Определение по дело №1058/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.407, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Г. Т. от Г., чрез своя представител по пълномощие, против разпореждане № 4601 от 20.12.2011 г. на съдия при Районен съд – Кърджали за издаване на изпълнителен лист в полза на К. Д. К. от Г. за сумата от 9 160 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 550.64 лева, представляващи направени по делото разноски. Твърди се, че въз основа на атакуваното разпореждане К. К. се снабдила с изпълнителен лист за посочените по – горе суми и е образувала изпълнително дело № 1028/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С., за което получил уведомление на 20.01.2012 г. Жалбоподателят твърди, че на 11.04.2011 г. изплатил на К. К. изцяло сумата от 9 160 лева, а с две вносни бележи от 10.01.2012 г. и от 20.01.2012 г. изплатил на последната направените и присъдени разноски в размер на 550.64 лева. Също така с вносна бележка от 20.01.2012 г. бил изплатил дори в повече законнÓта лихва за забава върху сумата от 9 160 лева, изчислена от 05.03.2010 г. до окончателното плащане на 11.04.2011 г. Поради изложеното всички негови задължения, произтичащи от заповед № 381 от 05.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 242/2010 г. по описа на КРС били изцяло погасени. Ето защо моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да обезсили издаденият изпълнителен лист.

В представен по делото отговор К. Д. К., чрез своя представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди атакуваното разпореждане като правилно. Претендира направените пред тази инстанция разноски.

Окръжният съд, като съобрази обстоятелствата, констатира следното:

Видно от ч.гр.д.№ 242/2010 г. на Кърджалийския районен съд, същото е било образувано въз основа на подадено от К. Д. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. Т. /частен жалбоподател в настоящото производство/, за сумите, както следва: 9 160 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2010 г., 3 304.53 лева – лихви, и разноски общо в размер на 749.29 лева, за които суми е издадена заповед № * от 05.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В законовия срок длъжникът И. Г. Т. е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите, поради което К. Д. К. е предявила иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по така издадената заповед за изпълнение, на основание на който е образувано гр.д.№ 657/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Установява се също така, че с влязло в законна сила решение № 207 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 657/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд е признато за установено, че К. Д. К. има вземане към И. Г. Т. за сумата от 9 160 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена цитираната по- горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 381 от 05.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 242/2010 г. на Кърджалийския районен съд.

С молба вх.№ 11074/02.12.2011 г. К. Д. К., чрез своя представител по пълномощие, е поискала от заповедния съд издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 242/2010 г. на Кърджалийския районен съд. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 4601 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 242/2010 г. Кърджалийският районен съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на К. Д. К. против И. Г. Т. за сумата от 9 160 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 381 от 05.03.2010 г., както и за сумата от 550.64 лева, представляващи присъдените с цитираната заповед разноски съобразно уважената част.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Съгласно чл.405, ал.1 от ГПК, изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 актове, в това число – въз основа на заповедите за изпълнение /чл.404, т.1, предл. четвърто от ГПК/, като ал.2 на същия член предвижда, че молбата въз основа на актовете по чл.404, т.1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение. А съгласно чл.406, ал.1 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че в случая изпълнителния лист е издаден от съда, който е издал заповедта за изпълнение, по молба на К. Д. К. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 381 от 05.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 242/2010 г. на Кърджалийския районен съд, удостоверяваща подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника И. Г. К. за сумата от 9 160 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 550.64 лева, представляващи присъдените с цитираната заповед разноски съобразно уважената част.

Цитираните по – горе разпоредби – чл.404, т.1 от ГПК, чл.405, ал.1 и 2 от ГПК и чл.406, ал.1 от ГПК, уреждат реда и условията, при които се издава изпълнителен лист, които са и релевантните обстоятелства при преценката за зÓконосъобразността на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен. В случая, частният жалбоподател не оспорва наличието на изискуемите от закона и цитирани по – горе предпоставки за издаване на изпълнителен лист в полза на К. К. срещу длъжника И. Т., които предпоставки са налице, а се твърди единствено, че сумите, за които е издаден изпълнителния лист са били платени. В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството дали сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист са били платени от частния жалбоподател, е ирелевантно за издаването на изпълнителен лист, като същото е от значение единствено при преценката налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на образуваното изпълнително производство, респективно – при преценката за дължимостта на направените в образуваното изпълнително производство разноски. Предмет на настоящото производство е преценката за законосъобразността на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен, за коя то преценка релевантни са единствено посочените по – горе обстоятелства, а именно – налице ли е молба за издаване на изпълнителен лист и някой от актовете, посочени в чл.404, както и дали този акт е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Ето защо и доколкото от гореизложеното безспорно се установява, че са налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на изпълнителен лист за посочените суми, частната жалба срещу така издаденото разпореждане за издаване на изпълнителен лист е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на делото следва да се осъди И. Г. Т. да заплати на К. Д. К. направените в това производство разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.407, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх.№ 776/23.01.2012 г., на И. Г. Т. с адрес в Г., кв.”В” бл.”Т”, В. .*, *, с ЕГН *, подадена чрез представител по пълномощие, против разпореждане № 4601 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 242/2010 г. на Кърджалийския районен съд, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на К. Д. К. против И. Г. Т. за сумата от 9 160 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 381 от 05.03.2010 г., както и за сумата от 550.64 лева, представляващи присъдените с цитираната заповед разноски съобразно уважената част.

ОСЪЖДА И. Г. Т. с адрес в Г., кв.”В.” бл.”Т.”, В.*., с ЕГН *, да заплати на К. Д. К. от Г., У. № *, с ЕГН *, направените разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.