МОТИВИ
към Решение № 10 от 09.01.2018 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 1374 по описа за 2017 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 14.11.2017 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемата Г.Д.Д.
*** да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 16.06.2016 г. в град Хасково, пред
служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, потвърдила неистина
в писмена декларация която се дава по силата на закон /на основание чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата/, пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно: че издадено на
нейно име Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* е
изгубено.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на подс. Г.Д.Д. *** – адв. В.Ч.
***, позовавайки се на събраните на досъдебното производство доказателства
пледира за невинност на неговата подзащитна
и излага конкретни съображения в подкрепа наведените доводи, както в
насока липсата на престъпление от обективна страна от гледна точка изискванията
на фактическия състав на разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК и нормите на
Закона за движението по пътищата, така също и за субективния момент. При
условията на евентуалност, в случай, че тезата за невиновност на подсъдимата не
бъде споделена от съда, моли да бъде наложено административно наказание,
съобразно установения законов минимум.
Подсъдимата Г.Д.Д. ***, редовно
призована, не се явява, за да заяви лична позиция дали разбира обвинението и дали
се признава за виновен по него, като производството протече в нейно отсъствие в
хипотезата на чл. 378, ал. 1 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата Г.Д.Д. е родена на *** ***,
*******.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 806, издадена от Районен съд – Харманли на 10.11.2016
г. подсъдимата Г.Д.Д. *** не е осъждана
към датата на инкриминираното деяние, след реабилитацията по закон за осъждането
й НОХД № 746/2003 г. на РС - Ямбол и няма данни да е бил освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно
наказание. Срещу нея има регистрирани криминални прояви и не се ползва с добро
име сред съседите, според събраните в хода на разследването характеристични
данни. Трудови доходи не получава, но притежава движимо имущество – регистриран
на нейно име лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ и недвижимо - къща в град Симеоновград, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че подсъдимата Г.Д.Д. *** е правоспособен
водач на моторно превозно средство, притежаваща категории: АМ и В. На
19.03.2009 г. от ОДМВР - Хасково на името на същата било издадено Свидетелство
за управление на моторно превозно средство № *********, със срок на валидност:
19.03.2019 г.
Подсъдимата Г.Д. ***, Федерална
Република Германия. С влязло в сила на 17.05.2016 г. решение на Районен съд - Хаген,
свидетелството за управление, издадено от ОДМВР - Хасково на името на подс. Г.Д.Д.,
с № *********, било отнето заради извършено от нея нарушение: „умишлено шофиране
в нетрезво състояние“. Видно от превода на заверения препис от Наказателно дело
№ 182 Cs-364 Js 1676/15-3/16 /, подс. Г.Д. е била лишена от разрешение да
шофира и е отнето свидетелството й за управление на МПС и за срок от 8 месеца
Службата за свидетелства за управление / ФР Германия/ има право да не издава за
определения срок свидетелство за управление на МПС на Д., както и в този срок
последната няма право да използва чуждестранно свидетелство за управление на МПС.
Видно от преписа по наказателно изпълнително дело срещу Г.Д.Д., решението на Районен
съд - Хаген е влязло в сила на 17.05.2017 г., срокът на отнемане на свидетелство
за управление на МПС на подс. Г.Д. е от 17.05.2016 г. до 16.01.2017 г.
На 27.07.2016 г. от Федералната
служба Автомобилен транспорт, Фленсбург, Германия, е изпратено свидетелството
за управление на МПС издадено на подс. Г.Д., на Дирекция „Национална полиция“,
Отдел „Пътна полиция“ - България. На 10.08.2016 г. с писмо от ГД „НП“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, е постъпило Свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********, издадено на Г.Д.Д..
Въпреки, че на 17.05.2016 г. й било
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство, с влязло в
сила решение на Районен съд - Хаген, след като се прибрала в Република
България, на 16.06.2016 г. подс. Г.Д.Д. *** за да подаде заявление за издаване
на ново СУМПС - дубликат. На 16.06.2016 г., пред свид. Зл. Н.. И. - служител в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Хасково, подс. Г.Д. подписала и
представила писмена декларация, която се дава по силата на закон /на основание
чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата/, като основание за издаване на
дубликат на свидетелството й за управление на МПС с № *********, като посочила
в декларацията - „декларирам за изгубена шофьорска книжка“.
На 17.06.2016 г. й било издадено
СУМПС - дубликат, с № *********, връчено лично на подс. Г.Д.Д. на 21.06.2016 г.
В хода на разследването е назначена
графическа експертиза на подпис и почерк. Видно от заключението на вещото лице,
обективирано в Протокол № 81 на Сектор „Научно - техническа лаборатория“ при
ОДМВР - Хасково, е, че ръкописният текст и подписът, положен след „ДЕКЛАРАТОР“
в Декларация за изгубено, откраднато, унищожено свидетелство за управление на
моторно превозно средство, на основание чл.160 от ЗДвП от 14.06.2016 г., са
изпълнени от подс. Г.Д.Д., с ЕГН: **********.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на
подсъдимата, приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимата е осъществила деяние,
субсумирано под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния
кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимата Г.Д.Д.
е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде призната за виновна по
него и съответно – освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е
извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която
по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред
орган на властта за удостоверяване на
някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимата
Г.Д.Д. ***, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по
силата на закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписала
обстоятелствата, а именно, че СУМПС № *********, издадено на нейно име е
изгубено. С оглед така
възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна
с изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод,
че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и
съставомерност на същото по чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин.
От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимата е осъществено чрез
действие – вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона на
удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е осъществено
в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на
неистина, тъй като с използване на израза „изгубено”, подсъдимата е имала
предвид чисто логически и езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се
намира на неизвестно за нея място, вследствие въздействието на неопределен и
неизяснен източник, като е дала предположение за естеството на причините за това
– загубване на документа, съзнавайки, че това й изявление не съответства на
обективната истина. То не съответства на обективната истина, тъй като деецът е
била наясно, а се установява от писмените доказателства по делото, както по
какви причини свидетелството й за управление на МПС не е в нейно държане – защото
е било отнето от властите на Федерална република Германия, така също къде се
намира то, а именно у властите на посочената държава и на какво основание този
документ е отнет – за извършено закононарушение при управление на МПС във ФР
Германия. Следователно изявлението й в подадената писмена декларация, не само обективно
не съответства на истината и поради това следва да са приеме като потвърждаващо
неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано и от подс. Г.Д..
Последното пък от своя страна обосновава и преценката, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Същата, освен това, е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и е целяла тяхното настъпване.
На
следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на държавното
положение виждане, че в конкретната хипотеза с подаване на процесната
декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимата пред служители на
Сектор „ПП” към ОД МВР – Хасково, същата е депозирана пред орган на власт по
смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт”
са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването
на властнически функции, а според чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични
документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на
външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им
компетентност по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна
предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията
да се дава пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимия Г.Д.Д. ***
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимата към датата на деянието и към момента не е осъждана, предвид
настъпилата законова реабилитация за цитираното по – горе осъждане и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимата
– същата е с чисто съдебно минало, но с недотам добри характеристични данни в
каквато светлина следва да се третира и фактът на осъждането, за което е
настъпила законова реабилитация, а именно като негативен атестат за личността.
Административното наказание глоба е необходимо да бъде съобразено с
материалното й състояние. Така наложеното административно наказание се явява и
в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал
по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно
наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на
въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение,
независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за
приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена възможност
за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е определен в диапазона
от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е
„лишаване от свобода”. То по своя характер е по – тежко от наказанието „глоба”,
следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 78а, ал. 5 от НК при определяне размера на административното наказание
„Глоба”.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе призната за виновна в
извършване на деянието, което е материалноправната предпоставка от значение за
преценката, в тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото
разноски и същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР – Хасково сумата в размер на 141.00 лева, представляващи направени по
досъдебното производство разноски, а по сметка на Районен съд – Хасково -
сумата в размер на по 5.00 лева, при всяко служебно издаване на изпълнителен
лист за наложеното административно наказание „Глоба“ или присъдените разноски
На
основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено доказателство по
делото: СУМПС № ********* бе постановено да се предаде на разпореждане на заинтерисованото
учреждение в случая Сектор ПП при ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.