№ 15585
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110130599 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС офис-партер, чрез адв. Н. И. И. срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК 1111111111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 1750лева (част от
главницата по договор за кредит№ ********** от 3000 лева), в качеството на
солидарен длъжник, доколкото същият е нищожен поради липса на съгласие.
Твърди се, че ищецът е заплашван чрез телефонни обаждания, че ще бъде осъден и
натоварен с допълнителни съдебни разноски, ако не заплати сумите по процесния договор.
Поддържа се, че сумите са недължими, тъй като не било налице валидно облигационно
отношение, поради липсата на съгласие за сключване на договора за кредит от страна на
ищеца. Сочи се, че подписът, положен в договора за „солидарен длъжник“ не е на ищеца.
Искането към съда е да уважи предявения иск. При евентуалност навежда възражение за
изтекла погасителна давност за вземането по договора. Претендира разноски.
Сочи се, че с влязло в сила Решение № 7431/01.07.2022 г. по гр. д. 41346/2021 г., 176-ти
с-в, СРС е установена недължимостта на сумата от 1250 лева. Поддържа се, че съгласно т. 2
от Тълкувателно решение №3/2016 г., постановено на 22.04.2019 г. по т.д. №3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС „решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право”.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Навеждат се твърдения, че искът е недопустим, поради липса на правен
интерес. Сочи се, че ответното дружество не претендира свое право от ищеца, както и че не
е предявило иск срещу същия, нито образувало изпълнително производство. Изложени са
доводи за наличие на влязло в сила решение по частичния иск, което се явява пречка за
водене на настоящото производство.
1
Изложени са доводи, че воденето на настоящият процес представлява злоупотреба с
процесуални права.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за револвиращ заем
№********** от 07.07.2011 г. , сключен между ответното дружество и НХД, от който е
видно, че в графа СД2 е посочен като солидарен длъжник по договора И. С. Д.. Със същия
договор ищцовото дружество е предоставило на НХД ВГВ потребителски кредит в размер
на 3000 лева за срок от 36 месеца, при размер на месечната вноска 246 лева, ГПР от 139.26
% и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 91.04 %, лихвен процент на ден.
С Решение № 7431/01.07.2022 г. по гр. д. 41346/2021 г. на 176-ти с-в, СРС, съдът в
решаващите мотиви е приел, че при съобразяване разпоредбата на чл.26,ал. 4 от ЗЗД, се
налага извода, че когато нищожността на договора се разпростира върху целия договор, това
пречи на конвертиране на договора по чл.26,ал. 4 от ЗЗД, както и че нищожните договори не
могат да се потвърждават, включително с конклудентни действия, каквито са налице когато
една от страните изпълнява задължението си по него. Разпоредбата на чл.35от ЗЗД е изрична
и не подлежи на разширително тълкуване. Изложеното води до извода, че договорът е
нищожен поради липса на съгласие за сключването му, от което следва, че искът е
основателен. Признато за установено на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, че И. С. Д., с ЕГН:
********** не дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: **********, сумата от 1250лева (част от
главницата от 3000 лева по договор за револвиращ заем № ********** от 07.07.2011г. ) в
качеството му на солидарен длъжник, доколкото същият е нищожен поради липса на
съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С определението по чл. 140 ГПК е прието, че процесният иск е допустим доколкото липсва
сила на присъдено нещо касателно непредявената по по гр. д. 41346/2021 г., 176-ти с-в, СРС
сума в размер на 1750 лева. Принципът е, че правния интерес се обуславя въз основа на
твърденията на страните, като ищецът е изложил такива, че е заплашван чрез телефонни
обаждания, че ще бъде осъден и натоварен с допълнителни съдебни разноски, ако не заплати
сумите по процесния договор.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 22.04.2019г. по тълк. дело
№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащото от същото право.
Горните разяснения, отнесени към отрицателния установителен иск, налагат извода, че след
като с влязло в сила съдебно решение е признато несъществуването на част от отричаното
вземане поради нищожност на договора за кредит, то не съществува и останалата част от
вземането, като единствено диспозитивното начало по чл. 6 ГПК е ограничило съда за
произнасяне досежно пълния размер на вземането. С оглед на това, в настоящото
производство не следва да бъдат обсъждани отново обстоятелствата дали останалата част от
вземането съществува, доколкото с влязлото в в сила съдебно решения е прието, че
договорът е нищожен.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има правно на разноски. Отговорността за
разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на
делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д. № 422 / 2011 г. на Върховен
касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето
процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е.
2
необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната
страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2 ГПК - Определение № 31 от
07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение.
Съществуването на част от процесното вземане /1250 лева от 3000 лева/ е отречено с влязло
в сила решение. Ако при завеждането на първото производство / гр. д. 41346/2021 г / може
да се приеме, че поведението на ответника- изпращане на извънсъдебна покана с дата
13.01.2021 г. до ищеца може да се приеме като извънсъдебно действие, предизвикало
правния спор, то към момента на образуване на настоящото производство това не е налице-
липсват доказателства за извънсъдебно поведение на ответното дружество след влизане в
сила на Решение № 7431/01.07.2022 г. по гр. д. 41346/2021 г., 176-ти с-в, то да продължава
да претендира от ищеца суми по договор за револвиращ заем № ********** от 07.07.2011г.
Отделно разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество частични
искове след като част от вземането вече е отречено с влязло в сила решение не преследва
легитимен интерес, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за
цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.
Съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111111111,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, по
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца И. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Грозден“ 4, не му дължи сумата от 1750 лева (част от
главницата по договор за револвиращ заем № ********** от 07.07.2011г. в пълен
размер от 3000 лева), в качеството на солидарен длъжник, доколкото същият е
нищожен поради липса на съгласие.
ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111111111, съдебно-деловодни разноски в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3