№ 466
гр. Благоевград, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Частно наказателно
дело № 20211200200705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М.Н.-Т. от САК в качеството й на повереник на Д.
П. ХР., ЕГН ********** от с. Б., наследник на М.Ц.В., срещу постановление на Окръжна
прокуратура - Благоевград от 25.08.2021 г. за прекратяване на производството по ДП № 314
ЗМ 392/2019 г. по описа на РУ Петрич /наблюдателно производство № 3291/2019 г. по описа
на Окръжна прокуратура - Благоевград/ водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,в“ вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Излагат се доводи, че постановлението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Иска се отмяната му и връщане на делото на прокурора със
задължителни указания за прилагане на закона. Наведени са оплаквания, че водачът на
автобуса не е съобразил скоростта си и не е предприел действия по намаляването й при
възникване на опасност на пътя, каквато са пешеходците и именно заради това е реализирал
ПТП с пресичащия пешеходец. Сочи се също така, че в постановлението не е взето под
внимание обстоятелството, че се касае за движение по магистрала, на прав равнинен
участък, при осветеност от порядъка на 70 м пред превозното средство и поради каква
причина водачът на автобуса не е възприел по-рано наличието на пешеходец встрани или
върху пътното платно. Вещото лице в изготвената САТЕ е приело, че водачът на автобуса е
реагирал на опасността, когато пешеходецът се е намирал по широчина на пътя около
средата на аварийната лента, но не е взело предвид, че началния момент на възникване на
опасността е момента, в който за първи път водачът е имал техническа възможност да
забележи пострадалия встрани и в близост до пътното платно, а не когато е предприел
навлизане в неговата лента за движение. Така установената скорост на движение на
автобуса е била несъобразена с условията на видимост, както и реакцията на водача е била
неправилна. С посочените аргументи, не се споделя правния извод на прокурора, че е
налице основание за прекратяване на наказателното производство поради липса на
1
извършено престъпление.
Благоевградският окръжен съд намира, че жалбата е допустима.
Депозирана е от лице, което има качество на пострадал и изводимото от това право
да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът приема,
че жалбата е допустима независимо, че е подадена след изтичане на законоустановения срок
регламентиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Съдът счита така тъй като
жалбоподателката Д. П. ХР. при упълномощаването на адв. Н.-Т., поради направено от
упълномощителката изявление, че е неграмотна е положила отпечатък от палеца на дясната
си ръка. В известието за доставяне след изписването на името на жалбоподателката Х. е
наличен подпис, който очевидно не е положен от нея, предвид горното изявление,
съдържащо се в приложеното към жалбата пълномощно. С оглед това следва да се приеме,
че жалбата е депозирана в преклузивния 7-дневен срок.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата доводи и материалите по ДП № 314 ЗМ
392/2019 г. по описа на РУ-Петрич, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Досъдебното производство е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото
действие по разследване – оглед на местопроизшествие за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
,,в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За да прекрати досъдебното производство, прокурорът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 31.08.2019 г. около 20.25 ч. автобус ,,Н.С.“ с рег. № *, управляван от
правоспособния водач Б.П. се движел по автомагистрала ,,Струма“ на около 1 – 2 км. След
включване в магистралата от ГКПП Кулата. В района при км. 165 /мерено само за АМ
,,Струма“/ скоростта на автобуса била около 100 км/ч. Превозвал пътници прибиращи се от
Р Гърция. В него пътували друг шофьор и стюардеса. Зад автобуса се движел лек автомобил
с водач св. Б. и неговата спътничка св. М.. По това време, в същата посока от ГКПП Кулата
към гр. Сандански вървял пешеходецът М.В.. Последният по показания на свидетелите Б. и
М. бил по десния край на лентата за принудително спиране /аварийната лента/ на
магистралата, в близост до предпазната еластична преграда. Свидетелите видели
положението на пешеходеца при осветяването му от фаровете на автобуса. При
наближаването на автобуса, пешеходецът променил посоката си на движение и тръгнал към
дясната /външна/ лента за движение, по която се движел и автобуса. Водачът му,
забелязвайки промяната в посоката на движение на пешеходеца, също предприел промяна
на посоката на движение на автобуса наляво, за да го заобиколи. В този момент автобусът се
намирал на около 55-56 м от пешеходеца, който бил с лявата си страна към предната част на
автобуса. Когато достигнал до линията на пресичане на пешеходеца, същият се намирал
около средата на предната част на автобуса и на около 0.5 – 1 м надясно от разделителната
2
линия на двете активни пътни ленти. Така с предната си част около средата автобусът
блъснал пешеходеца. Ударът в предното панорамно стъкло на автобуса е реализиран в три
зони, които съответстват на положението на главата на пострадалия, на рамото му и на
лакътя му. Зоната на удара в главата по височина от пътя е около 1.7-1.8 м. В момента на
удара автобусът е бил отклонен наляво към лявата пътна лента, пешеходецът също се е
движил наляво спрямо посоката на движение на автобуса и така тялото му е било
изхвърлено напред и наляво към лявата вътрешна пътна лента. В момента на блъскането на
пешеходеца, водачът на автобуса предприел спиране. След падането на тялото на
пострадалия на лявата пътна лента е последвало влачене на тялото напред от автобуса и
прегазване с левите гуми на автобуса. Последният продължил движението напред до
окончателното му спиране на около 91 м след табела с надпис ,,165“ /основен ориентир/.
Определената от вещото лице скорост на движение на автобус ,,Неоплан Ситилайнер Н 1216
ХД“ с рег. № * непосредствено преди удара е около 100 км/ч, а непосредствено след удара 0
км/ч. Опасната зона за спиране на МПС при неговата скорост на движение с около 100 км/ч
е около 122 – 123 метра. Координатите на мястото на удара спрямо основния ориентир са
следните: по дължина на пътя на около 31 м преди ориентира, гледано в избраната посока;
по широчина на пътя на около 4.5 – 5 м надясно от лявата ограничителна линия на пътното
платно, гледано в същата посока или на около 0.5 – 1 м надясно от разделителната линия,
разделяща вътрешната лява пътна лента от дясната пътна лента. Експертът сочи, че в
момента на удара пешеходецът се е намирал на около 31 метра преди ориентира /табела с
надпис 165/ и на около 0.5 – 1 м надясно от разделителната линия на двете активни пътни
ленти и е бил обърнат с лявата си страна към предната част на автобуса. С предната
регистрационна табела на автобуса е реализиран удар в подбедриците на пешеходеца, в
предното панорамно стъкло са ударени главата, лявото рамо и левия лакът на пострадалия.
Като технически причини за пътно-транспортното произшествие той посочва, че те не са от
технически характер, а са от субективен – пешеходецът се е движил по магистрала и
предприел пресичане на аварийната и активните пътни ленти. Водачът на автобуса е имал
само една техническа възможност за да предотврати ПТП чрез отклоняване на посоката на
движение на автобуса надясно /вместо наляво/. Според експерта при отклоняване на
посоката на движение на автобуса надясно, между левия габарит на автобуса и пешеходеца,
разстоянието би било около 1.2 – 1.3 м и удар не би настъпил. Относно възможността за
предотвратяване на произшествието от водача на автобуса: при анализ на опасната зона за
спиране на автобуса и при скоростта му на движение, пътната обстановка и отстоянието до
мястото на удара, следва извод, че ПТП е било непредотвратимо чрез спиране. Изчислената
опасна зона за спиране на автобуса при определената скорост на движение е 122-123 м, т.е.
тя е по-дълга от отстоянието на автомобила до мястото на удара – 55-56 м /при началния
момент на възникване на опасността – виждане на пешеходеца/.
Експертът посочва, че технически съобразената с далечината на видимост скорост
на движение на автобуса – при движение на дълги светлини и къси светлини е: на къси
светлини – 54-55 км/ч; на дълги светлини – 86-87 км/ч. Според експерта, при своевременно
3
реагиране на водача на автобуса при движение на дълги светлини безопасната скорост е по-
ниска от 86 км/ч, съответно при движение на къси светлини безопасната скорост е по-ниска
от 54 км/ч. Според показанията на св. Б.П. /дадени на 01.09.2019 г. в качеството на свидетел/
в момента на инцидента е било тъмно и той е управлявал автобуса на къси светлини.
Същото твърди и св. Т.Ю..
Вещото лице Ч. счита, че движението е осъществено на дълги светлини,
изхождайки от това на какво разстояние обв. П. е видял пешеходеца и отклонил автобуса
наляво. Но и при двата варианта пострадалият попада в опасната зона за спиране и
произшествието е непредотвратимо чрез спиране. Видно от заключението на вещото лице, в
кориците на ДП не се откриват данни за неизправност на ПС и такива, които да са в
причинна връзка с настъпването на пътния инцидент. На 31.08.2019 г. е взета кръв от обв.
Б.П. за експертно изследване. Видно от протокол за химическа експертиза № 364/13.09.2019
г. в кръвната му проба не се констатира наличие на етилов алкохол. В кръвта иззета от трупа
на М.В. се констатира наличие на 1.60 промила етилов алкохол, видно от протокол за
химическа експертиза № 386/13.09.2019 г.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото
съдебно медицинска експертиза, при извършената аутопсия на трупа на М.Ц.В. се
установява автомобилна травма – блъскане и прегазване от движещ се автомобил –
политравма – комбинирана черепно и гръбначно мозъчна с гръдна и коремна травма, с
открити и закрити счупвания на плоски и дълги кости на тялото и крайници до частична,
размачкваща ампутация на подбедриците: насрещно разположени ъгловати охлузвания
предимно по изпъкнали части на главата /челото, тила и лицето, сравнително големи
разкъсно-контузни рани по челната област на главата, счупване на лицевите кости /носна,
дясна яблъчна, горна и долна челюсти в ляво/, изразено зеещо надлъжно счупване н
предната част на черепната основа с линии на счупване по предни черепни ямки в
съседство и надлежащо разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив
на меки мозъчни обвивки с обширни контузии на мозъка в предната част на основата му;
счупване на втори шиен прешлен и шиловидния израстък от долната част на черепната
основа в дясно, изразено кръвонасядане по шията и раменния пояс и горната част на
гръдния кош с подкожен емфизем и подлежащо размачкване на меки тъкани и кръвни
джобове, счупване на бодилести израстъци на прешлените от шията и горната част на
гръдния кош, многофрагментни счупвания на ключици и ребра на гръдния кош в горната му
част, отделни двустранни счупвания на ребра и надолу по гръдния кош с изразено
кръвонасядане на околните меки тъкани, контузии на белите дробове с разкъсвания в
горните им дялове, разкъсвания по предната повърхност на сърдечната торбичка и сърцето -
/от костни фрагменти на счупени ребра/; наличие на около 60 мл кръв в сърдечната
торбичка - /хемоперикард/ и на по около 200 мл свободно излята кръв в двете гръдни
кухини /хемоторакс/, разкъсване на левия диафрагмален купол, с лек пролапс на стомах и
далак; разкъсвания по далака и горната повърхност на черния дроб, контузия на бъбреците,
наличие на около 250 мл кръв в коремната кухина /хемоторакс/, счупване на хълбочни
4
двустранно, на срамна и седалищна в ляво кости от таза, наличие на около 100 мл свободно
излята кръв в областта на таза /ретроперитонеален хематом/, охлузвания и кръвонасядания в
областта на гръдния кош, корема и изразени такива по таза двустранно, охлузвания и
кръвонасядания по крайниците, открито и закрити счупване на лявата мишница; охлузвания
по задни повърхности на бедрата със деформация на същите и счупване на телата на
бедрените кости, частична ампутация и на двете подбедрици с основни счупвания в горните
трети на пищялите на около 35 см от петите със счупвания на долу по пищялите, глезени и
ходила на долните крайници по-изразени вдясно, с обширно разкъсване, размачкване и
кръвонасядане на кожа и подлежащи меки тъкани, наличие на клиновидни участък от
счупване по дясна подбедрица с по-широка част насочена напред; мастна дегенерация -
/стеатоза/ на черния дроб; умерено изразена анемия на вътрешните органи.
