№ 575
гр. Пазарджик, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220101867 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.439 ГПК за оспорване изпълнението на парично
вземане, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по
давност, изтекла след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Ищецът К А К. с ЕГН **********, съдебен адрес: *************
твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп. д.
№1029/2020г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, предприето въз
основа на изпълнителен лист от 20.04.2012г., издадени по т.д. №2336/2012г.
на Софийски градски съд въз основа на арбитражно решение
№2042/24.09.2009г. по вътр. арб. д. №2042/2009г. по описа на арбитър Б Га, за
заплащане на сумата от 4015.86лв., ведно със законната лихва за забава от
24.09.2009г. до плащането, както и на сумите: 100лв. разноски по
арбитражното дело, 50лв. разноски в производството по издаване на ИЛ и
380.95лв. юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че взискател по делото
е ответникът „***, седалище и адрес на управление в *** който се легитимира
като кредитор въз основа на договор за цесия от 08.08.2018г., чрез който е
придобил вземането от предишния кредитор „Профи кредит България“
1
ЕООД.
Ищецът твърди още, че в периода от 31.07.2009г. /датата на подаване на
исковата молба по арбитражното дело/ до 05.11.2020г. / датата на образуване
на изпълнителното дело/ не са извършвани действия, прекъсващи давността
по чл.110 ЗЗД и давностният срок за принудително изпълнение на вземането е
изтекъл. Иска от съда да установи по отношение на ответника, че вземането
не подлежи на изпълнение, тъй като е погасено по давност. Сочи
доказателства и претендира съдебни разноски.
Ответникът признава да е взискател по оспореното изпълнение.
Оспорва иска при твърдение, че вземането не е погасено по давност.
Поддържа, че същото вземане е било предмет на изпълнение по изп.д.
№8592/2012г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841, в хода на което
давността е била многократно прекъсвана, както следва: на 03.07.2012г. с
молбата на взикателя за започване на изпълнението, в която е посочен
конкретен изпълнителен способ; на 09.07.2012г. с изпращането на запорни
съобщения от ЧСИ; на 04.04.2014г. и 17.08.2015г. с насрочване на опис на
движими вещи; на 12.11.2015г. с молба на взискателя до съдебния изпълнител
за предприемане на конкретни изпълнителни действия.
Твърди, че първото изпълнително дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но след придобиване на вземането е поискал ново
изпълнение с молба от 05.11.2020г., въз основа на която е образувано изп. д.
№1029/2020г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, в рамките на
което давността отново е прекъсната с подаването на молбата, както и на
24.11.2020. с изпращане на запорни съобщение от ЧСИ.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди съдебни разноски.
Предявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за недължимост на съдебно признато
вземане поради погасяване по давност на правото за принудително
изпълнение, настъпило след издаването на изпълнителното основание. Искът
е допустим доколкото е подаден от длъжника срещу взискателя по
изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо
2
обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорни обстоятелствата,
че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп. д.
№1029/2020г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, образувано за
събиране на вземането по изпълнителен лист от 20.04.2012г., издадени по т.д.
№2336/2012г. на Софийски градски съд въз основа на арбитражно решение
№2042/24.09.2009г. по вътр. арб. д. №2042/2009г. по описа на арбитър Б Га, за
заплащане на сумата от 4015.86лв., ведно със законната лихва за забава от
24.09.2009г. до плащането, както и на сумите: 100лв. разноски по
арбитражното дело, 50лв. разноски в производството по издаване на ИЛ и
380.95лв. юрисконсултско възнаграждение, както и придобиването на това
вземане от ответника чрез договор за цесия.
Спорът между страните е дали след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането е погасено по давност
или давностният срок е бил своевременно прекъснат. С оглед на
обстоятелствата, които съдът е приел за безспорни, ответникът носи тежестта
да установи заявените от него факти, довели до прекъсване или спиране на
погасителната давност. За установяването на тези обстоятелства ответникът е
поискал и съдът е допуснал събирането на писмени доказателства, а именно
препис от изп.д. №8592/2012г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№841 и
изп. д. №1029/2020г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889. Тези
доказателства обаче не са събрани в определения от съда срок по чл.158, ал.1
ГПК, тъй като ответникът не е представил по делото документ за платена
таксата т.8 ТТРЗЧСИ за изготвяне на преписите, което е бил длъжен да
направи предварително, съгласно чл.160, ал.1 и ал.2 ГПК. При това
положение, въпреки възложената върху него доказателствена тежест,
ответникът не е установил наличието на обстоятелства, които прекъсват
течението на давностния срок.
Съгласно чл.117 ЗЗД давността за съдебно признатите вземания е
всякога 5 години. Същата е започнала да тече от момента на приключване на
производството по арбитражното дело, по което е издадено подлежащото на
изпълнение арбитражно решение /изпълнителното основание/ - чл.115, ал.1, б.
„ж“ ЗЗД. По делото няма данни кога същото е влязло в сила, но доколкото въз
основа на него на 20.04.2012г. е издаден изпълнителен лист, следва да се
3
приеме, че това е началната дата на давностния срок. Същият следва да се
счита изтекъл на 20.04.2017г., предвид липсата на доказателства да е спиран
или прекъсван.
Давността следва да се счита изтекла и на още едно основание. Видно
от представеното по делото решение №60142 от 21.12.2021г. по т.д.
№88/2021г. на ВКС, ІІ т.о., съдът е обявил за нищожно решение
№2042/24.09.2009г. по вътр. арб. д. №2042/2009г. по описа на арбитър Б Га.
Предвид тази нищожност на решение всички извършени въз основа на него
изпълнителни действия са без основание /при липса на валидно изпълнително
основание/, поради което не биха могли да прекъснат течението на
давностния срок.
С изтичането на давността е погасено и правото на принудително
изпълнение. Затова искът за оспорване на изпълнението е основателен и
следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца. Ищецът е представил
доказателства за направени от него разноски, включващи 181.87 лв. внесена
държавна такса и 785 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Ответникът е предявил възражение за прекомерност на възнаграждението,
което съдът намира за основателно, тъй като делото не е с правна и
фактическа сложност. Възнаграждението следва да се присъди в размера по
чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 548.28лв. Същият следва да се
увеличи със 100 лв. на основание чл.7, ал.9 от същата наредба, тъй като по
делото са проведени три съдебни заседания. Така дължимите от ответника
съдебни разноски възлизат общо на 830.15 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
По иска на К А К. с ЕГН **********, съдебен адрес: *************
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника „***, седалище и адрес на управление в *** вземането по
изпълнителен лист от 20.04.2012г., издаден по т.д. №2336/2009г. на Софийски
градски въз основа на решение №2042/24.09.2009г. по вътр. арб. д.
4
№2042/2009г. по описа на арбитър Б Га, включващо: сумата от 4015.86лв. -
главница, ведно със законната лихва за забава от 24.09.2009г. до плащането,
сумата от 100лв. - разноски по арбитражното дело, сумата от 50лв. - разноски
в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 380.95лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за чието събиране е образувано изп. д.
№1029/2020г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, тъй като правото
на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
ОСЪЖДА ** да заплати на К А К. съдебни разноски в размер на
830.15лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5