РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502848 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Я. Д. Л., чрез адв. Д.П. - ВАК, срещу Решение № 260132/24.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 6527/2019 г. по описа на РС - Варна, XLIII състав, с което е отхвърлен
предявеният от Я. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о. Боровец север, ПИ 2726,
иск против Община Варна, представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк“ № 43, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на реална част с площ от 350 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.3059 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-
1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК - Варна, при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори: 10135.5401.2726, 10135.5401.2725, 10135.5401.5 и останалата част от
10135.5401.3059, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят счита постановеното съдебно решение за неправилно, тъй като са
нарушени материалният закон и съществени съдопроизводствени правила. Сочи
необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че процесният имот е бил
предоставен за ползване на бащата на ищеца с Решение № 14-260-5/14.04.1982 г., тъй като
същият не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. В тази насока излага,
че липсват протоколът на ИК на ОбНС – Варна, и издадено въз основа на него
удостоверение за предоставено право на ползване. Твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил заключението на вещото лице и уточнението към него, дадено в съдебно заседание,
проведено на 06.12.2019 г. Твърди, че имотът не е станал общинска собственост, тъй като не
е подлежал на възстановяване или на придобиване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗ. Настоява за
отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Община Варна, чрез гл. юрисконсулт
Ст.Н., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Оспорва наведената от въззивника липса на удостоверение за предоставено право на
ползване на процесния имот на бащата на ищеца. Сочи, че РС – Варна, е направил съвкупен
анализ на доказателствата по делото, съобразил е становищата на страните и е кредитирал
изцяло заключението на вещото лице. Твърди, че възстановяването и придобиването на
право на собственост на процесния имот следва да се извършва по реда и на основанията на
ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, в отговора си Община Варна моли съдът да остави без
уважение подадената въззивна жалба, като потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивникът Я. Д. Л., редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. Д.П..
В съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна, редовно уведомена, се
представлява от гл. юрисконсулт Ст.Н..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Я. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о. Боровец север, ПИ 2726, с която против Община Варна,
представлявана от кмета И.Н.П., адм. адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43,
след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 350
кв. м от поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3059 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК - Варна, при граници на
реалната част: ПИ с идентификатори: 10135.5401.2726, 10135.5401.2725, 10135.5401.5 и
останалата част от 10135.5401.3059.
Ищецът твърди в депозираната искова молба, че е собственик на процесния
недвижим имот, като изтъква, че е придобил правото на собственост по давност, след
установяване на фактическа власт върху имота през 1994 г. в трайно установените граници
на същия и упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно владение до момента на
предявяване на иска.
Сочи, че с договор за дарение, сключен на 09.12.1994 г. с нотариален акт № 189, т. L,
д. № 18775/1994 г., придобива правото на собственост върху съседен имот - ПИ с
идентификатор 10135.5401.2726, след като същият му е дарен от родителите му Д.К. и
Ст.Д.К.. Владение върху спорния имот родителите му установяват около 1990 г., като двата
имота - процесният имот и ПИ 10135.5401.2726, са заградени с една обща ограда.
Твърди, че през 2016 г., при опит да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост, по обстоятелствена проверка е узнал, че на 22.06.2015 г. Община Варна е
съставила Акт № 8501 за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписванията -
акт № 171, том XXXVII, вх. peг. № 14540, д. № 7865/25.06.2015 г., като с последния Община
Варна актува имота като частна общинска собственост на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, вр.
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС.
Навежда, че актът за общинска собственост удостоверява несъществуващо право на
Община Варна, тъй като Общината не е придобила правото на собственост върху имота на
соченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в закона способи.
2
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск.
Твърди, че за местността Боровец - север има влязъл в сила план за новообразуваните
имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД-14-7706-313 от 19.10.2012 г. на областния
управител на област Варна, като спорният имот е бивша земеделска земя, подлежаща на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и намираща се върху терен по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. Възразява,
че посоченият от ищеца начален момент, от който последният счита, че е започнал да тече в
негова полза срокът на придобивна давност по отношение на процесния имот - от 1990 г. и
до момента, не може да бъде зачетен. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ началният
момент, от който започва да тече срокът на придобивната давност по отношение на
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с
установения от законодателя административен ред за възстановяване на собствеността.
