МОТИВИ:
Подсъдимият Д.М.Е. - роден на xxx xxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че за времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009
г. в град М., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на продължавано
престъпление и след предварителен сговор с М.К.Е. и Д.В.Г. xxx, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на различни собственици движими вещи, както следва: За времето от 19.00
часа на 27.11.2009 г. до 10.00 часа на 29.11.2009 г. отнел от владението на Р.И.П.
xxx следните движими вещи: вафли „Мура" четири броя кутии с по 24 вафли в
кутия; вафли „Кредо" - една кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти" -
150 броя;шоколадови яйца с лакомства - шест броя на обща стойност 52.80 лева;
За времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. отнел от владението на С.С.А. xxx
банкноти и монети с различен номинал на обща стойност 50.00 лева, без
съгласието на собственичките, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение първо,
т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимият Д.В.Г. - роден на xxx xxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за времето от 27.11.2009г. до 29.11.2009г.
в град М., при условията на повторност и продължавано престъпление, след
предварителен сговор с М.К.Е. и Д.М.Е.,xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици
движими вещи, както следва: За времето от 19.00 часа на 27.11.2009 г. до 10.00
часа на 29.11.2009г. отнел от владението на Р.И.П. xxx следните движими вещи:
вафли „Мура” четири броя кутии с по 24 вафли в кутия; вафли „Кредо” - една
кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти” - 150 броя; шоколадови яйца с лакомства -
шест броя на обща стойност 52.80 лева; За времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009
г. отнел от владението на С.С.А. xxx банкноти и монети с различен номинал на
обща стойност 50.00 лева, без съгласието на собственичките, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.К.Е. - роден на xxx xxx, жител и
живущ xxx, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 06.12.2009година в град М.
противозаконно присвоил чужда движима вещ — мобилен телефон марка „Водафон”
модел 527 на стойност 55.00 лева, която владеел, собственост на М.П. xxx, като
случаят е маловажен – престъпление по чл. 206, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимият
М.К. е обвинен и в това, че на 10.12.2009г. в град М. отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Водафон” модел 527 на стойност 55.00 лева, от владението
на М.П. xxx, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това
сила и заплашване – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Както и в това, че
за времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. в град М., при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.М.Е. и Д.В.Г. xxx, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на различни собственици движими вещи, както следва: За времето от 19.00
часа на 27.11.2009 г. до 10.00 часа на 29.11.2009 г. отнел от владението на Р.И.П.
xxx следните движими вещи: вафли „Мура” четири броя кутии с по 24 вафли в
кутия; вафли „Кредо” - една кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти” - 150 броя;
шоколадови яйца с лакомства - шест броя на обща стойност 52.80 лева; За времето
от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. отнел от владението на С.С.А. xxx банкноти и
монети с различен номинал на обща стойност 50.00 лева, без съгласието на
собственичките, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приет
за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия М.К.Е. е и
предявен граждански иск срещу подсъд. М.К.Е. от М.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx със
съгласието на нейната майка и законен представител К. А. Б. от гр. Б. за сумата
в размер на 55 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума считано от
датата на увреждане – 10.12.2009г. до окончателното й изплащане. По искане на
последната същата е конституирана със съгласието на нейната майка и законен
представител, като граждански ищец в производството по делото.
Представителят
на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа
обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, намира
същата за доказана по несъмнен начин, поради което поддържа правната
квалификация на деянията. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения. По отношение на подсъд.
Д.Е., тъй като към момента на извършване на престъплението – м. ноември 2009 г.
подсъдимият не е бил осъждан, предлага на съда на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК (редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. ) във вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК да наложи наказание “обществено порицание”, което да бъде
изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел в гр. М.. По
отношение на подсъд. Д.Г., тъй като към момента на извършване на деянието
последният е бил осъждан за извършено друго престъпление от общ характер, за
което му е било наложено наказание пробация, предлага наказанието да бъде
определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК (редакцията на ДВ бр. 27/2009
г. ) във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и съда наложи на подсъд. Г. наказание “лишаване
от свобода” под най-ниския предвиждащ се по закона размер, като на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК отложите изпълнението на същото за предвидения в закона срок.
По отношение на третия подсъдим М.К.Е., тъй
като същият в реална съвкупност е осъществил в периода месец ноември – месец
декември 2009 г. три деяния, а именно такива, наказуеми по чл. 206, ал. 5 във
вр. с ал. 1 от НК, престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, моли съда на основание чл. 373,
ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК (редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. )
във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК да наложи на подсъдимия М.К., който към момента на
деянието не е бил осъждан, следните наказания: за деянието по чл. 206, ал. 5, във
вр. с ал. 1 от НК наказание “глоба”, за деянието по чл. 198, ал. 1 от НК –
наказание “лишаване от свобода” към минималния размер, изпълнението на което да
бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК да наложи на подсъдимия също наказание “лишаване
от свобода” към минималния размер, което същото да бъде отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът приложи и разпоредбата на чл. 23 от НК и на същия
бъде определено едно общо най - тежко наказание, а именно наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 3 от НК моли още към определеното общо най-тежко
наказание, съдът да присъедини и наказанието “глоба”. Счита приетия за
съвместно разглеждане граждански иск за основателен и доказан, поради което
намира и, че следва да бъде уважен от съда.
Подсъдимите по делото правят самопризнание, като
изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП - М., като са изразили становище, че са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти. Съзнават извършеното и съжаляват. Назначеният
служебен защитник на подсъдимите по делото предлага на съда да постанови
присъда с която ги признае за виновни, като определи по отношение на подсъд. Д.Е.
наказание “обществено порицание”, тъй като същият е непълнолетен и към
настоящия момент и с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието.
По отношение на подсъд. М.Е. счита, че поисканите от прокуратурата наказания ще
изиграят ролята си, както на генералната, така и на индивидуалната превенция и
целите, визирани в чл. 36 от НК. По отношение на подсъд. Д.В. моли съда при
определяне на наказанието да вземе предвид, че същият е млад човек, признава
вината си и съжалява за стореното от него, и след като определите наказанието
под най – ниския предел, да отложите изтърпяването му при условията на чл. 66, ал.
1 от НК с определен от съда изпитателен срок. Гражданският иск счита, че следва
да бъде уважен в размера така, както е заявен, а именно 55.00 лв., каквато е и стойността
на вещта съгласно заключението на вещото лице. Счита, че така определено
наказанието би изиграло превантивна роля по отношение на подсъдимите лица.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъд. Д.М.Е. към момента на извършване на
деянието, не е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер. С Присъда
по НОХД № 30246/2010 г. по описа на Районен съд-М., влязла в законна сила на 05.10.2010
г. подсъд. Д.Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъд.
Д.В.Г. е осъждан за извършено престъпление от общ характер с Присъда по НОХД №
225/2006 г. по описа на МРС, в сила от 15.11.2006 г., за престъпление по чл. 197,
т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание
„Пробация”, чрез налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2
от НК, двете за срок от шест месеца, което наказание е изтърпял на 02.04.2008год.
Подсъд.
М.К.Е. към момента на извършване на деянието, не е бил осъждан. С Присъда, постановена
от Районен съд-М., по НОХД № 30246/2010 г., в сила от 05.10.2010 г., обв. М. Е.
е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и му е определено наказание „лишаване от
свобода" за срок три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Свидетелката
М.П.М. живее със семейството си в гр. Б., обл. М., ул. "Александровска"
№ 27, вх. „Б”, ап. 16. На 06.12.2009г. тя пристигнала със своя позната Кинче в
град М.. В града двете момичета срещнали подсъд. М.К.Е., с когото се познавала
Кинче. Последната запознала и свидетелката М. с него. При срещата подсъд. М.Е.
видял, че свидетелката слуша музика с мобилния си телефон и я помолил да му го
даде за един ден. Телефонът бил марка „Водафон” модел 527 и бил закупен от
вуйчото на свидетелката М. - свидетелят Б. А. Б.. Момичето се съгласило и му го
дало. Впоследствие подсъд. М.Е. отказал да й върне телефона. На 08.12.2009 г. майката
на момичето свидетелката К. Б. подала молба за съдействие до Районно управление
„Полиция” - М. и след извършена проверка от страна на служителите на МВР подсъд.
М.Е. предал с
протокол за доброволно предаване мобилния телефон, който с разписка от 09.12.2009
г. бил върнат на собственичката.
На 10.12.2009
г. свидетелката М.М. xxx и пак случайно срещнала подсъд. М. Е.. Тогава той и
извил ръцете и насила и взел мобилния телефон. След това го продал за сумата от
13.00 лева на свидетеля И. Ц. Р., който работил в търговски обект в гр. М. и
стопанисван от Едноличен търговец „Ц. Ц.”.
Свидетелката Р.И.П. стопанисва павилион за
продажба на закуски, находящ се при входа на двора на ОУ „Св. св. К. и М.” гр. М.
и ОУ „Л. К.” гр. М.. В обекта работи нейният съпруг - свидетеля Г. П.. На 27.11.2009
г. към 19.00 часа П. затворил павилиона.
Свидетелката
С.С.А. стопанисва търговски обект, находящ се на бул. ”Т. м.” № xxxx , вблизост
до ТБ „ДСК” гр. М.. На 27.11.2009 г. привечер тя затворила магазина.
На 27.11.
или на 28.11.2009 година подсъд. М.К.Е. се срещнал със своя братовчед подсъд. Д.М.Е.
и двамата заедно отишли до дома на подсъд. Д.В.Г.. След това всички тръгнали
към центъра на град М.. Тъй като нямали пари, те решили да извършат кражба. Насочили
се към павилиона за закуски на входа на ОУ „Св. св. К. и М.” и ОУ „Л. К.” гр. М..
Като
наближили Д.Е. застанал да наблюдава да не дойде някой, подсъд. М.Е. деформирал
с ръце металната решетка, поставена пред витрината на обекта, а подсъд. Д.Г.
счупил стъклото. През получилия се отвор подсъд. Г. си промушил ръката и
започнал да изнася подредените наблизо кутии с вафли „Мура” и „Кредо”, дъвки
„Минти” и шоколадови яйца с лакомства, който подавал на подсъд. М. Е., след
това тримата се отдалечили от павилиона, вървейки към центъра. Подсъдимите
поделили помежду си взетите хранителни стоки.
След няколко минути тримата се спрели пред
баничарницата в близост до Търговска банка „ДСК” гр. М.. Подсъд. Д.Г. споделил
пред другите двама подсъдими, че стъклопакета на витрината на обекта може лесно
да се отвори, като първоначално леко се повдигне нагоре, при което заключващия
се механизъм от вътрешната страна се освобождава и гишето се отваря. И им
показал. Стъклопакета действително се отворил. Подсъд. Г. се покачил на плота
пред магазина, протегнал ръка и успял да достигне до касата, която била в
близост и не била заключена. Той отворил чекмеджето и взел от там сумата от 50.00
лева в банкноти и монети с различен номинал. След това я разделил с останалите
двама. С отнетите пари тримата подсъдими отишли да играят на машинките под дискотека
„Клеопатра”.
На 29.11.2009год.
сутринта към 10.00 часа свидетелят П. установил, че металната решетка е
деформирана и изкъртена, а стъклото било счупено. Свид. П. установил липсата на
четири броя кутии с вафли „Мура”; един брой кутия с вафли „Кредо”, 150 броя
дъвки „Минти”; девет броя шоколадови яйца.
На 29.11.2009
г. към 16.00 часа свидетелката С.А. констатирала, че от касата в обекта са
отнети банкноти и монети на обща стойност 50.00 лв.
За
извършените кражби свидетелките П. и А. подали жалби в Районното управление
„Полиция” - М..
