Р Е Ш Е Н И Е
№ 902
гр. Пловдив 13.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и
деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 722/2019 г. по описа на РС Пловдив
– ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-1030-010486/02.12.2016 г. на *** Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на Р.А.П. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение по чл.98 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП.
Жалбоподателят
Р.А.П. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез жалбата е чрез допълнително
становище по делото се иска от Съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението по пункт І – ви от НП
– по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП, твърдят се допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което тя е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Р.А.П. *** е
правоспособен водач на моторни превозни средства от 1985 г. с придобити
категории „В”, „М” и „АМ”. До м. септември 2016 г. спрямо него имало издадени
три наказателни постановления и три фиша, с които бил наказван за извършени нарушения
на правилата за движение като водач на пътни превозни средства.
На 08.09.2016 г. в гр.
Пловдив свидетелят П.П. – *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив,
съставил на жалбоподателя Р.П. акт – АУАН № 547873/08.09.2016 г. за приети за
извършени от П. на 08.09.2016 г. в 9.16 часа като водач на моторно превозно
средство – на собствения на жалбоподателя автомобил „Дачия Логан” с рег. № *** две
административни нарушения – по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП, състоящо се в паркиране
на управляваното моторно превозно средство върху пешеходна пътека на бул.
„Христо Ботев” в гр. Пловдив ***, с което се затруднявало преминаването на
пешеходците, и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, състоящо се според актосъставителя в
това, че П. пак като водач на същото моторно превозно средство не представил
контролния талон към свидетелството за управление на МПС. При предявяването на
акта нарушителят вписал, че няма възражения, възражения против констатациите по
АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
На мястото на
нарушенията по чл.98 ал.1 т.5 и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, вписано в АУАН № 547873/08.09.2016
г. – гр. Пловдив бул. „Христо Ботев” ***, нямало очертана с пътна маркировка
или пък сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека.
Въз основа на АУАН № 547873/08.09.2016
г. и останалите материали по административната преписка административно –
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което
нарушението по пункт ІІ – ри от НП – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП било вписано,
че се състои в не носене от страна на нарушителя на контролния талон към
свидетелството за управление на МПС.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля П., АУАН № 547873/08.09.2016
г., схема с нанесена вертикална и хоризонтална пътна сигнализация,
оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел П.,
макар и показанията да са изключително ограничени откъм възпроизведени
релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства – месторабота и
длъжност, авторство по съставяне на АУАН.
Настоящият съдебен състав не се ползва от
доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДВП на АУАН № 547873/08.09.2016 г. –
т. е. да го ползва като годно писмено доказателство за част от обстоятелствата
на нарушението по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП, вписани в акта, като несъмнен факт от
обективната действителност, а именно, че на мястото посочено за нарушение от страна
на жалбоподателя П. по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП – на бул. „Христо Ботев” *** в
гр. Пловдив да е имало пешеходна пътека, доколкото по делото се събраха
доказателства, които опровергават така вписаното в АУАН наличие на пешеходна
пътека на същия пътен участък бул. „Христо Ботев” ***. Според отразеното в
приобщена по делото като писмено доказателство схема с вертикална и
хоризонтална пътна сигнализация за пътен участък на бул. „Христо Ботев” – ***,
предоставена за нуждите на Съда по делото от Общинско предприятие „Организация
и контрол на транспорта” при Община Пловдив, пешеходна пътека в този пътен
участък няма, няма и съществуващо кръстовище, по което продълженията на тротоар
или банкет да се счете за пешеходна пътека. Съгласно §.6 т.54 от ДР на ЗДВП
„„Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение.”. Доказването на обратното на вписаното в
АУАН за част от вписаното като обстоятелство на нарушение не позволява и
ползването на АУАН с доказателствената му сила по чл.189 ал.2 от ЗДВП за същото
обстоятелство.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Р.А.П. административна
отговорност с обжалваното НП за нарушения и по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП, и по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП следва да отпадне.
Според чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП „престоят и паркирането
са забранени: 5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по –
малко от пет метра преди тях;”. Както се посочи и по – горе по делото е налично
писмено доказателство – схема с вертикална и хоризонтална пътна сигнализация за
пътен участък на бул. „Христо Ботев” – ***, предоставена за нуждите на Съда по
делото от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта” при Община
Пловдив, за това, че на пътния участък, вписан в АУАН и в НП като място на
нарушението по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП бул. „Христо Ботев” *** в гр. Пловдив
пешеходна пътека /по см. на §.6 т.54 от ДР на ЗДВП/ няма. Липсата на пешеходна
пътека пък изключва и извършване на нарушение по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП на това
място от който и да е водач на пътно превозно средство, вкл. и в случая това да
е жалбоподателят Р.П. като водач на автомобил „Дачия Логан” с рег. № ***
Липсата на състав на осъществено административно
нарушение от страна на жалбоподателя П. по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДВП налага и
отмяната на НП в тази му част – по пункт І – ви.
Относно нарушението пък по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП
според Съда в хода на административното производство при съставяне на АУАН от
актосъставителя и при издаване на обжалваното наказателно постановление от
административно – наказващият орган са допуснати съществени процесуални
нарушения – при излагане на обстоятелствата относно административното нарушение
с тази му правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП
„Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него;”. Изпълнителното деяние на това административно нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, състоящи се в неносене на определения от законодателя
документ /в случая контролен талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство/, не е посочено нито от актосъставителя в АУАН, нито от
административно – наказващият орган в НП. Според изложеното в обстоятелствените
части в АУАН и в НП това нарушение се състои в това, че жалбоподателят не е
представил КТ към СУМПС. Непредставянето на контролния талон към свидетелство
за управление на МПС не е изпълнителното деяние, не е елемент от обективната
страна на нарушението, а и не всяко непредставяне означава и неносене на такъв
контролен талон. Липсата на изложение на обстоятелства от съществено значение
за обективната съставомерност на едно деяние като административно нарушение е
неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което
се преценя за съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
наказаното лице. Допускането на съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита на наказания, досежно ангажираната му с обжалваното НП
административно – наказателна отговорност за нарушението по пункт ІІ – ри – по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, дава основание на съда да отмени НП в тази му част
като незаконосъобразно.
По
изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло.
Мотивиран
от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1030-010486/02.12.2016
г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на Р.А.П. с ЕГН
********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/
лв. за нарушение по чл.98 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.