Р Е
Ш Е Н
И Е № 260318
гр.Сливен, 20.05.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3252 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по искова молба с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1000,00
лева, представляваща частично предявен иск от пълния размер 9000,00 лева,
представляваща обезщетение за ползването от ответника
"Електроразпределение - Север" АД собствената на ищеца
електропроводната линия 20 КВ, за целите на пренос на ел. енергия до други
потребители, в периода от 02.10.2015 година до 02.05.2015 година, ведно със
законната лихва върху нея от завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди,
че ищцовото дружество „АГЛИКА”АД е собственик и потребител на ел. енергия на
обект, находящ се на административен адрес: в гр. В……., представляващ УПИ-УП
/седми/, в стр. кв.12 по ПУП на гр. В. Т., с идентификатор № 10447.2501.116 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрена
със заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителният директор на АГКК.
За процесният период от
02.10.2015 година
до 02.05.2016 година
ищцовото дружество „АГЛИКА” АД се намирала в договорни отношения с ответното дружество
„Електроразпределение - Север" АД по повод извършвана от ответника доставка на
електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр. В………
Ел. енергията се отчита от
СТИ, собственост на „Електроразпределение - Север" АД по клиентски номер **********.
Границата на собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента е
разклонението от „Въздушно електрическа линия Абагар", която води началото
си от Подстанция - В.Т. и чрез редица разклонения захранва множество клиенти.
Разклонението, което захранва трансформатора на клиента е осъществено
посредством свързване на ВЕЛ-Абагар, към кабелна линия собственост на ищовото
дружество „Аглика"АД.
Въздушна електрическа
линия - Абагар, която не е
собственост на ответното дружество „Електроразпределение - Север"АД достига до
метален стълб, който е разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се
свързва с кабелната линия на ищеца, която започва, като начална точка от стьлба
/РОМ/ и е вкопана под земята. По това трасе /кабелна линия/ достига трафопостта
на клиента и се свързва с него.
Ел. енергията, която се
предава до трафопоста е средно напрежение, което в трафопоста посредством
снижаващи токови и напреженови трансформатори /собственост на ищеца/ се
преобразува в ниско напрежение.
Съгласно параграф 1, т.
14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи е определена границата на собственост. От посочената граница на
собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано
средството за търговско измерване /електромер/, отчитащо потребените от
ищцовото дружество количества ел. енергия.
Трафопоста е собственост
на ищовото дружество, като и монтираните в него ел. съоръжения. От границата
на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано СТИ, отчитащо потресената
ел. енергия, транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено
на клиента „Аглика"АД, електрическо съоръжение, представляващо
електропровод 20kV водещо началото си от ВЕЛ „Абагар".
Транспортирането по
електропроводната линия, собственост на клиента е за електрическа енергия
средно напрежение, като трасето от ВЕЛ „Абагар" до трафопостта собственост
на „Аглика"АД, находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и в
който трафопост е разположено СТИ са присъединени други потребители. Цялото
ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ-Абагар до ТП-Аглика е собственост на
клиента „Аглика"АД.
По посоченият начин,
чрез основаната си схема на захранване-електропровод 20kV не е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение-Север"АД. Между
въздушният кабелен електропровод Абагар до ТП собственост на клиента, в който е
разположено средството за търговско измерване /електромер/ са приесъединени
други потребители към кабелната линия на „Аглика"АД, а именно Бетонен
Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП) „Златна Панега".
Цялото ел. съоръжение
/кабелна линия/ от разклонението на ВЕЛ-Абагар до ТП в имота на клиента са
негова собственост.
Изтъква се, че обективно
липсва ел. енергия, която се транспортира чрез електроразпределителната мрежа
на доставчика "Електроразпределение - Север"АД /Енерго-Про Мрежи" АД/, съгласно т. 49, параграф 1 от
Закона за енергетиката, като в този смисъл липсва достъп, съгласно законовата
дефиниция за достъп по т.15 на параграф 1 от закона за енергетиката.
ВЕЛ /въздушно
електрическа линия/-Абагар представлява ел. съоръжение, от което чрез
отклонение /разположено на метален стълб, собственост на ищцовото дружество/ се
пренася електрическата енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също
на ищцовото дружество. Този трафопост не представлява съоръжение, което да е
част от електроразпределителната мрежа на ответника.
Същият е изграден в УПИ
VII /седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр. В. Т., с идентификатор № 10447.2501.116 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008г. на
изпълнителният директор на АГКК и е собственост на „Аглика"АД.
Ищцовото дружество е
собственик на съоръженията трафопост и кабелна линия, която започва от
разклонение на въздушната електрическа линия Абагар, която не е собственост на
„Електроразпределение-Север"АД.
Съгласно договора
границата на собственост - на електрическите съоръжения е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба
№6/09.06.2004 година за
присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи.
Цялото ел. съоръжение от
разклонение ВЕЛ-Абагар до трафопостта на клиента е собственост на клиента. В
тази връзка преноса от разклонението до трафопостта на клиента се извършва на
ниво средно напрежение и по кабелна линия на клиента. Вътре в трафопостта
посредсгвом трансформатори напрежението се трансформираот средно на ниско.
В съответствие с
разпоредбите на /чл.117, ал.7-преди процесния период/ и чл.117, ал.8 от Закона
за енергетиката за процесния период „Електроразпределепие- Север"АД, гр. В. е получил достъп до
кабелната линия 20Кв на „Аглика"АД и я използва за предоставяне за целите
на преноса на ел.енергия до други потребители/БКТП-Златна Панега/.
В периода от 02.10.2015 година -до 02.05.2016 година са действащи
разпоредбите на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ в действащата му редакция към ДВ, бр.54/12 година, в сила от 17.07.
2012 година, предвиждаща
съответно, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора
след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от
комисията.
При отсъствието на
сключен договор между енергийното дружество и собственика за достъп до
притежаваните от тях ел.уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването
им се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване. Ползуването на
такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се
явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от
страна на ползвателя.
Обезщетението
представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат
на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ
и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по
посочения законов текст.
Като база за определяне
на конкретния размер на обезщетението следва да се ползва приетата от КЕВР
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовата
страна сумата от 1000,00 лева, представляваща частично предявен иск от пълния
размер 9000.00 лева, представляваща обезщетение за ползването от
ответника „Електроразпределение-Север”АД собствената на ищеца електропроводната
линия 20КВ, за целите на преноса на ел. енергия до други потребители, в периода от 02.10.2015 година до 02.05.2016 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 01.10.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок от
ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по допустимостта на исковата претенция. Излага се,
че нормата на чл. 59 ЗЗД изисква да бъде налице обедняване на активно
легитимираното лице (ищеца). Такова обедняване не е установено по делото, а и
не може да бъде налице. За да е налице обедняване, то ищеца следва да има
възможност да ползва процесното съоръжение и да получава съответните приходи от
него.
Ищецът „Аглика” АД не е
лицензирано да получава приходи от процесиите съоръжения, тъй като те
представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), т.е. обект или съвкупност от обекти, в които или посредством
които се извършва пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа енергия, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без
инсталациите на потребителите.
„Аглика” АД не е
лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ, т.е. лице,
което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването,
преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с
електрическа енергия или управлението на електроенергийната система на основата
на издадена лицензия. Праводателят на ищеца не може да извършва пренос,
разпределение, преобразуване или доставка на електрическа енергия, тъй като
няма лицензия за такава дейност. Следователно същият не би могъл да използва
обекти, предназначени единствено и само за лицензирана дейност, след като не
може да извършва подобна дейност.
Предвид посоченото,
„Аглика” АД не би могло да се обедни, тъй като за него съществува императивна
забрана, до придобиването на съответната лицензия, да използва енергийни
обекти, каквито са процесиите.
Текстът на чл. 59 ЗЗД
предполага установяване на предпоставка „липса на основание”. В процесния
случай специалният закон създава особен режим. Съгласно нормата на чл. 67, ал.
3 от Закона за енергетиката, действала през целия процесен период, „Енергийните
предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за
измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия. ”
Нормата е възприета от
предишния Закон за енергетиката и енергийната ефективност обн., ДВ, чл.64 от
16.07.1999г., но при отпадане на ограничението за това особено право ползването
да бъде само досежно потребителите в сградата. Съгласно действалата през процесния
период норма от ЗЕ, правото на безвъзмездно ползване на монтиране на
съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия (каквито несъмнено се
явява кабелна линия), важи за всички случаи.
Излага се, че ако съдът
приеме, че е налице ползване от страна на ответника, то се твърди, че това
ползване от страна на енергийното предприятие е на основание специалния закон,
произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на електрическа
енергия (чл. 117, ал. 1 ЗЕ) и да разпределя (транспортира) до техните обекти
електрическа енергия (чл. 88, ал. 2, ЗЕ във връзка с § 1, т. 4 ДР на ЗЕ).
Сочи се , че поставянето
под напрежение на електрическите съоръжения и достъпа до същите (например за
монтиране на уреди за търговско измерване) не могат да се приравнят на
ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване на процесиите
енергийни обекти на основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът не е собственик
върху процесиите обекти за ползването, на които претендира обезщетение и не представя доказателства, от които да е
видно кога е изградено процесното електрическо съоръжение.
За доказване на
собствеността върху описаните в исковата молба присъединителни съоръжения,
дружество е представило фактура № **********/31,07.2009 година. Оспорва се
фактура № **********/31.07.2009 година, като се твърди, че е съставена за
целите на настоящия процес и с нея не е прехвърлена собственостга върху „Външно
ел.захранване“ 20 kV. На основание правените възражение и изложените
аргументи се изтъква, че „Аглика” АД не
е и не е бил собственик на процесиите енергийни обекти по силата на закона.
Между ищеца и ответното
дружество няма сключван договор по реда на чл. 117, ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 1
от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уреди и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ /Методиката/.
Позовава се на чл. 117, ал.
8 от ЗЕ, съгласно който собствениците на електрически уредби и съоръжения при
техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора
на електрапреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна
мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
клиенти.
Ползването се предоставя
след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от
комисията.
При непостигане на съгласие
комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена,
определена от комисията по методиката.
Видно от посочените
императивни текстове заплащането на цена за ползване на електрически уредби и
съоръжения при техническа е предпоставено от сключването на договор за достъп,
а не по реда на неоснователното обогатяване.
Възразявайки сочи, че ищецът
не е посочил какво е количеството на твърдяната от него доставена
електроенергия на лица, различни от ищеца, през процесния период.
Към момента на изграждане
на трафопоста, сервитутното право по отношение на енергийните обекти възниква
по силата на закона.
Съгласно раздел II от ЗЕ
около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право
възниква по силата на закона.
С оглед на изложеното, се обосновава
извод, че ответното дружество ползва процесния енергиен обект на правно
основание - създадено сервитутно право по силата на закона.
Предявените искове се
считат за недоказани по размер. Процесната кабелна линия е енергиен обект и
като такъв не може да бъде отдаван свободно под наем или каквото и да е друго
възмездно ползване, предвид специалния му режим и предназначение - за
осъществяване на лицензирана дейност. Не съществува пазарен наем за енергийни
обекти, следователно не може да бъде определен по реда на поисканата
експертиза. Ответната страна счита, че ищецът не е обосновал и доказал, нито
своето обедняване, нито обогатяването на ответника, нито е обосновал и доказал
кой (кои) са общите факти, породили неоснователното имуществено разместване.
Правейки възраженията си
сочи още, че самостоятелно основание за отхвърляне на исковете е
обстоятелството, че праводателят на ищеца не е собственик на процесния
трафопост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл. 111, б. „б” и б. „в" от ЗЗД, доколкото ищецът основава исканията си на
еднородни и ежемесечни претенции, както и че претендира обезщетение.
Прави се възражение за
неоснователност на акцесорния иск предвид неоснователността на главния иск,
както и искът за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата.
От съда се иска да
постанови решение, с което се иска оставяне на исковата молба без движение за уточняване на всяко едно от
претендираните месечни обезщетения. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който поддържа предявените
иск и моли за уважаването му в изменения размер на 1 025.43 лева. Претендират
се разноските по представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения се
излагат в представена писмена защита.
Ответното дружество не се
представлява в съдебно заседание. Становище е изразено в писмена молба, като се
иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.Направено е възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
От събраните по делото
доказателства, съдът установи следните правно релевантни факти и въз основа на тях
формира правните си изводи:
Ищцовото дружество е
собственик на ел. съоръжения и на ЕРМ. Потребител е на ел. енергия на обект,
находящ се на административен адрес в гр. В. Т., представляващ УПИ-VII /седми/, в сграда
кв.12 по ПУП на гр. В. Т., с идентификатор №10447.2501.116 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. В. Т., одобрена със заповед
РД-18-86/19.09.2008 година на изпълнителният директор на АГКК.
Ответното дружество
притежава лицензия за разпределение на ел.енергия за територията на
Североизточна България.
Между
страните за процесния период са налице договорни отношения за доставка
на електрическа енергия и мрежови услуги за обект на ищеца в гр. В. Т. .
Между страните е сключен
договор с изх. № СвП13-249/05.07.2013 година
за достъп на ищцовото дружество до ЕРМ за достъп до ВРМ, също така е
сключен договор за пренос на ел. енергия, сключен между ЕРП-Север и ищовото дружество.
Съгласно лицензията на ЕРП-Север, дружеството следва да пренася ел.енергия по
мрежата си до клиента /АГЛИКА-АД/.
„Електроразпределение - Север" АД не е
собственик на кабелната мрежа /средно
напрежение – 20 КВ/,
разположена от желязорешетъчен стълб/собственост на АГЛИКА-АД/ до МКТП -
Ср/Н/Трафопост/, находящ се в имота на ищеца. Кабелна линия е свързана с
/ВЕЛ/Абагар, която не е собственост на ответното дружество, а на ИПК „Абагар"АД.
ВЕЛ/въздушна електрическа линия/- Абагар се захранва от подстанция /П-С/, с
напрежение 110/20 Кв„ Западна промишлена зона"/ЗПЗ/. Границата на
собственост между ВЕЛ-Абагар и АГЛИКА-АД е между ножовете на разединителя
открит монтаж. При направената проверка вещото лице на стр. 5 от СТЕ е
записало, че ВЕЛ-Абагар не е собственост на ЕРП-Север-АД а е собственост на ИПК
„Абагар"АД. ВЕЛ-АБАГАР се захранва oт Подстанция „Велико
Тьрново-ЗПС", собственост на ЕСО/Енергиен системен оператор/.
„Електроразпределение-Север"АД не е собственик, нито на кабелната мрежа
на „Аглика" АД, нито на ВЕЛ-Абагар. Ищцовото дружество не е свързано със ЕРМ, която да е
собственост на „Електроразпределение-Север"АД. Съгласно кадастралният
план ТП на ищцовото дружество се
намира в ПИ с идентификатор 10447.501.116.2 /в западната му част/ и се захранва от кабелна линия
средно напрежение /Ср.Н/-20кВ, която е отклонение от стълб на въздушна
електропроводна линия „АБАГАР.
От приложените по делото нотариален акт и фактури се установява, че ищцовото дружество „АГЛИКА"АД
от 2009 година е собственик на ТП,
на съоръженията в него, на силовият трансформатор и на кабелната линия. ТП, тт кабелната линия
захранваща ищцовото дружество са собственост нл „АГ/1ИКА-АД. Безспорен е й факта, че
ВЕЛ-20Кв. АБАГАР е собственост на ИПК-АБАГАР-АД.
От страна на ответника
са нарушени разпоредбите на
чл.120 от ЗЕ по отношение на границата на собственост, като в тази връзка е
нарушен чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6, съгласно който при
присъединяване на елктропровод, собственост на клиента, към въздушен
електропровод на съответният мрежов оператор границата на собственост е мястото
на присъединяване на кабелните накрайници - при кабелен електропровод. Следователно в настоящият случай граница на собственост
между „Аглика" АД и „Електроразпределние-Севр"АД не съществува, тъй като ЕРП - Север не е собственик на
ВЕЛ-Абагар. Освен това компонентите на ЕРМ по смисъла на § 1, т.22 от ДР на ЗЕ са ЕРМ, собственост на
„Аглика"АД, а не на ответното дружество
„Електроразпределение-Север"АД
Границата на собственост
на електросъоръженията за присъединяване на клиента е разклонението от
„Въздушно електрическа линия Абагар", водеща началото си от Подстанция - Велико Търново /високо напрежение/,
собственост на ECO и чрез редица разклонения захранва множество клиенти.
Разклонението, което захранва трансформатора на клиента е осъществено
посредством свързване на ВЕЛ - Абагар, към кабелна линия собственост на ищовото
дружество. Въздушна
електрическа линия - Абагар, която не е собственост на ответното дружество
„Електроразпределение-Сенер"АД достига до метален стълб, разположен извън имота на
ищеца. От там тази линия се свързва с кабелната линия на ищеца, която започва,
като начална точка от
стълба и е вкопана под земята. По това трасе кабеланата линия достига трафопостта на клиента и се
свързва с него. Ел.енергията която се предава до трафопоста е средно
напрежение, което е вътре в трафопоста,
посредством снижаващи токови и напреженовн
трансформатори се преобразува в ниско напрежение. Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента е
за електрическа енергия средно напрежение, като трасето
от ВЕЛ „Абагар" до трафопосгта, собственост на
„Аглика"АД, находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и
в който трафопост е разположено СТИ
не са присъединени други потребители.
По посоченият начин, чрез
основаната си схема на захранване - електропровод 20kV не е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение-Север"АД Между
въздушният кабелен електропровод Абагар до ТП собственост на клиента и в който
е разположено средството за търговско измерване /електромер/ не са присъединени
друга потребители. Цялото ел. съоръжение от разклонението на ВЕЛ-Абагар до ТП в
имота на клиента са негова собственост. Обективно липсва ел .енергия, която да се
транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика
„Елекгроразпределенне - Север"АД, съгласно т. 49, параграф 1 от Закона за енергетиката, като в този смисъл
липсва достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп по т. 15 на параграф 1 от Закона за
енергетиката.
Съгасно разпоредбата на
чл. 93, ал. 1 от ЗЕЕЕ, електрическата енергия,
ползвана от потребителя се измерва със средство за търговско измерване
разположено на границата на собственост.
От предоставените по делото материали и
извършеният на място от вещото лице оглед на ел. снабдяването на „АГЛИКА" АД се констатира, че към
кабелната електропроводна линия на ищеца по делото има присъединен Бетонен
Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП) „Златна Панега". Наличието на присъединен
БКТП „Златна Панега" към кабелната линия на ищеца е отразено и в приложената
към изготвената и приета по делото експертиза еднолинейна захранваща схема.
Установено е, че към кабелната електропроводна линия на ищеца по делото има присъединен Бетонен
Комплектен Трансформаторен Пост /БКТП/ „Злата Панега".
От предоставена от ответника по делото
„Електроразпределение -Север" справка се установява, че към Бетонен
Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП) „Златна Панега", захранван от
процесната кабелна
електропроводна линия, към 16.02.2015 година, са присъединени и захранени следните потребители на
ел. енергия:„ЗЛАТНА ПАНЕГА БЕТОН "ЕООД „РОСИ" ЕООД, „ФАРМНЕТ" АД
„ФЕНИКС - ВТ" ЕООД.
„АГЛИКА" АД се захранва с ел. енергия на
ниво ниско напрежение 0,4kV, посредством кабелна линия от метален комплектен трафопост
/МКТП/ - „АГЛИКА". След трафопоста са налице кабелни линии за напрежение 0,4kV, разпределителни
уредби и табла посредством които се извършва разпределението на електрическата
енергия към отделните сгради и помещения на „АГЛИКА" АД.
Ел. захранването на трафопоста на страна средно напрежение
се осъществява чрез кабелна линия посредством отклонение от желязо - решетьчен (ЖР) стълб 20
с табела „СИМАКО", част от въздушна линия „АБАГАР" с ниво на
напрежение 20kV до (МКТП) - „АГЛИКА". В (МКТП) - „АГЛИКА" се
извършва трансформация на напрежението от 20/0,4kV, т.е. налице са
съоръжения и уредба Ср.Н с прилежаща кабелна линия за 20kV
Съгласно експертното
заключение се отразява формулата и начена на изчисляване на размерът на дължимата цена за достъп, съгласно
Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносното или
разпределителното предприятие от потребителите през собствените им уреди и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ на ДЕВР за процесния период
за месец, както и за целия период от 02.10.2015
година до 02.05.216 година.
Съгласно протоколно
решение от 15.03.2015 година на КЕВР са определени коефициенти на обслужване за
дейността на енергийните предприятия, които да се прилагат за 2015
година / до 16.03.2016 година /. Приетият коефициент за разпределение на електрическа
енергия е - 0,27. За определяне цената за достъп на процесното
съоръжение е използвана общата балансова стойност на оборудване НН на БКТП
„Златна Панега“ и силовият трансформатор монтиран в него, всичко на обща
стойност 28 185.16 лева, Балансовата стойност на съоръженията е представена в
извадка от Счетоводно извлечение на инвентарната книга на Електроразпределение
Север АД /приложение 1/. Разходите за обслужване на процесното съоръжение до
което е предоставен достъп, при утвърден за процесния период от КЕВР индекс i=0,27 възлизат
на 7 609,99 лева за година, респ. за процесния период от време са съответни на
търсената от ищеца след надлежно изменение на иска сума в размер на 1 025.43
лева.
Предвид изложеното,
исковата претенция следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната законна
лихва, считано от завеждането на исковата молба на 02.10.2020 година до
окончателното изплащане на главницата.
По правилата на процеса
ответното дружество следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна
разноските по делото, които са в общ размер на 1750.00 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищцовото дружество е
неоснователно. Приема се, че то не е прекомерно, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и демонстрираното активно участия на
пълномощника на ищеца във всяко едно от проведените заседания по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СЕВЕР“ АД,ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. В. ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.“В….. ДА ЗАПЛАТИ на „АГЛИКА“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Т……..както следва:
- на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, обезщетение в размер на сумата 1 025.43 лева /хиляда двадесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки/ за ползването от ответника „Електроразпределени
е- Север“АД, собствената на ищеца електропроводната линия 20КВ, за целите на
преноса на ел. енергия до други потребители, в периода от 02.10.2015 година до
02.05.2016 година, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 02.10.2020 година до
окончателното изплащане на главницата;
- сумата 1 750.00 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: