Р Е Ш
Е Н И Е
№
16
гр.
Силистра, 05 март 2020 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Стефка Димитрова и в присъствието на окръжния прокурор Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 6 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на М.И.Д. с ЕГН– ********** *** против
Решение № 200/05. 12. 2019 г., постановено по АНД № 245 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Тутракан, потвърждаващо Наказателно
постановление 18-0362-000791 от 20.02.2019 г., издадено от началника на РУ на
МВР гр. Тутракан, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1, от ЗДвП и
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА”
в размер на 700.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три
месеца.
Касаторът, действащ чрез адв.
С. С. ***, счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на процесуалните
правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа, че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в негово
отсъствие, без да са били налице предпоставките за това, визирани в чл. 40, ал.
2 от ЗАНН – нарушителят да не е бил намерен за връчване на покана или да не се
е явил след поканата. В тази връзка касаторът счита, че правото му на защита е
било накърнено, тъй като е бил възпрепятстван да направи своевременно
съответните възражения при съставянето на акта. В тази връзка моли да бъде отменено решението
на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна – РУ на МВР
гр. Тутракан - не се е възползвала от предоставената възможност да представи
писмен отговор на жалбата и да даде становище по делото; не изпраща
представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление 18-0362-000791 от 20.02.2019 г.,
издадено от началника на РУ на МВР гр. Тутракан, с което на касатора са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 700, 00 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, на осн. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна пред съда е установено, че на 17.04.2019 г. 13.03.2018
г. в 15. 52 часа на територията на с. Зафирово, с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M 593 е заснето движение на лек автомобил марка „Ауди А4 ПС“
с рег. № СВ9128КТ по ул. „Трети март“ до ЗК „Атила Зафиров“, движещ се със
скорост 104 км/ч при максимално допустима скорост 50 км/ч, въведена с пътен
знак Д 11.
При последвалата проверка е станало
ясно, че автомобилът е собственост на „Кауфланд сървис” ЕООД гр.София и на
посочената дата е бил управляван от касатора. В тази връзка на 26. 09. 2018 г. касаторът
лично е попълнил декларация за предоставяне на информация за нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП.
За деянието е съставен АУАН №
831 от 15. 11. 2018 г., в който се съдържат фактически обстоятелства и
предявено обвинение, възприети в последствие изцяло от административнонаказващия
орган. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, като не е имало спор в
производството, че последният не е бил поканен предварително за съставянето му.
Изпратен е за връчване чрез началника на отдел „Пътна полиция“ СДВП - София
ведно с копия от снимковия материал от техническото средство и други документи
от преписката. Актът с приложените книжа е бил връчен на нарушителя на 20. 12.
2018 г. При връчването му не са направени възражения.
При така установените факти
по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, като е приел, че нарушението е установено с допустими от закона
доказателствени средства, а мобилната система за видеоконтрол, с която е
извършено заснемането, е преминала съответната изискуема метрологична проверка
и е била е годна за експлоатация. Съдът е коментирал, че актосъставителят и АНО
са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че
допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН не е съществено, тъй като
актът е бил предявен на нарушителя, който се е запознал със съдържанието му и
го е подписал без възражения, като е получил екземпляр от него. Според съда от
този момент съставения АУАН е придобил завършен вид и е могъл да предизвика
издаването на атакуваното НП и не може да се счете, че правото на защита на
санкционираното лице е било накърнено. Съдът е приел, че от материалноправна
страна органът е дал правилна квалификация на деянието, а предвидените наказания съгласно чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП са фиксирани по вид и размер и наложени в съответствие с
посочената норма, без възможност за корекция от страна на АНО или съда.
Така постановеното решение е
правилно.
Първоинстанционният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Изложените от първата
инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите
правни норми и се
споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че първата инстанция не е съобразила допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, без да са били налице предпоставките за това, визирани
в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да бъде нарушението на процесуалните правила
съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, е необходимо същото да е
довело до ограничаване на процесуалните права на страната и да не е било
отстранено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на нарушителя е
свързано с обезпечаване на правото на последния да участва в административнонаказателното
производство. Това право е с комплексен характер, но на фазата на
установяването на административното нарушение включва в състава си правото актът
да бъде предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му (чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН), правото да даде
обяснения или да направи възражения срещу него (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН) и
правото да посочи доказателства (чл. 44, ал. 2 от ЗАНН). В настоящия случай
страната не е била лишена от гарантираните си процесуални права. Същата е имала
възможност при предявяването на АУАН при
условията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН да се запознае със съдържанието му и да
направи съответните възражения срещу него. Въззивният съд е установил, че в настоящия
случай актът е бил надлежно предявен на нарушителя, който се е запознал със
съдържанието му и го е подписал, като е отбелязал, че няма възражения. Отделно
с подпис е удостоверил, че е получил препис от АУАН и е бил уведомен, че в
3-дневен срок може да даде допълнително обяснения и да направи възражения. С
получаването на преписа от акта на нарушителя е гарантирана възможността в
спокойна обстановка да се запознае в детайли със съдържанието му и евентуално,
ако не е съгласен с изложеното, да упражни правата си съгласно чл. 44, ал. 1 и
2 от ЗАНН. Такива действия не са предприети. В тази връзка настоящата инстанция
намира, че макар нарушителят да не е бил поканен за съставяне на акта в
съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, ограничаването на правата
му от този пропуск е било отстранено в последствие в производството посредством
предявяването на акта, връчването на препис от него и предоставянето на
възможност за подаване на възражения и посочване на доказателства. В този смисъл допуснатото нарушение не е
съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, респ. не съставлява основание
за отмяна на постановеното съдебно решение и потвърденото с него наказателно
постановление. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в обратна насока е
инцидентна и противоречи на утвърденото становище по въпроса (например Решение
№ 228 от 24.09.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 156/2019 г., Решение
№ 776 от 14.11.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 972/2019 г.,
Решение от 17.10.2019 г. на АдмС
- Русе по к. а. н. д. № 263/2019 г. и много други).
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
200/05. 12. 2019 г., постановено по АНД № 245 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Тутракан.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.