№ 71
гр. Каварна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело №
20213240100178 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. Ж. П. с ЕГН
********** от гр.Каварна, ул.”НВ” № 35, чрез пълномощника адв. И.П. от
ДАК, адрес: гр.Каварна, ул.”***” № 8 срещу „Водоснабдяване и
канализация” АД гр.Добрич, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, бул.”***” № 59, представлявано от ** иск с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2671,50
лв. съставляваща неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение с работник придобил права но пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на брутното му възнаграждение за още три месеца, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сторените съдебно – деловодни разноски,
вкл.адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Имал е сключен трудов договор № 22/12.05.2008г. с „Б” ЕООД с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.”***” № 13, с
едноличен собственик на капитала Община Каварна на длъжност оператор
пречиствателна станция с място на работа ПСОВ Каварна/ Подем -1 и Подем
– 2/. Твърди, че в резултат на взети Решения: С протокол № 1 от 07.03.2016г.
на ОС на Асоциацията по водоснабдяване и канализация на обособената
територия, обслужвана от „ВиК” ООД / към този момент, в последствие
АД/Добрич и с Решение № 98 по Протокол № 44 от 25.08.2015г. на Общински
съвет гр.Каварна, стопанисването, поддържането и експлоатацията на
пречиствателна станция за отпадни води, състояща се от шест самостоятелни
обекта са предоставени на „ВиК”ЕООД Добрич в качеството му на действащ
оператор на съответната обособена територия. Същите били включени и в
протоколите между МРРБ и Община Каварна, както и в подписания на
1
07.03.2016г. Договор между Асоциацията по ВиК Добрич и определения
оператор за обособената територия - „ВиК” ООД / към този момент, в
последствие АД/Добрич. Ищецът твърди, че в следствие на предоставеното
стопанисване, ползване и експлоатация а пречиствателната станция в
гр.Каварна на ВиК Добрич е получил от дотогавашния си работодател „Б”
ЕООД Предизвестие № 00010 от 01.04.2016г. и със заповед № 14 от
03.05.2016г. трудовият му договор с „ Б” ЕООД е прекратен на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ. Общият му трудов стаж до този момент бил 7 години, 11
месеца и 19 дни. С ответника „Водоснабдяване и канализация” АД ищецът
сключил трудов договор № ВиК -1089 от 26.04.2016г. на длъжност Помпиер
КПС в ПСОВ Каварна, а със Заповед № ЛС – 05-1670 от 14.12.2020г.
трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.10 от КТ. Ищецът твърди, че са му заплатени следните обезщетения:
по чл.224 от КТ – за неползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни за
2020г. и по чл.222, ал.3 от КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за 3 месеца – общо 2671,50лв. Ищецът твърди, че общият му
трудов стаж при ответника е 4 години, 7 месеца и 13 дни.Като писмено
доказателство по делото е приет Договор за стопанисване,поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги АВиК-01-1-1/07.03.2016г.Във
връзка с горепосоченото писмено доказателство в исковата молба са
обективирани твърдения,че двете предприятия – „Б”ЕООД, което е
стопанисвало, поддържало и експлоатирало пречиствателната станция в
периода, в който ищецът е работил по трудово правоотношение с това
дружество от 12.05.2008г. до 01.05.2016г. и „ВиК” Добрич АД/ предишни
ЕООД и ООД/, от датата на сключване на договора между Асоциацията по
ВиК Добрич и ВиК Добрич като определен за територията на Добрич ВИК
оператор – 07.03.2016г., което от този момент поддържа, експлоатира и
стопанисва ПСОВ Каварна, всъщност представляват реорганизация по силата
на закона и правоприемство от страна на работодателя. Счита, че
правоприемникът, при който е продължил да изпълнява трудовата си дейност
на същото място – ПСОВ Каварна и предходния работодател – Б ЕООД
трябва да се смятат за един и същ работодател. Излага твърдения, че общият
му трудов стаж по двата трудови договора е над 10 години и ответника при
издаване на Заповед № ЛС – 05-1670 от 14.12.2020г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ е
следвало да определи и изплати обезщетение в размер на 6 брутни месечни
заплати, а не само на три. Прави доказателствени искания относно
представянето от страна на ответника на справка за размера на брутното му
трудово възнаграждение за месец ноември 2020г., както и трудовото му
досие. Прави доказателствено искане за задължаването на трето неучастващо
по делото лице – „Б” ЕООД да предостави трудовото му досие. Прави
доказателствено искане за задължаването на трето неучастващо по делото
лице – Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособена територия,
обслужвана от ВиК Добрич да представи заверени преписи от Протокол № 1
от 07.03.2016г., Договор от 07.03.2016г. между ВиК Асоциацията и ВиК
2
Добрич, заедно с приложенията, отнасящи се до ПСОВ Каварна. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който счита
исковете на ищеца за недопустими, неоснователни и необосновани. Възразява
изцяло срещу твърденията на ищеца, че двете дружества, с които той е бил в
трудови правоотношения, а именно „Б”ЕООД, стопанисвало, поддържало и
експлоатирало пречиствателната станция в периода от 12.05.2008г. до
01.05.2016г. и „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, в което е
работил в периода от 01.05.2016г. до 14.12.2020г. следва да се смятат за един
и същи работодател. Ответникът твърди, че това са отделни и самостоятелни
правни субекти и не били свързани по никакъв начин помежду си. Моли съда
да отхвърли претенцията на ищеца. Претендира разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение. С отговорът на исковата молба ответника е
представил трудовото досие на ищеца.
В съдебно заседание ищецът,чрез адв.П.Г. поддържа така предявения
иск.Според процесуалния представител на ищеца предвид разпределената
доказателствена тежест се доказа,че ищецът е придобил над 10 години стаж
при една и съща група предприятия през последните 20 години.Моли да бъде
осъден ответника да заплати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,по повод на
придобито право на пенсия в размер на 2671,50 лева,както и законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител оспорва иска с
правно основание чл.222 ал.3 от КТ аргументирайки се,че ищецът не е
доказал по никакъв начин че „ВиК“ и „Б“ЕООД са от една и съща група
предприятия или че има правоприемственост между тях.Според процесуалния
представител на ответното дружество при същия работодател,съответно
„Водоснабдяване и канализация“ гр.Добрич ищецът е работил само 4
години,7 месеца и 13 дни,поради което не е изпълнено условието за
придобиване на право за получаване на брутно възнаграждение за срок от 6
месеца.
С оглед гореизложната фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.222 ал.3 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото
правоотношение,след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст,независимо от основанието за
прекратяването,той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца,а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години-на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Видно от разпоредбата,за да има право работникът или служителят на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
мвесеца е необходимо:
3
1.при прекратяване на трудовото правоотношение/независимо от основанието
за прекратяване/ работникът или служителят да е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и:
2. през последните 20 години,считано от датата на прекратяване на
работникът или служителят да е придобил 10 години трудов стаж при същия
работодател или в същата група предприятия/не е пречка работникът да е
работил и при други работодатели в периода от 20 години,т.е не се изсква
трудовия стаж да е непрекъснат/.
Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Поради промяна в КСО е възможно работникът или служителят да е
придобил и да е упражнил правото си на осигурителен стаж и възраст преди
прекратяване на правоотношението,като към дата на отпускане на пенсията
да има по-малко от 10 години трудов стаж при същия работодател,но към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение вече да има 10
години трудов стаж.
Преценката за „последните 10 години“ се прави от работодателя,към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение.
Буртното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по
чл.222ал.3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца предхождащ месеца,в който е прекратено
правоотношението,или последното получено от работника или служителя
месечено брутно трудово възнаграждение,доколкото друго не е предвидено.
При определяне на брутното трудово възнаграждение от което се изчислява
обезщетението,се прилага чл.17 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Размерите на обезщетенията по чл.222 ал.3 КТ за срок от/2 или 6 месеца/ се
прилагат,доколкото в акт на Министерски съвет,в колективен трудов договор
или в трудов договор не са предвидени по-големи размери.
1.Обезщетение в по-голям размер съгласно колективен или индивидуален
трудов договор.
Страните по колективен трудов договор могат да договарят по-големи
размери на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ,като законът не ограничава
максималния размер.
2.Обезщетение в увеличен размер съгласно ПМС № 31 от 11.02.1994г.
а/ С постановление № 31 от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи
размера на обезщетенията по чл.222 ал.3 от КТ,са уредени случаи при които
въпреки,че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са
работили при различни работодатели,то размерът на обезщетенията за тези
лица се увеличава за срок от 2 на 6 месеца.
Смисълът на постановлението за увеличение размера на обезщетенията по
чл.222 ал.3 от КТ се състои в това,че причините,поради които тези лица не са
работили при един и същи работодател през тези години са
структурни/преобразувания,закриване,откриване или разделяне на
4
организациите и звената на бюджетна издръжка в хипотезата на чл.1 ал.1;
б/ Обезщетение в увеличен размер по чл.2 от ПМС № 31 от 11.02.1994г. в
търговските дружества,организациите,предприятията и звената от
стопанската сфера с държавно участие,които са
преобразувани,открити,сливани или разделяни.
Увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл.222 ал.3 от КТ на
работниците и служителите,работили през последните 10 години от трудовия
си стаж в съответната дейност.
