№ 301
гр. Перник, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Даниела Т. А.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103981 по описа за 2021 година
Ищцата Б. В. Л. е предявила срещу ответника „Тибора” ЕООД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното й
наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ; 2) за заплащане на парично обезщетение за периода от 03.06.2021 г. до 03.12.2021 г.
в размер на 3900 лв., през които не е полагала труд по трудово правоотношение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3) за
заплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2021г. в размер на 7 дни за
2021 г. в размер на 224 лв; 4) за заплащане на трудово възнаграждение за м. май 2021 г. в
размер на 650 лв.; 5) и за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение в трудовата книжка в такова по чл. 326 КТ.
В исковата молба, уточнена с молба от 02.11.21г., ищцата твърди, че е работила при
ответника на длъжност „****“, като трудовото й правоотношение било прекратено със
Заповед № 001/01.06.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”. Поддържа, че налагането на дисциплинарното наказание
“уволнение” е незаконосъобразно, тъй като не е извършила визираните в уволнителната
заповед нарушения на трудовата дисциплина. Същевременно не било изпълнено
изискването на чл. 193 КТ – не били поискани обяснения от нея преди налагане на
наказанието. Сочи, че не й е заплатено претендираното възнаграждение за месец май 2021г,
както и обезщетение за неизползван отпуск. Ищцата подала писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на 07.05.2021 г., поради което същото било
прекратено с изтичането на предизвестие на осн. чл. 326 КТ.
1
Ответникът, в дадения му едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по подробно изложените съображения и поддържа, че
ищецът е извършил описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата
дисциплина, както и че при налагане на наказанието са спазени изискванията на КТ за
налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор от
02.02.2021 г. се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение за
неопределено време, по силата на което ищецата е изпълнявала длъжността “****“, с
месторабота фаст фууд „Аморе“, при осемчасов работен ден, при уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв.
Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 01/01.06.2021 г. на
управителя на „Тибора” ЕООД на 03.6.2021 г., когато заповедта е била връчена на ищцата,
удостоверено с подписа й – арг. чл. 195, ал. 3 от КТ. В заповедта е посочено, че е издадена
на основание чл. 188, т. 3 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т.2, 4 и т. 7 от КТ, с която на ищцата
е било наложено дисциплинарното наказание "уволнение”, като е отразено, че е извършила
следните нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто име на предприятието, неявяване на два последователни дни на работа
/30.05.21г.и 31.05.21г. / подстрекателство на колеги за прекратяване на трудовите
правоотношение без предивестие/.
Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че размерът на обезщетението
по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 01.06.2021г. до 30.11.21 г. е в размер на 3811,55. Същото е
определено на база пълен отработен брой дни 22 за м. април. Обезщетението по чл. 224 КТ
за 7 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 206,82 лв. Брутното трудово
възнаграждение за м. май 2021г. е в размер на 627, 06 лв. Изчисленото БТВ за м. 05.21 г . без
два работни дни е в размер на 550, 58 лв.
По делото е представен костативен протокол от 01.06.2021г. за явяване на Б. В. Л. на
същата дата в офиса на „Веми Консулт“ ЕООД. В портокола е отразено, че от лицето са
поискани обяснения за демонстративно напускане на работа на 28.05.21г., задено с лицата
В.В.М. и В.Б.Д. по начин, който може да се окачестви като злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто име на предприятието, също и за това защо работникът
не се е явил на работа на 30.05 и 31.05.2021г., както е по график. Отразено е, че лицето не е
дало обяснения и че е отказало да подпише ведомостите за заплати за м. 02,03,04.05.2021г..
Протоколът е подписан от управителя и свидетилите Т.Б.Т. и В.А.М..
Представени са констативни протоколи за неявяване на работа на ищцата на 30.05.21
г.и 31.05.21 г., посписани от управителя В.Т., в които като свидетел е посочена Т.Б.Т..
Представена е молба от 07.05.2021г. от ищцата, адресирана до ответното дружество
2
за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. 325, ол.1 КТ, считано от 07.06.21 г. В
случай на неприемане на предложението, същата да се счита за едномесечно предизвестие
на осн. 326, ал. 1 КТ.
Представено е трудово досие на ищцата, съдържащо част от представени вече по
делото документи - трудов договор и заповед за прекратяване. Ищцовата страна е оспорила
съдържащите се в него молба за назначаване, справки за приети и отхвърлени уведомления,
присъствени форми, графици на работа, заповед за сумарно изчисляване.
Доколкото е ясно и безспорно между страните кога е възникнало трудовото
правоотношение и кога е връчена процесната заповед, то безпредметно е направеното
оспорване на молба за назначаване и справки за приети и отхвърлени уведомления за
сключване и прекратяване на трудов договор. Последните имат отношение към
отношенията на работодателя с осигурителния орган, но не рефлектират върху предмета на
настоящия спор. Оспорени са представените присъствени форми и графици на работа. Тези
документи, както и представените констативни протоколи не носят подписа на ищцата,
поради което не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180
ГПК.Констативните протоколи и отчетната форма са свидетелстващи документи, които
удостоверяват осъществи ли се в действителността факти. Тъй като не представляват
официални документи, не се позват с обвързваща съда материална доказателствена сила и
удостоверените факти подлежат на доказване с всички доказателствени средства.
Достоверността им се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на
доказателствата по делото. При оспорването им от страна на уволнения работник,
работодателят трябва да докаже отразените обстоятелствата с всички допустими
доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата,
които са ги подписали. /решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., на IV-то гр.
отд. на ВКС и решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС/. Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото
частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна
оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за
вярна датата на съставянето му. Именно за това, че частните документи, когато не носят
подписа на страната, която ги оспорва, не се ползват с обвързваща съда сила оспорването им
не се развива по реда на чл. 193 ГПК.
В случая ответното дружество ангажира гласни доказателства за установяване на
отразеното в представените констативни протоколи, които установиха осъществяването на
отразените в тях факти.
От показанията на свидетелката А.М.Х.К., която също е работила в процесния обект
се установява, че графикът за работа се съставя от служителите, а управлението на
търговския обект се осъществявало от Т.Б., която през деня била там. Свидетелката
напуснала работа през средата на май месец, защото повече не й се работело там, но
продължавала да посещава обекта. Свидетелката първо казва, че на ищцата Б. й било казано
на 28.05. да не се явява на 30.05. и 31.05, а на 30.05 да отиде да си вземе документите, че
3
били заедно когато й било съобщето това, като после уточнява, че преразказва казаното й от
Б., като не е присъстава лично на такъв разговор. Посочва, че на 30.05. и на 31.05. обектът
не е работил, като предполага, че защото нямало персонал.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно организацията на
работния процес в търговския обект и затова че на посочените две дати обектът не е
функционирал, тъй като се подкрепят от останалите доказателства. В частта относно това, че
Т.Б. е заявила на ищцата да не се явява на работа на посочените дати показанията не
пресъздават лични впечатления, а са преразказ на казаното й от ищцата, поради което не са
от естество да установят този факт.
С показанията на свидетелката В.Д. се установяват същите факти относно
организацията на работния процес - че служителите сами изготвят гафика на работа, не го
подписват, че Т.Б. фактически управлява търговския обект. Свидетелката разказва, че на
28.05. тя, Б. и В. заявили, че напускат, като нямало идея и предложение за това. Причината
била лошото отношение на Т.Б., която идвала всеки ден. Сочи, че Т.Б. казала на ищцата да
си тръгне и да не идва на 30-ти на работа, че документите й ще бъдат готови на 31.05.
Относно датата, на която се сочи, че Т.Б. е казала на ищцата да се яви да получи докумените
си има разминаване с показанията на св. А.М., която сочи като ден 30.05.. Показанията на
този свидетел в останалата част съответстват на показанията на св. А.М. и В.М..
Свидетелката В.М. разказва за събития, развили се в предходните дни и развил се
конфликт с Т.Б.. Разказва как възприела изказване на Б. в отговор на въпрос на Б. дали да
отиде на работа на 30.-31.05, а именно да не се явява на работа. На посочените дати 30.05 и
31.05 свидетелката минала покрай кафенето, което не работело. Тази свидетелката, както и
св. В.Д. заявяват, че не са присъствали на случаи, в които управителят на дружеството –
майката на Т.Б. да е казвала на ищцата да не се явява на работа.
