Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Н. Н.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора
Албена Тараланска, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВАНД
№ 4547
по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
решение № 144604 от 13.06.2017 г., постановено по НАХД № 7558/2016 г.,
Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 105-ти състав е
признал обвиняемия Н.Р.К. за виновен в това, че
на 10.10.2015 г., в гр. София, на бул. „******, с
посока на движение към „Лъвов мост“, при управление
на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, облепен със стикери на таксиметрова
компания „Такси за едно евро“ ООД, с поставена табела „Такси” на тавана на МПС-то,
с включен светлинен индикатор тип „черешки” в зелено, и с включен електронен
таксиметров апарат с фискална памет в режим „работен“, упражнявал професия
„шофьор на такси” (с код 83222005 по националната класификация на професиите и
длъжностите, 2011 г., утвърдена със Заповед № РД01-971/21.1.2013 г. на Министъра
на труда и социалната политика), без да има съответната правоспособност за това
– не притежава „Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил” (съгласно
чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. обн., ДВ, бр. 109/14.12.1999 г., изм., ДВ, бр.
99/08.12.2006 г. – „Водачът лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания : 1. Да
притежава свидетелство за управление на МПС; 2. Да не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер и да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство; 3. Да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. Да притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”)
– престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 324,
ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр.
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обв. К. е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила въззивна
жалба от защитата на обв. Н.Р.К. – адв. А.В. – от САК. С така подадената въззивна
жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че същото е постановено в
нарушение на чл. 306 от НПК, тъй като по делото не са били събрани достатъчно
доказателства за това, че подзащитният й е извършил
престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. В тази насока се твърди, че повечето от
разпитаните свидетели са заявили, че не могат да кажат, дали таксито е светело
със зелена или червена светлина, тъй като към момента на извършената проверка
автомобилът е бил спрян, изгасен, с изгаснали светлини. Сочи се, че по делото
не е установено по категоричен и безспорен начин, дали обвиняемият е бил взел
лицата, за да ги закара като таксиметров превоз и дали същите са му платили за
извършената услуга, което според защитата, е необходимо, за да бъде осъществен
съставът на престъплението с посочената правна квалификация, в каквато насока
се цитира съдебна практика. Изтъква се, че по делото не е доказано да е
изпълнен фактическият състав на чл. 324, ал. 1 от НК както от обективна, така и
от субективна страна. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново такова, с което обв. К.
да бъде оправдан.
В
съдебно заседание защитата на обв. К. –
адв. М.– от САК, поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея, като развива доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Сочи, че по делото не е доказано дали обвиняемият е
упражнявал професията „шофьор на такси“ или е направил опит да се обогати с
шофиране на автомобил с външни белези на таксиметров такъв. Твърди, че
въпросният автомобил е бил собственост на обвиняемия, но е бил даван на
пълноправни шофьори и такива, които са имали право да управляват таксиметров
автомобил, а обвиняемият е управлявал автомобила като личен. Моли за отмяна на
решението на първия съд и оправдаване на обвиняемия по повдигнатото му
обвинение.
Обвиняемият
К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и по основателността на
депозираната въззивна жалба.
Представителят
на СГП предлага решението на първоинстанционния
съдебен състав да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира, че
от събраните по делото доказателства категорично е установено, че обв. К. е извършвал таксиметрова дейност, без да притежава
необходимото за това разрешително. Счита постановеното решение на първия съд за
правилно и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства, и в
частност – с оглед показанията на св. К., С., Т.и Н.. Релевира
доводи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да налага отмяна на атакувания съдебен акт.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил обясненията на обв. К., снети в о.с.з. на 13.06.2017 г.; показанията на
свидетелите С.Д.К., снети в о.с.з. на 13.09.2016 г. и тези, снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК (л. 26 – 29 от досъд. п-во), С.Д.К., Я.В.С., Й.Г.Т., К.С.К., Д.Н.Н., П.К.Р., И.Г.С.и Б.Г.Н.– снети в о.с.з. на 13.09.2016
г., И.Д.И.– депозирани в о.с.з. на 01.11.2016 г. и тези, снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК (л. 78 – 80 от досъд. п-во), В.В.Н. – снети пред първия
съд, в о.с.з. на 01.11.2016 г. тези, снети в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 84 –
87 от досъд. п-во), К.П.С.,
снети в о.с.з. на 14.03.1017 г.; протокол за доброволно предаване от 10.10.2015 г. (л. 19 – 20 от досъд. п-во); писма от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) изх. №
04-00-00-631/13.10.2015 г., ведно с приложение – заверен препис на АУАН (л. 22
– 23 от досъд. п-во), изх.