Съгласно разпределената доказателствена тежест,настоящия съдебен състав
приема,че ищеца доказа,че е придобил над 10 години трудов стаж при една и
съща група предприятия,през последните 20 години.
Съгласно трудов договор с „Б“ ЕООД ищецът е бил назначен като помпиер в
ПОСВ гр.Каварна с общ трудов стаж 7 години 11 месеца и 19 дни.
В резултат на законова промяна и преминаване на ПОСВ Каварна,към ВиК
Добрич,на основание чл.198“г“,т.2 във връзка с чл.198“б“ т.3 и чл.198“о“ от
Закона за водите и пар.30 от ПЗР към ЗИД на Закона за водите и Протокол №
94/25.08.2015г. от заседание на Обс.съвет Каварна-решение № 98 от
същия,ищецът е назначен на длъжност Помпиер с договор от 26.04.2016г. във
ВиК Добрич АД-с трудов стаж общо 4 год 7 месеца и 13 дни.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за
стопанисване,поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги АВиК-01-1-
1/07.03.2016г.Във връзка с горепосоченото писмено доказателство,настоящия
съдебен състав споделя обективираните в исковата молба твърдения,че двете
предприятия – „Б”ЕООД, което е стопанисвало, поддържало и експлоатирало
пречиствателната станция в периода, в който ищецът е работил по трудово
правоотношение с това дружество от 12.05.2008г. до 01.05.2016г. и „ВиК”
Добрич АД/ предишни ЕООД и ООД/, от датата на сключване на договора
между Асоциацията по ВиК Добрич и ВиК Добрич като определен за
територията на Добрич ВИК оператор – 07.03.2016г., което от този момент
поддържа, експлоатира и стопанисва ПСОВ Каварна, всъщност представляват
реорганизация по силата на закона и правоприемство от страна на
работодателя.Съдът счита, че правоприемникът, при който е продължил да
изпълнява трудовата си дейност ищеца на същото място – ПСОВ Каварна и
предходния работодател – Б ЕООД трябва да се смятат за един и същ
работодател.
Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с „ВиК“-
Добрич“ АД е изплатено обезщетение в размер на 2671.50 лева за три
месеца.Преценката за размера на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ се прави
от работодателя,който прекратява трудовото правоотношение,след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.Преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол.
Ако работодателят не е изплатил обезщетение по смисъла на чл.222 ал.3 от
КТ за срок от 2 месеца,в случая от 3 месеца,а работникът или служителят
5
счита,че има право на обеззщетение за срок от 6 месеца,той има право да
претендира изплащане на разликата по съдебен ред.
В процесния случай,с оглед на приетите по делото доказателства се доказа
факта на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ЛС-05-
1670/17.12.2020г. между ищец и ответник,както и размера на дължимото
обезщетение: едномесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца за
месец ноември 2020 година е в размер на 890.50 лева.
Както беше отбелязано по-горе,настоящия съдебен състав приема,че
правоприемникът, при който е продължил да изпълнява трудовата си дейност
ищеца на същото място – ПСОВ Каварна и предходния работодател – Б
ЕООД трябва да се смятат за един и същ работодател.Към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал необходимия
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.Към датата на прекратяване ищецът е придобил над 10 години трудов
стаж при една и съща група предприятия,през последните 20 години,като
причините,поради които ищецът не е работил при един и същи работодател
през тези години са структурни-реорганизация по силата на закона,на
основание чл.198“г“,т.2 във връзка с чл.198“б“ т.3 и чл.198“о“ от Закона за
водите и пар.30 от ПЗР към ЗИД на Закона за водите.
Следователно по делото са установени материалноправните предпоставки,от
които за ищецът възниква правото на гратификационно
обезщетение.Предявеният иск е основателен в така претендирания размер от
2671.50 лева,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба върху горепосочената сума,до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважения материален интерес в размер на 2671,50
лева,на осн.чл.78 ал.1 от ГПК вр.с чл.38 ал.2 от ЗА,вр.с чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд гр.Каварна държавна такса съобразно уважената
част от иска.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” АД гр.Добрич, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул.”***” № 59, представлявано
от ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.”НВ” №
6
3 сумата от 2671,50 лв. съставляваща неплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение с работник придобил права но
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му
възнаграждение за още три месеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,по предявения иск
с правно основание чл.222 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” АД гр.Добрич, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич, бул.”***” № 59, представлявано
от ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.”НВ” №
3 сумата от 420/четиристотин и двадесет/ лева,представляваща изплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото производство,на основание
чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Водоснабдяване и канализация”
АД гр.Добрич, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,
бул.”***” № 59, представлявано от ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Каварна сумата от 106.86/сто и
шест лева и осемдесет и шест стотинки/ лева съставляваща дължима по
делото държавна такса.
Решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1
от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7