Свидетелката Т.Б.Т., разказва за проведен разговор с ищцата, В. и В. на 27.05., в
който те заявили, че напускат и демонстративно си тръгнали. По график Б. е следвало да
бъде на работа на 30.05. и 31.05., но не се явила. В офиса на счетоводството били поискани
обяснения на ищцата, но тя отказала да даде такива, след което е изготвена уволнителната
заповед, получена на 03.06. При предявяване на констативен протокол от 01.06.2021г.
свидетелката заявява, че положеният подпис върху него е нейн. Уточнява, че се водят
присъствени форми при отчитане на работните дни, явяването и неявяването на лицата на
работа, че при съставянето на графици работниците участват активно. Посочва, че работи в
Дирекция „Инспекция по труда“-Перник с работно време от 9.00 ч до 17.30 ч., като помага
на своята майка в заведението. При предявяване на протоколите от 30.05 и 31.05 за
неявяване на работа на ищцата, свидетелката посочва, че действително тя не се е явила на
работа - в понеделник в 8.00 часа, а в неделя в 9.00 часа, когато започва работното време.
Заведението не е функционирало през тези дни, тъй като момичетата са го напуснали и не е
имало персонал. Свидетелката отрича да е заявявала на 28.05. на ищцата да не се явява на
работа и да отиде да получи документите си. Сочи, че ищцата устно е поканена на
01.06.21г., може би към 14-15 часа да даде обяснения. Управителят на дружеството е
4
отправил поканата и ищцата се явила в понеделник при счетоводителката В.М., а
документите са й връчени на 03 юни. Показанията на този свидетел противоречат на
показанията на св. В.М. относно това дали е казвала на ищцата да не ходи на работа на
посочените дни. В останалата част относно организацията на работа съответства на другите
показания. Неоснователно е възражението, че тъй като е държавен служител не е имало как
да присъства на 31.05.21г. в търговския обект, когато е следвало да е на работа. На първо
място, както свидетелката посочва, работното й време започва от 09.00 часа, а работното
време в делничев ден на обекта е от 08.00 часа, в който именно час се сочи да е извършена
констатацията. Същевременно свидетелките сочат, че тя е била всеки ден в обекта по
принцип.
Свидетелката В.М., счетоводител на ответното дружество, разказва, че управителят
му и дъщеря й са я уведомили, че лице, което работи при тях –Б., не се явило на работа на
30 и 31 май и ще посетя нейния офис за даване на обяснения за неявяването на работа.
Лицето се явило в офиса и отказало да даде обяснения, след което е изготвен констативен
протокол и впоследствие заповед за уволнение на 03.06. Офисът се ползвал често за срещи
между клиенти и техния персонал, тъй като голяма част от фирмите нямали собствен офис,
както „Тибора“ ЕООД. Свидителката посочва, че счетоводната документация на
дружеството се съхранява при нея. Съставят се документи във връзка с обработката и
изготвянето на работните заплати. Работи се по график, който се представя в счетоводството
и на база на него се оформят възнагражденията. Изготвят се ведомости на хартиен и
електронен носител. При предявяване на свидетеля на присъствени форми, график за работа
и ведомости за заплати, той потвърждава, че това са документите, които се съставят при
дейността на дружеството. Свидителства, че относно отказа на Б. да даде обяснения за
неявяването си на работа бил съставен констативен протокол, може би около обяд. Знае, че
управителят на дружеството е поканил ищцата да даде обяснения, но не може да каже в
каква форма.
Показанията на тези две свидетелки подкрепят отразеното в констативния протокол
за даване на обяснения. Съдът преценява същите по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки че това
са лица, свързани с ответното дружесто, с оглед тяхната евентуална заинтересованост, но
същевременно и именно заради тази свързаност същите имат преки наблюдения относно
сочените факти, като лица присъстващи на осъществяването им.
Представено е по делото копие от трудова книжка на ищцата, видно от която
последното отразявене на л. 19 е прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.
В съдебно заседание от 03.11.21 г. съдът извърши констатация на оригинала на трудовата
книжка и не установи последващи вписвания. Съгласно константната съдебна практика, при
липса на оспорване от другата страна, не е необходимо представянето на оригинала на
трудовата книжка във всяко съдебно заседание до приключване на спора.
Видно от представено по делото удостоверение от 08.12.2021г. от ТД на НОИ-
Перник за периода от 01.06.21г. до 01.12.21г. на ищцата не е изплащано парично
обезщетение или помощ.
5
Представена е служебна бележка от Агенция по заетостта от 09.11.2021 г.,
удостоверяваща, че ищцата е регистрирана като търсещо работа лице, считано от 21.10.21 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от
тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга
страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание,
която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е
ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да
следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ – така решение №
1506/10.12.1999 г. по гр. дело № 408/99 г., решение № 23 от 13.04.2001 г., ВКС, III г. о. и др.
Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране
с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването
на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Съдът намира, че процесната заповед от 01.06.21 г. на управителя на „Тибора“ ЕООД,
с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по
чл. 195, ал. 1 КТ досежно нарушението на трудовата дисциплина – неяваване на работа в два
последователни дни/ 30.05.21г. и 31.05.21г.. В заповедта са посочени и законните текстове,
въз основа на които е наложено и наказанието.
По отношение на другите две нарушения - злоупотреба с доверието на работодателя
и уронване на доброто име на предприятието заповедта не съдържа конкретизация.
Записаното подстрекателство на колеги за прекратяване на трудови правоотношения без
предизвестие не е конкретизирано по време и място на извършване. Същественото е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да
може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е
законосъобразно. Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1.
злоупотреба с доверието на предприятието, 2. уронване на доброто име на предприятието и
3. разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187,
ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател.
Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел
извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е
нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети
6
лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. / Решение № 214
от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о./. В заповедта не се съдържат
твърдения, които да се подведат под тези хипотези. Принципно евентуално мотивиране на
колеги да съботират работния процес, което да доведе до спиране процеса на работа и оттам
неблагоприятни последици върху конкурентноспособността и ефективността на
предприятието, според настоящият състав на съда, представлява такова нарушение, но в
случая в заповедта не се съдържа конкретика в посочения по –горе смисъл, поради което
същата в тази си част не отговаря на изискванията на закона. В останалата, обаче, е
достатъчно ясна и от съдържанието й работникът би могъл да разбере за какво нарушение
му се налага наказание.
Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си задължение работодателят,
и по точно – субектът на дисциплинарната власт, е необходимо да поиска такива обяснения
от съответния служител, като следва да поиска обяснения именно за тези нарушения, за
които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. Законът не предвижда
изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на
покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Работодателят е длъжен да
изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения преди да наложи
дисциплинарно наказание - чл. 193, ал. 1 КТ. Няма значение кой е извършил действията по
изискване на обясненията и кой е приносител на писмените обяснения. Искането за даване
на обяснения може да бъде направено и от друго лице, а не непременно от работодателя,
като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че
обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от
значение е достигането им до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарната власт, за
да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание. /Решение № 165
от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2010 г., III г. о./. В случая съдът намира за
установено от свидетелките показания на св. Б. и Мирчева, че отразеното в констативен
протокол от 01.06.21 г. е вярно, а именно, че от ищцата са поискани обяснения на 01.06.21 г.,
но такива не са дадени. Показанията на свиделките са еднопосочни и непротиворечиви
относно датата, на която са поискани обяснения. Обстоятелството, че св. Б. е следвало да
бъде на работа в този ден е ирелевантно и не изключва присъствието й в офиса на
счетоводството. Не се установи същата в този момент да е била на работното си място,
което да изключи възможността да е възприела отказа за даване на обяснения. Това, че
датата е била вторник, а не както сочи св. Т.Б. понеделник не дискредитира показанията й,
доколкото не може да се очаква от човек при разпит, значително следващ въпросния ден, да
има ярък спомен конкретна дата, в кой ден от седмицата е била. Св. Мирчева свидетелства,
че уволнителната заповед е изготвена на 03.06.. Тогава същата е връчена на ищцата.
Обстоятелството, че в нея е посочена като дата 01.06 е ирелевантно. Заповедта поражда
7
действие от връчването й.
В този смисъл съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението пред налагане
на наказанието да поиска обяснения от работника и такива не са дадени поради отказ на
последния. Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ищата е извършила процесните
нарушения, а именно – че на 30.05.2021 г. и 31.05.2021г. не се явила на работното си място
– търговски обект „Аморе“, като е следвало да се яви съобразно съставен график.
Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни за това – че е била по график и
не се е явила. Противоречие има между това дали защото Т.Б. й е казала да не ходи или не.
Съдът намира, че това обстоятелство е без правно значение.
Основно задължение на работника съгласно чл. 127, ал.1 , т. 1 КТ е да се явява
навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Независимо
от казаното му, още повече от лице, което няма качеството „работодател“ по смисъла на
закона, работникът има задължението да се яви на работа, а ако бъде недопуснат незаконно
има право на обезщетение по чл. 213 КТ. На 30.05 и 31.05.21 г. трудовото правоотношение
между страните не е било прекратено. Устно изявление на лице, което фактически ръководи
дейността няма за последица прекратяването му, за да се приеме, че работникът не следва
повече да се явява на работното си място. Установи се, че ищцата е извършила нарушението
по чл. 187, ал.1, т.1 КТ.
Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други
нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на
тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите
обстоятелства, то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на
нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя.
В случая нарушението попада под хипотезата на чл. 190, ал.1, т.2 КТ и е тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Наложеното наказание – “уволнение” – е съобразено с
тежестта на извършеното нарушение и с другите критерии за индивидуализация на
наказанието, предвидени в чл. 189, ал. 1 КТ. Преценката на тежестта на нарушенията следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение.
8
В случая неизпълнението на задължението за неявяване на работа е довело до
блокиране функционирането на търговския обект, който е такъв за предлагане на
хранителни продукти и напитки. Същият е бил затворен в продължение на два работни дни,
което води до значителни неблагоприятни последици за работодателя от гледна точка на
изтичане трайността на продаваните продукти и влиянието върху конкурентноспособността
на заведението. Ищцата е имала знанието, че другите й колеги вече са напуснали работа.
Неявяване на работното място, когато работата се изпълнява и от други лица води до един
резултат за трудовия процес, съответно неявяването на работа, когато работникът е
единствено изпълняващо длъжността лице, неминуемо води до спиране на работния процес
и много по-големи последици за работодателя, какъвто е конкретния случай.
Ето защо процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се
явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, 3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ за исковия период.
По иска за заплащане на трудово възнаграждение.
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
В конкретния случай страните не спорят, че през месец май 2021 г. без дните 30 и
31.5.21 г. ищцата е изпълнявала своето основно трудово задължение да престира на
работодателя своята трудова сила. В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е
било да докаже пък изплащането на уговореното трудово възнаграждение, което ответникът
не е направил. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за заплащане на
трудово възнаграждение е доказан по основание, като с оглед кредитираното от съда
заключение същият следва да бъде уважен за сумата от 550,58 лв. представляващ размера на
брутното трудово възнаграждение, дължащ се за реално престирания труд. Нетното
възнаграждение след приспадане на дължимите се осигуровки е 470,49 лв..
В решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС е даден отговор на въпроса дали размерът на
удръжките за данъка върху общия доход и осигурителните вноски, се приспада от общо
начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждени, катое прието, че
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението
9
да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът
след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на
дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения.
В случая претенцията е заявена в брутен размер.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата
фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на
трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В
конкретния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав. От заключението
на ССчЕ се установява, че към прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала
неизползван платен годишен отпуск от седем работни дни, чиято парична равностойност в
брутен размер възлиза на 206,82 лв. В тежест на ответника е било да докаже, че е изплатил
това обезщетение, което не е направено, а и не се твърди. При това положение искът следва
да се уважи до установения размер от 206,82 лв., като с етохвърли за разликата над тази
сума до претендираната от 224 лв., а като законна последица от това ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно
съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по
двата иска. Изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за
законно, то същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца. /Решение № 110 от
23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о./
Неснвателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователност и на иска
по чл. 344, ал.1, т.4 КТ.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството съразмерно с уважената
10
част на исковете в размер на 261,90 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.09.2021 г..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал.
6 държавна такса за уважените искове в размер на 100 лв., както и сумата от 28,50 лв.,
представляваща разноски за вещо лице съразмерно с уважената част на исковете, за които е
назначена експертиза.
Ответникът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част на исковете. Претендира сторени разноски за депозит за вещо лице в
размер на 30 лв., за съдебни удостоверения в размер на 10 лв. и за адв. възнаграждение в
размер на 1680 лв. Реливирано е възражение за прекомерност п очл. 78, ал.5 ГПК от
процесуалния представител на ищцата адв. Н..
Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, при
намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, без да е
обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата. Съдът не може да намали адвокатското
възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
страната действия.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са предявени 5 иска. Съгласно чл. 7, ал.1,
т.1 от Наредбата по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Договорът за правна защита е сключен на
02.09.21 г., когато размерът на минималната за страната работна заплата е 650 лв. Съгласно
т. 4, на ал. 1 на чл. 7 от Наредбата за други неоценяеми искове възнаграждението е 600 лв.,
какъвто е искът по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ. За предявените оценяеми искове възнаграждението
е съобразно чл. 7, ал.2, т.1 и т. 2 от Наредбата, а именно за исковете по чл. 128, ал.2 КТ и чл.
224 КТ – в размер на по 300 лв. и за иска по чл. 225, ал.1 КТ – 503 лв. или в общия
минимален размер по Наредбата е 2353 лв. Претендираният от 1680 лв. е под този размер.
Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК
ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове,
независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след
изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013
г. е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове, независимо от
характеристиката на иска като оценяем или неоценяем, а единственото въведено
11
изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от
Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч. по
отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
оценяемият иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им
съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344,
ал.1 т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по иска
по чл. 344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. / определение № 821/23.12.2015 г. по ч.гр.д. №
5438/15 г. на ВКС, Четвърто г.о., след постановяване на което има и нови изменения в
Наредбата/.
В случая ответното дружество претендира възнаграждение в размер на 1680лв. но
представя доказателства за заплащането само на 840 лв. Съгласно т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора за
правна защита е записано като начин на плащане „по банков път“, като са представени
доказателства само до размера от 840 лв., от която сума съразмерно с отхвърлената част на
иска следва да се присъдят разноски. Ответното дружество претендира и заплатена
държавна такса в размер на 50,00 лв., но същата е внесена във връзка с предявени насрещни
претенции, отделени в други производство, чията дължимост следва да се преценява в него.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете на ответника следва да се присъди адв.
възнаграждение в размер на 514, 08 лв., депозит за вещо лице 25, 24 лв. и 8, 50 –такса за
съдебно удостоверение или общо 547,82 лв.
Така мотивиран Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – гр. ****** срещу
„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
местност „Ралица“№ 5 обективно съединени иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й от длъжността “****”, извършено със заповед №
001/.01.06.2021 г. на управителя на „Тибора“ ЕООД и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на парично обезщетение за периода от 03.06.2021 г. до 03.12.2021 г. в размер на
3900 лв., през които не е полагала труд по трудово правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – гр. ****** срещу
„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
местност „Ралица“№ 5 иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка от такова по чл. 330, ал.2, т.
12
6 КТ на такова по чл. 326, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление –
гр. Перник, местност „Ралица“№ 5 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – гр.
****** на основание чл. 128, т. 2 от КТ сумата от 550,58 лв, представляваща брутен размер
неизплатено възнаграждение за месец май 2021 г, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като О ТХВЪРЛЯ иска за разликата
над тази сума до претендирания размер от 650,00 лв. като неоснователен, на основание чл.
224, ал. 1 КТ сумата от 206,82 лв., представляваща брутен размер на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от седем дни за 2021г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до претендирания размер от 224,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление –
гр. Перник, местност „Ралица“№ 5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка Районен съд-Перник на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважените искове в размер на 100 лв., както и
сумата от 28,50 лв., представляваща разноски за вещо лице съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление –
гр. Перник, местност „Ралица“№ 5 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – гр.
****** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 261,90 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. В. Л. с ЕГН **********, адрес – гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Тибора” ЕООД, ЕИК 20576238, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
местност „Ралица“№ 5 на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 547,82 лв. – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от 25.03.2022 г. на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13