Смъртта на М.В. се дължи на установената тежка и несъвместима с живота
множествена черепно и гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма, с открити счупвания
на плоски и дълги кости до размачкване и частична ампутация на подбедриците. Същата е
настъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна. Всички установени
травматични увреждания са получени приживе, непосредствено преди и при настъпването
на смъртта, което личи от вида на установените кръвонасядания и кръвоизливи. При огледа
и аутопсията не са установени други травматични увреждания, които да не могат да се
обяснят с ПТП /блъскане и прегазване/ от движещ се автомобил. Вида и разположението на
травматичните увреждания отговарят, в момента на блъскане пострадалият да е бил в
изправено положение. Блъскане от автомобила – I фаза, при което са причинени някои от
счупванията в областта на подбедриците на ниво 35 см от петите /бампер фрактури/, като
вида и разположението им отговарят да са причинени, когато и вероятно пострадалият е бил
с лице спрямо блъскащият автомобил. Непосредствено е последва т.нар. II фаза на
отхвърляне и поваляне на тялото върху терена, при което са причинени някои от
установените травми отзад и III фаза на прегазване отпред на главата, тялото и крайниците
от автомобила, при което са причинени компресивните увреждания в областта на главата,
шията, горната част на гръдния кош и подбедриците. В заключението е посочено, че най-
вероятно блъскането и прегазването са причинени от голям автомобил /товарен или
автобус/, както е посочено в предварителните сведения. Установените увреждания на
главата, шията, горна част на гръден кош, подбедрици и таза, отговарят да се дължат на
удар/и/ от части на автомобил /двустранно притискане от автомобилно колело с/ терена на
земната повърхност/, при прегазване със сравнително голяма маса. Установените болестни
изменения на дихателните пътища, черния дроб, бъбреците и стомаха, нямат отношение към
причината за смъртта. В кръвта иззета от трупа на М.В. се констатира наличие на 1.60
промила етилов алкохол. Експертът посочва, че с оглед установеното наличие на етилов
алкохол в кръвта може да се посочи, че в близките часове и непосредствено преди смъртта
си М.В. е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиване, което се характеризира с
нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, забавени реакции, понякога сънливост, признаци за
5
потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.
Б. АЛ. П. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: на 31.08.2019 г. около
20.20 ч. на автомагистрала ,,Струма Лот 4“ километър 165 в посока от ГКПП Кулата към гр.
Сандански, землището на с. М.п., общ. Гр. Петрич като правоспособен водач на МПС
притежаващ СУМПС № *********, категории ,,АМ“, ,,В1“, ,,В“, ,,С1“, ,,С“, ,,D“, ,,D1“,
,,ВЕ“, ,,СЕ“, ,,D1Е“, ,,DЕ“ и ,,Ткm“, при управление на моторно превозно средство –
автобус марка ,,Неоплан“, модел ,,Ситилайнер – Н 1216 ХД“ с рег. № *, собственост на
фирма ,А.т.“ ЕООД е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2,
изр. 1, пр. 6 ЗДвП – при избиране на скоростта на движение на автобуса не се е съобразил с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, а именно в тъмната част на денонощието /сумрак/, управлявал превозното
ср3едство със скорост от около 100 км/ч при възможност да спре в случай на възприемане
на опасността в зоната на осветеност от дългите светлини при максимална скорост от 86-87
км/ч; чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – при възприемане на възникнала опасност за движението
/пешеходец на платното за движение/ не намалил скоростта и не спрял, а предприел
отклонение на автобуса наляво и активирал спирачната система едва след удара в тялото на
пострадалия, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие, блъснал
движещия се по пътното платно на магистралата пешеходец – М.Ц.В., ЕГН ********** от с.
Б., общ. Я. и по непредпазливост причинил смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
,,в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 6 и изр. 2 от ЗДвП. За да прекрати
производството по досъдебното производство прокурорът е приел в обжалваното
постановление, вземайки предвид заключението на автотехническата експертиза, че
хипотетично е съществувала възможност да се избегне удар, ако автобусът се е отклонил
надясно, вместо наляво и предвид обстоятелството, че и пострадалият М.В. също е
променил посоката си наляво пред автобуса, времето за реакция на водача е било
минимално, още повече, че поведението на пострадалия не може да бъде предвидено като се
отчете, че той е бил повлиян от употребен алкохол до средна степен на опияненост, което е
повлияло на възприятията и действията му. Отклоняването на автобуса наляво, а не надясно
според представителя на обвинението, не може да се вмени във вина на водача. Този извод е
аргументиран със съдебната практика, според която когато на пътя се появи препятствие в
рамките на опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране
за избягване на произшествие от страна на водача на пътно превозно средство, не може да
му бъде вменено като нарушение на правилата за движение, което да се свърже с
противоправните последици и да му се търси отговорност за извършено престъпление. За
неправилно избран вариант може да се говори само, когато препятствието се появи извън
опасната зона за спиране /посочена е съдебна практика/. Прокурорът е акцентирал, че съгл.
чл. 55, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ЗДвП движението на пешеходци на автомагистрала е абсолютно
забранено, което е пренебрегнато от пострадалия, който първоначално е вървял по десния
край на лентата за принудително спиране /аварийната лента/ на магистралата, в близост до
предпазната еластична преграда. При наближаване на автобуса, пешеходецът променил
6
посоката си и тръгнал към дясната /външна/ лента за движение, по което се движил автобуса
и така сам е създал опасна пътна ситуация, довела до трагичния инцидент с фатален край.