Предвид това, давността започва да тече от момента на издаване на заповедта на Кмета на
Общината по § 4, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ.
Сочи, че в хода на извършеното от общинската дирекция "Общинска собственост,
икономика и стопански дейности" проучване на имот с идентификатор 10135.5401.3059
преди актуването на същия като общински, е установена идентичност на имота по
предходни кадастрални планове за територията, в която попада, както следва: ПИ
10135.5401.3059; идентичен с ПИ 3059 (по ПНИ на м. "Б. -с. " - с. о.); идентичен в част с ПИ
2725, в част с ПИ 2726, в част с ПИ 2727 (по предходни КП от 1979 г. и от 1996 г.);
идентичен в част с имот 54, в част с имот 55 и в част с имот 602 (стари граници съгласно
Помощния КП към ПНИ).
Излага, че околовръстният полигон на селищно образувание местност Боровец - север
(територия по § 4, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ) е одобрен с решение № 322-4/29.05.2000 г. на
Варненския общински съвет. Съгласно Регистър на имоти към ПНИ на м-ст местност
Боровец – север, землище на кв. "Галата ", ПИ 3059 с площ 565, 97 кв. м. е записан на
Община Варна и на И.С.Т.. Заповед №РД-14-7706-313/19.10.2012 г. на областен управител
на област Варна, с която е одобрен ПНИ не е обжалвана в частта за ПИ 3059 и е влязла в
законна сила. Поземлени имоти 2725, 2726 и 2727, част от които е новообразуваният имот
10135.5401.3059, са предоставени за ползване по Постановление № 11/02.03.1962 г. на
Министерския съвет и по отношение на тези имоти има приключила реституционна
процедура с постановен административен акт по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ в полза на
правоимащите лица, издадени са съответните протоколи за въвод във владение на тези лица
в новообразуваните имоти, с което реституционната процедура е завършена. Въведените във
владение лица са: за имот 2725 - "Юдин Ка" ООД, за имот 2726 – Я. Д. Л. – ищецът по
делото, и за имот 2727 – В.В.У..
Сочи, че върху спорния новообразуван имот 10135.5401.3059 няма признати права и
възстановена собственост на бивши собственици и към момента единственият вписан за
този имот собственик в КР към СГКК - Варна и в регистъра към Служба по вписвания –
Варна, е Община Варна. Правата на Община Варна произтичат от придобивния способ,
даден от закона - чл. 25, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ, вр. чл. 19 от същия, доколкото извън
признатите права на правоимащите лица, произтичащи от предоставено право на ползване с
горепосочения акт на Министерски съвет, до създаването на околовръстния полигон на
селищно образувание местност Боровец - север (територия по § 4, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ), одобрен
с Решение № 322-4/29.05.2000 г. на Варненския общински съвет, и до момента, няма
призната и възстановена собственост върху земеделската земя, част от чиято територия е
процесният имот. Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От копие от Удостоверение № 30/07.05.1982 г. за предоставяне право на ползване на
земя (л. 137 от първоинтанционното дело) се установява, че Общинският народен съвет - гр.
Варна, в изпълнение на Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министеркия съвет, с решение
№ 14-260-5 от 14.04.1982 г. на ИК, е предоставил правото на ползване на Д.К. от гр. Варна,
ул. „Победа“, бл. 8, вх. Б, върху следната земя – хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в
землището на гр. Варна, м-ст Боровец, при граници: от две страни – път, Желязко и
Димитричка Маринови, която може да се ползва за трайни насаждения. Отразено е, че
горепосочената земя е предоставена безвъзмездно за безсрочно ползване и с право на
наследяване. Видно от Заявление за изменение на ПНИ и придружаващата го документация
CAD формат по реда на ЗСПЗЗ, с вх. № АУ016324АС/23.02.2017 г. от Я. Д. Л., горното
Удостоверение № 30/07.05.1982 г. е посочено и представено като приложение.
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 108, том XXXII,
дело № 14782/29.09.1994 г., Д.К. от гр. Варна, кв. „Победа“, бл. 8, вх. Б, е признат за
собственик, на основание § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот - 600/817 кв. м.
