Решение по дело №855/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№  260061                     17.08.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                          ХVI граждански състав

На двадесет и седми юли                                     две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                     

при секретаря Недялка Димитрова  

изслуша докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 855/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

       Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4507/26.11.2019г. по ч.гр.д. № 9997/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3286.52 лева /три хиляди двеста осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ - неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски кредит № ********** от 22.08.2018 год., сумата от 745.01 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и една стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.02.2019г. до 31.07.2019г., сумата от  3624.73 лева /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата от  85.29 лева /осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ законна лихва за забава от 02.12.2018г. до 10.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

    Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № ********** от 22.08.2018 год., съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3500 лева. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде върната сумата от 6148.08 лева в срок от 36 месеца съгласно погасителен план с месечна вноска в размер на 170.78 лева, при годишен процент на разходите от 49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 % . Дължимо също така е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4095.72 лева с вноска от 113.77 лева или общото задължение възлиза на 10243.80 лева с месечна вноска от 284.55 лева. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения, а на основание т. 12.3 от общите условия към договора, поради просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, може да бъде обявена предсрочна изискуемост с писмено уведомление. На 31.07.2019г. договорът е обявен за предсрочно изискуем.

              Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

   Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор. Депозирано е становище, в което оспорва иска.

              Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

     Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 22.08.2018 год., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3500 лева, а той се е задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17 % ГЛП – /по 0.11 % на ден/. Според договора, ГПР е в размер на 49.89 %. Така дължимата сума по кредита възлиза на 6148.08 лева. Уговорено е всяка вноска да е в размер на 170.78 лева, с дата на погасяване – 1 ден от месеца, до 01.09.2021г.

               Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери неговата действителност и без да има съответно позоваване – в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г. на ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о.

               Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

               Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

               Предвид това, в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.

               В случая уговореният ГЛП от 41.17 % е в четири пъти по-висок размер от този на законната лихва, поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.

              Що се отнася до закупените допълнителни услуги от ответницата, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съгласно подписаното от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, същото е нищожно и не е породило правни последици. Това е така, тъй като съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК е установен лимит на годишния процент на разходите и предоставената допълнителна услуга не представлява „услуга“ по смисъла на закона. На практика тази услуга кумулира задължения от страна на ответницата, свързани с допълнителни средства за заплащане, които не съставляват нито предоставени средства от страна на заемодателя, нито възможност за облагодетелстване на страната. Това противоречи на чл.21 и чл.11 ал.2 от ЗПК и е сума невключена в годишния процент на разходите по чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че претенцията за сумата от 3624.73 лева е недължима поради нищожност и подлежи на отхвърляне.

               В т.12.3 от ОУ към договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер може да бъде обявена предсрочна изискуемост с писмено уведомление.

               При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че действително – към 31.07.2019г., са били налице условия за прекратяване на договора и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата молба, но  кредиторът не е изпълнил задължението си да уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост на вземането вследствие на неплащане на определен брой дължими вноски.

               Настоящата съдебна инстанция намира, че правилата за предсрочна изискуемост на банковия кредит – т.18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са приложими и за кредити отпуснати от небанкови институции, каквато е „Профи Кредит България“ ЕООД. В този смисъл са мотивите на решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. №665/2018 г. на ВКС ТК, Първо т.о. Следва обаче да бъде съобразена и практиката наложена с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.дело №8/2017 г. ОСГТК, съгласно което „е допустимо предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.“ В този смисъл, в случая съгласно представения погасителен план и съобразно цитираната по-горе практика на ВКС, задължението на ответницата за главница към датата на приключване на устните състезания по делото възлиза на сумата от 1626,14 лева, намалена с платените суми в общ размер на 1213.80 лева, или дължимата от нея сума за главница към кредитора възлиза на 412,34 лева, до който размер претенцията е основателна и доказана. В останалата част до претендираните 3286.52 лева искът следва да бъде отхвърлен. При това положение следва да се приеме, че за Б.К.К. е възникнало задължение да заплати на ”Профи Кредит България” ЕООД единствено част главницата по процесния договор за потребителски кредит, тъй като в исковата молба се съдържа признание, че ответницата е заплатила 1213.80 лева, а това признание се подкрепя и от представеното извлечение, в което е записано, че са платени 1213.80 лева към 06.02.2020г. Върху дължимата главница се дължи законна лихва за забава за периода от 02.12.2018г. до 10.06.2019г. в размер на 21.88 лева, до който размер претенцията е основателна, а в останалата част до претендираните 85.29 лева искът следва да бъде отхвърлен.

               По изложените по-горе съображения неоснователни са претенциите за сумата от 745.01 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.02.2019г. до 31.07.2019г. и за сумата от  3624.73 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и същите следва да бъдат отхвърлени.

               На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, пропорционално на уважената част от претенциите, в размер на 23.65 лева, изчислени от платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. 

               По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е частично уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 12.33 лева.

 

 

 

 

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.и Я. Я. Ч., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4507/26.11.2019г. по ч.гр.д. № 9997/2019г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 412,34 лева /четиристотин и дванадесет лева и тридесет и четири стотинки/ - неплатена главница до 27.07.2020г., дължима на основание договор за потребителски кредит № ********** от 22.08.2018 год. и сумата от 21.88 лева /двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава от 02.12.2018г. до 10.06.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата му част над уважения размер от 412,34 лева до пълния претендиран такъв от 3286.52 лева и за законна лихва в останалата му част над уважения размер от 21.88 лева до пълния претендиран такъв от 85.29 лева, и останалите исковете за установяване дължимостта на сумата от 745.01 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и една стотинки/ неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.02.2019г. до 31.07.2019г. и сумата от  3624.73 лева /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

                ОСЪЖДА Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н.и Я. Я. Ч.  сумата от 23.65 лева /двадесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото и сумата от 12.33 лева /дванадесет лева и тридесет и три стотинки/ разноски в заповедното производство.

                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

Вярно с оригинала! МД