№ 226
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502868 по описа за 2020 година
С решение от 13.03.2020 г., постановено по гр. дело № 9 535/2018 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 1 състав, е осъдил на осн. чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ ответниците ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплатят солидарно на
ищеца К. Б. Д. 2 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 500 лева
обезщетение за имуществени вреди.
Решението не е обжалвано от ищеца К.Д. и от ответника Прокуратура на
Република България.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. С нея първоинстанционният съдебен акт се
обжалва в частта, в която съдът е приел, че двамата ответници следва да отговарят
солидарно за обезщетяване на вредите, които ищецът е претърпял в резултат от
незаконното обвинение. Излагат се съображения, че тъй като по силата на чл.52, ал.3
от НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора,
процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република
България, защото именно тя е поддържала неоснователното обвинение. Твърди се, че в
първоинстанционното решение липсват доводи, поради какво обстоятелство следва да
бъде ангажирана солидарната отговорност на СДВР съвместно с прокуратурата. Сочи
се противоречие със задължителните указания на ВКС, съдържащи се в т.10 от ТР №
1
3/2005 г. и в ТР № 5/2015 г.
Освен това се развиват и оплаквания за нарушение на чл. 52 от ЗЗД при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – с довода, че
обезщетението е завишено и не съответства на тежестта на доказаните вреди.
Поддържа се също, че не е доказана и причинна връзка между настъпването на вредите
и действията на органите на СДВР.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете
изцяло по отношение на СДВР.
Срещу жалбата не е подаден отговор от ищеца Д. и от солидарния ответник
Прокуратура на РБ.
В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалните им представители
изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя СДВР, намира
следното:
Установено е по делото, че на 30.11.2011 г. ищецът Д. е бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство и е бил задържан под стража за срок от 72 часа с
постановление на прокурор от СРП. Впоследствие с определение на СРС му е била
определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължила до
04.07.2012 г., когато била изменена в „парична гаранция“.
В съда бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление „грабеж“,
извършено в съучастие с други лица. С присъда от 20.03.2015 г., постановена по НОХД
№ 10 718/2012 г., ищецът е бил оправдан. Оправдателната присъда е влязла в сила на
07.04.2015 г.
За обезщетяване на неимуществените вреди градският съд е определил
обезщетение в размер на 2 500 лева, а за имуществените – 500 лева.
По оплакванията на жалбоподателя СДВР въззивният съд намира следното:
Относно твърдението, че не са налице предпоставки за ангажиране на
2
солидарната отговорност на този ответник, въззивният съд намила, че същото е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата е тази, която
отговаря за вредите, причинени в резултат от незаконно обвинение, а съответният
държавен орган е ответник /процесуален субституент/ по иска за обезщетяване на
вредите. Ако увреждането е причинено едновременно от действията на повече от един
орган на наказателното производство и вредата следва да се обезщети общо, тогава е
възможно ищецът да насочи исковете си срещу тях като ответници, представляващи
държавата. Към момента на предявяване на настоящия иск още не е била приета
изричната разпоредба на чл.4, ал.2от ЗОДОВ, която предвижда, че „Когато искът е
предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно“, но това изменение на
закона е в подкрепа на виждането, че ако увреждането е причинено от действията на
няколко органи на държавата, отговорността на същите е солидарна.
Относно оплакването за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че същото е
неоснователно. Първоинстанционният съд е съобразил тежестта на обвинението, за
което Д. е бил оправдан – грабеж; продължителността на наказателното производство
– 3 години и 4 месеца; продължителността на периода, през който спрямо ищеца е била
прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ – около 8 месеца, гласните
доказателства относно преживяванията му. С оглед на горните обстоятелства,
обезщетение в размер на 2 500 лева не е завишено.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата на
ответника СДВР е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
За производството пред настоящата инстанция въззиваемият ищец претендира
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Представителят
на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е основателно. Срещу въззивната
жалба не е подаден отговор, производството пред настоящата инстанция е приключило
в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. Поради това
възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималното такова, предвидено в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и изчислено на базата на обжалвания интерес от 2 500 лева, а именно
– 405 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 13.03.2020 г. по гр. дело № 9 535/2018 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр. София,
ул. „Антим І“ № 5 да заплати на К. Б. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 22, ет.1, ап.2 –адв. Е. Н., разноски за производството пред Софийския
апелативен съд в размер на 405 /четиристотин и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4