Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1093
гр.
Пловдив,20.09.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №2290
по описа за 2017г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Етажната собственост с административен адрес
гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К. и адв. З.
З., в качеството
на длъжник по
изпълнително дело №92/2017г. по
описа на ЧСИ А. А., рег.
№757, против постановление
на съдебния изпълнител
за разноските от 03.08.2017г.,
с което е оставил
без уважение възражението
за прекомерност на приетите
за събиране по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело. В жалбата
се излагат съображения
за неправилност на обжалваното
постановление, като се иска отмяната
му и уважаване
на подадената молба за
намаляване поради прекомерност
на претендираните от взискателя по
изпълнителното дело разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна
по жалбата- „Фундамент“ ООД, ЕИК *****, чрез
пълномощника си по
делото адв.П. Б., в
писмен отговор изразява становище,
че същата е
неоснователна.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена в срок
и срещу подлежащ на
обжалване акт на
съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Процесното изпълнително
дело №92/2017г. по
описа на ЧСИ А. А.,
рег. №757, е
образувано по искане
и въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза
на „Фундамент“ ООД,
за събиране на вземане на дружеството против етажните собственици на
жилищна кооперация с административен
адрес гр. ****, за сумата от
450 лв., представляващи съдебни
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. С молбата за
образуване на изпълнителното
дело взискателят е представил
договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. П.
Б., видно от който е
било уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 450
лв. Посоченото вземане
за разноски по
изпълнителното дело е било
прието за събиране от
съдебния изпълнител и
посочено в изпратената до
длъжника покана за доброволно
изпълнение. С писмена молба
длъжникът, чрез пълномощника
си адв. З. З.,
е поискал намаляване
на приетите разноски
за адвокатско възнаграждение. С обжалваното
в настоящото производство постановление
от 03.08.2017г. съдебният
изпълнител е оставил
без уважение искането.
Обжалваното постановление
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1
и т.2 от Наредба №1
на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
минималното адвокатско
възнаграждение за образуване
на изпълнително дело
е 200 лв., а
за процесуално представителство, защита
и съдействие и
извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични
вземания- ½ от
възнаграждението по чл.7, ал.2,
което в случая
с оглед материалния
интерес по делото възлиза на
150 лв. В настоящия случай
упълномощеният от взискателя
адв. П. Б. е
извършил действия не само по
образуване на изпълнително
дело, но и
такива с цел удовлетворяване на
паричното вземане, като
в писмено заявление от
29.06.2017г. е посочил
изпълнителен способ. Предвид
горното минимално дължимото
адвокатско възнаграждение по
процесното изпълнително дело
би възлизало на 350 лв. В
случая е
уговорено и заплатено
такова в размер
на 450 лв., т.е.
със 100 лв. над минимума
по посочената наредба,
което не би
могло да се
приеме за прекомерно.
По делото липсват
доказателства в срока
за доброволно изпълнение
длъжникът да е
погасил задълженията си, поради
което и не би
могъл да се направи
извод, че няма
да се налага
предприемането на каквито
и да са
други действия от процесуалния представител
за удовлетворяване на
вземането на взискателя. Доколкото все
още няма яснота
какви и колко
процесуални действия ще
бъдат предприети и
каква би била
продължителността на изпълнителното дело,
то съдът намира,
че заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение не може да се приеме
за прекомерно спрямо
действителната фактическа и правна сложност на
делото, поради което и не
следва да бъде
намалявано.
Неоснователни са изложените
в жалбата доводи,
че представеният договор за
правна защита и съдействие, сключен
между „Фундамент“ ООД
и адв. П. Б.,
бил нередовен, тъй като
не бил на
бланка от кочан.
Нито в Закона
за адвокатурата, нито в
друг нормативен акт
е предвидено изискване
за използване на конкретна
бланка или образец,
по който да се сключва
договора за правна
защита. Доколкото такива
бланки съществуват и се
използват в практиката, то
те са
създадени само за улеснение на адвокатите
и нямат задължителен характер.
В случая представеният по
изпълнителното дело договор за
правна защита и съдействие е сключен в
писмена форма и има
необходимото съдържание, поради
което не може
да се приеме за нередовен. Неоснователни
са и доводите в
жалбата, че тъй като
упълномощеният адвокат бил
баща на управителя на дружеството- взискател, то той
следвало съгласно разпоредбата
на чл.5, т.3 от Наредба №1
на Висшия адвокатски
съвет да му оказва безплатна правна помощ. В
посочената разпоредба е
предвидена възможност, а
не задължение за
адвоката да оказва
безплатна правна помощ
на близки и
роднини, поради което
уговарянето на заплащане
на адвокатско възнаграждение не е в противоречие със
същата. Отделно от
това в случая
са налице договорни
отношения между адвокат
и търговско дружество, а
не между физически
лица, поради което
разпоредбата на чл.5, т.3
от наредбата е поначало неприложима.
Предвид
горното жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение.
С
оглед изхода на делото
и направеното изрично искане
от ответната страна
жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответната страна
по жалбата направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Етажната
собственост на жилищна кооперация с административен адрес
гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К.
и адв. З. З.,
в качеството на
длъжник по изпълнително дело №92/2017г.
по описа на
ЧСИ А. А., рег.
№757, против постановление
на съдебния изпълнител
за разноските от 03.08.2017г.,
с което е оставил
без уважение възражението
за прекомерност на приетите
за събиране по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА
Етажната собственост на жилищна
кооперация с административен
адрес гр. ****, представлявана от управителя Н. И. К.,
да заплати на „Фундамент“
ООД, ЕИК ****,
сумата от 200
лв.- разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.