РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330109738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. Г. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2487.16 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в
резултат от ПТП от 30.05.2022 г., виновно причинено от А. С. с лек автомобил „Хонда ЦР-
В“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на уведомлението до
застрахователя – 01.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба и в допълнителна молба от 09.08.2022 г. са изложени твърдения, че
на 30.05.2022 г. около 15.20 часа, в ***, при управление на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. №***,
водачът А. С., неспазвайки достатъчно дистанция, не успява да реагира своевременно, за да
избегне удар с намаляващия скоростта си пред него в същата пътна лента лек автомобил, в
резултат на което настъпва ПТП. Последният лек автомобил удря отзад л.а. „Мазда 6“, с рег.
№ ***, управляван от ищцата Т. К.. От ударната сила автомобилът на ищцата удря
движещият се пред нея лек автомобил „Форд Транзит“. В резултат от ПТП по л.а. „Мазда 6“,
с рег. №*** са нанесени множество щети, описани в исковата молба. За ПТП-то е съставен
Констативен протокол с пострадали лица, като на С. е съставен АУАН. Твърди се, че към
датата на ПТП л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност.“ Твърди се, че още на следващия ден от инцидента
ищцата уведомява ответника за настъпилото ПТП и отправя претенция за определяне и
изплащане на обезщетение, при което е заведена щета с № ***. На 08.06.2022 г. ответникът
изплатил обезщетение на ищцата в размер на 1992.84 лева. Ищцата твърди, че така
определеното и изплатено обезщетение не е достатъчно за покриване на щетите по лекия
автомобил на ищцата. В исковата молба са посочени по вид и стойност разходите, които са
били извършени за отстраняване на последиците от ПТП-то. Твърди се, че общият им
размер е 4480 лева с ДДС. С оглед изложеното за ищцата се поражда интерес от предявяване
на иска за разликата от направените разходи и платеното от ответника.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така
предявения иск. Признава, че л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, към датата на ПТП бил с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Оспорва водачът на
този лек автомобил да е виновен за ПТП – то. Оспорва механизма на ПТП-то. Оспорва
вредите за ищците, както и те да са настъпили в резултат от ПТП-то. Оспорва размера.
Оспорва ищцата да е отправяла искане до застрахователя за заплащане на претендираната
сума след извършеното от последния плащане. Иска се отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният е определил по-малко от
претендирания от ищеца размер, което поражда интереса му да заведе иск за разликата.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, както и
наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на лек автомобил
„Хонда ЦР-В“, с рег. № ***. фактически състав, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение, механизма на ПТП, размер на вредите. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за
съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.
С Определение от 16.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че на
30.05.2022 г. около 15.20 часа, в *** е настъпило ПТП с участие на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег.
№ *** с водач А. С. и л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, управляван от ищцата Т. К.. Не се спори,
че л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** към дата 30.05.2022 г. има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Не се спори, че ищцата е завела щета при
ответника № ***, за щетите от процесното ПТП, по която с ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 1992.84 лева, като обезщетение за щетите от ПТП-то по лекия автомобил.
Спорно по делото е механизмът на ПТП, дали А. С. е действал противоправно и
виновно, дали вредите по процесния лек автомобил са в причинно следствена връзка с
описаното ПТП и техния размер.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.05.2022 г. /л.6/ е посочено
кои са участници в ПТП от същата дата, а именно лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***
с водач А. С., л.а. „Мазда 6“, с рег. № *** и трети за спора автомобил. В Констативния
протокол в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че водачът на л.а. „Хонда
ЦР-В“, с рег. № *** не е спазил необходимата дистанция и удря отзад намаляващия
скоростта л.а. „Мазда 6“, с рег. № *** и допуска ПТП. Видно от Констативния протокол на
водача на л.а. „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** А. С. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно, че е настъпило ПТП на
30.05.2022 г. ***, с участие на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** с водач А. С., л.а.
„Мазда 6“, с рег. № ***, с водач Т. К., както и че на А. С. е съставен АУАН.
2
По отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като не е възприет непосредствено от съставителя и
подлежи на доказване в настоящото производство.
В тази връзка по делото е изискано и представено от ОДМВР – Пловдив, Сектор „ПП“
преписката, заведена във връзка с процесното ПТП /л.109-114/. От там са представили
АУАН издаден срещу А. С., с което е установено, че именно той е виновен за ПТП-то,. Въз
основа на така издадения АУАН е съставено Наказателно постановление срещу А. С. и му е
наложено административно наказание за извършеното от него нарушение. Наказателното
постановление е било връчено на нарушителя на 19.07.2022 г., видно от разписката под
него, като не се установява да е било обжалвано, поради което съдът приема, че същото е
влязло в законна сила.
С оглед изложеното съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № *** - А. С. и механизма на ПТП е такъв
какъвто е отразен в АУАН и Наказателното постановление.
Щетите нанесени на л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, в резултат от ПТП- то са посочени в
описите, изготвени от ответника по заведената от ищцата щета с № *** /л.26-30/, поради
което съдът приема, че именно това са вредите, настъпили в резултат от процесното ПТП,
които вреди са признати от ответника.
От приетата по делото и неоспорена в тази част Съдебно – автотехническа експертиза
/л.83/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, основана на
професионалните знания и опит на вещото лице, се установява, че е налице причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните вреди по лекия автомобил на
ищеца по описите, извършен от ответника. Вещото лице обосновава, че при определяне на
щетите се е ползвал от описите, направени от ответника, като е оценил констатираните от
ответника вреди. Също така от тези описи на ответника се е ръководел и кои части са били
за подмяна и кои са подлежали на ремонт, така както е записал ответника. Вещото лице
обяснява, че стойността на частите е опредЕ. на база това което се предлага в магазина, като
е дадена стойност и на влагане на части втора употреба, на които цената е по-ниска,
доколкото се отчита овехтяването им.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото се установи фактическият
състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, в резултат на която за ищеца са настъпили вреди, които са в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата
в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество. В случая от САТЕ
се установява, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, съобразно описа по
щета е в размер на 6332.81 лева с ДДС - с нови части и 4 985.15 лева с ДДС – с части втора
употреба.
Експертизата е оспорена от ответника в тази част и е допусната допълнителна
експертиза, която да даде стойността на щетите по Методиката за уреждане на претенции по
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ по Наредба № 24/08.03.2006
г.
От допълнителната САТЕ се установява че разходите за ремонт, изчислени по
Методиката, с оригинални части са в размер на 3889.68 лева с ДДС, а с алтернативни части –
в размер на 4 638.82 лева с ДДС. В открито съдебно заседание, при разпита на вещото лице
се установява, че разликата между стойностите за оригинални и алтернативни части в полза
3
на оригиналните произтича от неактуалността на Методиката, приета при действие на други
икономически условия, която предвижда само оригиналните части да се умножават с
процент изхабяване, но не и алтернативните части.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. От това
следва, че на обезщетяване подлежат реално претърпените вреди. Предвид това съдът
намира, че дължимото обезщетение следва да бъде изчислено по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в
състоянието, в което се е намирала при увреждането и при пазарни цени към датата на
увреждането.
В случая не следва да се прилага посочената по-горе методика, доколкото Наредба №
24 от 08.03.2006 г., отм. ДВ, бр.90 от 31.10.2014 г. към която е Методиката, е отменена, а и
Методиката не съответства с икономическите стандарти към датата на ПТП – 30.05.2022 г.
Същата е приета 2006 г. и отразява стандартите тогава при изчисляване на разходите за
ремонт, които не са съпоставими с тези от 2022 г.
С оглед изложеното съдът възприема стойността за обезвреда на щетите от
процесното ПТП, дадена от вещото лице по основната САТЕ в размер на 4 985.15 лева с
ДДС, която е и най- ниската цена, за която може да се възстанови автомобила.
Ищецът е заплатил сума в размер на 4480 лева с ДДС за възстановяване на процесния
автомобил, видно от фактура и фискален бон /л.8-9/, която е по-малко от дадената от вещото
лице стойност. Ответникът е заплатил обезщетение в размер на 1992.84 лева, като се дължи
неплатения остатък от 2487.16 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва
да се уважи изцяло.
По претенцията за законна лихва:
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има
специална разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост
на законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с с
определянето на обезщетение от 1992.84 лева на 06.06.2022 г. /л.34/ ответникът е отказал
заплащането на обезщетение в търсения от ищеца размер. С постановяване на отказа съдът
намира, че ответникът изпада в забава, по арг. от чл.497, ал.1 КЗ, предвид което от
06.06.2022 г. до окончателното плащане ще се присъди обезщетение за забава.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 100 лева – платена държавна такса /л.13/, 500 лева
– платено адвокатско възнаграждение /л.12/, 100 лева – депозит САТЕ. Общо разноските
направени от ищеца са 700 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят
изцяло.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 2487.16 лева, представляваща дължим остатък
от обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от ПТП от 30.05.2022 г.,
виновно причинено от А. С. с лек автомобил „Хонда ЦР-В“, с рег. № ****, застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност, за което е заведена щета при ответника с
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата размер от 700 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5