ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …..….. / 14.02.2020
г. , гр.Варна
Варненският районен съд, ХІ състав в закрито заседание в състав:
Районен
съдия:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9336 по описа за 2019 год.:
Производството е образувано по повод искова претенция,
депозирана от ищеца „Ф.С.“ АД,
ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Димитър Михалев Алексиев
- Изпълнителен директор срещу ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***-ти септември № 27 с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
ищеца и ответника липсата на право на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
-СЛИВЕН" ООД за едностранна промяна на количеството и качеството на
доставяните услуги по Договор за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води , чрез намаляване на дебита на захранването с вода
на фабрика за производство на плодови и зеленчукови консерви, находяща се в гр. Сливен, ул. „Родопа" № 5, чрез
извършване на реконструкция на водомерния възел на водопроводното отклонение и
монтиране на ултразвуков разходомер „Flow IQ 3100", водещо до застрашаване на правото на ищеца
да получава и ползва вода в необходимите за производствената дейност дебити,
както и до застрашаване възможността за осигуряване на необходимите водни
количества за пожарогасене на сградите, разположени
на територията на фабриката.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответното
дружество, в срока по чл.131 от ГПК, обективиращ
възражението му за неподсъдност на делото на Варненски районен съд, по реда на
чл. 119, ал. 3 от ГПК, като се моли производството по делото да бъде прекратено
и делото да бъде препратено на Районен съд-Сливен , т.к. седалището на
ответното дружество е в гр. Сливен.
Възражението е релевирано от
ответника по делото, в рамките на преклузивния срок
по чл. 119, ал. 3 от ГПК.
В дадения по реда на чл.8 от ГПК срок ищецът е изразил
становище за неоснователност относно депозираното възражение за неподсъдност на
делото на РС-гр.Варна.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
не е местно подсъден на Варненски районен съд.
Ответникът съгласно разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК е направил възражение за местна неподсъдност в срока за отговор на исковата
молба.
В конкретния случай с оглед характера на
производството и страните по делото не е налице някоя от хипотезите на изборна
подсъдност. Не би могла да се приложи хипотезата на чл.113 от ГПК, който
предвижда изборна подсъдност за иск на потребител. Определение за „потребител”
е дадено в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като
това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз,
качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо
лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива
93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска
или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни
законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на
ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС пък е прието, че в определението за
"потребител" по чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 попада физическото
лице, което има положението на съдлъжник по договор
за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност.
Специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в
случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния
специален закон. Понятието „потребител” действително следва да се разглежда в
широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима
към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, КЗ, ЗЕ, ЗПУС и др.
Ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството
„потребител” по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ЗЗП и в това
качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на
услугата. / В този смисъл Определение от 30.05.2019г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 923 по описа за 2019г. по
описа на ВОС./
В настоящия случай е предявена исковата претенция с
правно основание чл.124 от ГПК , като ищецът в постъпилата по делото уточнителна молба излага, че цели да установи
несъществуването на правото на ответника да промени едностранно дебита на
доставяната вода, с цел да предотврати настъпването на значителни вреди. Ищецът
сочи, че за него съществува правен интерес от установителния
иск, тъй като ответникът чрез действията претендира, че има право едностранно
да променя дебита на доставяната до производственото предприятие на ответника
вода, което право ищецът отрича.
В конкретния случай, доколкото ищецът „Ф.С.“ АД в
исковата си молба твърди, че дружеството е страна по процесния
договор, в качеството му на търговски участник и не е физическо лице, на ищеца
не следва да бъде признато качеството "потребител" по смисъла на чл.
113 от ГПК. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата,
уреждаща специалната подсъдност, която определя „съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“,
без да визира седалището на юридическото лице. Следователно ищецът – юридическо
лице в случая няма право на специалната местна подсъдност, подсъдността по чл.
113 от ГПК е неприложима, съответно служебното обосноваване компетентността на
съда с разпоредбата на чл. 113 от ГПК – процесуално незаконосъобразно.
Приложима в случая е общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1, пр. I от ГПК.
Предвид изложеното, делото е подсъдно на съда, в
района на който е седалището на ответното дружество, а именно Районен съд гр. Сливен.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9336 по описа за 2019 г. на Варненски районен
съд-ХІ състав и ИЗПРАЩА делото на
Районен съд- гр.Сливен по подсъдност, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните , ведно със
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: