Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. Желявска
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 1304 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявени
са искове от К.ЗА З.НА П., ЕИК *******,
*******, Н.Р.М., ЕГН **********,***, адрес за кореспонденция: гр. Плевен, ул. *******,
ап. 11, С.П.Л., ЕГН **********,***, адрес за кореспонденция: гр. *******и
СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.“, ЕИК *******, *******, против „Б.П.Б.“ АД, *** с правно основание чл. 186,
ал. 2, т.1, предл. 5 и ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗЗП и чл. 379 и
сл. ГПК.
В исковата молба, подадена от К.ЗА З.НА П., се твърди, че, след направени констатации от страна на ищеца К.за
З.на П. за наличие на неравноправни клаузи в типов Договор за жилищен кредит №
2475/R/2008 от 22.08.2008 г., предоставен от ответното
дружество, е отправена препоръка до ответника да отстрани от договорите
нищожните неравноправни клаузи в срок до 14 дни от получаване на писмото.
Ищецът К.за З.на П. сочи, че ответното дружество е изразило становище за
неоснователност на процесните констатации.
Ищците
твърдят, че в Общите условия, предоставяни от ответника, са налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Клаузите предоставят
неограничени права на банката едностранно да изменя съдържанието на
облигационните си отношения с П..
Ищците
сочат, че друга клауза от Общите условия на ответното дружество е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗЗП и представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност.
Предвид
изложеното ищците молят съда да установи на основание чл. 148, ал. 1, т. 4 от
ЗЗП неравноправност на клаузи, подробно
описани в исковата молба, и да обяви тяхната нищожност, да осъди ответника на
основание чл. 187, т. 2, предл. 2 от ЗЗП да острани процесните клаузи от
договорите и да преустанови прилагането и на основание чл. 187, т. 1 от ЗЗП да
задължи ответника да огласи по походящ начин за своя сметка съдебното решение
или част от него. Претендират разноски в производството.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Претендира сторените разноски.
В хода на настоящото производство, след извършено
разгласяване по реда на чл. 382, ал. 2 ГПК, съдът, в съответствие с чл. 383,
ал. 1, т.1 ГПК е приел за участие в процеса и е конституирал в производството
като ищци Н.Р.М., С.П.Л. и СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.“.
Ищцата Н.Р.М. е потребител
по сключен с ответника Договор за ипотечен кредит № 823/R/2008, поради което счита, че е от кръга на увредените
лица. Твърди, че в нейния Договор се съдържат идентични клаузи и те са
неравноправни.
Представя писмени доказателства – цитирания Договор,
Анекси към него и кореспонденция.
В съдебно заседание моли съда да уважи предявения иск,
като заявява, че е била подведена умишлено.
Ищцата С.П.Л. е потребител
по сключен с ответника Договор за жилищен кредит № 2887/R/12.09.2008. Твърди, че в нейния Договор се съдържат
идентични клаузи и те са неравноправни.
Представя писмени доказателства – цитирания договор и
погасителен план.
Ищецът СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.“, твърди че е регистриран по ЗЮЛНЦ за извършване на дейност в обществена
полза и е вписан в Регистъра при СГС. Според отразеното от него в представената
нарочна молба за присъединяване по делото, съгласно чл. 1, ал. 5 и чл. 4 от Устава
в предмета му на дейност се включва З.на колективните интереси на П.,
премахване на „франковата задлъжнялост“ и преструктуриране на кредитите,
предоставени под формата на кредитни лимити и швейцарски франк във валута на
усвояване – лева или евро, съдебна З.на кредитополучател, изпаднали в
невъзможност да обслужват задълженията си, пострадали от произвола на банките и
от допуснати нарушения на регламентираната на ниво ЕС индивидуална и колективна
З.на П., и в частност Директиви ЕИО 93/13 и ЕИО 2005/29.
Заявява, че, пред вид основния си предмет на дейност,
разполага с правен интерес от присъединяване като страна и активно участие по
настоящото дело.
Представил е писмени доказателства – Протокол от
заседание на УС, Устав и Заявление за вписване.
Негов представител не се яви в съдебно заседание.
Ответникът
„Б.П.Б.“ АД оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Според отразеното в приложения по делото отговор на исковата молба, при предявяване
на иска ищецът не е съобразил обстоятелството, че конкретния случай визира
твърдения за неравноправна клауза по отношение на точно определен кръг от лица,
а именно 87 кредитополучатели /потребители, което прави предявения иск
процесуално недопустим. Позовава са както на правната доктрина – Проф. Живко Сталев. - Българско гражданско процесуално
право, ,така и на практиката на ВКС - Определение № 184 от 30.03.2009 г. по ч.
т. д. № 164 от 2009 г., ТК, II т.о. на ВКС и Определение № 1201 от 12.07.2010 г. по
ч. гр. д. № 979 от 2010 г., г. о., VII с-в на САС/.
На следващо място счита, че предявеният иск е
недопустим и защото от месец януари 2009 г. анализираният кредитен продукт е
спрян от продажба и след тази дата предлаганите банкови продукти не съдържат
цитираните в исковата молба клаузи. Заявява, че Банката е инициирала кампания
за промяна на договорите, които съдържат такива клаузи, която кампания продължава
и към настоящия момент, като клиентите биват канени да сключат анекси за
промяна на методологията, която определя лихвения процент както и на клаузата
определяща плащания в случай, че падежът е в неприсъствен ден. Предприетите конкретни
действия доказват, че е налице безспорно желание и воля от страна на ответника
„Б.П.Б.” АД процесните клаузи да бъдат отстранени от заверените договори за
кредит, сключени преди м. януари 2009 г.
Ответникът заявява, че за всички тези обстоятелства
ищецът неколкократно и своевременно е бил уведомен.
Счита също, че твърденията на ищеца, че възможността,
която Банката предлага на П., да предоговарят условията на кредитите си, не
представлява изпълнение на препоръката на К.за отстраняване на констатираните
неравноправни клаузи в типов договор, са неоснователни, тъй като договорите за
кредит са двустранни сделки и те не могат за бъдат променяни едностранно без
изричното съгласие на всички страни по договора. По тези причини, според него,
предписанието на К.на З.на П. е неизпълняемо, доколкото стои извън волята и възможностите
на Банката и изисква изричното съгласие, съдействие и волеизявление и на К. за
анексирането на договорите и избирането от тяхна страна на начин, който да
определя лихвообразуването по кредитите им и да замени процесната клауза.
Твърди, че, въпреки че се касае за типов договор, изготвен
предварително от „Б.П.Б.“ АД, клаузите, съдържащи се в чл. 13, ал. 1 и 2, както
и в чл. 23 не могат да бъдат определени
като неравноправни съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Заявява, че основанието за промяна на лихвения процент е
изрично посочено и е извън дискрецията на Банката. Уговореното в договора е в
съответствие и със законодателното решение, намерило израз в ЗПК /§ 1, т. 5а и
т. 6 от ДР/ и Закона за кредитите за недвижими имоти на П. /§ 1, т. 23 и т. 24
от ДР/, според което „променлив лихвен процент“ по кредита е лихвеният процент,
предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит
лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен
процент) и фиксирана надбавка. "Референтният лихвен процент"
представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори,
публикувани от Българската народна Б.и/или Националния статистически институт,
или комбинация от тях. Според него, в интерес на кредитополучателя е лихвата по
предоставения му банков кредит да се изменя не ежедневно, а да се вземе пред
вид едномесечния LIBOR, който представлява усреднена стойност на индекса в
рамките на месец. Така вместо на първия ден от месеца за потребителя лихвата да
е една, за втория ден друга и така за всеки следващ ден, е предпочетено
приложението на 1 м. LIBOR. Отделно от това, уговореният лихвен процент може да
бъде както намален, така и увеличен в зависимост от конкретното изменение на
индекса LIBOR.
По – нататък
ответникът смята, че са спазени
изискванията, въведени в на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, според които Общите условия по
съответния кредит, имплементирани в процесния типов договор, следва да съдържат
информация относно лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Подчертава факта, че продуктът „Ипотечен кредит в швейцарски
франкове“ е спрян и вече не се предлага на потребители, а законодателят не
въвежда обратно действие на разпоредбите
на сега действащия ЗПК и ЗКНИП.
Направил е позоваване на Заключение на
ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ N. WAHL, дело C‑26/13, в което се сочи, че при преценката на
ясния и разбираем характер на договорите клаузи трябва да се отчитат всички
обстоятелства по конкретния случай, и по-специално предоставената на
потребителя информация към момента на сключването на договора, както освен
чисто формалния и езиков аспект, трябва да се има предвид точната оценка на
икономическите последици от посочените клаузи и връзките които могат да
съществуват между тях.
Позовава се също
и на задължителната съдебна практика на ВКС – Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело №
4452/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС основният критерий за приложимостта
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Цитирана е съдебна практика – задължителна и незадължителна такава,
според която в процесния типов договор едностранната възможност за промяна от страна
на банката за размерите на договорените лихви се основава на предвидено в
договора основание, а договорното изменение е свързано с изменение на пазарен
индекс, който е извън контрола на банката, с оглед на което клаузите не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Ответникът намира
наведените доводи за неравноправност
съгласно чл. 143, т. 18 ЗЗП на клаузата на чл. 23, ал. 3 от Договора, според
която „в случай, че
падежът на съответната погасителна вноска е в неприсъствен ден, кредитополучателят
се задължава да осигури средства по своята сметка, обслужваща кредита, в
предходния работен ден“, както и противоречието й с чл. 72, ал. 2 ЗЗД, за неоснователни. Според него в договора не се предвижда санкция за
кредитополучателя при неизпълнение на задължението за осигуряване на средствата
по съответната сметка и той има право, съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД, да внесе
дължимата сума в първия работен ден, когато падежът на задължението е в
неприсъствен ден, като банката в тази
хипотеза не начислява наказателни лихви, т.е. не счита задължението за
просрочено. Тази клауза цели да предотврати
възможността след първия работен ден, когато падежът на задължението е в
неработен ден, кредитополучателят да изпадне в забава и да му бъдат начислявани
уговорените в договора наказателни лихви. Наведени са твърдения, че нормата на
чл. 72, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да договарят помежду си
условия, различни от предписаното в нея.
Ответникът се
противопоставя на допускането до участие в делото на ищеца СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.”, като се позовава на разпоредбата
на чл. 383, ал. 1, т. 1 от ГПК, според която съдът приема за участие в процеса
организации за З.на увредените лица, на увредения колективен интерес или за З.срещу
такива нарушения. Въпреки че, видно от представените от този ищец
доказателства, сдружението е създадено да осъществяване на нестопанска дейност
в обществена полза, според ответника, то не е вписано в Централния регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи общественополезна дейност,
воден от Министерство на правосъдието и в този смисъл не е изпълнявало задълженията си, въведени с
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ по изготвяне на доклад за дейността си
веднъж годишно, съответно не е публикувало такъв доклад в бюлетина и на
интернет страницата на Централния регистър на юридическите лица с нестопанска
цел. С оглед на това, то реално не е осъществявало дейност в обществена полза,
изразяваща се в З.П.на кредитополучатели по кредити, отпуснати в швейцарски
франкове и за него липсва правен интерес от конституиране като страна в
настоящото производство.
При така
установеното и доколкото вписването в Централния регистър на юридическите лица
с нестопанска цел има оповестително действие, то подлежащите на вписване в него
обстоятелства съгласно ЗЮЛСЦ, се смятат за известни на третите лица от деня на
вписването им. По аргумент от противното невписаните в съответния регистър
обстоятелства, а именно в процесния случай осъществяването на дейност в З.на
кредитополучатели по кредити, отпуснати в швейцарски франкове, не са известни
на третите лица, включително и на страните в настоящото производство. Ето защо СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.” не може
да противопоставя на третите лица невписани в Централния регистър на
юридическите лица с нестопанска цел обстоятелства, в това число и осъществявана
дейност по З.на кредитополучатели .
Отделно от това ответникът
твърди, че К. по продукт „Ипотечен кредит в швейцарски франкове“ са
надлежно информирани за лихвените проценти, такси, схеми на погасяване, начин
на формиране на договорната лихва и всяка друга необходима информация, поради
което за посоченото сдружение липсва правен интерес от участие в делото.
И на последно място, ответникът заявява, че този
ищец не е представил доказателства за надлежно взето решение от управителния
съвет за предприемане на действия в тази насока в съответствие с чл. 38, т. 6 и
т. 9 от Устава на сдружението.
Представил
е писмени доказателства.
В
хода по същество моли съда да отвърли предявения иск, като недопустим и
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С
писмо изх. № ц 03.43.89/29.05.2015 г. ищецът К.ЗА З.НА П. е уведомил ответника "Б.П.Б."
АД, че, на основание правомощията, дадени му с нормата на чл. 148, ал. 1, т. 1
ЗЗП, той е извършил анализ на типов Договор за жилищен кредит № 2475/R/2008 г. относно наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. След извършената проверка е
констатирано наличие на неравноправни клаузи в чл. 13, ал. 1 от Договора – по
смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП – уговорка във вреда на потребителя, като тази
клауза предоставя неограничени права на Банката едностранно да изменя
съдържанието на облигационните си отношения с П. и създава значително
неравновесие между правата на Банката и потребителя.
Със
същото писмо ответникът е уведомен за наличие на неравноправна клауза и в чл.
23, ал. 3 от Договора, който посочва, че, ако падежът на съответната
погасителна вноска е в неприсъствен ден, кредитополучателят се задължава да
осигури средства по нея в предходния работен ден. Тази разпоредба, според
ищеца, противоречи на нормата на чл. 72, ал. 2 ЗЗД и е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП.
По
тези съображения е дадена препоръка в 14 дневен срок тези клаузи да бъдат
отстранени от договорите и К.ЗА З.НА
П. да бъде уведомена за това писмено, като бъде представена и съответната
информация за уведомяване на П. за отстраняване на клаузите.
Не се спори по делото, че ответникът е получил
цитираното писмо, съдържащо съответните препоръки на 01.06.2015 г.
С писмо, изх. № 10-01-24-16#1/22.06.2015 г. "Б.П.Б." АД
е уведомила ищеца, че извършените констатации за наличие на неравноправни
клаузи са неоснователни. През периода на предлагания ипотечен кредит в
швейцарски франкове сключените договори са били 99, като 28 от тях вече са
предоговорени и са подписани допълнителни споразумения, съдържащи нова
методология за формиране на лихвения процент, като всички клиенти, ползващи
този продукт са уведомени за възможността да предоговорят условията по кредита.
Изразено
е становище, че и по отношение на втората клауза не е налице неравноправност,
пред вид факта, че императивната норма между страните не може да се дерогира от
договореното между страните по Договора за кредит. По тези съображение е
изразено несъгласие с констатациите на Комисията.
По делото е представено и прието и писмо изх. №
Ц-03-4389 от 15.09.2015 г. отново от ищеца К.ЗА З.НА П. до ответника
"Б.П.Б." АД, съгласно което последният е уведомен, че К.продължава да
счита, че цитираните две разпоредби от типовия Договор за кредит съдържат неравноправни
клаузи – по чл. 143, т. 10 и чл. 143, т. 18 ЗЗП, поради което и ще бъде заведен
колективен иск по смисъла на чл. 186, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1и чл. 148, ал. 1,
т. 4 ЗЗП.
Като
доказателство по делото е приет цитираният, проверен от К.типов Договор за
жилищен кредит № 2475/R/2008
г., както и Договор за ипотечен кредит
№ 823/R/2008, Анекси към него и кореспонденция, и Договор за
жилищен кредит № 2887/R/12.09.2008 и погасителен план към него.
С
Протокол от заседание на К.ЗА З.НА П.,
проведено на 01.09.2015 г. е взето решение за предявяване от нея, в
съответствие със законовите й правомощия на колективен иск против "Б.П.Б."
АД по смисъла на чл. 186, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1и чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП във
връзка с констатираното наличие на посочените по – горе неравноправни клаузи.
От ответната страна по делото са представени и приети от
съда, като неоспорени от страните следните писмени доказателства:
-
Копие от Заключение на ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ N. WAHL, дело
C‑26/13,
-
Копие от Решение № 77/22.04.2015
г. по гр. дело № 4452/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС,
-
Копие от Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., ТК, II ТО на ВКС,
-
Копие от Решение от 18.
12.2014 г., възз. гр. дело № 969 по
описа за 2014г. на Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
възз. с-в,
-
Копие от Решение от
05.08.2014 г. по гр. дело № 49063 по описа за 2013г. на С. РАЙОНЕН СЪД, I – во
Г. О., 48-ми с-в,
-
Копие от Решение №233 от
18.11.2015г. в. т. д. № 46 по описа за 2015г. на Габровският окръжен съд,
-
Копие от Решение от 2015г. по възз. дело №6/2015г на Варненски окръжен съд, ТО,
-
Копие от Определение № 169 от 23.02.2016 г. на ВКС по
т. д. № 240/2015 г., II т. о., ТК,
-
Копие от Решение № 95 от
13.09.2016 г. на ВКС по т. дело № 240 /2015 година, II ТО, ВКС.
По
делото бе изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, която даде
заключение, че в случаите, когато датата на падежа на задължението е бил
неработен ден, датата на която е
извършено усвояване на средствата от сметката на кредитополучателя е на първия работен ден
след получаване вноската и падежа на задължението.
Начисляват
се наказателни лихви по предоставените от "Б.П.Б." АД кредити, когато
падежът на задължението е бил в неработен ден за времето от деня в който е
следвало да бъде изпълнено задължението за осигуряване на средствата по сметка
на кредитополучателя до датата на падежа/съответно първия работен ден, в
случай, че кредитополучателя не е изпълнил задължението си за осигуряване на средствата по сметката си,
като наказателната лихва е начислявана за времето от първият работен ден,
следващ падежа до плащането на вноската.
Вещото
лице заяви, че в случаите, когато датата на падежа на задължението е бил
неработен ден датата на която е извършено усвояване на средствата от сметката
на кредитополучателя е на първия работен
ден след получаване на вноската и падежа на задължението.
Експертизата
е установила също, че насоката на изменението на динамиката на пазарния индекс
1м. LIBOR
за всеки месец е в посока на намаление, като стойностите за съответните месеци
са посочени в кол. 3- Индекс по горе.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
и експертиза.
Други
правнорелевантни доказателства по делото не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 379, ал. 1 ГПК, колективен иск може да бъде предявен от името на лица,
увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техния кръг
не може да бъде определен точно, но е определяем.
Разпоредбата
на ал. 2 на чл. 379 ГПК овластява лицата, които претендират да са увредени от
нарушение по ал. 1или организации за З.на увредените лица или за З.от такива
нарушения, да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за
установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност
и вината, а тази на ал. 3 – им дава възможност да предявят иск срещу нарушителя
за преустановяване на нарушението, поправяне последиците от нарушения
колективен интерес.
В
настоящия случай искът е предявен от К.ЗА З.НА П., съобразно дадените и от
Закона за З.на П. /ЗЗП/ специални правомощия да предявява колективен иск в
случаите на нарушаване правата на П., свързани с неразноправни клаузи.
В
хода на настоящото производство е извършена проверка, съобразно чл. 381 ГПК,
като е установено, че ищецът К.ЗА З.НА П. има възможност сериозно и добросъвестно
да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото.
Съдът
е намерил предявения иск за допустим и е постановил звършване на разгласяване
по реда на чл. 382 ГПК, след което към иска са присъденинени и описаните по –
горе трима ищци - Н.Р.М., С.П.Л.
и СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.“.
С оглед направеното от ответната страна възражение
относно недопустимост на участие в делото на присъединения ищец СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА
К.“, съдът дължи произнасяне по него:
Този ищец се е присъединил по делото за участие след
извършеното разгласяване, както бе отбелязано по – горе и съдът го е приел по
реда на чл. 383, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът намира, обаче, след преценка на
представените от този ищец доказателства, че, пред вид факта, че ищецът не е
вписан в Регистъра към Министерство на правосъдието като юридическо лице с
нестопанска цел, извършващо дейност в обществена полза, той не може сериозно да
защити увредения интерес, въпреки отразеното в предмета му на дейност,
определен в Устава на Сдружението. Обстоятелството, че при регистрацията си и в
Устава си този ищец е посочил за вписване обстоятелството, че е юридическо
лице, което извършва дейност в обществена полза, все още не го прави такъв.
Това обстоятелство за него възниква от момента на вписването му в особения
Регистър към Министерство на правосъдието за юридическите лица с нестопанска
цел, действащи в обществена полза, съобразно императивните разпоредби на ЗЮЛНЦ,
от който момент за него възникват и конкретни задължения в тази връзка,
каквито, очевидно, той не е изпълнявал.
По тези съображения съдът намира, че този ищец не
притежава възможността сериозно и убедително да защити колективния интерес,
поради което и според нормата на чл. 383 ГПК той следва да бъде изключен от
участие в делото.
Предявеният
иск е колективен с правно
основание чл. 186, ал. 2, т.1, предл. 5 и ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 4
от ЗЗП.
Ищците молят съда да установи на основание чл. 148,
ал. 1, т. 4 от ЗЗП неравноправност на
клаузи, подробно описани в исковата молба, и да обяви тяхната нищожност, да
осъди ответника на основание чл. 187, т. 2, предл. 2 от ЗЗП да отстрани
процесните клаузи от договорите и да преустанови прилагането им и на основание
чл. 187, т. 1 от ЗЗП да задължи ответника да огласи по подходящ начин за своя
сметка съдебното решение или част от него.
Съдът
намира, обаче, че, въпреки че искът първоначално е предявен ок КЗП, в
изпълнение на предоставените й от ЗЗП изрични правомощия за предявяване на
колективен иск при констатиране наличие на неравноправни клаузи, настоящият иск
не може да бъде уважен като колективен такъв и да бъде уважен като такъв.
Това
е така, защото, дори и да се приеме наличие на неравноправна клауза или
договаряне , увреждащо потребителя и поставянето му в по – неблагоприятно
положение от ответника, не е изпълнено основното законово изискване, водещо
определяне на пертенцията като колективен иск, според нормите на 379 ГПК,
действащата доктрина и съдебна практика и то е кръгът на лицата, които са
засегнати от нарушението да не може да бъде определен точно, а да бъде
определяем. В тази връзка от ответната страна бяха наведени твърдения и събрани
доказателства, които не бяха оспорени от ищците и те не се противопоставиха на
тях, че лицата, които са сключили процесните типови договори са 99 – нито
повече, нито по – малко, след което продуктът е бил спрян от предлагане.
По
тези причини съдът намира, че в конкретния случай колективен иск не може да
бъде уважен и съдът не следва да обсъжда другите обстоятелства, респ. твърдения
и възражения по същество на спора за наличието или не на неравноправни клаузи в
посочените разпоредби от Договорите, пред вид факта, че такова наличие или
липса може да бъде констатирано от съда само в рамките на предявения по реда на
чл. 379 и сл. Колективен иск.
С
оглед изложеното съдът приема, че претенцията е изцяло неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по представен списък – в размер 929 лв., от
които 600 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за вещо лице, 9,15 лв.
пощенски разходи, 20,10 лв. платени такси.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗКЛЮЧВА като ищец по делото конституираното по реда на
чл. 383 ГПК СДРУЖЕНИЕ „З.П.НА К.“, ЕИК
*******,
*******, поради липсва на законовите предпоставки за това, на основание чл. 383 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.ЗА З.НА П., ЕИК *******, *******, Н.Р.М., ЕГН **********,***, адрес за
кореспонденция: гр. П., ул. *******, ап. ** и С.П.Л., ЕГН **********,***, адрес
за кореспонденция: гр. *********, искове против „Б.П.Б.“ АД, *** с правно основание чл. 186,
ал. 2, т.1, предл. 5 и ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗЗП и чл. 379 и
сл. ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.ЗА З.НА
П., Н.Р.М. и С.П.Л. да заплатят на „„Б.П.Б.“ АД разноски по делото в
размер 929 лв., от които 600
лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за вещо лице, 9,15 лв. пощенски
разходи, 20,10 лв. платени такси.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: