РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         4309                    12.12.2018   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пловдив                                                         I брачен състав

На дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  7223                                                   по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д.Н.Д. против Д.Д.Д. чрез законния представител М.Д.. Твърди се в същата, че ищецът е баща на децата Т. и Д.. С решение по гр.д. 2235/17г. по описа на Районен съд – Пловдив бил намален размерът на издръжките на децата на 250лв. за Д. и 270 лв. за Т.. Твърди се, че бащата имал разходи по п. н. а.. Майката в. с. м. с д.. В. между б. с. б. в.. Ищецът имал акумулирана сума в размер на 4680 лв. за издръжки, която заплатил с ф. п. о. б.. Работел на д. „***“. Имал трудов договор с фирма „***“ *** с основно месечно трудово възнаграждение 463 лв. Прави се искане да бъде намалена издръжката определена за Д. от баща му от 250лв. на 127,50 лв.

Ответникът не е подал отговор в срок. Становището по иска е, че е неоснователен.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че Д.Д.Д. е с. на Д.Н.Д. и М.Д.. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че с решение по гр.д. № 2235/17г. в сила на 10.08.2017г. ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка от 250лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от 10.08.17г. когато настоящият съдебен състав е постановил какъв да бъде размера на издръжката до 18.04.18г., когато е подаден искът да са настъпили нови обстоятелства свързани с издръжката. Нито се твърдят, нито се доказват промени в нуждите на Д., нито във възможностите на неговите двама родители. Новите обстоятелства са о. от Т. срещу б. м. д., тъй като м. е н. п.. Както и о. от м. *** *** при *** поради очевидната липса на доброволно изпълнение на сумите за издръжка и тяхното акумулиране до твърдения от ищеца размер от 4680лв. След з. на *** *** бащата б. и д. з. д.. Макар и да не е ново обстоятелство очевидно в. о. м. б. с. са също в основата на настоящия иск. Съдът не е компетентен да разреши този проблем. Ищецът при добро желание следва да положи усилия и да се справи. Твърди се, че бракът е прекратен с решение от 2012г. Т. е вече п.. Редно е бившите съпрузи да намерят сили и да приемат реалността, която е, че всеки е продължил с живота си. Общите им деца имат двама родители. Единственото обстоятелство, което е променено е, че минималната издръжка е била през август 2018г. 127,50 лв. От януари 2019 г. минималната работна заплата предстои да бъде определена на 560 лв. Което прави възнаграждението на ищеца в размер на 463 лв. за длъжността „***“ нереалистично ниско. Особено предвид и служебната бележка на л. 63, издадена от работодателя му.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за намаляне размера на присъдената издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца не се установи да е настъпила сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на издръжката ищецът е работел при същия работодател на същата длъжност. Към настоящият момент това е отново така. Не са ангажирани доказателства за промяна в нуждите на детето Д.. Не се доказа този размер от 250лв. да надвишава необходимите средства за задоволяване на базовите нужди на детето.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че не е необходимо да бъде намален размера на издръжката, която Д. следва да заплаща на е. си с..

Ето защо искът за намаляне размера на издръжка се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Ответната страна има право на разноски, като такива са направени в размер на 300лв. а. в..

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на Д.Н.Д., с ЕГН ********** с адрес: *** да бъде намален размерът на присъдената с Решение 2217 от 04.07.17г. по гр. д. № 2235/2017г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима на  Д.Д.Д., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** от 250лв. на 127.50 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.04.18г.

ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.В.Д., с ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляващи направени в настоящото производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.