П
Р О Т
О К О Л
Гр.
София, 22.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-и състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТЕФАН МИЛЕВ |
||
|
|
|||
|
Секретар: |
МАРИЕЛА МИЛАНОВА |
||
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
|
|
сложи за разглеждане
докладваното от съдия МИЛЕВ НЧД № 4081 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 13.30 часа се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А.А.С. СЕ ЯВЯВА лично и с упълномощения си
защитник адв. Н..
За началника на затвора се явява ИНСПЕКТОР Г., упълномощена
с писмена заповед от 10.10.2019 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
А.А.С. – ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно специално образование, с
адрес гр. София, кв. „Павлово“ ул. „********.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата му в производството
по чл. 437 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Разбрах правата си. Няма да правя
отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молбата на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване.
АДВ. Н.: Поддържаме молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям актуална справка за остатъка
от изтърпяваното наказание и докладна записка за оценката на осъдения.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства актуална справка за
остатъчния период от наказанието към дата 22.10.2019 г. и докладна записка от С.А.–
ИСДВР в ЗО „Казичене“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени
искания.
Поради липсата на други доказателствени искания и след
преценка, че не се налага служебно събиране на още доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Н.: Моля да постановите съдебен акт, с който да
освободите А.А.С. от остатъка от изтърпяване на наложеното му наказание от4
години и 6 месеца „лишаване от свобода“ предсрочно поради следните обстоятелства:
Същият във фаза досъдебното производство е бил
задържан в продължение на 2 години и 4 месеца, като 1 година и 6 месеца е
търпял мярката си за неотклонение в СЦЗ. Същото е видно и от изготвения доклад
от ИСДВР С.А.. В него се сочи, че не са налице констатирани нарушения на дисциплината,
С. не е наказван нито към онзи момент, нито сега, считано от 12.07.2019 г.,
когато реално е започнало изпълнение наказанието така наложеното му наказание.
Обстоятелството, че по време на престоя му в затвора не
е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието и
поради това една от оценките, именно тази за риск от рецидив, е в средни
граници, моля да не бъде водещ фактор при вземане на Вашето решение, доколкото
към момента С. е бил общо в затвор над 1 година и 9 месеца, където също е
следвал и е спазвал правила на затвора, работил е, не е наказван, констатирано
е, че има положително отношение както към администрацията на затвора, така и
към останалите лишени от свобода. Към настоящия момент С. е изтърпял фактически
общо 2 години и 7 месеца, от работа почти 5 месеца и видно от днес
представената справка, му остават 1 година 6 месеца и 7 дни. Действително е
налице формалната предпоставка да е изтърпял фактически половината от така
наложеното му наказание, като наличието на данни, че е коригирал поведението си,
се извеждат от следните факти:
Престъплението, за което С. е осъден, е довършено през
февруари 2009 година. Оттогава до сега и включително престоят на С. в местата
за лишаване от свобода, са изминали повече от 10 години. С. няма незавършени други
наказателни производства, няма и други предишни осъждания, което води на извод,
че престоят му в арест, респективно в затвор, в периода 2011-2013 година е
оказал положително влияние върху неговото поведение, макар този факт да не е
намерил отражение в докладите на затворническата администрация, а този факт е
релевантен към разглеждане на предпоставката по чл. 437 НПК дали с поведението
си С. е демонстрирал корекция на правното си такова. В този смисъл, моля да
приемете, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на С.
и да постановите Вашия съдебен акт.
ИНСПЕКТОР Г.: Становището на затворническата администрация
е, че е налична първата от кумулативно дадените в нормата на чл. 70, ал. 1, т.
1 НК предпоставки, на база на които би могло да се постанови съдебен акт, с който
да бъде или да не бъде уважена молбата на осъденото лице. Безспорно и от
приложената в днешното съдебно заседание справка се установява, че осъденото
лице е изтърпяло повече от ½ от определеното му наказание „Лишаване от
свобода“, като в този период е зачетено и времето на предварителен арест от 2
години, 3 месеца и 23 дни. Това е така и с оглед тълкувателната практика на Върховния
съд, който счита, че времето на предварително задържане се счита във фактически
изтърпяното наказание.
По отношение на втората изискуема предпоставка, визирана
в нормата на чл. 70 и пряко обвързана с чл. 439а, ал. 1-3 НПК, а именно данните
за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, администрацията
на затвора е категорична, че такива данни не се налице.
