№ 35473
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110148579 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Основателно се явява искането на ищеца за изискване на НАХД № ....../2021 г.
по описа на СРС, НО, 107 състав, поради което същото следва да бъде уважено.
Основателно е искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се допусне един
свидетел при режим на довеждане.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА НАХД № ....../2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.03.2023 г., 14:45 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на
1
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на
17 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателното решение –
15.04.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязло в сила
решение, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Ищецът – М. В. С., твърди, че с постановление от 20.07.2020 г. ищeцът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № ........ г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. преписка №
........... г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 във вр. чл.20,
ал.2 във вр. ал.1 от НК - хулиганство. С Постановлението от 20.07.2022г. на С. е била
определена и мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1 500.00 лв., като
същата е била отменена с Определение №183415 от 24.08.2020 г., постановено по н.ч.д
№............г. по описа на СРС, НО, 4 състав. На 02.04.2021 г. на ищеца му е било
предявено и Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 01.04.2021 г., като му е било повдигнато обвинение по чл.325, ал.1
във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК. След приключване на досъдебното производство,
СРП изготвила постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, като било образувано НАХД № ....../2021 г. по описа на
СРС, НО, 107 състав. Твърди, че с решение от 30.03.2022 г. по НАХД № ....../2021 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК, като решението е влязло в сила на 15.04.2022 г. Излага, че в резултат на
повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
следното: в стрес, негативни емоции и притеснение, породени от висящото срещу него
наказателно производство, през целия му период, като особено интензивни са станали
те, когато е наближавало провеждане на процесуално-следствено действие в
досъдебната фаза или съдебно заседание, с дни преди датата на всяко призоваване М.
В. С. не е могъл да спи, бил е притеснен и напрегнат. Нанесените на ищеца щети се
разпростирали и върху доброто му име, с което същият се ползвал в обществото,
доколкотото същият е бил известен като високообразован, умен и интелигентен
ерудит, който служил винаги за пример и норма на поведение, бил е авторитетна
личност, уважавана от обществото и която ежедневно оказвала положително влияние
върху хората, в това число на неговото семейство и клиенти, ищецът е завършил право
през 1985г. в Софийският университет „Св. Климент Охридски“, имал докторска
степен по административно право, повече от 35 години бил и практикуващ адвокат,
бил е също областен управител на Област Ямбол, както и народен представител в
XXXIX и в XL Народно Събрание, а на президентските избори през 2016 г. се
кандидатирал за вицепрезидент заедно с Т. Д., поради което имал качеството
„обществено значима личност“. Особено неприятна и унизителна за него е била
извършената му в 01 РУ СДВР полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране
и фотографиране, с който противозаконен акт ищецът бил подложен на перманентно
обществено порицание. Твърди, че е изпитвал силни притеснения от евентуалната
санкция по чл. 325 от НК, в случай че бъде признат за виновен, изпитвал също много
терзания, безпокойство, затруднени били контактите му с близки и околни.
Наказателното производство станало причина да преживее интензивни и
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическата и психическата му стабилност, нарушило се
душевното му равновесие, здравето му, отразило се неблагоприятно както върху
ежедневието и върху контактите му с близки и приятели, така и върху почивката и
работоспособноста му, довело го е до безсъние, до постоянно силно главоболие,
направило го е раздразнителен и много чувствителен. Стресът и притеснението от
воденото срещу него наказателно дело се е отразило, както на семейните му
2
отношения, така и на професионалните му ангажименти, в работата си като адвокат и
защитник е станал изнервен, разконцентриран и неефективен, тъй като често е мислел
за висящото срещу него наказателно производство, притеснявал се е дали няма да
загуби клиентите си, както и дали това няма да се отрази при работата му с бъдещи
такива, като те биха имали недоверие и съмнения спрямо него, работата и
професионализма му. Посочва се, че в периода от 20.07.2020 г. и към настоящия
момент задържането наказателно производство срещу ищеца е било широко
разпространено по медиите, включително и националните. Излага, че 08.01.2022 г.
множество български медии, в това число национални радия и телевизии,
разпространили новината, че главния прокурор на Република България, заедно с други
прокурори изпратили писмо, адресирано до 67 получатели, като на стр. 18 от писмото
се твърдяло следното за ищеца: „Самият С. беше задържан на 21.07.2020 г. за това , че
прекъсна електрозахранването на метрото в гр. София и му бе повдигнато обвинение за
хулиганство, за което му бе наложено административно наказание „глоба“.“, като с
писмото освен, че се клеветял С., се внушавало и че същият е извършил престъпление,
доказано по безспорен начин и съответно е получил наказание „глоба“ преди още да
имало произнасяне на решение на съда по висящото спрямо ищеца дело, с което се
нарушавала презумпцията за невиносност. Това довело до още по – голям стрес за
ищеца, чувствал се сякаш някой настройва целия свят срещу него, започнал да се
тревожи от факта, че клеймото му ще виси по отношение на всичките сезирани
евродепутати, посланници и обикновени граждани, чувствал се е унизен и уязвим пред
обществото, притеснявал се е как всичко това ще се отрази върху неговата кариера, а и
изцяло на живота му и репутацията му, както на него, така и на неговите деца, още
повече, доколкото писмото достигнало чрез медийните публикации в чужбина и до
неограничен брой хора по света, като във връзка с него били публикувани и множество
статии, посочени в исковата молба. Твърди, че търпи неимуществени вреди и към
настоящия момент, като същите оценява на 17 000 лв., която сума иска да му бъде
присъдена по делото, като претендира и разноски по производството.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва иска по основание
и размер. Твърди, че по делото не е доказано да са налице предпоставките по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, като оспорва да е налице причинна връзка между претендираните вреди
и незаконното обвинение. Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи
отговорна за извършената полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала
от полицейските органи. Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства
органи на прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В отговора на
исковата молба са развити подробни съображения относно приложението на чл.52 от
ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното наказателно производство не е
била взета мярка за неотклонение, поради което интензивността на отрицателното
въздействие на повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е ниска в
сравнение с лицата, на които е взета и приложена по-тежка мярка за неотклонение.
Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване и
компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените
в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от
воденото наказателно производство. С оглед на това се поддържа становище за
неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност – за прекомерност
на претендираното обезщетение.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
за извършване на престъпление, по което обвинение е бил признат за невиновен с
3
влязъл в сила съдебен акт; претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване, по което е оправдан; размерът на претърпените
неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4