Когато опасността възникне внезапно и непредвидено в опасната зона и настъпят
съставомерните общественоопасни последици, деецът няма да отговаря за същите, тъй като
за него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Така приетата от Окръжна прокуратура Благоевград фактическа обстановка и
изложените правни изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. От внимателния
анализ на установените факти се установява, че действително се касае да случайно деяние
по чл. 15 от НК. Съгласно посочената разпоредба не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. В конкретния случай заключението по автотехническата експертиза установява
следния механизъм на настъпилото ПТП:
На 31.08.2019 г. около 20.25 ч. автобус марка ,,Неоплан“, модел ,,Ситилайнер – Н
1216 ХД“ с рег. № *, управляван от водача Б.П. се е движил по автомагистрала ,,Струма“ на
около 1-2 км след включване в магистралата от ГКПП Кулата. В района при км. 165
/мерено само за АМ ,,Струма“/, автобусът се движел със скорост около 100 км/ч. Зад
автобуса се движил лек автомобил управляван от водача Б. и спътничката му В.. По това
време в същата посока от ГКПП Кулата към гр. Сандански се движил пешеходеца М.В..
Същият по показанията на св. Б. и В. се движил по десния край на лентата за принудително
спиране /аварийната лента/ на магистралата в близост до предпазната еластична преграда.
Свидетелите Б. и В. видели положението на пешеходеца при осветяването му от фаровете на
автобуса. При наближаване на автобуса, пешеходецът В. променил посоката си на движение
и тръгнал към дясната /външна/ лента за движение на ПС, по която си движил и процесния
автобус. Водачът на автобуса, забелязвайки промяната на посоката на движение на
пешеходеца, предприел промяна на посоката на движение на автобуса наляво. В този
момент автобусът се намирал на около 55-56 м от пешеходеца, който бил с лявата си страна
към предната част на автобуса. Когато автобусът достигнал до линията на пресичане на
пешеходецът, последният се намирал около средата на предната част на автобуса и на около
0.5-1 м надясно от разделителната линия на двете активни пътни ленти. Така с предната си
част около средата, автобусът блъснал пешеходеца. Ударът в предното панорамно стъкло на
автобуса е реализиран в три зони, които съответстват на положението на главата на
пострадалия, на рамото му и на лакътя му. Зоната на удара в главата по височина от пътя е
около 1.7 – 1.8 м. В момента на удара автобусът е бил отклонен наляво към лявата пътна
лента, а левия му край е бил в лявата пътна лента, пешеходецът също се е движил наляво
спрямо посоката на движение на автобуса и така тялото на пострадалия е било изхвърлено
напред и наляво към лявата пътна лента. В този момент – на блъскането на пешеходеца,
водачът на автобуса предприел спиране. При падането на тялото на пострадалия на лявата
пътна лента, се последвало влачене на тялото напред от автобуса и последвало прегазване на
тялото с левите гуми на автобуса, който продължил движението напред до окончателното си
спиране на около 94 м след табела с надпис 165 /основен ориентир/.
7
Експертът е изследвал два варианта за начален момент на възникване на опасността, а
именно – започване на пресичането на пътното платно от пешеходеца от десния край на
лентата за принудително спиране и в момента, в който пешеходецът навлиза от аварийната
лента в лентата за движение на автобуса /дясна пътна лента/. При първия вариант,
отстоянието на автобуса в момента на започване на пресичането на пътното платно от
пешеходеца от десния край на лентата за принудително спиране е 88.6 м. При втория
вариант, отстоянието на автобуса в момента, в който пешеходецът навлиза от аварийната
лента в лентата за движение на автобуса е 44.2 м. Опасната зона на спиране на автобуса при
скорост около 100 км/ч е около 122-123 метра. Според експертизата, при сравняването на
опасната зона на спирането с отстоянието на автобуса до мястото на удара, се налага извода,
че произшествието е било непредотвратимо чрез спиране от страна на водача на автобуса
при избраната от него скорост на движение към момента на възникване на опасността. При
условия, че водачът не променя посоката на движение на ПС, удар отново би настъпил, но с
предната част на автобуса. Изследвана е и възможността за предотвратяване на ПТП чрез
отклоняване на посоката на движение надясно. Според СТЕ, в този случай при равни други
условия – момента на реално реагиране на водача, установена скорост на движение, посока
на движение на пешеходеца, без намаляване на скоростта или предприемане на спиране на
автобуса, но при отклоняване на посоката на движение на автобуса надясно, пешеходецът
нямало да бъде блъснат.
Съдът споделя изводите на прокурора, че действително се касае до случайно
деяние по чл. 15 от НК. В принципен план чл. 15 от НК може да намери приложение при
всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане, ако са
налице условията за това. Случайно е деянието, когато водачът не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.
Неоснователно е възражението съдържащо се в жалбата, че началния момент на
възникване на опасността е момента, в който за първи път водачът е имал възможност да
забележи пострадалия встрани и в близост до пътното платно, а не когато е предприел
навлизане в неговата лента за движение. Моментът на възникване на опасността за
движението, съгласно т. 6 от ТР № 28/84 г. на ОСНК на ВС, се определя по фактически, а не
по формални критерии. Според тези указания, в конкретния случай, за начало на възникване
на опасността следва да се приеме момента, когато пешеходецът явно и очевидно е показал,
че ще навлезе в платното за движение. Този момент е моментът, в който пешеходецът
навлиза от аварийната лента в лентата за движение на автобуса /дясна пътна лента/, а не по-
рано и при тази хипотеза отстоянието на автобуса от пешеходеца е 44.2 м, което разстояние
е по-малко от опасната зона за спиране на автобуса. Съдът прави този извод, тъй като преди
навлизането на пешеходеца от аварийната лента в лентата за движение на автобуса,
пешеходецът не е имал поведение предполагащо намерение за промяна посоката си на
движение от десния край на лентата за принудително спиране в близост до предпазната
еластична преграда в дясна външна лента за движение на автобуса. Предвид изложените
8
съображения съдът счита, че материалният закон е приложен правилно, тъй като деянието
на водача Б.П. представлява случайно деяние по см. на чл. 15 от НК, защото не е бил
длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. От
друга страна, ЗДвП предвижда задължения и за другите участници в движението, като в
конкретния случай пострадалият е нарушил установената с чл. 55, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от
ЗДвП забрана за движение на пешеходци по автомагистрала. Именно тази забрана е
нарушил пострадалия и с предприетата от него промяна в посоката си на движение и
тръгвайки към дясната /външна/ лента за движение на превозните средства, по която се е
движил и автобуса е предизвикал ПТП, довело до неговата смърт.
Действително в експертизата се посочва, че ако водачът на автобуса е предприел
маневра – отклоняване на автобуса надясно, пешеходецът нямало да бъде блъснат, като в
този случай между левия габарит на автобуса и пешеходеца разстоянието би било около 1.2
– 1.3 метра. Но избирането на този вариант на действие от страна на водача не може да му
бъде вменено в отговорност и да бъде свързано с настъпването на общественоопасните
последици. Не само защото при наближаване на автобуса пешеходецът е променил посоката
си на движение и тръгнал към дясната /външна/ лента за движение на превозните средства,
по която се е движил и процесния автобус, и заобикалянето на препятствието чрез
отклоняване вляво, е напълно естествена реакция. А защото пешеходецът се е появил в
опасната зона за спиране на автобуса и пътно транспортното произшествие по начало е
станало непредотвратимо. В тази насока е и трайната съдебна практика, според която за
правилно или неправилно избран вариант на маневриране от страна на водач на МПС може
да се говори само когато препятствието възникне извън опасната зона за спиране /Решение
№ 173 от 21.02.1975 г. по н.д. 73/1975 г. на ІІІ н.о. на ВКС/. Идентичен извод може да бъде
направен и от изложеното в ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н.д. № 90/1982 г. на ОСНК на
ВКС, според което ако в опасната зона бъде увредено лицето, което е създало опасността със
своето неправомерно поведение, то е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Поради това правилно наказателното производство е било прекратено, тъй като не
е налице основание за ангажиране на наказателната отговорност за причиняване на
престъпния резултат - смъртта на М.Ц.В..
Окръжният съд не намира основания за отмяна на обжалваното постановление,
което като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Благоевградският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура - Благоевград от
25.08.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 314 ЗМ 392/2019 г. по
описа на РУ Петрич /наблюдателно производство № 3291/2019 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Благоевград/, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,в“ вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10