пред друг служител съответния набор от документи ведно с
инкриминираната декларация. Всичко това говори за изключително упорство
в поведението на обвиняемата, която въпреки ясното съзнание за
неправомерния характер на поведението си, подала процесната декларация,
посочвайки, че обичайното й пребиваване е в България.
По гореизложените съображения съдът приема, че по делото се доказа
по категоричен начин, че обвиняемата е извършила от обективна и от
субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което я
призна за виновна с решението си.

ПО РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ:

За извършеното от Б. престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" до три години или "глоба" от сто до триста лева, обвиняемата не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда,
прилаган в настоящото производство, а от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7
от НК, изключващи приложението на тези правила. По тези съображения
съдът приема, че обвиняемата Б. трябва да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1
НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му
налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1
000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното
частично самопризнание от обвиняемата още на досъдебна фаза.
Същевременно не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. По
тези съображения съдът приема, че административното наказание "глоба"
трябва да бъде наложено при превес на смекчаващите обстоятелства и
индивидуализирано в размер на 1000 лева. Така наложеното наказание на
обвиняемата Б. съответства на степента на обществена опасност на деянието
и на дееца и се налага за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемата Б. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив в полза на бюджета на
6

Държавата сумата от 190,00 лева /сто и деветдесет/, представляваща разноски
по делото, сторени в хода на досъдебното производство за изготвяне на
съдебно – почеркова експертиза.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Веществените доказателства - Заявление за издаване на СУМПС с вх. №
18064/04.11.2021 г. и Декларация от 04.11.2021 г. находящи се на л. 9 - 10 и от
ДП следва да се върнат на сектор „ПП“ при ОДМВР- Пловдив след влизане
на решението в сила, като по делото се приложат преписи от същите.
Съобразно чл.16, ал.3 от Правилника за издаване на българските лични
документи заявления, въз основа на които са издадени български лични
документи, се съхраняват до 20 години от датата на регистрирането им там,
където са приети. Съхранението и унищожаването им се извършва по
технологичен ред, утвърден от ръководителя на съответния орган по чл. 1, ал.
2 ЗБЛД. Касае се за документи в оригинал, заведени на отчет при
компетентните органи на ОДМВР Пловдив, образували административната
преписка. По тези съображения изброените документи следва да се върнат на
Сектор Пътна полиция при Отдел Охранителна полиция, ОДМВР Пловдив,
тъй като това е службата, която ги е предоставила по делото.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	320
Дата:	21 февруари 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Дело:	20235330200673
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 февруари 2023 г.

Решение по дело №673/2023 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите