№ 20
гр. Благоевград, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500633 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 904103 от 10.05.2021г., постановено по гр.д. № 131/2020г. по
описа на РС – Благоевград е отхвърлен иска по чл.439, ал.1 ГПК, предявен от
Т. ЛЮБ. Ч., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к. “стр.-ц.” № 26, вх. Б, ет. 3,
ап. 8 против “К.И.И. БГ" ЕАД, с ЕИК,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бил. “П.В.” № 21, б.ц. “Л.”, ет.2, представлявано от
Зорница Димитрова-Прокурист, за признаване за установено , че ищцата не
дължи на К.И.И. БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бил.
“П.В.” № 21, б.ц. “Л.”, ет.2 - сумата в размер на 1367,33 лв /хиляда триста
шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, за която сума е издадена
изпълнителен лист 07.10.2011 г., издаден по т.д. № 3751/2011г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-4, като неоснователен.
Ищецът е осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на
300лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът, който в срока по
чл.259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба с вх.№902572/28.05.2021 г. против
Решение №904103 от 10.05.2021 г. по гр.д.№131/2020 г. по описа на РС –
1
Благоевград, в която твърди, че е атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен, постановен в нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в
насока на това, че след като първоначалното изпълнително дело е било
прекратено поради перемпция, то и всички извършени изпълнителни
действия до 14.03.2016 година се заличават с обратна сила- т.е не са годни да
прекъснат давността. Поддържа се, че с издаването на изпълнителния лист на
03.01.2011 г. по т. д. № 3751/2011 г. по описа на СГС - до образуването на
второто по ред изпълнително дело под № 538/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.-
на 30.09.2019 г. са изтекли много повече от пет години, период от време,
достатъчен за погасяване на вземането, както главното, така и акцесорните
такива, а всички извършени изпълнителни действия, с които е била
прекъсната давността по изп. д. № 7521/2011 г. по описа на ЧСИ Б. са
обезсилени по право и като невалидни не следва да се вземат предвид.
Относно акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва, като
периодични такива, се сочи, че също са погасени по давност на основание и
по арг. на чл.111 ЗЗД, дори и в хипотезата при отчитане действието на
постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. Искането
към съда е за отмяна на атакуваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че задължението на ищеца е погасено по давност и същият не
дължи посочените в изпълнителния лист суми. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от страна на „К.И.И. БП ЕАД с ЕИК
,,,,,,, по реда на чл.263, ал.1 ГПК в законоустановения за това срок, в който
излага становището си относно неоснователността на въззивната жалба.
Намира за правилен крайния извод на съда, че с множество предприети от
него действия, погасителната давност по процесните вземания е била
прекъсвана. Поддържа се, че давността е била спряна в периода до 26.06.2015
г., моментът на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС. Същата е започнала да тече, но е била прекъсната с образуването на изп.
Дело № 538/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. на 30.09.2019 г., в резултат на
което петгодишната погасителна давност, не е изтекла в периода 26.06.2015 г.
— 30.09.2019 г. Искането към съда е за потвърждаване на атакуваното
решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
2
ОС - Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
доколкото е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във вр. с
чл.124 ГПК, в тежест на ищеца е да наведе и установи правопогасяващото
възражение срещу правото на ответника, а именно настъпила погасителна
давност, като новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същият не
се установил по делото, поради което съдът е мотивирал отхвърлянето на
иска. Изложил е следните съображения, а именно: На 21.10.2011г. е
образувано изп.дело № 7521/2011г. по описа на ЧСИ М. Б.. По образуваното
изпълнително дело на 06.02.2013 и 08.11.2013 г. ЧСИ М. Б. е изпратил
запорни съобщения до посочените банки, изпратил е покани за доброволно
изпълнение и за запор върху трудови възнаграждения, а на 13.03.2014 и
запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение. От
този момент до 23.11.2016г взискателят не е предприемал никакви действия
по принудителното изпълнение. В процесния случай съставът на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК е осъществен на 14.03.2016г., като последното валидно извършено
действие е от 13.03.2014г. Въпреки това давността е спряла за периода
13.03.2014г.-26.06.2015г., т.е. до момента, в който е прието ТР № 2 от
26.06.2015г. по т.д. № 2/201 Зг. по описа на ОС на ГК и ТК на ВКС, с което е
изоставена уредбата по ППВС № 3/18.11.1980 г., и същата продължава
действието си от 27.06.2015г. С подаването на молба за образуване на ново
изпълнително дело с вх.№ 25447 на 30.09.2019г. до ЧСИ Ш.Д., давността е
прекъсната с налагането на запори на трудовите възнаграждения и банковите
сметки на ищцата на 21.11.2019г. и 23.12.2019г., като към тези дати 5-
годишният срок, считано от 27.06.2015г., не е изтекъл. До датата на подаване
на исковата молба /21.01.2020 г./ не е изтекла предвидената в ЗЗД 5-годишна
давност.
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав
извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и
допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
3
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и
правилността му, съдът е ограничен от рамките, поставени от въззивната
жалба.
Решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от БлРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявеният отрицателен установителен иск от ищцата е с правно основание
чл.439 ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението – т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.439, ал.2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.дело №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС - т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
(отм.) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявено е за изгубило сила ППВС №3/1980 г., но то е за напред,
след 26.06.2015 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
4
доказателства се установява, че първоначално образуваното изпълнително
дело е изп.дело № 7521 /2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838, с район на
действие Софийски градски съд, което е образувано на 21.10.2011г. след
подадена от “П.К.Б.” ЕООД молба с вх.№ 31620, като по него са били
конституирани като длъжници Л.Г.Г. и ищцата Т. ЛЮБ. Ч., въз основа на
изпълнителен лист от 07.10.2011 г., издаден по т.д. № 3751/2011г. по описа на
СГС. По това изпълнително дело на 06.02.2013 и 08.11.2013 г. ЧСИ М. Б. е
изпратил запорни съобщения до посочените банки, изпратил е покани за
доброволно изпълнение и за запор върху трудови възнаграждения, а на
13.03.2014 и запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение. На 24.10.2016г. следва налагане на нов запор на трудово
възнаграждание при нов работодател. На 08.08.2018г. между “П.К.Б.” ЕООД
и “К.И.И. БГ” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на
процесното вземане, за което ищцата е уведомена. В последствие след
подадена молба от “К.И.И. БГ” ЕАД молба и въз основа на същия изп.лист е
образувано изп.дело № 538/2019г. по описа на ЧСИ Ш.Д., per. №796, с район
на действие Окръжен съд – Благоевгард, като на 21.11.2019г. е изпратено
запорно съобщение до “Д.В.”ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Т.Ч., а на 23.12.2019г. са изпратени запорни съобщения за
налагането на запор върху банкови сметки на ищцата.
При тази фактология, спорният въпрос се концентрира върху това дали
твърденият от ищеца правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а
именно изтекла в негова полза погасителна давност. Осъществяването на
фактическия състав на давността- бездействие на титуляра на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за
погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със
защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което
се погасява правото на иск или на принудително изпълнение.
Съгласно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В
5
същите мотиви на посоченото решение, съдът категорично посочва, че
„извършената с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г.,
Пленум на ВС поражда действие от датата на обявяването на TP, като
даденото с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че
„давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС".
При съобразяване на така казаното се налага изводът, че настоящият случай
следва да се съобрази с разрешението, дадено в Постановление №3 от
18.XI.1980 г. Това, от своя страна, води до съждението, че твърдението на
ищеца за изтекла погасителна давност не може да бъде споделено и е
неоснователно.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че
по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 7521/2011 г. по
описа на ЧСИ Б. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г
и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност
би била 26.06.2020 г. и то ако са налице критериите за настъпването, предвид
възможността за прекъсването й.
По въведените във ВЖ оплаквания досежно перемцията по изп.д. №
7521/2011 г. по описа на ЧСИ Б.: Т.нар. „перемпция“ по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК води до прекратяване на конкретното изпълнително производство.
Перемцията е обусловена от активността на взискателя. В изпълнителният
6
процес, кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Безспорно, тя настъпва
по силата на закона с настъпването на съответния правнорелевантен факт, но
не засяга сама по себе си издадения изпълнителен лист – не го прави
невалиден, не го обезсилва и др. под., още по-малко влияе върху
материализираното в него вземане, подлежащо на принудително изпълнение.
С настъпването на перемпцията, в случая по предходното изп. дело на ЧСИ Б.
се прекратява изп. производство по него и не следва по него дело да се
предприемат изпълнителни действия, които биха били незаконосъобразни.
Тъй като обаче самия изп. лист и отразеното в него вземане не се засягат от
перемпцията, то няма никаква пречка въз основа на същия изпълнителен лист
да се образува ново изпълнително дело, по което да се предприемат
законосъобразно изпълнителни действия. Законодателят не е предвидил обаче
перемпцията като такава пречка за образуване и водене на ново изпълнително
производство след прекратяване на предходно такова на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Настоящата инстанция споделя разбирането, че перемцията е
без правно значение за прекъсване на давността.
Нещо повече, съгласно изложеното в мотивите към т.10 от Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи-да бъдат осребрени
множество вещи и събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица.С предприемане на кой да е способ,респ. на кое да е действие
в рамките на един изпълнителен способ, докато тече осъществяване на същия,
се прекъсва давността за вземанията, както и на по-малкото основание срокът
на перемпцията.
В процесния случай, се приема, че съставът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
първоначалното изпълнително дело е осъществен на 14.03.2016г., като
последното валидно извършено действие е от 13.03.2014г. От друга страна, от
образуване на изпълнително дело № 7521/2011 г. по описа на ЧСИ Б. до
7
26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна
давност не тече. След тази дата – 26.06.2015г. има осъществени изпълнителни
способи, които са прекъсвали давността /напр. на 24.10.2016г. е изпратено
съобщение до “Балкантекс” ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата/ . След това по новообразуваното изпълнително
дело № 538/30.09.2019г. на ЧСИ Ш.Д. давността е прекъсната с налагането на
запори на трудовите възнаграждения и банковите сметки на ищцата на
21.11.2019г. и 23.12.2019г., като към тези дати 5-годишният срок, считано от
27.06.2015г., не е изтекъл. Следва да се има предвид, че с всяко предприето
действие за принудително изпълнение от страна на ответника в
производството е започвал да тече нов давностен срок.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на
ответника-взискател съществува, то не е погасено по давност и сумата е
дължима от ищеца по изпълнението в размера, в който е посочен в
изпълнителния лист. Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Предвид изхода от спора, право на разноски има ответникът по въззивната
жалба на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е направила искане в тази насока
и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 904103 от 10.05.2021г., постановено по гр.д.№
131/2020г. по описа на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА Т. ЛЮБ. Ч., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к. “стр.-ц.” № 26,
вх. Б, ет. 3, ап. 8 да заплати “К.И.И. БГ" ЕАД, с ЕИК ,,,,,,, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бил. “П.В.” № 21, б.ц. “Л.”, ет.2, на основание
чл.78, ал.З ГПК да заплати сумата от 300лв. / триста лева/ - разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
8
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9