идеални части земеделска земя, съставляваща имот пл. № 2726 по проекта за вилна зона на
м-ст Боровец - север, кметство Галата, Община Варна, при съседи на имота: имоти пл. №№
2725 и 2727, път и път, ведно с изградената в имота сграда - сезонна постройка с площ от
32,40 кв. м., и направените в имота подобрения и насаждения. Посочено е, че при
съставянето на НА, сред представените документи, удостоверяващи правото на собственост,
е и Удостоверение № 30/07.05.1982 г. за предоставяне право на ползване на земя.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, том L, дело №
18775/94 г., на 09.12.1994 г., съпрузите Д.К. и Ст.Д.К. даряват на сина си Я. Д. Л., следния
свой недвижим имот, представляващ СИО: 600/817 кв. м. идеални части земеделска земя,
съставляваща имот пл. № 2726 по проекта за вилна зона на м-ст Боровец - север, кметство
„Галата“, Община Варна, при съседи на имота: имоти пл. №№ 2725 и 2727, път и път,
заедно с построената в имота сграда - сезонна постройка с площ от 32,40 кв. м., и
направените в имота подобрения и насаждения.
Видно от Таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползвателите по новия план (от 1995 г.) за м-ст Боровец-север, кв. „Галата“ ( л. 62 и л. 93 от
първоинстанционното дело), Д.К. (праводател на ищеца) е посочен като ползвател на ПИ
2726 с пълна площ от 841 кв. м. и площ в стария имот – 596 кв. м., като горецитираният
имот представлява част от ПИ 54 по плана на старите граници (по аерофотоснимки от 1942
г.), с площ от 19 448 кв. м., със собственици: наследници на И.С.Т..
Видно от горепосочената Таблица, В.В.У. е посочен като ползвател на ПИ 2727 с
пълна площ от 815 кв. м. и площ в стария имот – 23 кв. м., като горецитираният имот
представлява част от ПИ 54 по плана на старите граници (по аерофотоснимки от 1942 г.), с
площ от 19 448 кв. м., със собственици: наследници на И.С.Т..
Видно от същата Таблица, Д.Ж. е посочена като ползвател на ПИ 2725 с пълна площ
от 723 кв. м. и площ в стария имот – 682 кв. м., като горецитираният имот представлява част
от ПИ 55 по плана на старите граници (по аерофотоснимки от 1942 г.), с площ от 11 582 кв.
м., със собственици: наследници на И.С.Т..
Видно от Разписен лист към кадастрален план към проекта за дворищните регулации
на квартал за м-ст Боровец - юг, гр. Варна , Я. Д. Л. и Д.К. са вписани като собственици на
имот № 2726. За имот № 2725 са вписани като собственици Д.Ж. и Ж.Ж., като собственик
на имот № 2727 е вписан В.У. - по ПМС. По делото не е установено да е налице
4
възстановено право на собственост за ПИ 2726, 2725 и 2727.
Видно от Протокол № 12/ 29.05.2000 г. от заседание на Общински съвет -Варна,
същият, по предложение на постоянната комисия „Архитектура и строителство“ към
Община Варна, с Решение № 322-4, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 105, ал. 3
ППЗТСУ, е одобрил околовръстните полигони на териториите по § 4, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на
ЗСПЗЗ, в т. ч. за селищно образувание м-ст Боровец – север.
Със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на областния управител на област Варна
(л. 87), на основание § 4, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти на
местност Боровец - север, землището на кв. „Галата“, общ. Варна, обл. Варна, като съгласно
същата, една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част
попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Цитираната заповед е публикувана в ДВ, бр. 83 от 30.10.2012 г. (л. 218).
От копие на извадка от Регистър на имот от 27.03.2015 г., се установява, че за имот №
3059, с площ по кадастрален план от 565,97 кв. м., вид територия: населени места, м-ст
Боровец - север, гр. Варна, идентификатор 10135.5401.3059, като собственици са вписани
Община Варна – ½ ид. ч., и И.С.Т. – ½ ид.ч.
На 22.06.2015 г., на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС, вр. § 7, ал. 1, т. 4 ПЗРЗМСМА, е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/
№ 8501 за ПИ с идентификатор 10135.5401.3059, с площ от 566 кв. м., с граници:
10135.5401.2726, 10135.5401.5, 10135.5401.2727 и 10135.5401.2725. В т. 8 от същия , „Номер
и дата на съставени по-рано актове“, е посочен АОС № 6876/19.03.2012 г.
На основание заповед № Г-ПР-66/17.03.2015 г., допълнена със Заповед № Г-ПР
213/04.12.2017 г., на Кмета на район "Аспарухово", Община Варна, Я. Д. Л. придобива
правото на собственост, при условията на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
недвижим имот, представляващ новообразуван имот по ПНИ на м-ст Боровец - север,
землище „Галата“, Община Варна – СО по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификационен №
2726 (идентичен на имот с идентификатор 10135.5401.2726 по КККР на гр. Варна), с площ
от 613 кв. м. при граници: имоти с идентификационни номера: 5, 3059, 2725 и 9509 – път.
С протокол № 49-БС от 22.12.2017 г., на Община Варна, Я. Д. Л. е въведен във
владение на новообразуван поземлен имот по влезлия в сила ПНИ на СО м-ст Боровец -
север, одобрен със заповед на № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на областния управител на
област Варна , изменен със Заповед № 18/5662-03.08.2017 г. на Началника на СГКК - гр.
Варна, а именно – имот № 2726, идентификатор 10135.5401.2726 по КККР на гр. Варна, кад.
р-н 5401, с площ от 613 кв. м.
На основание заповед № Г-ПР-211/12.08.2015 г. на кмета на район "Аспарухово",
Община Варна, „Юдин Ка“ ООД придобива правото на собственост, при условията на § 4а,
ал. 1 и § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот
по ПНИ на м-ст Боровец - север, землище „Галата“, Община Варна – СО по § 4, ал. 2 ПЗР на
ЗСПЗЗ, с идентификационен № 2725 (идентичен на имот с идентификатор 10135.5401.2725
по КККР на гр. Варна), с площ от 600 кв. м. при граници: имоти с идентификационни
номера: 2726, 3059, 2727, 3060 и 9509 – път.
С протокол № 57-БС от 10.09.2015 г. на Община Варна, „Юдин Ка“ ООД, с управител
Николай Борисович Крупенин, е въведено във владение на новообразуван поземлен имот по
влезлия в сила ПНИ на СО м-ст Боровец - север, одобрен със заповед на № РД-12-7706-
313/19.10.2012 г. на областния управител на област Варна, изменен със Заповед № 18/3712-
14.05.2015 г. на Началника на СГКК - гр. Варна, а именно – имот № 2725, идентификатор
5
10135.5401.2725 по КККР на гр. Варна, кад. р-н 5401, с площ от 600 кв. м.
На основание заповед № Г-ПР-145/27.07.2018 г. на Кмета на район "Аспарухово",
Община Варна, В.В.У. придобива правото на собственост, при условията на § 4а, ал. 1 и §
4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот по ПНИ
на м-ст Боровец - север, землище „Галата“, Община Варна – СО по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, с
идентификационен № 2727 (идентичен на имот с идентификатор 10135.5401.2727 по КККР
на гр. Варна), с площ от 600 кв. м. при граници: имоти с идентификационни номера: 2725,
3059, 3061, 3060, 5 и 9612 – път.
С протокол № 39-БС/19.11.2018 г. на Община Варна, В.В.У. е въведен във владение
на новообразуван поземлен имот по влезлия в сила ПНИ на СО м-ст Боровец - север,
одобрен със заповед на № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на областния управител на област
Варна, а именно – имот № 2727, кад. р-н 5401, с площ от 600 кв. м.
Видно от Протокол № 299 за разглеждане на административни преписки по
изменение на влязъл в сила ПНИ на м-т Боровец-север от дата 05.07.2017 г., в същия е
отразено, че се приема представеният проект за изменение на ПНИ на СО Боровец-север, КР
401, землище кв. „Галата“, община Варна, в частта на имоти №№ 2726 и 3059 по заявление
рег. № 016324 АС/23.02.2017 г. от Я. Д. Л., като в ПНИ се извършват следните промени:
Променя се границата между нообразувани имоти №№ 2726 и 3059. За НИ 2726 се запазва
площта от 613 кв.м. и собствеността в регистъра – за Я. Д. Л., с документ за собственост НА
№ 189, том L, дело № 18775 от 09.12.1994 г. За НИ 3059 се запазва площта от 566 кв.м., като
собствеността в регистъра се записва на Община Варна, с документ за собственост АОС №
8501 от 22.06.2015 г., вписан в служба по вписванията - гр. Варна, с Акт № 171, том
XXXVII, дело № 7865, вх. рег. № 14540 от 25.06.2015 г. В цитирания протокол е отразено
също, че видно от представената информация от Общинска служба по земеделие - гр. Варна
(л. 122 – л. 131), наследниците на И.С.Т. не разполагат с решение на ПК за
признато/възстановено право на собственост в частта на имот № 2726.
С постановление за възлагане от 20.05.2011 г. на ЧСИ Ст. Д. с рег. № 718, недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, м-ст Боровец - север, землището на кв. "Галата", с площ от 600
кв. м. идеални части от място, цялото с площ 730 кв. м. съгласно документ за собственост и
723,62 кв. м., съгласно скица и техническа експертиза, съставляващ имот с пл. № 2725, при
граници: улица, ПИ № 2724, ПИ № 2727 и ПИ № 2726, ведно с изградената в имота вилна
сграда, е възложен на "Аква Марин – Български имоти" ЕООД, ЕИК *********.
Видно от писмо изх. № УТ – 1010/51 от 30.01.2012 г. на Община Варна, район
„Аспарухово“, по отношение на ПИ № 2725, в действащия към момента кадастрален план
няма данни за вписване на възстановен собственик.
Видно от Заявление № ОСИСД 14001458ВН/14.03.2014 г., на Община Варна,
дирекция ОСИСД, до началника на СГКК, при образуване на нови имоти по ПНИ, за ПИ
2725 по КП от 1996 г. е образуван нов ПИ 2725 с площ от 600 кв. м., като останалите 123, 62
кв. м. са придадени към ПИ 3059.
По отношение на останалите 123, 62 кв. м. идеални части от ПИ № 2725, с граници:
ПИ 2724, ПИ 2727 и ПИ 2726, е съставен АЧОС № 6876/19.03.2012 г., на основание чл. 2, ал.
1, т. 7 ЗОС (л. 37).
От заключение по допусната съдебно-техническа експертиза вх. № 83131/11.11.2019
г., изготвена от инж. Рени Попова, се установява следното:
Към момента на изготвяне на експертизата няма изготвен и действащ ПУП за СО
6
Боровец - север, уреждащ регулацията и застрояването в частта на процесния имот.
Съгласно общия устройствен план на община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-
2200/03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ, процесният имот с идентификатор
10135.5401.3059 попада в територия, определена като устройствена зона "Жм2" - жилищна
устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания.
Съгласно кадастралния план на местност "Западно от Галата " от 1979 г., имот 3059
попада и представлява част от имоти №№: 2725, записан на Д.Ж. и Ж. М. 2726, записан на
Я. Д. Л. и Д.К., и 2727, записан на В.У..
Имот 3059 е попълнен в кадастралния план на местност "Западно от Галата" от 1979
г. с попълване 1989 г., с попълване 1996 г. и одобрен със заповед № Р- 115/29.04.1996 г. на
кмета на Община Варна.
Съгласно ПНИ на СО Боровец – север, одобрен със заповед № РД-12-
7706/313/19.10.2011 г. на Областен управител на Област Варна, имот № 5401. 3059 находящ
се в местност Боровец – север, е с площ от 566 кв. м., трайно предназначение - урбанизирана
територия; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.) стар идентификатор - пл.
№ 5473059; собственици: 1. И.С.Т. - 1/2 ид. ч. 2. Община Варна -1/2 ид. ч.; съседи: 5401.
2726, 5401. 2725, 5401. 2727, 5401. 5.
ПНИ по отношение на процесния имот е изменен с Проект за изменение на ПНИ,
като собствеността в регистъра се записва на Община Варна, с документ АЧОС № 171, том
XXXVII, дело № 7865, peг. № 14305 от 25.06.2015 г. на Служба по вписванията – Варна.
Съгласно действащата КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008
г., имот с идентификатор 10135.5401.3059 е с площ от 566 кв. м., записан в КР на Община
Варна въз основа на документ - АЧОС № 171, том XXXVII, дело № 7865, peг. № 14305 от
25.06.2015 г. на СВ – Варна.
Със заповед № 18-5662/03.08.2017 г. е изменена действащата КККР, като имот с
идентификатор 10135.5401.3059 с площ 566 кв. м. е записан на Община Варна въз основа на
документ - АЧОС № 171, том XXXVII, дело № 7865, peг. № 14305 от 25.06.2015 г. на СВ -
Варна, при граници: 10135.5401.2726, 10135.5401.5, 10135.5401.2727, 10135.5401.2725.
Посочено е, че процесният имот преди колективизацията е бил земеделска земя -
ниви, а след колективизацията е включен в баланса на ТКЗС. Излага се, че не се откриват
данни същият да е бил държавна собственост, за който да е издаден предходен АДС.
До 1991 г. имотът е попадал в зона за земеделско ползване - т. н. зона ЗЗП. Съгласно
разписния лист към КП на м. "Западно от Галата" 1979 г., с попълване 1996 г., одобрен със
заповед № Р-359/22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна, имотът съставлява части от три
други имота, предоставени за ползване на физически лица. Вещото лице е посочило, че по
делото са приложени всички постановени от Поземлена комисия - Варна, респ. Общинска
служба "Земеделие" – Варна, решения за възстановяване правото на собственост върху
земеделска земя, находяща се в терен по § 4 на кв. "Галата", местност Боровец - север, по
заявление от наследниците на И.С.Т., съгласно писмо изх. № РД05-772/29.06.2017 г. на ОСЗ
– Варна. Сочи, че в същите не се откриват данни за възстановен стар имот № 54 от ПКП на
наследниците на И.С.Т., в който попада и част от процесния имот № 5401.3059. Въз основа
на изложеното, вещото лице прави заключение, че не е налице идентичност между
процесния имот и някой от описаните и възстановени с реституционните решения имоти,
респективно с някой от описаните и отказани за възстановяване имоти в същите решения.
В съдебно заседание, проведено на 06.12.2019 г., вещото лице изяснява, че
7
процесният имот след колективизацията е включен в баланса на ТКЗС, но за имота няма
писмени доказателства за включването му там, тъй като същият е възникнал след
обобществяването; уточнява, че по принцип всички земеделски земи са включени в баланса
на ТКЗС. Имотът не е бил обработван от ТКЗС – всички „параграфски“ имоти не са се
обработвали от ТКЗС, затова са раздавани на хора за ползване. Потвърждава отново, че
процесният имот представлява част от стар имот 54.
В заключението по допусната допълнителна СТЕ вх. № 15040/20.02.2020 г.,
изготвено от инж. Р.П., е посочено, че имот 10135.5401.3059 от действащата кадастрална
карта на гр. Варна не е трасиран и не е ограден на място. Същият не съществува на терена с
кадастралните си граници, такива, каквито са показани на скица № 15-536324/17.06.2019 г.
(л. 24 от делото). Изготвена е комбинирана скица, на която процесният имот
10135.5401.3059 е посочен с червени линии и червен надпис. На място съществуват
материализирани граници - огради на имотите по кадастралния план на ползвателите.
Процесният имот 3059 попада и представлява част от имоти №№: 2725, 2726 и 2727, които
имоти са оградени с масивни огради от бетонови блокчета и огради от бетонови колове и
оградна мрежа. На приложената скица към заключението са показани съществуващите на
място огради. Западната граница на имот 2727 (част от който е и претендираният имот
10135.5401.3059) с имоти №№ 2726 и 2725 представлява масивна ограда от бетонови
блокчета, като към датата на огледа е без врата за достъп от имот № 2727 до тези два имота.
Останалата част от западната граница на имот № 2727 с имот № 2725 представлява стара
ограда от бетонови колове и мрежа с възможен достъп до имот № 2727. Излага, че на
югоизточния ъгъл на имот № 2727 е оформена врата, представляваща част от оградната
мрежа, заключена с катинар. Сочи, че поради недопускане в имота, вещото лице не е могло
да определи точното местоположение на вратата между имоти 2724 и 2727.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният имот е разделен на две
части от една масивна ограда.
От заключението на допусната втора допълнителна експертиза, изготвено от инж. Р.
П., се установява, че имот с идентификатор 10135.5401.3059 от действащата КК се
припокрива и попада в части от имоти №№ 2725 и 2726 от помощния КП, както следва: в
имот № 2725 от помощния план с площ от 123 кв. м., при граници на същата: на изток –
останалата част от имот № 10135.5401.3059, на запад – останалата част от имот № 2725, на
север – останалата част от имот № 2725, и на юг – останалата част от имот №
10135.5401.3059; в имот № 2726 от помощния план с площ от 228 кв. м., при граници на
същата: на изток – останалата част от имот № 10135.5401.3059, на запад – останалата част от
имот № 2726, на север – останалата част от имот № 10135.5401.3059, и на юг – имот №
10135.5401.5 – улица.
В хода на първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на св. М. А. В., без родство и дела със страните по делото. В
показанията си свидетелят излага, че познава ищеца от 1992 г. Сочи, че поддържа близки
отношения със същия, като двамата се виждат поне четири-пет пъти всеки месец. Излага, че
знае, че Я.Л. притежава наследствен имот в м-ст Боровец - север, оставен му от неговите
родители. Посочва, че имотът се намирал на централната улица, която разделяла
местностите Боровец - юг и Боровец - север. Сочи, че площта на имота била около 1200 кв.
м. В парцела имало изградена къща, а пред нея магазин и преместваемо барче. Целият имот
бил ограден. Около 800-900 кв. м. били оградени с плътна ограда, като частта, която ищецът
ползвал като зеленчукова градина, била оградена с тел – източната част. Западната част от
имота била оградена с бетонови блокчета. Не знае кога са прехвърлили имота на ищеца, но
излага, че към 1996 г. при разговор с последния той е разбрал, че вече е негова собственост,
в т. ч. изграденият магазин за хранителни стоки. Твърди, че всеки месец, по 4-5 пъти минава
8
оттам и познава много добре имота, както и съседите. От 1995-1996 г. из градината е
виждал единствено ищеца и неговата майка. Сочи, че има отворена врата между двете части
на имота, от която се влиза и излиза.
От показанията на свидетеля М. К. М., без дела и родство със страните, се установява,
че същият живее в м-ст Боровец - север от 1987 г. Излага, че познава ищеца от 1990 г. Сочи,
че последният е собственик на магазин за хранителни стоки и често ходи в магазина му.
Разказва, че в имота, в който е изграден магазинът, има вила, в която живеели родителите на
ищеца; има и стопански постройки. Имотът бил заграден с блокчета, като имало врата към
заден двор, в който ищецът отглеждал зеленчуци. Зеленчуковата градина била оградена с
телена мрежа. Посочва, че според него площта на имота е около 600-700 кв. м. Откакто
познава ищеца, в имота е виждал само последния и неговите родители. Сочи, че не знае
някой да е имал претенции за собственст на задния двор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим, доколкото
между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху имота,
т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Въведеното от ищеца твърдение, че процесният имот е придобит от същия по давност, се оспорва
от ответника с издаването на акта за частна общинска собственост /АЧОС/ № 8501 от 22.06.2015
г.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест и предвид характера
на предявените от страните претенции, доказателствената тежест е върху ответника, който
следва да установи основанието, от което е възникнало правото му на собственост, като в
случая, съгласно твърденията, това е нормата на чл. 25, вр. чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Спорният въпрос по делото се свежда до това придобила ли е Община Варна правото
на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно
основание. В тази връзка от решаващо значение за изясняване на спора е дали процесният
имот има земеделски характер, дали е бил обобществен, респективно дали е реституиран
или изкупен от ползватели по някой от предвидените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както
и дали същият не е държавен. Наличието на тези предпоставки следва да се установи
кумулативно, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на придобиване на
собствеността по реда на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Спорно е също дали е съществувала законова
забрана за ищеца да придобие имота по давност в процесния период.
Установява се от събраните по делото доказателства, че процесният имот попада в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е земя, стопанисвана и обработвана от ТКЗС или ДЗС,
което означава, че същата е била кооперирана. С Удостоверение № 30 от 1982 г., в
изпълнение на Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министеркия съвет, с решение № 14-
260-5 от 14.04.1982 г. на ИК, Общинският народен съвет - гр. Варна, е предоставил правото
на ползване на Д.К. от гр. Варна, ул. „Победа“, бл. 8, вх. Б, върху хавра - имот, предназначен
за земеделско ползване. С актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (Постановление на
МС № 11/02.03.1982 г. попада сред изброените) на гражданите са предоставяни за ползване
само земи, които са били обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ. Именно такъв имот е
предоставен на наследодателя на ищеца за ползване, без данни обаче същият да е бил
изкупен, за да е настъпил трансформационният ефект на собствеността. Следователно, към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя по
смисъла на чл. 2 от закона и е подлежал на възстановяване по реда и при условията на
9
ЗСПЗЗ. По делото не са събрани доказателства, установяващи процесният имот да е бил
заявен за възстановяване по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и да е бил
реституиран или за същия да е била отказана реституция. С оглед изложеното, съдът
приема, че имотът не е принадлежал на физическо или юридическо лице.
В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно. От същото се установява, че процесният имот преди
колективизацията е бил земеделска земя - ниви, а след колективизацията е включен в
баланса на ТКЗС. Установява се още, че не се откриват данни същият да е бил държавна
собственост, за който да е издаден предходен АДС. Вещото лице е посочило, че от 1991 г.
имотът е попадал в зона за земеделско ползване - т. н. зона ЗЗП. Съгласно разписния лист
към кадастралния план на м. "Западно от Галата" 1979 г., с попълване 1996 г., одобрен със
заповед № Р-359/22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна, имотът съставлява части от три
други имота, предоставени за ползване на физически лица, сред които и имот 2726,
предоставен на бащата на ищеца по Постановление № 11/02.03.1982 г. на Министеркия
съвет. По цитираното постановление, както беше посочено по-горе, са предоставяни само
земеделски земи. За процесния имот вещото лице не е открило писмени доказателства за
включването му в ТКЗС, но сочи, че всички земеделски земи по принцип са се включвали в
баланса на ТКЗС.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че процесният имот попада в
терен по § 4 ЗСПЗЗ, със статут на земеделска земя до 29.05.2000 г., когато с Решение № 322-
4 на Общински съвет - Варна, са одобрени околовръстните полигони на териториите по § 4,
ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, за Община Варна е била налице хипотезата на чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост по отношение на същия,
респективно за актуването му като частна общинска собственост.
Това налага да бъде разгледано въведеното от ищеца с исковата молба конкуриращо
право на това на ответника, а именно за придобиване на правото на собственост въз основа
на изтекла в полза на ищеца придобивна давност.
Предвид статута на процесния имот, за последния е приложим въведеният с § 1, ал. 1
на ЗД на ЗС (последна редакция ДВ, бр. 18/2020 г.) мораториум, съгласно който, считано от
01.06.2006 г., до 31.12.2022 г. давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост, спира да тече. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, по отношение на
имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна
давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на цитираната разпоредба в сила
- т. е. от 22.11.1997 г. Освен това, според константната практика на ВКС, давност не може да
тече преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, тъй като до този момент
собственикът следва да може да противопостави права на владелеца – същата започва да
тече от датата на решението на общинските служби „Земеделие“ за възстановяване на
собствеността. При това положение, дори да се приеме, че за твърдения период въззивникът
е упражнявал владение върху имота, присъединявайки владението на своя праводател,
считано от 1990 г. до настоящия момент, до въведения с цитирания по-горе § 1, ал. 1 на ЗД
на ЗС мораторум предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл.
Следователно, независимо от това дали са упражнявали трайно и необезпокоявано
фактическа власт по отношение на процесния имот – обстоятелство, което се установява от
ангажираните гласни доказателства, ищците не са могли да го придобият по давност.
По изложените съображения, съдът намира, че наличието на предпоставки за
основателност на иска не е установено и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260132 от 24.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6527 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Я. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, с.о. Боровец север, ПИ 2726, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, адм. адрес: гр. Варна,
бул. „Осми Приморски полк“ № 43, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени
пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11