РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2342
Град Пловдив, 17 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2689 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Д., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, против Решение № 982/ 23.06.2020 г. по анд № 920/20
г. на Районен съд - Пловдив, в частта,
в която е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-000160 от 28.01.2019 г., издаден от началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив, с който на касатора са били наложени административни наказания, както
следва: ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от
него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в
размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Касаторът чрез адв. Паров
счита, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. На първо място посочва, че относно нарушението по чл.1,
т.1 от ЗДвП счита, че не е приложена правилната санкционна норма, тъй като е
налице разминаване между описаното административно нарушение и сочената
санкционна норма. Твърди, че не се касае за нарушаване правилата за
разположение на пътното платно, а неизпълнение на предписание на пътен знак.
Относно обвинението с правна квалификация по чл.137а, ал.1 от ЗДвП твърди, че не са посочени всички
обстоятелства около нарушението от обективна страна с всичките му съставомерни признаци. Относно нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП счита, че то е несъставомерно, тъй като
не е налице административно нарушение за неносене на контролен талон, тъй като
при съставянето на акта лицето няма задължението да носи контролен талон в себе
си.Претендира отмяна решението на РС и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касация – ОД на МВР – Пловдив в нарочно писмено становище намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно размера на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради
което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
неоснователна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно
постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено, че на 03.01.2019
г. около 09:00 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул.“ Граф Игнатиев“ и ул.
,,П.Д. Петков“ като водач на товарен автомобил ,,Фолксваген Транспортер‘‘
с рег. № ****собственост на „Икос Доми 69“ ЕООД като
извършва ляв завой след пътен знак „Г2“, не поставя предпазен колан по време на
движение на МПС, автомобилът не е бил представен за годишен технически преглед
до Х м. 2018 г., видно от стикер № ********* и не носи контролен талон към
СУМПС.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, състав на
Районен съд – Пловдив е приел, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл.
42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с
останалите доказателства по делото.
Съдът е приел, че описаната фактическа обстановка в АУАН се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е
съобразил и доказателствената тежест на АУАН съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
събраните доказателства не оборват установеното с АУАН.
Настоящата инстанция
напълно споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което
не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.
Не се споделят твърденията на касатора
относно противоречието в описанието на нарушението и сочената санкционната
норма.
Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка, а нормата на чл. 183, ал.2, т.2 ЗДвП предвижда наказание за водач,
който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху
платното за движение.
Според описанието на нарушението жалбоподателят е санкциониран за
това, че е извършил ляв завой след пътен знак „Г2“‘, който от своя страна е със
задължително предписание и позволява движение само надясно. При това положение,
повече от очевидно е, че описаното нарушение съответства на изикуемото
от закона поведение на водача съобразно пътните знаци. В описанието е
нарушението е посочено, че жалбоподателят е извършил ляв завой, като по този
начин е извършил вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не се е
съобразил с пътния знак “Г2‘‘. Правилно съдът е преценил в случая несъставомерността на нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда по- голям размер
на наказанието "глоба" за същото нарушение, но при наличие
допълнителен квалифициращ признак, а именно създадена непосредствена опасност
за движението, каквато в случая не се сочи да е била налице.
Относно твърденията за липса на описание на нарушението на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, настоящата касационна инстанция ги намира за
неоснователни.
Новелата на чл.137А, ал.1 ЗДвП поставя задължение водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това
правило са посочени в ал. на сочената разпоредба, но жалбоподателят не сочи да
е от категорията лица, попадащи в тях. При това положение за съставомерността на деянието е без значение какъв е видът
на МПС, както и не е необходимо да се посочва дали същото е снабдено с обезопасителен колан.
По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което
задължава водачите на МПС да носят СУМПС, съдът не открива нарушения от
категорията на изтъкнатите с касационната жалба, още повече, че АУАН е съставен
на датата и мястото на нарушението.
По делото не са представени доказателства, които да оборват
направените констатации от проверяващите относно установените с АУАН и НП
нарушения, поради което правилно съдът ги е потвърдил.
С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че
Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
От ответника по касацията се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което предвид изхода от делото следва да му се присъди в размер на 100 лв.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд-
Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 982/ 23.06.2020 г. по анд № 920/20 г. на Районен
съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от
100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.