Протокол по дело №5042/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1540
Дата: 30 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20212230105042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1540
гр. Сливен, 16.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230105042 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована, се явява лично. Представлява се по пълномощие от адв.
С. Р., надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответницата, редовно призована, явява се лично. По пълномощие се представлява от
адв. М. Х., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.
Ответникът, редовно призован, явява се лично. По пълномощие се представлява от
адв. М. Х., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и


О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.
Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене
за изслушване заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, както и за разпит на свидетели, по искане на двете страни.
Заключението е изготвено от експерта и е депозирано по делото на 06.12.2022 г., т.е.
1
в срок.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението; сне самоличността на вещото
лице, както следва: Б. М. Б. - 46 г., български гражданин, неосъждана, с висше образование,
без родствена връзка и по-особени отношения с ищцата и с ответниците.
На осн.чл.200 ал.1 от ГПК съда я предупреди за отговорността, която носи по чл. 291
от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам изготвеното от мен заключение.

АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да бъде прието заключението.

АДВ. Х.: Вие направихте справка по документацията, която бях приложила по
делото. Направихте ли справка в банката?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: С оглед на това, че изисках от съда да ми предостави
удостоверение, за да проверя банковата сметка, но не получих такова в срок, помолих от
титуляра на сметката да ми предостави такова извлечение и той ме снабди с такова
извлечение от банкова сметка и въз основа на него изготвих експертизата по делото.

АДВ. Х.: Имате отделно направена една таблица 2; да ни разкажете за нея?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Открих в извлечението от банковата сметка, която вие сте
представили по делото, четири превода от по 130,00 евро всеки, с посочено основание М. П.
и „Изикредит“, но от извлечението не се вижда по коя банкова сметка постъпват сумите. В
извлечението от банковата сметка на ищцата е видно, че такива суми не са постъпили по
нейната сметка. С оглед на това, че в тези четири превода фигурираше името на ищцата
прецених, че съм длъжна да ги спомена.
АДВ. Х.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля заключението да бъде прието.

Съдът, след като изслуша заключението счита, че то може да бъде прието. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заключението на вещото лице и го приобщава към останалия събран по
делото доказателствен материал.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на експерта Б. М. Б. възнаграждение от 300 лв. (триста лева),
внесени от ответната страна.

2
Страните водят за разпит в днешното съдебно заседание исканите от тях свидетели.
Поради служебна ангажираност на свид. А.А. и по съгласие между страните за това, съда ще
разпита най-напред този свидетел. Ето защо, съда
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, за установяване на конкретно посочени от ответниците
обстоятелства, воденото от тях днес лице А.С.А..
Съдът го ВЪВЕДЕ в залата и сне самоличността му, както следва:
А.С.А. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, разведен, без родство
със страните.
Свидетелят беше предупреден от председателя на съдебния състав за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или
ако затаи истина, обещава да говори истината.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля А.А.:
-на въпроси, формулирани от адв. Х., отговори:
Това беше лятото на 2018 г. Звънна се в кантората ми и като отворих, влязоха двете
страни по това дело- баба М. и М. До този момент аз не ги познавах. Поканих ги и им казах:
„Заповядайте, какво ви води насам“? Баба М. директно каза: „Искам да дам апартамента на
дъщеря ми- тя ми е дъщеря“, при което аз я попитах: „Как, по какъв начин искаш да го
дадеш“? Тя ми каза: „Да ме гледа“ и тогава каза още едно изречение, което много добре си
го спомням и няма да го забравя: „ И без това и до сега само тя ме гледа“. Аз ги попитах
дали имат някакви документи за апартамента, те ми ги дадоха и след като ги прегледах
установих, че баба М. не е негов едноличен собственик, а на само 5/6 идеални части. След
това им казах да се снабдят с кадастрална скица и данъчна оценка.
Снабдиха се и дойдоха в кантората -двете под ръка и ги попитах: „Правим го срещу
задължение за гледане, но ще си запазиш ли правото да го ползваш апартамента“, на което
М. ми каза: „Задължително, защото не се знае какво може да стане с мене“. И тогава баба М.
започна да хвали М.- как се грижи за нея, как се интересува от нея, до този момент, на което
аз им казах: „Щом е така, можем ли да запишем в нотариалния акт, че го прехвърляш и за
това, че те е гледала до сега?“. Баба М. отговори: „Да, запишете, това е така.“ Взех
кадастралната скица и данъчната оценка и се уговорихме, когато съм готов, да им звънна. На
следващия ден им звъннах, те дойдоха в кантората и още веднъж им казах, специално на
баба М.: „Правим го, както сме се уговорили със задължение за гледане със запазване
правото на ползване“? Те казаха: „Да, така е“.
С тях отидохме при нотариуса Ш. Влязох в канцеларията, така процедирам винаги;
седнах на един стол до тях; нотариуса изрично прочете цялото съдържание на нотариалния
акт и ги попита: „Така ли е“ и те казаха: „Да, така е“, след което започнаха да се подписват.
3
Никой не трябва да упреква адвоката и нотариуса, че не са им разяснили договора. Много
добре знаеха за какво става въпрос, и двете страни /свидетеля визира ищцата и дъщеря й/.
Искам да подчертая, че това беше преди 4-5 години и жената- баба М., тя тогава беше и по-
млада и беше много в час. Много интелигентно се държеше; добре облечена, с капела.
Съвсем интелигентно.
Защо си спомням всичко това? Защото няколко дни след сделката се оказа, че баба М.
е майка на един мой съученик- Л. с който сме учили в Осмо основно училище. Играли сме
заедно; той е една година по-малък от мен. Така установих, че са близки на мой съученик и
затова си ги спомням. Днес го видях, той е пред залата и също ще се яви като свидетел.
След сделката той дойде в кантората ми и вика: „Майка ми е прехвърлила апартамента на
сестра ми. Ще можем ли да развалим договора?“. Искаше да ме ангажира, но аз му отказах.

СЪДЪТ: Той знаеше ли, че вие сте подготвили документите за сделката?
СВИД. А.: Да, той идва в кантората, знаеха за какво става въпрос.

АДВ. Х.: Нямам повече въпроси.

На въпроси, формулирани от адв. Р., свидетеля отговори:
АДВ. Р.: Не разбрах кога вашия съученик Л. е идвал при Вас. В какъв период от
време?
СВИДЕТЕЛ: След сделката, след това, но точно не мога да кажа.
СЪДЪТ: В рамката на година време?
СВИДЕТЕЛ: Да, след сделката. Момент, имаше и още един случай, в който той идва
при мен, това е 2021 г., когато му отказах категорично.

АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.
След като приключи разпита на този свидетел, същия напусна съдебната зала.

Съдът: с протоколно определение от 04.11.2022 г. съда е допуснал до разпит
исканите от ищцата свидетели: Я.Й.К. и Л.мир Г.Й.. Те се водят днес, поради което съда
въведе в залата мъжа и сне самоличността му, както следва:
Л.МИР Г.Й. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, женен. Син на
ищцата и брат на ответницата. Желае да свидетелства.
Свидетелят беше предупреден от председателя на съдебния състав за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или
ако затаи истина, обещава да говори истината.

4
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля. На въпроси, формулирани от адв. Р.,
отговори:
Г-н съдия, аз когато те са направили договора не съм бил вкъщи. Бил съм на квартира и
сега пак съм на квартира. Не знаех какви са взаимоотношенията между майка ми и сестра ми
и какъв договор са подписали; дали е с гледане или покупко-продажба. Сестра ми обявила
на комшиите, че го е купила.
СЪДЪТ: Вие от тях ли разбрахте за сделката; от комшиите; и защо от тях; по какъв
повод?
СВИДЕТЕЛ: Да, да, защото аз не живеех там. Когато съм искал да видя майка ми,
сестра ми не ми позволяваше, тъй като мисля, че се чувстваше като собственичка на
апартамента, не знам. Не бях в добри взаимоотношения със сестра ми. Аз съм много
контактен и разговарях със съседите на майка ми и те ми казаха, че апартамента е
прехвърлен на сестра ми. Не знам кога са го подписвали договора- може да е 2017-та г., но
2018-2019 г. аз работех в 8-мо основно и там колеги ми казаха: „Сестра ти купила
апартамент“? Викам им: „ Ами да е жива и здрава“. До тогава не бях виждал документ,
докато не се срещнах с майка ми, когато дойде юни месец миналата година, когато вече са
се скарали със сестра ми. Майка ми срещнала дъщеричката ми и започнала да плаче.
СЪДЪТ: Вие кога разбрахте за сделката; миналата година ли разбрахте?
СВИДЕТЕЛ: Не, предварително бяхме разбрали.
СЪДЪТ: Да уточним: в някакъв момент те са сключили договора, за който вие не сте
знаели, но сте научили от съседите. Самият Вие кога разбрахте за този договор; казахте, че
майка ви и сестра ви са се скарали и явно майка ви е казала на дъщеря ви.
СВИДЕТЕЛ: Точно. Това беше 2021 г., юни месец. Отидох да видя майка си, понеже
отношенията между двете вече бяха обтегнати. Отидох, защото след като майка ми е ревала
на дъщеря ми е естествено, че ще предприема нещо да отида и да направя.
СЪДЪТ: А вие кога говорихте с тези съседи на сестра ви- след този случай, когато
майка ви е казала на дъщеря ви или преди това?
СВИДЕТЕЛ: Преди това имахме няколко разговора и аз не им вярвах, защото знам,
че майка ми и сестра ми се разбират, но след това не знам какво е станало с
взаимоотношенията им и не вярвах, че майка ми ще стигне до мене. Тъй като съм й син, я
приех при мен, няма как да постъпя по друг начин. Тя дойде при мен. Малко след разговора
на дъщеря ми с майка ми аз отидох да видя какво се случва и майка ми ми казва: „Ще изляза
от този апартамент.“ Питам я: „Майко, защо“? Тя ми отговаря: „Защото не може да се
издържа“. Това се развива лятото на 2021 г. и месец юни майка ми се премести да живее при
мен.
Г-н съдия, сумите, които са изпращани от съпругът на сестра ми на майка ми не
съвпадат с датата на пенсията на майка ми, а са към 19-20-ти. Майка ми получава на
пенсията си на 7-ми и тези пари, които изпращат, поне аз така си го обяснявам, че когато
мъжа е в чужбина естествено ще изпраща на жена си пари, но ще ги изпраща на жена си по
5
сметката на майка й, защото жена му няма сметка и може би затова са се натрупали тези
суми от 2017 г. до 2021-22 г.
СЪДЪТ: Тази сметка на майка ви, знаете ли кога е разкрита тя; в коя банка е?
СВИДЕТЕЛ: „ДСК“. Мисля, че много отдавна е открита тази сметка, но не мога да
кажа кога. Преди да дойде при мен 2021г. съм се виждал с майка ми може би 2-3 пъти. Може
да е искала да ми каже нещо, но го е задържала в себе си.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.

На въпроси, формулирани от адв. Х., свидетеля отговори:
Майка ми не ме е гонила от апартамента с полиция, сестра ми направи всичко. Майка
ми беше със сестра ми и тя-сестра ми, е мотивирала майка ми да пусне молба в полицията.
Молбата в полицията беше подадена от майка ми. Мисля, че това се случи 2016 г.-2017 г.,
тогава живеех с майка ми, а сестра ми беше на квартира тогава. След това вече разбрах, че
цялата схема е била на сестра ми, както и при адвоката А.А.- ние с него сме съученици.
Причината майка ми да подаде молба в полицията беше, че се скарахме със сестра ми.
Не се сещам кога майка ми е била в болницата, но мисля, че е била 10 дена там. Да,
сестра ми тогава ходи в болницата и ние също сме ходили.

СЪДЪТ: След като споменахте, че с адвоката сте били съученици и той е правил
документите, вие с него разговаряли ли сте по този повод?
СВИДЕТЕЛ: Аз отидох да взема документите, за да вида какви са, за да ги представя
на майка ми; майка ми настояваше.
СЪДЪТ: И кога беше това?
СВИДЕТЕЛ: Това е когато майка ми дойде при мене. На два-три пъти я питах:
„Майко, да отидем да разровим нещата.“ Тя сън не можеше да спи и отидохме при г-н А.,
после и при Ш.отидохме. Когато майка ми дойде при мене, тогава натиснахме нещата.
СЪДЪТ: Кога по-точно?
СВИДЕТЕЛ: Август някъде, че да не беше и септември. Тогава видях този договор,
преснех го и тогава го видях за първи път.

АДВ. Х.: Да разбирам ли, че майка ви и сестра ви започнаха да не се разбират лятото
на 2021 г.?
СВИДЕТЕЛ: По- напред не са се разбирали. Това го разбрах, защото на 2-3 пъти
майка ми идваше на блока да ми реве. Мислех си, че това е вече от годините, на нервна
почва, но то не е било така. Разбирам, че ситуацията е друга.
АДВ. Х.: Майка ви преди да дойде при вас, изгонена ли беше или сама си е тръгнала
от жилището?
6
СВЪДЕТЕЛ: Може би са имали някакви реплики, не знам.
АДВ. Х.: Можете ли да отговорите или не; сама ли си тръгна от апартамента или не?
СВЪДЕТЕЛ: Не знам какви реплики са си казали вътре.

АДВ. Х.: Когато майка ви се премести да живее при вас, вие пускахте ли сестра си и
зет си да дойдат да я видят?
СВИДЕТЕЛ: Аз не разговарям с тях. Направиха някакъв опит, това беше.

АДВ. Х.: Кога сестра ви замина за Германия; коя година?
СВИДЕТЕЛ: Тя е на приливи и отливи, не мога да ви кажа. Постоянно си пътува в
Германия.

СЪДЪТ: Казахте, че сте ходили август-септември 2021 г. при адвоката. Майка ви вече
е била при вас. А преди това адвоката виждал ли сте го. Ходил ли сте при него преди това?
СВИДЕТЕЛ: Не, не. Не знам какви са уговорките при него.
СЪДЪТ: Не уговорките. Вие ходил ли сте при този този адвокат във връзка с този
слуай- прехвърлянето от майка ви на сестра ви, ходил ли сте да проверите преди това?
СВИДЕТЕЛ: Не.
СЪДЪТ: Т.е., ходил сте при адв.А. само веднъж и това е когато майка Ви вече е била
дошла при Вас.
СВИДЕТЕЛ: Точно.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси.

След като приключи с разпита, съда изведе от залата разпитания свидетел Й.
Отбелязва, че за разлика от отговорите на въпроси, поставяни му от адвоката на ищцата, при
отговорите на повечето от въпросите на адвоката на ответниците и при отговори на въпроси
на съда, свид. Й даваше уклончиви, не конкретни отговори, което налагаше както адв.Х.,
така и председателя на съдебния състав да му задават няколко пъти един и същ въпрос, като
в крайна сметка на някои от въпросите свидетеля така и не даде ясен отговор. Пример за
това е въпроса на адв.Х. дали майка му е била изгонена от апартамента си или сама се е
изнесла и е отишла да живее при него; също и при въпрос на адв.Х. дали майка му го е
изгонила от дома си; дали е подавала сигнал до прокуратурата с оплакване от него, когато
той многократно говореше за други факти, но не и за този и т.н.

Съдът въведе в залата другото лице, което ще бъде свидетел- Я.К. и
О П Р Е Д Е Л И:
7

ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетел, лицето Я.К..
На осн. чл.170 от ГПК СНЕ самоличността й, както следва:
Я.Й.К. – ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, несемейна, без
родство със страните.
Предупредена за наказателна отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване- ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.

На въпроси, формулирани от адв. Р., отговори:
Страните ги познавам, защото живеем в един блок. Аз живея в този блок от 1973 г., а
с нея- ищцата, станахме по-близки август месец 1974г. М. и дъщеря й имаха търкания и
неприятности, защото трябвало някакъв плик да се отвори и да се види какво има в този
плик. Неприятностите започнаха 2021 г., когато М.вкара майка си в болницата.
СЪДЪТ: Плик, който е в апартамента ли?
СВИДЕТЕЛ: Да. М. каза, че има някакъв плик, след като майка й й е прехвърлила
апартамента на нея, а се оказа, че не е така.
СЪДЪТ: Кое не е така?
СВИДЕТЕЛ: Не е прехвърлен лично на нея, а е даден на М.чрез гледане. Аз мислех,
че както едната има права и другата има равни права- докато е жива майката, има право да
живее там, да я гледат, защото е направено с гледане, обаче се оказа, че след известно време
започнаха неприятности. Няма човек, който да не е чул.

СЪДЪТ: Вие знаете ли за това прехвърляне?
СВИДЕТЕЛ: Г-н съдия, не знаех до момента, в който М. ме настигна- тя идваше от
улицата, аз тъкмо си бях пазарила и тя ме настигна. В уличката аз я виждам, че плаче.
Попитах я защо плаче, а тя ми каза: „Защо ли, защото ще ме изхвърлят“. Това беше 2021 г.,
но не съм много сигурна. Вече не си спомням; не съм първа младост, на 78 години съм.
Преди това не сме говорили с нея, че тя ще прехвърля апартамента на дъщеря си.
След като М. се изнесе при сина си, виждам, че тя се успокои. Те синовете й нямаха
достъп там- в гарсониерата. М. не разрешаваше синовете й да ходят и от там може би
възникнаха и скандалите. Много често се виждахме с М..
М. ми се обаждаше по телефона от Германия- да отида да видя да не би братята да са
там; да отида да видя котките как са; да отида да вида майка й какво прави, дори посред
нощ. Като отида и сварвам котките на главата й, шест ли бяха, тя гледаше котки.

АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.

8
На въпроси, формулирани от адв. Х., свидетеля отговори:
Разправиите се изразяваха в кавги, карат се една друга.
АДВ. Х.: Преди малко казахте, че М.вкарала майка си в болницата; обяснете как я
вкара; вие казахте, че я е вкарала?
СВИДЕТЕЛ: Вкара я, да. Отиде, уреди и я вкара да лежи там, защото беше болна,
крака я болеше.
Не съм присъствала, когато М. и дъщеря й са се скарали, но М. излиза и плаче.
Синовете й стояха на тротоара. Което съм видяла, това говоря. М. излезе и си тръгна със
синовете си.
С М. бяхме в добри отношения.
АДВ. Х.: А от кога не сте?
СВИДЕТЕЛ: След като каза, че ме е купила за 150 лева и ще купи още много други
хора. Не говоря с М..
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси.
След като приключи с разпита на тази свидетелка, съда я изведе от залата.

СЪДЪТ отново ВЪВЕДЕ в залата свидетелите А. и Й, за очна ставка помежду им-
чл.174 от ГПК, тъй като констатира противоречие, разминаване в показанията им по
определен факт.
СЪДЪТ към свидетеля адв.А.: При разпита на свидетеля Й той също като Вас
спомена, че сте били съученици в 8-мо основно училище. След това на мой въпрос във
връзка с това кога е видял процесния договор; кога е разбрал за прехвърлянето от ищцата на
ответницата, той отговори, че са идвали –лично той, при Вас и са ходили и при нотариус, но
само веднъж и това е било може би август-септември 2021 г. При Вашия разпит Вие
заявихте, че свид. Й е идвал два пъти при Вас! Кое е вярното?
А.: 2021 г. дойде втори път.
СЪДЪТ: Задавам Ви този въпрос и в негово присъствие, тъй като той заяви, че е
идвал при Вас само през 2021-ва година, а преди това не е идвал при Вас?
А.: Как не е идвал? Когато вторият път дойде аз категорично му казах, че не мога да
се ангажирам със защитата. Единственото нещо, което му предложих, което мога да направя,
е да взема препис от нотариалния акт от Службата по вписванията. Отидох, взех едно
ксерокопие, но не си спомням кой дойде да го вземе. Свид. А. към свид. Й: Като ми се
обади, кого изпрати да го вземе от мене?
Й: Кой?
А.: Дъщеря ти ли, сина ти ли?
Й: Бяха с майка ми, само, че майка ми е била отвънка.
СЪДЪТ: Да, но това кога е? Свид.А. каза при разпита му: август-септември?
9
А.: Да, да.
СЪДЪТ: А преди това кога сте говорили?
А.: В този период от време: 2018 г.-2021 г., той идва два пъти.
СЪДЪТ към адв.А.: Свидетелят Й заяви при разпита му, че само веднъж е идвал при
Вас и това е през 2021 г.
Й: Единият път да го направи и вторият да го взема и му предложих да ми стане
адвокат. Това са двата пъти.
СЪДЪТ: За колко време са тези две посещения при адв.А.. В рамките на колко дни?
Й: Отстояние на 10-15 дена, не знам, не мога да се сетя.
СЪДЪТ към свид. Й: В случая, по отговорите на адв.А. не става дума за 10-15 дни, а
за много по-голям интервал от време.
СЪДЪТ към свид.А.: От Вашите показания аз разбрах, че Й е идвал при Вас два пъти,
в рамките на около една година време?
А.: Може да е било и година и повече.
Съдът освободи двамата свидетели и ги изведе от залата.

Съдът: с определението № 2741 от 21.10.2022 г., постановено в закрито заседание,
съда е допуснал до разпит, по искане на ответниците, освен свид. А.С.А., също и Р. К. Ф. и
И. И. С

АДВ. Х.: Г-н съдия, единия от исканите от нас свидетели- Р. Ф., се яви предния път,
но не се явява днес; не успяхме да го осигурим. Поради това моля вместо него да допуснете
до разпит лицето Ц.К.Ш.
Съдът счита, че искането следва да се уважи, тъй като този свидетел ще бъде
разпитан за същите факти, за които бе допуснат свидетеля Ф.. Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Да се заличи от списъка на допуснатите до разпит свидетели, лицето Р. К. Ф..
ДОПУСКА до разпит за същите факти свидетеля Ц.К.Ш. ВЪВЕДЕ го в залата и на
осн.чл.170 от ГПК СНЕ самоличността му, както следва:

Ц.К.Ш. ЕГН: **********, български гражданин, неосъждан, вдовец, без родство със
страните.
Свидетелят беше предупреден от председателя на съдебния състав за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже неистина или
10
ако затаи истина, обещава да говори истината.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля:

На въпроси, формулирани от адв. Х., отговори:
Познавам и М. и М.. Работихме с М. заедно през 2016г. -2017г. тук в Сливен. На
работа се запознахме, аз бях на портала.
Да, тя ми е споделяла, че се грижи за майка си. Напр. ходеше да й купува лекарства.
Да, когато майка й беше в болницата, М. ходеше при нея. Колегите и работодателя ни знаем
как тя се грижеше за майка си; носеше й храна. Ходеше с П. с джипа до болницата „Царица
Йоана“ да й носи храна, лекарства. М. беше болна, но не знам от какво.
Да, аз шпакловах коридора в жилището им. Условията там преди това бяха лоши.
Маргарита ми каза: „Ела да шпакловаш коридора“.
Отношенията помежду им бяха като майка и дъщеря, разбираха се.
СЪДЪТ: Кога беше това; през коя година?
СВИДЕТЕЛ: 2017-та г.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси.

На въпроси, формулирани от адв. Р., свидетеля отговори:
Вие казахте: „Разбираха се тогава.“ Какво означава това?
СВИДЕТЕЛ: Как какво означава? Разбираха се като майка и дъщеря.
АДВ. Р.: Това коя година беше?
СВИДЕТЕЛ: 2017-та г.
АДВ. Р.: По-късно ходил ли си пак в жилището им. Знаеш ли дали М.и майка й са се
разбирали или не?
СВИДЕТЕЛ: Не знам. Разболях се и напуснах работа и това е.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел и

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разпит, в качеството си на свидетел, за установяване на посочените от
пълномощника на ответниците обстоятелства, И. С На осн. чл.170 от ГПК сне
самоличността й, както следва:
И. И. С– ЕГН: **********, български гражданин, неосъждана, омъжена, без родство
със страните.
11
Свидетелката беше предупредена от председателя на съдебния състав за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при лъжесвидетелстване – ако каже
неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.

На въпроси, формулирани от адв. Х., свидетелят отговори:
Познавам страните по делото. Приятелки сме с М..
Доколкото знам, М. и М. бяха в добри отношения. През 2017 г. баща ми беше в
болница, нейната майка също- с двустранна бронхопневмония. М. ходеше всеки ден, носеше
й храна и много добре се грижеше за нея. Това беше в болница „Царица Йоана“. Тя всеки
ден ходеше да гледа майка си и благодарение на нея е жива; тя я спаси буквално казано.
Знам, че всеки ден ходеше при майка си. М. много се грижеше за нея макар, че живееше на
квартира. Където аз работех, тя беше на таванската на квартира. След като М. излезе от
болницата, тя продължи да се грижи за нея. След това разбрах, че пролетта, някъде май
месец, майка им е изгонила сина си от апартамента и прие М. да живее при нея, в
апартамента. Това е същата година, в която М. излезе от болницата. До тогава там са живели
М. и сина й Любен, а М. беше на квартира. Доколкото знам, М. изгони сина си с полиция и
прибра дъщеря си да живее при нея. М.заживя при нея, грижеше се за нея, разчисти всичко и
вложи много труд. Трябваше да разчисти, тъй като има болна жена- майка й. Трябва да е
проветрено, да е оправено вкъщи. Всяка вечер се виждахме с М.- по месинджъра, на
телефона и виждах как всичко е оправено. Тя е много чиста и много отговорна и страхотно
гледаше майка си. Ходеше, пазареше й лекарства от аптеката, чантите пълни от магазина. Аз
имам фризьорски салон, който е до аптеката и виждах как М.постоянно тичаше за лекарства
на майка си и тя я спаси, защото М. беше много болна.

АДВ. Х.: Да кажете, имате ли информация, когато баба М. е живяла с брата на М. и
защо се е наложило той да бъде изгонен с полиция?
СВИДЕТЕЛ: Доколкото аз знам, той й взимаше пенсията и не й даваше никакви пари.
Имаше кредити.

СЪДЪТ: Знаете ли за такъв случай, че е идвала полиция?
СВИДЕТЕЛ: Аз не съм виждала полицията, но М. ми каза, че майка й го е изгонила с
полицията, защото той я карал да тегли кредити от нейно име, взимал й пенсията и не
живееше в добри условия. На мен баба М. не ми е казвала, че е изгонила сина си. Това го
знам от М. и след като брат й е изгонен, след това М. приема нея в дома си и М. продължава
да се грижи колко време за нея.
Декември 2017г. К. си дойде от Германия и след празниците двамата: М. и К.,
заминаха за Германия, а баба М. остана в апартамента. След като вече беше сама, баба М. е
минавала покрай салона ми и съм я питала: „Как си? Добре ли си, твоите хора как са?“ И тя
ми казва: „Децата ме гледат; пращат ми пари; грижат се добре за мен“. Синът й, който беше
12
при нея, не знам да е идвал да види как е, след като М.и К. заминаха за Германия. Знам, че тя
беше сама и че М. беше седем месеца в Германия и като се върна от там, искаше да купи
една гарсониера- горе, където съм аз, където М. живя там 8 години на квартира. От М. знам,
че майка й й е казала да не купуват гарсониерата, защото ще й даде нейната част от
апартамента, а те ще я гледат. Затова и М. направи ремонт в жилището, изхвърли старите
мебели, боядиса, много пари вложи.
СЪДЪТ: Вие разбрахте ли дали баба М. й е прехвърлила апартамента?
СВИДЕТЕЛ: Да.
СЪДЪТ: Говорили ли сте по този въпрос; как е станала тази сделка; срещу пари ли е
прехвърлянето?
СВИДЕТЕЛ: Те – М. и К., достатъчно много пари са й дали, пращали са й по
сметката, по картата. М. много пари за врати за апартамента, както и вътре в апартамента за
ремонт.
СЪДЪТ: А знаете ли коя година е станало прехвърлянето?
СВИДЕТЕЛ: 2018 г.
СЪДЪТ: Ремонтът на жилището на баба М. беше ли вече направен?
СВИДЕТЕЛ: След като направиха прехвърлянето, тогава М.започна да сменя всичко,
да влага пари.

АДВ. Х.: Да ми кажете за котките; имаше ли котки; чии бяха котките; кой ги
гледаше?
СВИДЕТЕЛ: М. имаше две котки, които умряха вътре в апартамента. Доколкото
знам, са отровени от отрова за хлебарки, а баба М. си имаше 5-6 котки, които си бяха нейни.
След като М. излезе от апартамента, М. даде котките в приют. През 2021 г. М. излезе от
апартамента, аз лично я видях- беше с торбите и сина й дойде да я вземе с колата. Не знам
защо излезе, защото тя бе толкова добре гледана от дъщеря си и не виждам причини. Така и
до ден днешен не разбрах наистина защо тя си излезе, след като живееше при такива супер
условия.
М. все още се грижи за котките, като плаща пари в приюта на жена да се грижи за тях.

АДВ. Х.: Чували ли сте; виждали ли сте баба М. да е гонена?
АДВ. Х.: Не, не, не. М. лично ми е казвала, че дъщеря й я гледа много добре. Дори
когато М. беше в Германия, беше наела една жена от блока да помага на майка й. Казваше
се Д. и работи във филхармонията. Тя е мома, ходеше да й тегли парите, да й пазари.

АДВ. Х.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към свидетеля.
13

АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна или поне защото
доказателствени или други искания не се правят от страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Р.: Уважаеми г-н председател, моля да уважите исковите претенции така, както
са предявени, тъй като от събраните по делото доказателства- писмени и гласни, по
категоричен начин се доказа, че ответниците не са си изпълнявали задължението по
сключения договор между страните. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки
подробно да изложа съображенията си. Моля да осъдите ответниците да платят сторените по
делото разноски, за които съм представил списък за разноските със становището по делото
от 04.11.

АДВ. Х.: Уважаеми г-н председател, моля да отхвърлите така предявените искове
като неоснователни и недоказани, както и да присъдите в полза на доверителите ми
деловодни разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за вещо лице в размер на 300
лева и адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева.

Съдът предоставя триседмичен срок на страните да изложат съображенията си по
исковете в писмени бележки и да ги представят по делото.
Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде
ОБЯВЕНО на 16.01.2022 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:55 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14