№ 10-00-00-1299/05.01.2016 г. (л. 64 от досъд. п-во) и изх № 10-00-29-114/09.02.2016
г., ведно с приложения (л. 92 – 95 от досъд. п-во); справка от СДВР – ОПП, рег. №
513000-21318/22.12.2015 г. (л. 57 от досъд. п-во); справка от 07 РУ – СДВР, рег. № 338200-9508/29.12.2015
г. (л. 63 от досъд. п-во);
писмо от ОД МВР – София, рег. № 517000-231/08.01.2016 г., ведно със заверени
преписи от кадрова справка и длъжностна характеристика на мл. инсп. К. (л. 65 – 68 от досъд. п-во); писмо от ИААА до СРС изх. № 10-00-00-165/04.04.2017 г. (л. 55 – 56 от съд. п-во);
писмо от „За едно евро“ ООД до СРС изх. № 67/11.04.2017 г., ведно с приложения
– договори за финансов лизинг и споразумения към тях, декларации, договори за франчайз и анекси към тях (л. 70 – 84 от съд. п-во) и справка за съдимост на обвиняемия (л. 11 от съд. п-во).
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, като единни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът е взел предвид и обсъдил и събраните по делото писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими
към предмета на доказване в производството.
Първоинстанционния съд не е дал вяра единствено на
обясненията на обв. К., в които същият е отрекъл да е
извършвал таксиметрова дейност, като е преценил, че същите не кореспондират с
установената фактическа обстановка, въз основа на останалите, събрани по делото
доказателства, нелогични са и житейски неубедителни. Приел е, че същите са
предназначени да формират защитна версия на обвиняемия по повдигнатото му
обвинение, поради което и не ги е ползвал при формиране на изводите си по
фактите.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал,
съдът е приел за установено, от фактическа страна, че през м. април 2015 г. в
Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР постъпила информация, че Н.Р.К. осъществява
нерегламентирана таксиметрова дейност. По това време същият бил служител в 01
криминална група в сектор ПКП при 07 РУ – СДВР. След сигнала била организирана
полицейска операция за установяване на нерегламентирана трудова дейност от
служителите на МВР. Служителите на МВР имали информация, че нерегламентираната
търговска дейност се извършва в района на ж.к. „Студентски град“, пред „Клуб
35“.
СРС
е приел за установено, че на 10.10.2015 г., около
21,00 часа, свидетелите Я.С., С.К., С.К., Й.Т., К.К., Д.Н., П.Р., И.Г.и Б.Н.извършили планираната полицейска
операция. Те били позиционирани в района на ж.к. „Студентски град“, като св. К.,
Н., Т.и Р.били в служебен автомобил марка „Ауди“, а св. С.и С.били с бял на
цвят автомобил марка „Пежо“. Свидетелите С.К. и С.К. – студенти от Академията
на МВР, били взети от служителите на Полицията – св. С.и С.. Закарали ги в
„Студентски град“, където им дали инструкции да се качат в определена
таксиметрова кола – марка „Дачия“, модел „Логан“, жълта на цвят, обозначена с табели, която била пред
„Клуб 35“ и им казали какъв да бъде крайният адрес – гр. София, в района на „Лъвов мост“. Свидетелите С.и С.били със служебен автомобил
„Пежо“, бял на цвят, позициониран в същия район на ж.к. „Студентски град“, а
св. Р., К., Н. и Т.били в друг служебен автомобил – черен, марка „Ауди“, в
същия район.
Свидетелите
С.К. и С.К. попитали шофьора – обв. Н.К., дали е
свободен и той им отвърнал, че ще ги вземе. Потеглили с таксиметровия автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“,
с рег. № ******, към адреса в гр. София, около „Лъвов
мост“. При тръгването обв. К. включил апарата, а
светлините в горния десен ъгъл на предното стъкло, от зелен цвят станали в
червен. В същия момент след него тръгнали и двата служебни полицейски
автомобили – марка „Пежо“ и марка „Ауди“, в които били полицейските служители,
извършващи операцията. По пътя обв. К. намалявал и
ускорявал скоростта на автомобила. Поради ниската скорост, служебните
автомобили се наложило да го изпреварят. Преди да стигнат до крайната точка, на
бул. „Сливница“, на 50 м след „Сточна гара“, обв. К.
отбил автомобила от движение, под предлог, че се е развалил. Извадил багажа на С.и
С.К.и от багажника и ги упътил накъде да вървят, като не им взел пари за
превоза.
Служебните
коли се движели пред таксиметровия автомобил на обв. К.
и наблюдавали случващото се в огледалото за задно виждане. След като видели, че
таксиметровият автомобил отбива преди адреса, до който трябвало да стигне,
направили обратен завой на първото удобно кръстовище и се върнали на мястото,
където бил отбил обв. К.. Когато полицейските
служители с двата служебни автомобила пристигнали, обв.
К. заявил, че знае защо са пристигнали служители и за какво е спрян, и че ще
съдейства. След това св. С.и С.К.и били отведени в сградата на СДВР, за да
дадат обяснения, а на мястото останали другите служители на групата от
операцията. Пристигнали и служители на ДАИ. Свидетелят Н.съставил АУАН №
209908/10.10.2015 г. в присъствието на св. В.В.Н., на обв. К., за това, че е
без УВЛТА за общината на територията, на която започва превоза; извършва превоз
без за автомобила да има пътна книжка, издадена от съответния превозвач;
водачът е без разрешително за общината. Свидетелят К.С.съставил докладна
записка от мястото на случая.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, от правна
страна, че с деянието си, обв. К. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по
чл. 324, ал. 1 НК, като на 10.10.2015 г., в гр.
София, на бул. „******, с посока на движение към „Лъвов
мост“, при управление на лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. № ******, облепен със стикери на
таксиметрова компания „Такси за едно евро“ ООД, с поставена табела „Такси” на
тавана на МПС-то, с включен светлинен индикатор тип „черешки” в зелено, и с
включен електронен таксиметров апарат с фискална памет в режим „работен“,
упражнявал професия „шофьор на такси” (с код 83222005 по националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011г., утвърдена със Заповед № РД01-971/21.1.2013г.
на Министъра на труда и социалната политика), без да има съответната
правоспособност за това – не притежава „Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил” (съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 за таксиметров
превоз на пътници от 06.12.1999 г. обн., ДВ, бр.
109/14.12.1999 г., изм., ДВ, бр. 99/08.12.2006 г. – „Водачът лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания : 1. Да притежава свидетелство за управление на МПС; 2. Да не е
осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство; 3. Да е психологически годен по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 5. Да
притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит,
валидно за съответната община”). Приел е, че обвиняемият е извършил
деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл.
Ето
защо е признал обв. Н.Р.К. за виновен в осъществен
състав на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК и на основание чл. 324, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр.
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, го е освободил от наказателна отговорност, като му
е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, позволяват да се
установи по несъмнен и категоричен начин авторството и механизма на извършване
на инкриминираното деяние.
Така,
на първо място, въззивният съд възприе изцяло
изводите на първостепенния съд, относими към
личността на обв. К. и предходната му съдимост.
Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по
делото писмени доказателствени средства и в частност
– въз основа на приложените и приети като доказателство по делото справка за
съдимост, кадрова справка и длъжностна характеристика на длъжността „полицай –
старши полицай“ в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено
„Охранителна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР, които изцяло кредитира, като намира,
че са относими към предмета на доказване и не се
оборват от останалите, събрани по делото доказателствени
източници.
Въз
основа на отразеното в писмо от ИААА до водещия разследването, изх. №
04-00-00-631/13.10.2015 г. (л. 22 от досъд. п-во), което настоящият съдебен състав също не намира
основание да не кредитира, като необорено от останалите доказателствени
източници, се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че на обв. К. не е издавано удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ (УВЛТА) и същият не се е явявал на изпит за издаване на
такова удостоверение. На същия не е било издавано и удостоверение за
психологическа годност за водач на лек автомобил за таксиметров превоз.
Правилни и обосновани са и изводите на
СРС досежно датата и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и механизма на осъществяването му. Същите са изградени след
обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства и в частност – въз
основа на показанията на св. С.К. и С.К., Я.С., Й.Т., К.К.,
Д.Н., П.Р., И.Г.и Б.Н., които следва безусловно да се кредитират, като единни,
логични, житейски убедителни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно пред съда и пред органа на
досъдебното производство относно тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, и кореспондират с отразеното
в приложените към протокола за доброволно предаване от 10.10.2015
г. касови бонове.
Действително, измежду така депозираните
показания на свидетелите се наблюдават известни несъществени противоречия;
констатира се и невъзможност на част от свидетелите да възпроизведат в цялост и
в детайлни възприетата от тях фактическа обстановка, относима
към предмета на доказване в производството. Това обаче, съдът отдаде на
изминалия сравнително продължителен период от време между датата на възприемане
на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството, и тази на депозиране
на показанията от свидетелите, при което е естествено същите да не са в
състояние да възпроизведат съвсем точно възприетото от тях. За последното
безспорно допринася, според въззивния съдебен състав,
и обстоятелството, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения
свидетелите, които са и полицейски служители, възприемат множество еднотипни общественоопасни прояви, идентични с тази, осъществена от
обвиняемото лице, което допълнително затруднява възпроизвеждането на факти и
обстоятелства, относими към конкретно деяние,
извършено сравнително отдалечено във времето.
Вън
от горното, настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че по отношение на основните,
подлежащи на доказване факти в производството, показанията на разпитаните
свидетели са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви,
предвид което, от една страна, същите се явяват сигурна доказателствена
опора за формиране на изводите на инстанциите по съществото на делото, а от
друга – не е необходимо пространното им и задълбочено обсъждане.
За пълнота и за да се отговори на
доводите на защитата, изложени във въззивната жалба,
настоящата инстанция дължи да посочи, че в основата на изводите си по фактите
положи основно показанията на св. С.и С.К.и, доколкото същите, освен напълно
единни, взаимно допълващи се, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото доказателствени източници и
необорени от страните, още и са депозирани от лица, които са възприели пряко и
непосредствено поведението на обвиняемия като водач на автомобил, осъществяващ
таксиметров превоз на пътници, в пълнота – от качването им в автомобила, до
момента на извършване на полицейската проверка на същия.
Що
се касае до това, че при наемането на автомобила от св. С.и С.К.и, водачът К. е
задействал монтирания в автомобила апарат за таксуване и е подал сигнал „заето“
на светлинния индикатор, монтиран в горния десен ъгъл на предното стъкло,
следва да се посочи, че показанията на св. К.и намират категорична доказателствена опора и в показанията на св. Т., К., Н., Р.и
С.в смисъл, че непосредствено преди да бъде нает от св. К.и, автомобилът,
управляван от обвиняемия също се е движел с подадена светлинна сигнализация
„червено“ до слизането на предходни клиенти на таксиметровия автомобил.
Вярно е, че към началото на извършване
на полицейската проверка от св. Т., К., Н., Р.и С., и към момента на съставяне
на АУАН на водача – обв. К. от св. Н., автомобилът,
управляван от обвиняемия, е бил спрял и с изгасен двигател и светлинна
сигнализация. И това е естествено, предвид обстоятелството, че не е бил в
движение и не е бил на място, на което да бъде ангажиран от клиенти. Посоченото
обстоятелство, обаче, не разколебава правилните и обосновани изводи на
решаващия първостепенен съд, че към момента на наемане на автомобила от св. К.и,
същият е бил ползван именно като таксиметров от водача К. и свидетелите са
поискали от последния да бъде извършен таксиметров превоз на пътници от местожахождението им в гр. София, ж.к. „Студентски град“, в
близост до магазин от веригата „Билла“, до района на пл. „Лъвов
мост“. Уговорката между водача К. и св. К.и именно за таксиметров превоз на
пътници и заплащане на превоза в съответствие с показанията на монтирания в
автомобила апарат за таксуване, се установява безпротиворечиво
от показанията на св. К.и и отразеното в приложените по делото касови бонове от
апарата, монтиран в автомобила.
В тази връзка, правилно първият съд не
е дал вяра на обясненията на обвиняемото лице в смисъл, че същият е ползвал
автомобила за лични нужди и да превозва приятелката си до дома им, и е превозил
св. К.и до мястото, на което е била извършена полицейската проверка само защото
същите настойчиво му се били помолили. Обясненията на обвиняемия в този смисъл,
освен житейски неубедителни, предвид обстоятелството, че не се установява друга
причина, поради която К. да осъществи движение в посока на пл. „Лъвов мост“, явяваща се твърде отдалечена от
местонахождението към момента на качване на св. К.и в автомобила, категорично
се оборват от събраните по делото гласни доказателствени
средства и в частност – от показаният на св. К.и относно уговорката им с водача,
а така също и от показанията на полицейските служители С., Т., К., Н., Р.и С.в
смисъл, че са възприели обвиняемия с управлявания от него автомобил, да
приключва превоз на пътници до ж.к. „Студентски град“, обозначен със светлинен
индикатор – „заето“, непосредствено преди св. К.и да го ангажират.
Настоящият въззивен
състав споделя изцяло и изводите на СРС, НО, 105-ти състав досежно
авторството на обвиняемия по отношение на инкриминираното деяние. Същото се
установява отново от показанията на св. С.и С.К.и, С., Т., К., Н., Р.и С.,
наблюдавали поведението на обвиняемия като водач на автомобил, и не се оспорва
от обвиняемия или неговия защитник. По делото липсват каквито и да било данни, които
да разколебават единствено възможния извод, че тъкмо обвиняемият е водачът на
лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ******, облепен със стикери на таксиметрова
компания „Такси за едно евро“ ООД, осъществяващ движение от ж.к. „Студентски
град“ в гр. София в посока пл. „Лъвов мост“ на 10.10.2015 г., към момента, в който в автомобила пътували и
св. К.и.
Въз основа на анализа на така събраните
гласни и писмени доказателствени средства, СРС е
формирал обосновани изводи относно фактическата обстановка, при която е
осъществено деянието, надлежно обективирани в мотивната част на атакувания съдебен акт, които настоящата
инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря и
тук.
Като
цяло, решаващият първоинстанционен съд е положил
всички необходими и възможни процесуални усилия да събере релевантните гласни и
писмени доказателствени средства, относими
към предмета на доказване. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства очертават една константна логична
верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин
се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на
извършване, така и съпричастността към същото на обв.
К..
От събраната в хода на съдебното
следствие, проведено пред първоинстанционния съдебен
състав, доказателствена съвкупност, безпротиворечиво се установява, че на горепосочените дата,
час и място, обв. К. е управлявал лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с
рег. № ******, оборудван като таксиметров, с жълт цвят, с монтирана табела на
покрива с надпис „Такси“, със стикери с надписи на фирма „Такси за едно евро“
ООД, с включен светлинен индикатор за заетост и с включен фискален касов
апарат. С това следва да се приеме, че обв. К. е
упражнявал професията „шофьор на такси” с код № 83222005 по Националната
класификация на професиите и длъжностите. В тази насока първият съд е изложил
пространни аргументи, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и
не намира за необходимо за преповтаря.
Видно от събраните от първоинстанционния съдебен състав писмени доказателствени средства,
обв. К. има издадено СУМПС № ********* от дата
07.04.2014 г., валидно до 07.04.2019 г. с придобити категории „АМ; А1, А2, А,
В1, В, С1, С, Ткт“. Липсват данни към 10.10.2015 г. да е бил лишаван от право да управлява МПС, не
му е отнемано СУМПС; същият е правоспособен водач. На същия, обаче, не е било
издавано удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, след успешно
полагане на изпит, валидно за съответната община.
Изложените фактически данни обуславят
извода, че обв. К. не е отговарял на изискванията на
чл. 18 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (изд.
от Министерството на транспорта, обв., ДВ, бр. 109 от
1999 г.), съгласно която разпоредба: „Водачът
на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да
притежава свидетелство за управление на МПС; 2. (изм. ДВ, бр. 30 от 2002 г.);
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство; 3. (изм. ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 4.
(отм. ДВ, бр. 13 от 2012 г.); 5. да притежава удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно
за съответната община (приложение № 7)”.
Обвиняемият не е имал съответна
правоспособност, призната и удостоверена по надлежния за това ред – Наредба №
34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за упражняване на
професията „шофьор на такси”, тъй като не е притежавал удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане
на изпит, валидно за съответната община.
Правилен,
следователно, е изводът на първостепенният съд, че с деянието си обв. К. е осъществил всички признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 НК.
Верни са изводите на СРС и относно
субективната съставомерност на деянието на обвиняемия
по чл. 324, ал. 1 НК. К. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – същият е предвиждал извършването на общественоопасното деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Умисълът на обвиняемия е обхващал представите, че упражнява
професия „шофьор на такси”, без да има съответна правоспособност за това.
При
това, правилно и законосъобразно обвиняемият е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 324, ал. 1 НК.
Не
намира опора нито в константната съдебна практика по приложението на закона,
нито в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция (вж. ТРОСНК № 31
от 16.10.1969 г. по тълк. дело № 29/1969 г.)
възражението на защитата в смисъл, че с деянието си обв.
К. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
с посочената правна квалификация, по съображения, че за превозът на св. К.и не
му било заплатено. Действително, в тази връзка няма спор по фактите – след като
обв. К. преустановил движението на управлявания от
него автомобил, предназначен за таксиметров превоз на пътници в района на пл.
„Сточна гара“, и бил попитан от св. К.и какво следва да му заплатят, същият
отвърнал „Нищо!“ и не получил плащане за извършената превозна услуги.
Същевременно, въпросът получил ли е възнаграждение деецът за извършената от
него дейност в нарушение на установения ред за това – в случая упражняване на професия
„шофьор на такси” (с код 83222005 по националната класификация на професиите и
длъжностите, 2011 г., утвърдена със Заповед № РД01-971/21.1.2013г. на Министъра
на труда и социалната политика), без съответната правоспособност за това, е ирелевантен за преценката относно съставомерността
на деянието, тъй като получаването на възнаграждение не е въздигнато от
законодателя нито в престъпен резултат от деянието, нито в специална съставомерна цел. Изпълнителното деяние по този престъпен
състав, явяващо се и единствена съставомерна общественоопасна последица от деянието, е упражняването на
професия без нужната правоспособност и получаваното възнаграждение за това не е
елемент нито от деянието, нито от понятието за „професия“, по смисъла на § 1,
т. 2 ат ДР на ЗППО (съгласно посочения законов текст, „професия“ е вид трудова дейност, за която се организира професионално
образование и професионално обучение“). Ето защо и този въпрос следва да се
преценява единствено на плоскостта на индивидуализацията на наказателната
отговорност на дееца.
Настоящата инстанция извърши служебен
преглед на първоинстанционния съдебен акт и в частта
му относно наложеното на обвиняемия административно наказание и в тази насока
съобрази следното:
Осъщественото от обв.
К. престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ до една година или с „глоба“
от сто до триста лева. Обвиняемият не е осъждан, нито освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице
ограниченията в приложението на института, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК. Ето
защо правилно и законосъобразно СРС е приел, че са налице предпоставки за
освобождаването на обв. К. от наказателна
отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършеното от него
престъпление с горепосочената правна квалификация, с налагане на
административно наказание.
За да определи конкретния размер на
следващото се на престъпния деец административно наказание, първоинстанционният
съд е преценил като отегчаващо отговорността му обстоятелства това, че към
момента на извършване на деянието обвиняемият е бил полицейски служител и като
такъв е бил призван да спазва законите в страната и да следи за тяхното
спазване, а като смекчаващи – добрите характеристични данни на обвиняемия,
трудовата му заетост и липсата на други противообществени прояви. С оглед на
така изложеното в мотивите на атакувания съдебен акт относно конкретно
проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител,
съдът е преценил, че на обв. К. следва да бъде
определено административно наказание „Глоба“ в минимален размер, а именно – в
размер на 1000 (хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция изцяло
се солидаризира с така отчетените от първия съд смекчаващи и отегчаващи
отговорността на обвиняемия обстоятелства, и не намира за необходимо да
ревизира същите. При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че следващата се на
обвиняемия санкция следва да се определи при сериозен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, което обуславя определянето на
административното наказание „Глоба“ в размер към минимума, предвиден в закона.
Ето защо и правилно и законосъобразно СРС, НО, 105-ти състав е определил
следващото се на обв. К. административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева, като съответно на степента на обществена
опасност на деянието и на неговия извършител.
Настоящата инстанция не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания
съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен
съд.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на решението, въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания
съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.
338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 144604 от 13.06.2017 г., постановено от Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 105-ти състав по НАХД № 7558/2016 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/