На първо място, както вече беше посочено, в това време
на предварително задържане по отношение на лицето, не е провеждана корекционна
дейност със същия, а то касае единствено мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ и това включва на друго предходно влизане в място за лишаване от
свобода на друго правно основание. Практически осъденият е постъпил на
територията на затвора – гр. София за изпълнение на наложеното наказание на 12.07.2019
година, когато практически започва и корекционният процес по отношение на
осъдения. Именно след адаптационния период на територията на затвора в гр.
София, по отношение на лицето е изготвен и план за изпълнение на присъдата,
съответно цели и задачи, както и оценка на риска от рецидив и вреди, която
представлява задължителен компонент, визиран в нормата на чл. 439а, ал. 2. В
този смисъл и затворническата администрация за период от приблизително 3 месеца
не може да даде такива данни и да заяви, че осъденият се е поправил в рамките
на пенитенциарното заведение за този период от време.
Предвид горното и с оглед характера и тежестта на
извършеното правонарушение и целите на наложеното наказание, моля да оставите
молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като
неоснователна, защото според сведенията от затвора, където той изтърпява
наказанието си „Лишаване от свобода“, към момента целите на наказанието не са
постигнати, от което следва извод, че той към момента не се е поправил, а да се
е поправил, е задължително условие за неговото условно предсрочно освобождаване
по ал. 1, чл. 70 НК.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА
НА ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С.: Умолявам ви да ми
удовлетворите молбата за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на
определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО
В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Осъденият А.А.С. е поискал по реда на чл. 437, ал. 2 НПК Софийският градски съд да постанови неговото условно предсрочно
освобождаване от изтърпяваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 години и 6 месеца, наложено по НОХД № 1810/2014 г. на СпНС и
приведено в изпълнение чрез постъпване на лицето в СЦЗ на 12.07.2019 година.
Страните по делото не спорят, а и това е обективно установен
факт, че молбата се явява подадена след настъпване на минимално изискуемия за
това срок по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
По същество, съдът намери подадената молба за основателна,
защото прецени, че независимо от няколко-месечния престой на лицето в режим на изтърпяване на наказание „Лишаване от
свобода“, като цяло осъденият е дал убедителни доказателства за своето поправяне.
Вярно е, че началникът
на затвора е изложил становище, че към момента не са изпълнени в цялост целите на
наказанието и корекционният процес следва да продължи. Съдът намира за
необходимо да коментира тази констатация, защото тя фигурира по делото единствено
като заявление, без към същото да бъдат приведени конкретни факти. Напротив, всички
изложени в справките и докладите констатации сочат на положителна промяна у осъдения
за времето, в което той е започнал да изтърпява наложеното му наказание. Като се
остави настрана фактът, че в становището си началникът на затвора се е позовал
на характера и тежестта на извършеното престъпление (което е въпрос, неотносим
към процедурата по чл. 437 НПК), съдът откри редица позитивни данни, които
позволяват предсрочното излизане на осъдения С. на свобода.
Отново пред скоби следва да се уточни, че в действителност,
както участващият днес процесуален представител на затворническата
администрация сочи, краткото време, за което С. пребивава в затвора при режим
на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, не дава възможност да
бъдат проведени в цялост предварително планираните с него мероприятия, насочени
към корекционно въздействие. Законът обаче, не прави разлика на какво основание
осъденият е пребивавал и е бил лишен от свобода, след като е приел, че и
предварителният арест, независимо къде е изтърпяван, следва да бъде отчитан и
зачитан при общата калкулация на изтърпяното наказание. Няма нормативно
разграничение и затова дали по време на този предварителен арест с лицето е
провеждана корекционна дейност. Съгласно т. 3, б. „б“ от ППВС № 7/1975 г., за
фактически изтърпяно наказание по смисъла на чл. 70 НК се счита и признатото
предварително задържане. Следователно, то е прието за фактическо изтърпяване на
наказанието, без да са поставени никакви допълнителни изисквания и условия,
като провеждането на корекционни мероприятия. Казано с други думи, в случая е
напълно ирелевантно дали през целия период на фактическо изтърпяване на
наказанието с лицето е провеждана поправително-превъзпитателна дейност. От
съществено значение в това производство е друго обстоятелство - дали осъденият
е дал доказателства за своето поправяне. Законът, в разпоредбата на чл. 439а,
ал. 1 НПК, изрично е посочил, че такива доказателства са всички обстоятелства,
които сочат за положителна промяна у лицето, като добро поведение, участие в
трудови, образователни, обучителни и други дейности.
