№ 3160
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110202352 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез адв.П. К. –
САК, против Наказателно постановление № СОА22-РД11-1183/07.12.2022 г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на
основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа на първо място,
че в случая не е налице материална компетентност на актосъставителя. На
следващо място се сочи, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение, а и в противоречие с установените правила актосъставителят не е
поискал от жалбоподателя да попълни декларация и/или да заяви по реда на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП дали именно той е управлявал и съответно паркирал
автомобила на посочените дата и място. Отделно от изложеното се навежда,
че е налице противоречие между фиш серия СО № 9112979 от 20.10.2022 г. и
1
АУАН и НП относно мястото на извършване на нарушението, доколкото във
фиша като място на извършване на нарушението е посочена ул. „Ангел
Кънчев“ № 2, а в НП и АУАН - кръстовището на ул. „Иван Денкоглу“ и ул.
„Ангел Кънчев“. Визираното противоречие се счита за представляващо
нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице, доколкото ул. „Ангел Кънчев“
№ 2 обхваща периметър, който не представлява единствено кръстовище и в
този смисъл е възможно така констатираното нарушение да е представлявало
такова по втората хипотеза на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, а именно престой или
паркиране на по-малко от 5 м. от кръстовище. Освен горното, в НП била
дописана и фактическа обстановка, каквато не се съдържа в АУАН, а именно,
че лекият автомобил „пречи на останалите участници в движението“,
респективно и тази добавка навежда на извод, че всъщност е извършено
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, както
е посочено в НП.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с адв. К., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление
по съображенията, развити в жалбата. В допълнение се излагат аргументи за
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила във
връзка със съставяне на процесния АУАН. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което се
представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Ганева
с пълномощно по делото. В дадения ход по същество и в депозирано по
делото писмено становище, процесуалният представител пледира за
потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
изхода на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
2
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2022 г. в 15:10 ч. жалбоподателят Л. Ц. Ц. паркирал собствения
си лек автомобил марка "ххххххххххх" с рег. № хххх в гр. София, в
кръстовището на ул. "Иван Денкоглу“ и ул.“Ангел Кънчев“. При изпълнение
на служебните си задължения на посоченото място, свидетелят А. Т. П. –
заемащ длъжността „инспектор“ при Център за градска мобилност, забелязал
паркирания на визираното място лек автомобил, приел че автомобилът бил
паркиран в кръстовище, поради което и на основание чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП съставил фиш серия СО № 9112979 от 20.10.2022 г. срещу собственика
на автомобила в негово отсъствие и оставил уведомление за това на
автомобила. Били изготвени и необходимият брой фотоснимки.
Предвид подадено срещу наложената глоба с фиш серия СО № 9112979
от 20.10.2022 г. възражение от жалбоподателя Л. Ц. Ц., свидетелят А. Т. П.
съставил срещу същия АУАН № 003045 от 04.11.2022 г. за това че „на
20.10.2022 г. в 15:10 ч. е установено паркиране на собствения му лек
автомобил марка "ххххххххххх" с рег. № хххх в кръстовището на ул. "Иван
Денкоглу“ и ул.“Ангел Кънчев“. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН в присъствието на
свидетелите Н.С.Б. и Г.С.М. и връчен на жалбоподателя Ц. на 11.11.2022 г.
лично и срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СОА22-РД11-1183/07.12.2022 г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. на
кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал.
5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
3
актосъставител А. Т. П. и свидетеля Ц. Л.ов Ц..
От показанията на св. А. Т. П. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
А. П. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът не се довери на показанията на свидетеля Ц. Л.ов Ц., тъй като
същите са лишени от необходимата конкретика по отношение на
релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства, респективно и не
допринасят за тяхното изясняване. В разпита си свидетелят излага, че често
ползва автомобила, собственост на баща му – въззивника Ц., както и че в края
на октомври месец бил паркирал същия този автомобил на ул.“Иван
Денкоглу“ точно след площад „Гарибалди“ от дясната страна в синя зона.
Липсата на категоричност в показанията на свидетеля по отношение на
точната дата на визираното управление и последвало паркиране на
процесното МПС, ведно с изложеното от свидетеля, че последният „често
ползва“ автомобила, поражда съмнения относно относимостта на изложеното
от свидетеля към конкретно констатираното нарушение. Последното,
отнесено към факта, че свидетелят се намира в близки родствени отношения с
жалбоподателя, мотивира съда да приеме, че са налице основания за
заинтересованост на този свидетел от изхода на производството, респективно
и не постави депозираните от същия свидетелки показания в основата на
доказателствените си изводи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
4
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № СОА22 – РД09 – 1060/13.01.2020 г. на кмета
на СО, заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на СО, списък на
служители в сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „ Зелена“ зона“, заповед №
РД-09-108/30.09.2022 г. на изпълнителен директор на „ЦМГ“ ЕАД,
допълнително споразумение № РД-122П-62/31.05.2022 г. и длъжностна
характеристика, поради което и доводите на въззивника в противоположния
аспект не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и са
изцяло неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Във връзка с доводите на въззивника е необходимо да се посочи, че при
описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението наказващият
орган е допуснал смесване на две различни хипотези, залегнали в
разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗДвП, а именно: тази по т. 1, пр. 2 и тази по т. 6
на посочената разпоредба, доколкото е посочено, както че МПС е спряно в
кръстовище, така и че същото пречи на останалите участници в движението,
5
което са две самостоятелни административни нарушения, санкции за които са
предвидени съответно в чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и в чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП.
Това е така, защото нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП касае хипотези, в
които няма изрична забрана за паркиране на съответното място, но въвежда
допълнителен критерий за оценка: "където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал". Т.е. законодателят е преценил, че в
останалите хипотези на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, паркирането на превозното
средство винаги би създавало опасност и затруднение на движението, като
изчерпателно са посочени местата с изрична забрана. Посочването на
обстоятелството от страна на наказващия орган по настоящия спор, че с
неправилното паркиране в кръстовище жалбоподателят "пречи на останалите
участници в движението", макар и ненужно, не опорочава до степен на
незаконосъобразност наказателното постановление, тъй като основният
признак за състава, с оглед мястото на извършване на деянието е ясно и точно
определен - в кръстовище. Следва да се посочи, че споменатото не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от съдържанието
както на АУАН, така и от самото НП става ясно за какво нарушение е наказан
жалбоподателят, а именно за това, че е паркирал в кръстовище. Без значение
за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било
затруднено преминаването на останалите участници в движението. Макар и
да е възникнало, като резултат от неправомерното поведение на
жалбоподателя, това обстоятелство не е съставомерен елемент, нито факт,
относим към съставомерните елементи на нарушението. На следващо място,
както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е
описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което
нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено, респективно и
възраженията му в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
НП, доколкото в процесния случай не са налице предпоставките за
съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 04.11.2022 г. в отсъствие
6
на жалбоподателя, като и че е бил връчен на последния на 11.11.2022 г. лично
и срещу подпис.
Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е
възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН,
когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит, или е бил поканен
за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото законово правило на
чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на извод за
извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е
длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно
връчена покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40,
ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче жалбоподателят изобщо не е бил
поканен за явяване с цел съставяне на АУАН /видно от показанията на
свидетеля-актосъставител А. Т. П. и от липсата на съответни данни в
административнонаказателната преписка/. Същевременно липсват данни да е
била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗАНН - нарушителят да не
може да бъде открит, доколкото адресът на същия е бил известен на
актосъставителя, което се установява от съставения първоначално фиш серия
СО № 9112979 от 20.10.2022 г., където последният е изрично посочен от една
страна, а от друга – и от депозираното срещу наложената глоба с фиш
възражение от страна на въззивника, с посечен в същото адрес, включително
електронен такъв, както и телефонен номер за връзка. Въпреки това опит за
уведомяването му изобщо не е бил направен, при което неясно остава защо
актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на
жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да бъде призован и
уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото правилото на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените
лица, в това число при неговото съставяне и подписването му, което
гарантира правото на защита на нарушителя още в началния етап от
производството.
Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за
явяване за съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за
7
започването на административнонаказателното производство срещу него,
като по този начин му се предостави възможност да участва пълноценно и да
упражни правото си на защита още в този най-ранен етап.
Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на
АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е
лишил от право на защита в този етап от производството, което е довело до
цялостното опорочаване на последното.
Визираното нарушение е от категорията на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
С оглед невъзможността горепосоченото нарушение да бъде санирано,
издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна, като обсъждането
на останалите въпроси и доводи релевирани от страните, които иначе биха се
явили релевантни за делото, включително извършено ли е административно
нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя, се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е
разрешен благоприятно за Л. Ц., доколкото се отменя издаденото наказателно
постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът
е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143,
ал.1 от АПК, съобразно която при отмяна на издадения акт подателят на
жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със заплащане
на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от представеното по делото пълномощно
- на адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 400,00 лева за
процесуално представителство в настоящото производство. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на
въззиваемата страна съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г.,
респективно и посочената сума от 400,00 лева следва да бъде заплатена от
бюджета на Столична община по сметка на жалбоподателя Л. Ц. Ц..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА22-РД11-1183/07.12.2022
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт
и градска мобилност“, упълномощен със заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя Л.
Ц. Ц. на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. Ц. Ц., ЕГН **********,
разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи
възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9