Р
Е Ш Е
Н И Е № 293
гр. Стара
Загора, 01.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Ива
Атанасова
и с участието на прокурора
Петя Драганова
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 240
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, подадена чрез
пълномощника й юрисконсулт А. Т., против Решение № 150/04.03.2020г.,
постановено по АНД № 3310/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6566/14.11.2019г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на ответника по касацията
е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. В
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът бил квалифицирал извършеното административно
нарушение. Неправилно било прието, че била приложима разпоредбата на чл. 14, ал.3
от на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и че следвало да се приложи
санкционната норма на чл.177,ал.3 от ЗДвП. По изложени в касационната жалба
подробни съображения е направено искане за отмяна на решението на
първоинстанционния съд, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - И.З.В. не се явява, не се представлява, но
в писменото си становище релевира доводи за
неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената касационна
жалба. Счита решението на районния съд за правилно и предлага да бъде оставено
в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд –
Стара Загора е НП №6566/14.11.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, въз основа на АУАН № 0007397/28.10.2019 г., с което
на И.З.В. на основание чл.53, ал.1,т.2 от Закона за пътищата е наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при
проверка извършена на 18.10.2019г., в 11:53 ч., на път ІI-66, км.53+800, в
посока гр.Нова Загора - гр. Стара
Загора, И.З.В. управлява и осъществява движение на МПС с четири оси, с две
управляеми оси, марка „Мерцедес, с рег. № ****, като измерената дължима между
осите 1,36 м. на двойната задвижваща се
ос, а сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос е 24,220 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,ал.1,т.5 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Измерването е извършено с техническо средство електронна везна и ролетка
1308/18 (5м). Водачът осъществява движение без разрешение за дейността от
специално ползване на пътищата, издадено от АПИ, необходимостта от което се обуславя
от напрaвеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите от
Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ.
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е
приел, че са налице съществени
процесуални нарушения при издаването на НП. е посочено, че е налице разминаване
между описаното деяние като фактическа обстановка и сочената за нарушена права
норма. Прието е също, че в посоченото в НП нарушение не е доказано по безспорен
начин Според съда деянието е следвало да се квалифицира, кат такова чл. 139,ал.1т.2 от ЗДВП , а административното
нарушените да бъде наложено на основание чл. 177,ал.3, т.1 от ЗДвП Налице били
налични две отделни хипотези и правни норми – че водачът няма издадено
разрешение или че не е представил квитанция за платени такси.. По изложените
съображения съдът е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.
Касационният състав на Старозагорския административен съд
намира, че така постановеното решение е правилно .
Наложената от
наказващия орган санкция на И.В. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от
ЗП, съгласно която се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в"
и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ.
субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.
26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. Следователно И.В. като шофьор на тежкотоварен
автомобил, въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на
разрешение за движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на
дейността е административно наказателноотговорно лице.
По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.
Настоящият
съдебен състав споделя извода за незаконосъобразност на обжалваното пред
районния съд НП. При ангажиране отговорността на И.В. са допуснати съществени
нарушения на закона. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от
фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с измерена натоварване
на ос 24,220 при допустима максимално натоварване 19т, надвишаваща нормите на
Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС
по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено
разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на
пътищата.
Управляваният от
санкционираното лице състав от ППС има натоварване на ос на тройната ос на
полуремаркето е 24,220т, което надвишава посоченото максимално допустимо такова
в чл. 7, ал. 1, т. 3, буква"б" от Наредбата на МРББ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, но установеното натоварване сочи и на
изключението по чл. 8, ал. 5
във връзка с чл. 14, ал. 3
от същата Наредба – не превишава с повече от 30 % допустимото
максимално натоварване. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б "а" от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за
движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като
нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до
определени параметри на натоварване на ос без издадено разрешение при заплащане
на определена такса и доколкото в случая управляваното от И.В. ППС отговаря на
условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. /относно натоварване на
ос/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което
алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения
за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за
движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/
03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно
единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява съставът на чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177, ал.
3 от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението
за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и
от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено
само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за
това административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3
от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент от нарушението на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на
чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може
да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3
от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на
разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и
възможно поставяне на допълнителни условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата. В тази
връзка е важно да бъде уточнено дали за движението на процесното ППС е
необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП,
или само заплащането на такса. А в случая в обстоятелствената част на НП на
няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и
конкретно на управляваното от И. В. се осъществява само с разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, което внася неяснота относно
това релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респективно
представлява нарушение на правото на защита на привлеченото към отговорност
лице.
Съгласно чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите
по чл. 14, ал. 3. Граматичното тълкуване с оглед употребеното множествено число
показва, че се предвижда компетентност на двете служби. Разграничителен
критерий за компетентност е защитата на вида обществени отношения. ЗП охранява
обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал. 1
на ЗДвП е посочено, че той урежда освен правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, така също и изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища. Една от посочените в
чл. 2 на закона цели е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо движението
на едно извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на таксата, то
липсата й е неотносима към експлоатацията на пътищата, а към безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на
определена допустима ширина на транспортните средства, движещи се без специално
разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.
1 във връзка с чл. 167, ал.
3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да
контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за
нарушения по този закон.
Управляваният от
санкционираното лице състав от ППС има широчина от 3.30м,
Като е достигнал до правни изводи за
формална и материална незаконосъобразност на НП № 6095/ 19.04.2019 г., издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е отменил,
районният съд е приложил правилно закона. Поради това решението му следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/04.03.2020г., постановено по АНД № 3310/2019 г.
по описа на Районен съд Стара Загора
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.