Отделно от това, следва да се отбележи, че
изключването на приспаднатото предварително задържане на осъдените от срока на
фактически изтърпяното наказание, в контекста на обосноваване предпоставките за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, поради непровеждане на корекционни
мероприятия спрямо осъдения, на практика би довело до неравностойно и неравнопоставено
положение на осъдените, на които е приспаднато предварителното задържане,
спрямо осъдените, които до момента на влизане в сила на присъдата не са били
задържани, доколкото последните винаги биха били в привилегировано положение, а
първите биха били дискриминирани поради обстоятелство, стоящо извън тяхната
воля.
Така, в контекста на чл. 439а, ал.1 НПК, съдът откри
от материалите по делото редица факти, при това - изхождащи от самата затворническа
администрация, които сочат на положителна промяна и позволяват формирането на
извод, че осъденият е дал убедителни доказателства за своето поправяне. До този
момент той няма допуснати нарушения на реда и дисциплината, проявява сериозно
отношение към поставените му задачи и съдейства за избягването на конфликтни
ситуации в групата. Информацията, отразена в изготвения от ИСДВР С.А.доклад, съдържа
още констатации, че С. не е нарушавал ЗИНЗС и режимните изисквания, поведението
му се отличава със сдържаност и добронамереност към останалите задържани, стои
встрани от конфликтни ситуации, проявява добро отношение към пенитенциарния
персонал, награждаван е еднократно с възможност за удължено свиждане. Чрез
своето поведение и отношение към труда, изпълнява поставените цели и задачи.
В изготвения от инспектор П.Н.доклад е отразено също,
че осъденият разполага с известни ресурси, които биха подпомогнали успешната му
ресоциализация, като трудоспособната му възраст, липса на зависимости, подкрепящи
семейни отношения.
Срещу тези факти е противопоставена в негативна
светлина единствено констатацията, че прогресивната система при изпълнение на
наказанията не може да бъде постигната при толкова кратък (няколко-месечен) отрязък
от време, което респективно е довело и до оценка на риска от рецидив към
неговите средни стойности от 46 точки. Съдът обръща изрично внимание на тази
констатация, защото зад нейната формулировка не са приведени конкретни аргументи
какво още следва да се очаква в корекционно-поправително отношение към
личността на осъдения, какви критерии следва оттук нататък да бъдат изпълнени,
за да се приеме поправянето му за безусловно. Необходимостта към тези изявления
да бъдат приведени конкретни факти и примери се извежда преди всичко от обстоятелството,
че на практика за С. няма никакви негативни твърдения, за времето, в което
наказанието „Лишаване от свобода“ е изтърпявано, считано от 12.07.2019 г. Затворническата
администрация има най-преки наблюдения върху личността на осъдените и нейното
становище дали корекционният процес е настъпил
винаги следва да бъде отчитано, но този подход не може да се прилага формално,
а само в случаите, в които въпросното становище е подкрепено с конкретни обстоятелства,
които сочат на необходимост изпълнението на наказанието да продължи.
Във връзка с всичко изложено дотук, съдът отчете, че
установената положителна промяна и добро поведение на осъдения в местата за
лишаване от свобода може да бъде отчетена като обстоятелство, което да позволи
проява на съдебен толеранс към него и постановяване на неговото условно
предсрочно освобождаване, въпреки остатъчния към днешна дата период от 1
година, 6 месеца и 7 дни. Самата затворническа администрация също е предвидила
такава хипотеза, защото в доклада на инспектор П.Н.изрично е отразена препоръката,
в случай на такова предсрочно освобождаване, спрямо лицето да се приложи
пробационната мярка по чл. 42, ал. 1, т. 2 НК. Съдът намери, че следва да се
съобрази с тази препоръка и за остатъчния период от 1 година, 6 месеца и 7 дни
да приложи пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на
целия изпитателен срок.
Във връзка с всичко изложено и на основание чл. 440,
ал. 1 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения А.А. С., ЕГН **********, от
изпълняваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и
6 месеца по НОХД № 1810/2014 г. на СпНС.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в рамките на неизтърпяната част от
наказанието, считано от влизане на настоящото определение в сила.
ПОСТАНОВЯВА в рамките на така определения изпитателен срок
изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок,
считано от днес, пред Софийски апелативен съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: