Р
Е Ш Е Н И Е
№ 551/28.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 849 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по
жалбата на Й.А.В., с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. А., АК гр. Пловдив,
против Ревизионен акт № Р- 16001320007071-091-001/19.04.2021 г., в потвърдената
му част с Решение № 357 от 29.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че ревизионен
акт в оспорената му част е неправилен и незаконосъобразен, издаден при
допуснати съществени нарушения на приложимия закон. Моли се да бъде отменен изцяло.
Претендират се направените по делото разноски. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. П., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорения ревизионен акт, в потвърдената му част. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът - Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 4714/27.05.2022
г. от юриск. К., който по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като правилен и
законосъобразен ревизионния акт, в потвърдената му част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001320007071-020-001/19.11.2020 г., изменена със Заповед № Р-16001320007071-020-002/15.02.2021
г. с обхват на ревизията както следва:
|
Вид задължение: |
от |
до |
|
Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
ДОО – за самоосигуряващи се |
01.01.2019 |
31.12.2019 |
|
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се |
01.01.2019 |
31.12.2019 |
|
Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
01.01.2019 |
31.12.2019 |
|
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се |
01.01.2019 |
31.12.2019 |
|
ДОО – за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
|
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се |
01.01.2014 |
31.12.2018 |
След
извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации,
отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други
контролни органи е констатирано несъответствие на извършените разходи с
получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди –
наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според който
„декларираните и/или получените приходи, доходи, източници за формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за
посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това, на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление, с което е
уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизираните периоди, поради което основата за
облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид
установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите
пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци, като взема предвид
всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК
(подробно изброени в мотивната част на РД).
С
оглед направения анализ, органите по приходите са определили данъчна основа за
облагане с данък върху дохода по реда на чл. 122 от ДОПК, въз основа на
установените недекларирани доходи. Върху така изчислената годишна данъчна
основа са определени и задълженията по години, както следва:
|
Задължение: |
Период |
Размер лв. |
Лихви лв. |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2014 г. |
2 004,80 |
1 239,24 |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2015 г. |
1 851,38 |
933,51 |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2016 г. |
1 781,10 |
717,45 |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2017 г. |
1 388,44 |
418,49 |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от
ЗДДФЛ |
2018 г. |
1 578,20 |
315,67 |
|
|
Д/к върху годишната данъчна основа по чл. 17 от
ЗДДФЛ |
2019 г. |
1 479,26 |
145,47 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2014 г. |
2 912,73 |
1 765,25 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2015 г. |
3 446,87 |
1 738,00 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2016 г. |
3 284,83 |
1 323,16 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2017 г. |
2 526,52 |
761,53 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2018 г. |
3 164,34 |
632,92 |
|
|
Вноски
за ДОО |
2019 г. |
2 826,95 |
278,01 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2014 г. |
1 820,45 |
1 103,28 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2015 г. |
1 691,71 |
853,00 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2016 г. |
1 612,19 |
649,41 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2017 г. |
1 151,24 |
347,00 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2018 г. |
1 346,46 |
269,31 |
|
|
Вноски
за ЗО |
2019 г. |
1 182,49 |
116,29 |
|
|
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
2014 г. |
1 137,78 |
689,55 |
|
|
Вноски за ДЗПО – УПФ |
2015 г. |
1 057,32 |
533,13 |
|
|
Вноски за ДЗПО – УПФ |
2016 г. |
1 007,62 |
405,88 |
|
|
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
2017 г. |
730,21 |
220,09 |
|
|
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
2018 г. |
864,57 |
172,93 |
|
|
Вноски
за ДЗПО – УПФ |
2019 г. |
772,39 |
75,96 |
|
|
ОБЩО: |
- |
42 659,85 |
15 704,53 |
|
Относно
установените задължения по ЗДДФЛ
Ревизията на Й.А.В. обхваща задълженията за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г.
до 31.12.2019 г.
Установи се по делото, че Й.А.В. е местно физическо
лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата
на ревизията.
Лицето е имало регистрация като ЕТ „В. – Й.В.“,
но считано от 01.01.2012 г. е служебно заличен поради липса на пререгистрация в
търговския регистър. Установено е, че ревизираното лице е съдружник и
управител с 50 на сто дялове (2500 лв.) в дружеството „Марена А-В“ ООД с ЕИК
*********. От 07.07.2020 г. е вписано прехвърляне на дяловете дружеството на А.
Й. В. – син на задълженото лице.
Констатирано е, че за ревизираните данъчни периоди Й.А.В. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е
декларирал получени доходи. В НАП няма данни за регистрирани трудови договори
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. От 2010 г. Й.А.В. е разведен и живее в едно домакинство с майка си С. С. В. и сина
си А. Й. В..
С РА органите по приходите са установили задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди
общо в размер на 10 123,18 лв. и лихви 3769,83 лв.
С Протокол № Р-16001320007071-ППД-001/10.12.2020
г. са присъединени доказателства,
събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на
имуществото и доходите на ревизираното лице, документирана с Протокол №
ПФ-16001320000317-073-001/06.11.2020 г.
В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на
жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в
констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.
120, ал. 2 от ДОПК.
При извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на
дружеството „Марена А-В“ ООД с ЕИК *********, документирана с протокол, е
установено, че Й.А.В. е внасял парични
средства в „Марена А-В“ ООД. Внесените
от ревизираното лице парични средства са отчитани в дружеството по сметка 493 –
разчети със собственици. От задълженото лице са предоставени парични средства като
допълнителни парични вноски в дружеството „Марена А-В“ ООД през 2014 г. общо в
размер на 28 000 лв., през 2015 г. – 23 700 лв., през 2016 г. –
18 000 лв., през 2017 г. – 9 000 лв., през 2018 г. – 17 000 лв. и
през 2019 г. в размер на 14 600 лв. Сумите са включени като паричен разход
при извършена съпоставка на получените доходи и средства и на направените разходи по години на ревизираното лице.
От Й.А.В. е изискана информация за
наличните парични средства в брой към 01.01. и към 31.12. на всяка от
ревизираните години и доказателства за произхода им. В отговор от ревизираното
лице са представени обяснения, в които е посочено, че е разполагал с парични
средства в брой към 01.01. и към 31.12 на всяка ревизирана година, описани на
стр. 10 от РД. Лицето твърди, че към 01.01.2014 г. е разполагал с парични
средства в брой общо в размер на 50 000 лв. с произход дарение от сина му А.
Й. В., който след развода със съпругата му С. Б. К. остава да живее с него в
едно домакинство. Посочва, че паричните средства са дарение на неговия син от
майка му с източник получени трудови възнаграждения от НЕК ЕАД и като
доказателство за произхода на получените от С. К. доходи са приложени
удостоверения за получени доходи от трудови възнаграждения за периода от 2009
г. до 2013 г., описани по години и суми на стр. 10-11 от РД.
В хода на извършена проверка за
съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице (Проверката), присъединена с протокол, от Й.А.В.
са представени писмени обяснения, в които се твърди, че е получил дарения от
майка си С. С. В. общо в размер на 54 000 лв. съгласно приложени договори
за дарения, в т. ч. през 2014 г. в размер на 9 000 лв., през 2015 г. –
5 000 лв., през 2017 г. - 9 000 лв., през 2018 г. – 17 000 лв. и
през 2019 г. в размер на 14 000 лв. Освен това ревизираното лице е
посочило, че е получил дарения общо в размер на 29 100 лв. от сина си А.
Й. В. съгласно представени договори за дарения, в т. ч. за 2014 г. в размер на
9 700 лв., за 2015 г. – 9 800 лв. и за 2016 г. – 9 600 лв. На
лицата, посочени като дарители в хода на извършената Проверка, са извършени
насрещни проверки, документирани с протоколи, подробно описани на стр. 30 – 32
от РД.
Извършена е насрещна проверката на С. С. В. – майка на ревизираното лице,
документирана с протокол, в хода на която лицето потвърждава предоставените
дарения на паричните средства.
Проверяваното лице представя обяснения, в които се твърди, че дарените
паричните средства са с произход от получени компенсаторни бонове за
национализирани от родителите й содолимонадена работилница, бозоварна,
ракиджийница и винарски склад, находящи се в гр. Септември, както и средства от
продадена наследствена земя, за които обаче не пази документи. Освен това
посочва, че паричните средства са съхранявани в дома й.
Извършена е насрещна проверка на А. Й. В. – син на ревизираното лице като
дарител. В хода на проверката от А. В. са представени обяснения, в които е
посочено, че произходът на дарените средства са от получени заеми от лицата С.
Х. В., А. С. А., С. Б. К. и Й. В. П., посочени като заемодатели и от
ревизираното лице. В обясненията Й.А.В. твърди, че през ревизирания период е
получил парични заеми през 2014 г. в размер на 9 700 лв. от С. Х. В., през
2015 г. в размер на 9 300 лв. от А. С. А. и през 2016 г. в размер на 9 500
лв. от С. Б. К. съгласно приложени договори за заеми. В хода на извършената Проверка
на лицата, посочени като заемодатели, са извършени насрещни проверки,
документирани с протоколи, подробно описани на стр. 32-33 в РД.
Извършена е насрещна проверка на С. Х. В., посочен като заемодател, в хода
на която от него са представени копия на договори за заем и писмени обяснения.
В представените от С. В. обяснения е посочено, че е предоставил парични заеми
на ревизираното лице и на сина му. Относно произходът на дадените в заем
парични средства е посочено, че същите са от получени трудови възнаграждения за
положен труд в САЩ през периода от 2009 г. до 2010 г. и от 2013 г. до 2019 г.,
но конкретни доказателства в потвърждение на заявеното не са представени.
Извършена е насрещна проверка на А. С. А., посочен като заемодател, в хода
на която от него са представени копия на договори за заем и писмени обяснения.
В представените от А. С. А. обяснения е посочено, че е предоставил парични
заеми на ревизираното лице и на сина му. Относно произхода на дадените в заем
парични средства е посочено, че са от получени трудови възнаграждения за
положен труд във Великобритания през периода от 2001 г. до 2007 г., но
доказателства за получени доходи не са представени. Твърди, че е получил доходи от положен труд в България от две
дружества, но конкретни доказателства в потвърждение на заявеното не са
представени. При проверка в информационната база данни на НАП е установено, че
за лицето са подавани данни за периода от 2009 г. до 2013 г. за получено средно
месечно възнаграждение от 300 лв. до 400 лв., а през 2015 г. е получавал
обезщетения за безработица от НОИ, т. е. не са налице доказателства за
произхода на паричните средства, за които са твърди, че са дадени като заем.
Извършена е насрещна проверка на С. Б. К. – бивша съпруга на ревизираното
лице, посочена като заемодател. В хода на проверката от нея са представени
копия на договори за заем и писмени обяснения. В представените от С. К.
обяснения е посочено, че е предоставила парични заеми на Й.В. и на А. В. – син
на ревизираното лице. Относно произхода на дадените в заем парични средства е
посочено, че са от получени трудови възнаграждения от НЕК ЕАД и прилага
удостоверения за получени доходи по трудови възнаграждения за периода от 2009
г. до 2019 г., описани на стр. 33 от РД. От проверяваното лице не са
представени конкретни доказателства за предаването и приемането на твърдените
заеми.
Извършена е насрещна проверка на Й. В. П., посочен като заемодател, в хода
на която от него са представени копие на договор за заем и писмени обяснения. В
представените от Й. П. обяснения е посочено, че е предоставил парични заеми на А.
Й. В. – син на ревизираното лице. Относно произхода на дадените в заем парични
средства е посочено, че са от получени трудови възнаграждения за положен труд в
САЩ през периода от 2014 г. до 2016 г., но доказателства за получени доходи не
са представени.
Предвид изложеното органите по приходите считат, че представените обяснения
и доказателства от лицата, посочени като дарители и заемодатели, не са
достатъчни и не доказват произхода на средствата. С РА е прието, че Й.А.В. е
разполагал с налични парични средства към 01.01.2014 г. в размер на 5000 лв.
На Й.А.В. е извършена съпоставка на получените доходи и
средства и на извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при
която за лицето е установено несъответствие на получените доходи и извършените
разходи по години и суми, както следва:
-
за 2014 г. в размер на 27 795,68 лв.
-
за 2015 г. в размер на 26 186,43 лв.
-
за 2016 г. в размер на 25 192,33 лв.
-
за 2017 г. в размер на 19 910,45 лв.
-
за 2018 г. в размер на 22 950,81 лв.
-
за 2019 г. в размер на 21 501,16 лв.
Основно несъответствието за
ревизираните данъчни периоди се формира от направени парични вноски в
дружеството „Марена А-В“ ООД и от внесени в брой парични средства по банкова
сметка ***.
След извършен анализ на
всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от
направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни
органи е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи
и доказаните ресурси за ревизирания период – наличие на предпоставките на чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити
приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на
данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс.
С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето са връчени две уведомления,
с които е уведомено, че при извършването на ревизията са установени
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за ревизирания период,
поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за този период ще
бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Предвид установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към
определяне на основата за облагане с данъци, като взема предвид всяко от
относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установените
източници и размерът на доходите/приходите за ревизираните периоди са описани в
РД по години, както следва:
За 2014 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 20 447,99 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 2 044,80 лв.
За 2015 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 18 513,81 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1851,38 лв.
За 2016 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 17 810,98 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1781,10 лв.
За 2017 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 13 884,42 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1388,44 лв.
За 2018 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 15 781,95 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1578,20 лв.
За 2019 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на
доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 14 792,63 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1479,26 лв.
Жалбоподателят възразява
срещу издадения ревизионен акт като
незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на приложимите
закони. Задълженото лице обжалва допълнително установените задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие за
ревизираните данъчни периоди.
С оглед изложеното горестоящият
административен орган е приел, че обжалваният акт е издаден в съответствие със закона,
поради което го е потвърдил в частта, с която е начислен данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето за 2014 г. в размер на 2004,80 лв. и лихви
1239,24 лв., за 2015 г. – 1851,38 лв. и лихви 933,51 лв., за 2016 г. - 1781,10 лв.
и лихви 717,45 лв., за 2017 г. – 1388,44 лв. и лихви 418,49 лв., за 2018 г. –
1578,20 лв. и лихви 315,67 лв. и за 2019 г. в размер на 1479,26 лв. и лихви
145,47 лв.
По делото е приета съдебно-икономическа
експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена.
В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че констатираното в констативната
част на ревизионния доклад (без лихвите по ДОПК) задължение е общо в размер на
42 659,85 лв. Предложеното за установяване в таблицата „Предложение за установяване“
на стр.56 от РД (без лихвите по ДОПК) задължение е общо в размер на 32 891,53 лв.
Установеното в таблица № 1 от РА (без лихвите по ДОПК) задължение е в размер на
42 659,85 лв. Установената разлика между предложеното за установяване в РД и съответно
установеното дължимо в РА е в размер на 9768,32 лв.
Според вещото лице, разликата
се дължи на техническа грешка при отразяване на данните в таблицата „Предложение
за установяване“ на стр. 56 от РД, където в колона 4 „Установен размер на задължението“
са посочени само допълнително установените осигурителни вноски за довнасяне, вместо
общия размер на задължителните осигурителни вноски за съответната година.
В резултат на това при определяне
на окончателния размер на задълженията, авансовите вноски, направени върху минималния
месечен осигурителен доход за съответната година, са приспаднати от установеният
размер на осигурителните вноски за довнасяне, вместо от общия размер на задължителните
осигурителните вноски, изчислен върху общия осигурителен доход за съответната година.
По този начин в предложението за установяване в РД се получава задължение в по-малък
размер, като разликата съответства на общия размер на декларираните и авансово внесени
задължителни осигурителни вноски от жалбоподателя през процесния период. Действителният
размер на задължението, на база констатациите в РД, е установен правилно в Ревизионен
акт № Р-16001320007071-091-001/19.04.2021 г.
По
делото е разпитана като свидетел С. С. В. – майка на жалбоподателя, чиито
показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви, че за периода 2013
г. – 2018 г. или 2019 г. е давала пари на сина й на три пъти – по 5000 лв.,
4000 лева и 9000 лева. Предаването на парите е станало чрез писмен договор
срещу подпис. Договорът е оформен писмено, тъй като същият е съсобственик в
дружеството и предвид на това, да се знае какъв е неговият дял.
По
делото е разпитана като свидетел С. Б. К. – бивша съпруга на жалбоподателя,
чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Същата заяви пред
съда, че от 2009 г. са разведени с жалбоподателя, като до 2015 г. е давала
дарения на сина им А. Й. В.. През 2015 и 2016 г. е предоставила и заем в размер
на 9500-9800 лв. За даренията от 2009 г. до 2014 г. в размер на 50 000
лева и за заемите, са изготвяни писмени договори. Свидетелката заяви, че е
предоставяла парични суми за подпомагане на сина им в неговата дейност. Под
клетва свидетелката посочи, че работи като служител в НЕК ЕАД от 1994 г. до
сега и предоставените средства за от нейните трудови доходи.
По
делото е разпитан свидетелят А. Й. В. – син на жалбоподателя, чиито показания
съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви, че е получавал парични суми
от майка си от 2007 г. до момента, с които подпомага както семейството си, така
и бизнеса. Част от тези парични средства е предоставял на баща си, който е
ръководил бизнеса. Майката е била информирана за това, че парите са
предоставени на жалбоподателя, за което съответно са оформяни и съответните
документи.
ІІ. По КСО и ЗЗО:
Ревизията за установяване задълженията на
жалбоподателя за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), в качеството му
на самоосигуряващо се лице, обхваща
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Задълженото лице обжалва изцяло РА, в
т.ч. констатациите и допълнително определените задължения за задължителни
осигурителни вноски (ЗОВ), като счита, че установените с ревизията осигурителни
вноски са незаконосъобразни и в противоречие с материалния закон, тъй като
неправилно е прието, че превишението на разходите над приходите за ревизирания
период представлява доход от трудова дейност. Според задълженото лице (ЗЛ) в
закона няма презумпция, по силата на която облагаемият доход по чл. 123, ал. 1,
т. 2 от ДОПК, да се счита за доход от трудова дейност.
При преглед съдържанието на преписката и материалите
към РА се установи следното:
Й.А.В. е съдружник и управител на „Марена А-В“ ООД,
вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел по фирмено дело № 766/21.07.2003 г. Лицето
е имало регистриран и ЕТ „В. – Й.В.“, който поради липса на пререгистрация е
заличен в съдебния регистър, считано от 01.01.2012 г.
Ревизиращият екип е установил от извършена проверка в
информационната система на НАП, че жалбоподателят за периода на ревизионното
производство няма подадено уведомление за сключен трудов договор по чл. 62, ал.
3 от КТ, няма подадени данни за осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Й.В. е подадал декларации по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (загл. изм. ДВ бр. 2 от 2010 г.), с които е
декларирал следното:
- започване на трудова дейност като
съдружник в „Марена А-В“ ООД, считано от 28.08.2004 г. и осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт;
- промяна на вида осигуряване - за всички
осигурителни рискове като съдружник в „Марена А-В“ ООД, считано от 01.01.2005 г.;
- прекъсване на дейността от 06.04.2020 г.
Подадена е информация с декларации обр.1
(чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ,
бр. 1 от 3 януари 2020 г./ ) за дните в осигуряване,
осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се
лице, а с декларации обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм.
ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г./) е деклариран размерът
на дължимите авансови вноски за ЗОВ за ревизираните години. При ревизията е
установено, че Й.В., в качеството на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите ЗОВ за
ревизирания период върху минималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответната година.
Ревизиращият екип е приел на основание чл.
4, ал. 3, т. 2 от КСО, че ревизираното лице попада в обхвата на лицата,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като съдружник в
„Марена А-В“ ООД. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, Й.В. е самоосигуряващо се лице – физическо лице,
което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка за периода на
упражняване на трудова дейност. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1,
2 и 4 от КСО – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или
занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица –
членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. По свой избор жалбоподателят е избрал да
се осигурява и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО) от
01.01.2005 г. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва
всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 61 от
2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО,
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от с.з. правят осигурителни
вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход,
между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. На
основание чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила
от 01.01.2016 г.) от КСО, окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните,
декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да
бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а от
01.01.2015 г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по
приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем
доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са
внасяни авансово осигурителни вноски.
Предвид извършените процесуални действия и анализ на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства е установено наличие на обстоятелството по чл.
122, ал. 1, т. 2 – данни за укрити приходи/доходи и т. 7 от ДОПК –
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради което е
преминато към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно
производство по ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на лицето са връчени
уведомления, с които същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който
се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл.
124а от ДОПК, във връзка с чл. 122 – 124 от същия кодекс. От органите по
приходите е определен нов размер на облагаемия доход, а оттам и на
осигурителния доход по години:
-
За 2014 г. в размер на 27 795,68 лв.;
-
За 2015 г. в размер на 26 186,43 лв.;
-
За 2016 г. в размер на 25 192,33 лв.;
-
За 2017 г. в размер на 19 910,45 лв.;
-
За 2018 г. в размер на 22 950,81 лв.;
-
За 2019 г. в размер на 21 501,16 лв.
При липса на други доказателства, размерът на
установеното превишение по години на извършените от ЗЛ разходи над доказаните
приходи/доходи е прието като осигурителен доход за цялата година за ревизирания
период.
Допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството
му на самоосигуряващото се лице за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019 г. са в резултат на установения с РА № Р-16001320007071-091-001/19.04.2021
г. осигурителен доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК, във
връзка с чл. 124а от с. з. Размерът на осигурителните вноски е определен
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. –
12,8 %, за 2017 г. – 13,8 %, за 2018 г. и 2019 г. – 14,8 % и за фонд „Общо
заболяване и майчинство“ – 3,5 %) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ (за ДЗПО – УПФ 5%) от КСО. На
основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК – 8
%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в
законоустановения срок задължения за ЗОВ върху определения осигурителен доход
за ревизираните години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК,
включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът
на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и
предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че административният акт в
оспорената му част е издаден от компетентен орган, при спазване на
законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци,
които да водят до неговата отмяна. Спорът се свежда до неговата материална
законосъобразност.
Основната
задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши
облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните
задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице.
Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред
ревизионното производство и създава условия за попълване или направо заместване
на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването
на задълженията. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на
дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства
извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени
изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по
приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на
чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с
допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест лежи върху
органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само
предполагаемо наличие на основание. За да се приложи презумцията на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. От
събраните по делото доказателства е видно, че ревизията срещу жалбоподателя е
проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като в хода на същата е
установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните
и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници –
чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на
източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 от ЗДДФЛ следва
разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото
лице. Ревизиращите са извършили анализ на паричните потоци в началото и края на
ревизирания период, като е установено превишение на направените разходи над
доказаните приходи за ревизирания период. Превишението на направените разходи
над доказаните приходи за ревизирания период сочи, че е налице хипотезата на
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а оттук и възможността за определяне на данъчната
основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 на ДОПК при съблюдаване на текста
на чл. 123 и особените правила на чл. 124 от ДОПК. Изготвянето на съпоставка на
извършените от ревизираното лице разходи и на получените от него средства за
съответната година е способ за установяване размера на недекларираните доходи,
при липса на други доказателства. Съществената отрицателна разлика между
доказано извършените разходи и декларираните и установени като получени от
ревизираното лице средства е безспорно доказателство за получени, но
недекларирани доходи. Действията на органите по приходите като подход в тази
насока са правилни и обосновани. Проверката за имуществени несъответствия се
извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в
началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични
средства в брой и банкови сметки в края на периода. В случая установеният
недостиг на парични средства е с неустановен произход, поради което тези
средства могат да се квалифицират като доходи от други източници по смисъла на
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с
изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък.
Освен това разпоредбата на чл. 124а от ДОПК препраща към чл. 122 – 124 от ДОПК
„съответно“, поради което особеностите на препращащата норма следва да се
приспособят към прилаганата норма. Това не означава, че за целите на
задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем
доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност
и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материални
закони.
В
конкретния случай по делото се установи от разпита на допуснатите по делото
свидетели, че същите са предоставили в заем и дарение на жалбоподателя суми, за
които има подписани писмени документи, приложени по делото. По делото са
представени и редица доказателства, от които се установява, че жалбоподателят е
получил през 2013-2014 г. в заем суми от Д. Г.Г. – 9800 лв., от С. Х. В. – 9700
лв. и 9500 лв., от А. С. А. – 9300 лв. и 9700 г. През същия период по договор
за дарение е получил от С. С. В. 4000 лв., 9000 лв. и 5000 лв. За 2016 г. е
получил заем от С. К. в размер на 9500 лева и от Й. В. П. 9600 лв. През 2017 г.
е получил дарение от С. В. в размер на 9000 лв., през 2018 г. – 9000 лв. и 8000
лв., а през 2019 г. – два пъти по 7000 лв. и др.
Представените
писмени доказателства не са оборени от административния орган в настоящото
производство, поради което съдът счита, че същите удостоверяват правно значими
факти. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели са достатъчно
убедителни, тъй като същите сочат конкретни данни за лични доходи в годишен и
месечен размер, предвид на което съдът ги цени, наред с останалите писмени
доказателства.
При
преценка на така събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че неправилно ревизиращите органи не са приели като достоверни и
доказани твърденията на горепосочените лица за това, че са предоставили на РЛ
цитираните суми, предвид на което не може същите да се считат като доходи на
физическото лице. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид
събраните в хода на ревизията доказателства. В настоящото производство обаче
жалбоподателят ангажира доказателства, които обосновават друг правен извод,
различен от този на органа по приходите, що се касае до дадените и върнати
заеми на лицата С. Х. В.,
А. С. А. и Й. В. П.. Според
чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително
договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма
за действителност, но за целите на данъчното облагане предаването на сумите, т.е.
реалното изпълнение на договора, следва да бъде установено по безспорен начин.
Договорът за заем е реален договор и желаните правни последици настъпват към
момента на предаване на парите или заместимите вещи. Представените договори за
заем са подписани от двете страни и служат и за разписка за предаване на
сумата. Формално те отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла
на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка на създаденото между
страните облигационно отношение са годни да породят правни последици. В случая
страните по тях – жалбоподателят от една страна и от друга – С. Х. В., А. С. А. и Й. В.
П. – потвърждават тези
договори за заем и постигнатите с тях договорки, включително и реалното
предаване на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК,
обясненията на трети лица в производството по ревизия се преценяват с оглед
всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от
резултатите от ревизията, съответно качеството на свързани лица с ревизираното
лице. В настоящия случай е налице свързаност и вероятна заинтересованост на
разпитаните по делото свидетели, но предвид на това, че снетите от същите
показания не са оборени от административния орган, съдът ги намира за
достоверни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, поради
което ще следва да се ценят.
По
отношение на задължителните осигурителни вноски за ревизирания период, съдът
намира следното:
С
Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г. на ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд се прие, че не е налице
законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за
облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически
установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит
доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били
необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но
не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните
разходи. В тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО
правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно
осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл.
4а, ал. 1 от същия кодекс, а такава по делото не е установена. С тълкувателното
решение се прие, че върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения
факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт,
с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след
15.02.2011 г. В процесния случай приходните органи не са установили, че
недекларираните доходи са от трудова дейност, поради което неправилно са
установени задълженията за ЗОВ: за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО
за ревизирания период.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2518,30 лв.,
от които 10 лв. – държавна такса, 319,50 лв. – за вещо лице и 2188,80 лв. – адвокатски
хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001320007071-091-001/19.04.2021 г., потвърден с Решение №
357/29.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив, в частта, с която на Й.А.В., с ЕГН
**********,***, е
начислен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и вноски за ДОО, вноски за ЗО, вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2014
г. – 2019 г. в общ размер на 42 659,85 лв. и лихви в размер на
15 704,53 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на Й.А.В.,
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 2518,30 лв. (две
хиляди петстотин и осемнадесет лева и тридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)