При проведените оперативно-издирвателни
мероприятия били установени извършителите на деянията – подсъд. Д.М.Е., Д.В.Г.
и М.К.Е..
С протокол от 08.12.2009 година подсъд. М.Е.
доброволно предал на служител на РУ „Полиция” - М. мобилен телефон марка
„Водафон" модел 527.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно - оценъчна експертиза е
установено, че стойността на отнетата движима вещ, от владението на
свидетелката М.М., е 55.00 лв. Причинената на свидетелката С.А. вреда е в
размер на 50.00 лева, а тази на свидетелката Р.П. - 52.80 лева, или общата
стойност на вредите причинени от деянието на тримата подсъдими при условията на
продължаваното престъпление е в размер на 102.80 лева. Минималната работна
заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е 240.00 лв. и се
нанася 0.66 пъти в причинените вреди. До приключване на досъдебното
производство движимите вещи не са върнати на собствениците.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимите по делото. Производството по
делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието им се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът
с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на
основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същите напълно съответстват на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъд. производство № 1572/2009год. по описа на РУ
“Полиция” – М. писмени доказателства.
С
горното подсъдимият Д.М.Е. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 от във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК: за времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. в град М., като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление и след
предварителен сговор с М.К.Е. и Д.В.Г. xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици
движими вещи, както следва: За времето от 19.00 часа на 27.11.2009 г. до 10.00
часа на 29.11.2009 г. отнел от владението на Р.И.П. xxx следните движими вещи:
вафли „Мура" четири броя кутии с по 24 вафли в кутия; вафли „Кредо" -
една кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти" - 150 броя;шоколадови яйца с
лакомства - шест броя на обща стойност 52.80 лева; За времето от 27.11.2009 г. до
29.11.2009 г. отнел от владението на С.С.А. xxx банкноти и монети с различен
номинал на обща стойност 50.00 лева, без съгласието на собственичките, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
Подсъд.
Д.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК: за времето от 27.11.2009г. до 29.11.2009г. в
град М., при условията на повторност и продължавано престъпление, след
предварителен сговор с М.К.Е. и Д.М.Е.,xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел от владението на различни собственици
движими вещи, както следва: За времето от 19.00 часа на 27.11.2009 г. до 10.00
часа на 29.11.2009г. отнел от владението на Р.И.П. xxx следните движими вещи:
вафли „Мура” четири броя кутии с по 24 вафли в кутия; вафли „Кредо” - една
кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти” - 150 броя; шоколадови яйца с лакомства -
шест броя на обща стойност 52.80 лева; За времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009
г. отнел от владението на С.С.А. xxx банкноти и монети с различен номинал на
обща стойност 50.00 лева, без съгласието на собственичките, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
А
подсъд. М.К.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК: на 06.12.2009година в
град М. противозаконно присвоил чужда движима вещ — мобилен телефон марка
„Водафон” модел 527 на стойност 55.00 лева, която владеел, собственост на М.П. xxx,
като случаят е маловажен.
Съставът
на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК: на 10.12.2009г. в град М. отнел
чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Водафон” модел 527 на стойност 55.00
лева, от владението на М.П. xxx, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила и заплашване. Както и съставът на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3 предложение първо, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК: за времето от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. в град М., при
условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.М.Е. и Д.В.Г.
xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на различни собственици движими вещи, както следва: За времето от 19.00
часа на 27.11.2009 г. до 10.00 часа на 29.11.2009 г. отнел от владението на Р.И.П.
xxx следните движими вещи: вафли „Мура” четири броя кутии с по 24 вафли в
кутия; вафли „Кредо” - една кутия с 24 броя вафли; дъвки „Минти” - 150 броя;
шоколадови яйца с лакомства - шест броя на обща стойност 52.80 лева; За времето
от 27.11.2009 г. до 29.11.2009 г. отнел от владението на С.С.А. xxx банкноти и
монети с различен номинал на обща стойност 50.00 лева, без съгласието на
собственичките, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са целели тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието са ниско съзнание и култура, престъпни наклонности.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимите лица, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината и съжаление за извършеното, съдействие
за разкриване на обективната истина, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянията и дееца.
Съдът призна подсъдимия Д.М.Е. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
предложение първо, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от във връзка с чл. 26, ал.
1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като във връзка с вр. с чл. 55 ал. 1,
т. 2, б. ”б” предл. 2 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК наложи на същия наказание
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез прочитане на настоящата присъда
по местния радиовъзел - радио М.. Съдът приложи текста на закона, който се
явява най – благоприятен за дееца. Определи наказанието при условията на чл. 55
от НК, а именно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", предл. второ от НК, прилагайки
разпоредбата на чл. 58а от НК, действал към момента на извършване на деянието.
Съдът призна и подсъдимия Д.В.Г. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
предложение първо, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК, като наложи на същия наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съгласно
разпоредбата на чл. 58а от НК когато в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът постанови осъдителна присъда, то той не може да наложи най – тежкото по
вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите
случаи определя наказанието при условията на чл. 55 от НК - какъвто е настоящия
случай. Съдът определи размера на наказанието под долната граница предвидена в
текста на закона.
Тъй като
в случая са налице основанията за прилагане на института на условно осъждане, то
съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът призна и подсъдимия М.К.Е. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 206, ал. 5 във вр. с ал.
1 от НК, като наложи на същия наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”в” във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК“ГЛОБА” в полза на държавата в размер на СТО
ЛЕВА. Замени предвиденото закона наказание “пробация” с “глоба” в минималния
предвиден размер в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК, като
приложи текста на закона, който се явява най – благоприятен за дееца.
Съдът призна подсъд. М.К.Е. и за виновен за извършеното
деяние, представляващо престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като и тук
определи наказанието на същия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в законна сила, тъй като по отношение на него също са налице основанията за
прилагане на института на условно осъждане.
Призна
подсъд. М.К.Е. за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл.
195, ал. 1 т.
3, предл. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК. Определи наказанието на същия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и наложи на същия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Тъй като в случая са налице
основанията за прилагане на института на условно осъждане, то съдът на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
НА основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ на
подсъдимия М. К. Е., едно общо наказание от наказанията, определени по – горе, а
именно най – тежкото от тях – “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 от НК
съдът отложи изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23, ал. 3 от НК към така
определеното общо наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по отношение на
подсъд. М. К. Е., изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила ПРИСЪЕДИНИ изцяло
наказанието “глоба” в размер на сумата от сто лева в полза на държавата.
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимите, като ги мотивират занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства
предупредително и възпитателно.
По
отношение на гражданската отговорност на подсъдимия М.К.Е.:
Срещу него е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от М.П. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на нейната майка и законен представител К. А. Б.
от гр. Б. сумата в размер на 55 лева, представляващи обезщетение за причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума
считано от датата на увреждане – 10.12.2009г. до окончателното й изплащане.
С
оглед на установената в процеса и цитирана по – горе в мотивите фактическа
обстановка, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. В случая е налице необходимата кумулативна даденост на всички
предпоставки визирани в горната разпоредба – вреди, причинна връзка между
причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност на деянието. С оглед
на това и предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 55, 00 лева, представляващи обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди, съгласно заключението на вещото лице по
приетото като доказателство по делото съдебно – оценъчна експертиза. Върху
обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и следващата се поискана лихва
от датата на деянието до окончателното и изплащане.
При горния изход на делото в наказателната и
гражданската му част, съдът постанови подсъдимите да заплатят по сметка на ВСС сумата от общо
45.00 лева разноски по водене на делото, подсъд. М.К.Е. да заплати и държавна
такса в размер на сумата от 50.00 лв. съобразно уважения размер на предявения граждански
иск срещу него, както и сумата от по 5.00 лева за всеки един от подсъдимите по
делото, държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
горната сума.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: