№ 1357
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение от 08.04.2021г. постановено по гр. д. № 10842/2015г. по описа на СГС, ГО,
10 състав, са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2
вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД, предявени от Р. Е. Р. против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за
заплащане на сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./- обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на реално претърпяни загуби, която сума представлява
платената от ищеца на ответника цена по сключен между страните договор за цесия от
02.07.2010 г., както и сумата от 180 000 лв./сто и осемдесет хиляди лв./-обезщетение за
имуществена вреда под формата на пропусната полза да реализира печалба от продажба на
апартамент, изнесен от банката на публична продан, както и сумата от 35 000 лв./тридесет и
пет хиляди лв./-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от
влошено здравословно състояние, притеснения и унижения, всичките претендирани като
обезщетение за пълно виновно неизпълнение от страна на банката по сключения договор за
цесия от 02.07.2010г., като неоснователни и недоказани.
Със същото решение са присъдени разноски, като Р. Е. Р. е осъден да заплати на
основание чл.78 ал.3 ГПК на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, сумата от 8 916 лв. /осем
хиляди деветстотин и шестнадесет лв./ направени разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Р. Е. Р. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени
1
и уважи изцяло предявените от него претенции. Твърди, че съдът е приел необосновано и
неправилно, че няма материално правна легитимация по договора за цесия, тъй като в т.7.2
от него е посочено отлагателно условие, като по този начин се счита, че договорът не
произвежда действието си до пълното плащане на цената. Изтъква факта, че е превел по
сметка на банката сумите от 30 000 лв. и 1942 лв., като видно от ССЕ налице са безспорни
доказателства за извършените плащания, техния размер и основанието, въз основа на което
са направени. Въпреки това тази сума е отнесена по кредитна сметка за погасяване на чужд
дълг, а именно като текуща погасителна вноска. Твърди, че и двете са с основание
сключения договор за цесия с банката. Счита, че с отпадането на основанието за разместване
на материални блага, те се явяват платени без основание и като такива следва да му бъдат
върнати. Остава въпросът кой и по каква причина дължи обезщетения или лихви по
договореното и в какъв размер. Твърди, че задържането на платените суми, на основание
договор за цесия от 02,07.2010 г. от страна на ответника, е без основание, поради което те
следва да му бъдат върнати, а не своеволно да бъдат отнесени за погасяване на чужд дълг,
който той не е придобил, нито се е задължил солидарно. Уговорки за замяна на длъжника
или други подобни имащи за цел да се погаси чуждо задължение, без да получи нищо в
замяна, не са били направени и не съществуват. Следователно заплатените суми, въз основа
на отпадналото основание - договор за цесия, следва да му бъдат върнати. Претендира
разноските.
Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД оспорва жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Посочва, че на 02.07.2010 г. между „УниКредит Булбанк” АД, в
качеството й на цедент и въззивника Р. Е. Р., в качеството му на цесионер, е подписан
договор за цесия на вземане на банката срещу Р. П. С. (Г.). Последната е кредитополучател
на банката по силата на Договор за банков кредит № 20/31.05.2005 г. за сумата от 81 000 лв.,
ведно с договорените лихви до окончателното му погасяване. Вземането по договора е
обявено за предсрочно и изцяло изискуемо, издаден е изпълнителен лист от 24.02.2009г., с
който Р. П. е осъдена да заплати сума в общ размер на от 77 567,55 лв., плюс законна лихва
по главница. Към момента на сключване на договора за цесия между УКБ АД и
жалбоподателя задължението на длъжника е фиксирано на сума в размер на 83 107,79 лв. С
подписването на Договора за цесия от 02.07.2010 г. страните са се съгласили банката да
прехвърли правото си на вземане срещу Р. П. на цесионера Р.Р. срещу сумата от 78 136,44
лева, платима до 13.07.2010 г., на два транша. Първият в размер на 30 000 лв. е уговорено да
бъде платен преди момента на подписване на договора със сума получена по сметка на
банката на 05.03.2010г. (чл. 4.2.1.). Вторият в размер на 48 136.44 лева е следвало да бъде
платен в срок до 13.07.2010 г. - чл. 4.2. от договора. На основание чл.7.2. от договора,
страните изрично са се споразумели същият да влезе в сила и съответно да породи правни
последици само след като цесионерът заплати изцяло посочената цена и договорът бъде
вписан съгласно реда, регламентиран в Правилника за вписванията. В чл. 7.5 от договора за
цесия, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задълженията по чл. 4 от договора
от страна на цесионера, а именно внасяне на пълната продажна цена в срок до 13.07.2010 г.,
всички суми, които до този момент са платени от страна на цесионера ще отидат за
2
погасяване на задължението по договора за кредит на основание чл. 73 ЗЗД. От страна на
въззивника към 13.07.2010 г. не е внесена пълната продажна цена по договора за цесия. Г-н
Р. е направил частично плащане в размер на 1940.74 лева, вместо пълния размер на втория
транш от договора за цесия в размер на 48 136.44 лева. Видно от клаузата на чл. 7.2. от
Договор за цесия от 02.7.2010 г„ страните, възползвайки се от предвидената в чл. 25 на ЗЗД
правна възможност, са поставили влизането на съглашението в сила в зависимост от
кумулативното настъпване на две бъдещи събития - 1. плащането на цената в пълен размер
(т.4 от Договора) и 2. вписване на Договора за цесия в съответния регистър към Агенция по
вписванията (т. 7.1 от Договора). Към 16.7.2010 г. - дата, на която Р.Р. е депозирал молба по
изп. дело срещу Р. Г., договорът за прехвърляне на вземането не е влязъл в сила и съответно
не е породил целените с него правни последици, тъй като нито едно от уговорените
отлагателни условия не е настъпило. Обстоятелството, че цесионерът не е изпълнил
главното си задължение, а именно - да заплати пълния размер на цената на процесното
вземане, се потвърждава от приетото заключение по назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79 ал.1 пр. 2-ро вр.чл.82 ЗЗД .
Ищецът Р. Е. Р. твърди, че на 02.07.2010г. между страните е подписан договор за
цесия, по силата на който е закупил от Банката вземанията й спрямо Р. П. С., по който
договор е превел на ответника следните суми: 30 000 лв. при подписването му по банков
път, 1940,74 лв.-платена по банков път на 13.07.2010г., подписал и запис на заповед за
сумата от 23 620 евро за остатъка от сумата. Поддържа, че срещу Р. П. С. има издаден
изпълнителен лист и по молба на ответника е било образувано изп.дело при ЧСИ М. Б., по
което след сключване на договора за цесия между страните, ответникът е бил длъжен да
поиска замяна на кредитора-взискател, което не е направено от него. Затова на 16.07.2010 г.
ищецът внесъл молба при ЧСИ Б., с която приложил договора за цесия и поискал да бъде
конституиран като взискател, което било сторено, след което и по искане на ищеца делото
било прехвърлено при ЧСИ М. и образувано под № 1137/2010г. Въпреки това ответникът
предприел действия за събиране на продаденото вземане пред ЧСИ Б., който на 27.10.2010г.
иззел със заплахи делото от ЧСИ М. и образувал ново дело № 5541/2010г. с единствен
взискател - ответника. Въпреки многобройните молби както към ответника, така и към ЧСИ
Б., последният обявил публична продан и продал имота на С. на 28.02.2012г. за сумата от
около 54 000 лв., което станало по молба на банката, в чиято полза бил ипотекиран имотът
на кредитополучателя Р. П.. По този начин ищецът не получил нито апартамент, нито
парите, които заплатил респ. претърпял вреди под формата на загуби и пропуснати ползи от
виновно неизпълнение на банката на сключения между страните договор за цесия от
02.07.2010г. Твърди, че претърпял и неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.,
изразяващи се във влошеното здравословно състояние, притеснения, унижения, претърпени
болки и страдания, нерви, отрицателни емоции, които са пряк резултат от поведението на
банката. Ищецът твърди, че е пропуснал ползи в размер на 180 000 лв., тъй като имал
намерение да продаде апартамента за сумата от 90 000 евро, която сума щял да внесе в
инвестиционен проект като свое дялово участие по предложение на фирма Goldman
management LLC, срещу което щял да получи реална печалба от 180 000 лв. Претендира
сумата от 80 000 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на реално
3
претърпяна вреда, която сума представлява платената от ищеца на ответника цена по
сключен между страните договор за цесия от 02.07.2010 г., сумата от 180 000 лв.-
обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза
да реализира печалба, както и сумата от 35 000 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от влошено здравословно състояние, притеснения
и унижения, всичките претендирани като обезщетение за пълното неизпълнение от страна
на ответника на задълженията му по сключен между страните договор за цесия от
02.07.2010 г., ведно със законните последици.
Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не е депозирал отговор в срок.
От фактическа страна се установява, че на 02.07.2010 г. между „УниКредит
Булбанк” АД, в качеството й на цедент и въззивника Р. Е. Р., в качеството му на цесионер, е
подписан договор за цесия на вземане на банката срещу Р. П. С. (Г.). Последната е
кредитополучател по силата на Договор за банков кредит № 20/31.05.2005г. за сумата от 81
000 лв., ведно с договорените лихви до окончателното му погасяване. Вземането по
договора е обявено за предсрочно и изцяло изискуемо, като е издаден изпълнителен лист от
24.02.2009г., с който Р. П. е осъдена да заплати сума в общ размер на от 77 567,55 лв., плюс
законна лихва по главница.
На 16.03.2009г. по искане на „УниКредит Булбанк“ АД е образувано изп.дело №
20098380400891 по описа на ЧСИ М. Б. с per.№ *** за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 24.02.2009 г., издаден въз основа на разпореждане от 19.02.2009г. по
ч.гр.д.№ 5270/2009г. по описа на CPC, I г.о., 36 състав, съобразно който Р. П. С.-
кредитополучател е осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 70 318,86 лв.-
главница, 4315,39 лв.-лихва за периода от 25.05.2008 г. до 26.01.2009г., ведно със законна
лихва върху главницата от 27.01.2009 г. до изплащане на вземането, 1435,61
адв.възнаграждение и 1497,69 лв. държавна такса.
Към момента на сключване на договора за цесия между УКБ АД и жалбоподателя-
ищец задължението на длъжника е фиксирано на сума в размер на 83 107,79 лв. С
подписването на Договора за цесия от 02.07.2010 г. страните са се съгласили банката да
прехвърли правото си на вземане срещу Р. П. на цесионера Р.Р. срещу сумата от 78 136,44
лева, платима в срок до 13.07.2010г., на два транша. Първият в размер на 30 000 лв. е
уговорено да бъде платен преди момента на подписване на договора със сума получена по
сметка на банката на 05.03.2010г. (чл.4.2.1.). Вторият в размер на 48 136.44 лв. е следвало да
бъде платен в срок до 13.07.2010 г. - чл. 4.2. от договора. На основание чл.7.2. от договора,
страните изрично са се споразумели същият да влезе в сила и съответно да породи
правни последици само след като цесионерът заплати изцяло посочената цена и
договорът бъде вписан съгласно реда, регламентиран в Правилника за вписванията.
В чл. 7.5 от договора за цесия, страните са се съгласили, че при неизпълнение на
задълженията по чл. 4 от договора от страна на цесионера, а именно внасяне на пълната
продажна цена в срок до 13.07.2010 г., всички суми, които до този момент са платени от
страна на цесионера ще отидат за погасяване на задължението по договора за кредит на
основание чл. 73 ЗЗД.
От заключението на депозираните на л.106 съдебно-счетоводна експертиза, приета от
съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че на
05.03.2010 г. по сметката на ответника е постъпила сума в размер на 30 000 лв., която е
отнесена за погасяване на задължения по кредитен контракт с номер 950LRA1071830083,
който отчита движението и погасяването на процесния кредит, отпуснат на
кредитополучателя Р. П. С.. Установява се, че с постъпилата сума от 30 000 лв. са погасени
следните задължения по договора за кредит: законна лихва в размер на 10 828,68 лв.,
възнаградителна лихва-311,69 лв., и главница- 18 859,63 лв.
На 13.07.2010г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 1940,74 лв. с
посочено основание: „2-ро плащане разлика-остатък по договор за цесия от 02.07.2010г. и
прихващане по писмо, получено с обратна разписка ИД AS100000PA211 от 17.06.2010г.
4
Тази сума е получена от ответника и е върната по сметката на ищеца, след което е отнесена
за плащане на текуща погасителна вноска по кредит на ищеца към банката през месец
01.2011 г. Други суми по договора за цесия не са заплащани.
Две години по-късно - на 09.04.2012г. по сметка на банката е постъпила сума в размер на
54 434,95 лв. преведена от ЧСИ Б., която сума е платена цена от проведена публична продан
на имота, с който е обезпечен кредитът на Р. П., като с тази сума са погасени задълженията
по кредита. Към 12.03.2020г. общият размер на неплатените задължения от
кредитополучателя П. по изп.дело № 5541/2010г. възлиза на 19 192,78 лв.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, наличието на
валидни договорни отношения между ищеца и ответника, като спорен е въпросът дали
ответникът, в лицето на банката, виновно е допуснал неизпълнение, чрез отказ да получи
цената респ. на поетото задължение да прехвърли своето вземане спрямо кредитополучателя
респ. да бъде заместен в качеството на взискател във вече образуваното изп.производство.
СГС е отхвърлил исковете, като е приел, че договорът между страните е сключен под
отлагателно условие, посочено в чл.7.2. от договора, което обуславя възникването на
сделката. В случая осъществяването на двете кумулативни условия -заплащане на пълната
продажна цена и вписване на договора в имотния регистър при AB-София имат значение за
възникване на правата и задълженията по процесния договор. Доколкото тези условия не са
осъществени, е приел още, че договорът изобщо не е породил правни последици. Затова е
стигнал до извод, че ищецът не притежава активна материално-правна легитимация.
Настоящата съдебна инстанция не споделя горните изводи по следните
съображения:
Видно от клаузата на чл.7.2 от Договор за цесия от 02.7.2010г. страните,
възползвайки се от предвидената в чл.25 ЗЗД правна възможност, са поставили влизането на
съглашението в сила в зависимост от кумулативното настъпване на две бъдещи събития - 1.
плащането на цената в пълен размер (т.4 от Договора) и 2. вписване на Договора за цесия в
съответния регистър към Агенция по вписванията (т. 7.1 от Договора).
Към 16.07.2010г. /на която Р.Р. е депозирал молба до ЧСИ да бъде конституиран като
взискател по изп.дело срещу Р. Г./ – е насътпил падежа на поетото задължение за плащане
на цената, но договорът за прехвърляне на вземането не е влязъл в сила и съответно не е
породил целените с него правни последици, тъй като нито едно от уговорените отлагателни
условия не е настъпило. Обстоятелството, че цесионерът не е изпълнил главното си
задължение, а именно - да заплати пълния размер на цената на процесното вземане, се
потвърждава от приетото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Недоказано пълно и главно остава неговото твърдение, че е платил частично чрез
прихващане, с което е погасил изцяло своето задължение.
Следователно е настъпило бъдещото отлагателно условие за трансформиране на
договора за цесия в такъв за встъпване в дълг по смисъла на чл.73 ЗЗД до размера на вече
платеното.
Съгласно законовата уредба на договорите, сключени под условие, установена с
нормата на чл. 25, ал. 1, изр.1 ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да
5
бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на
събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от сбъдването на
условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените правни последици,
или последните ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни последици.
Според чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД условието се смята за сбъднато, независимо от
фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно е попречила то да настъпи. Според приетото в тълкувателната част на
мотивите към решение по т.д. № 53312/2015 г. на ВКС, І г.о., преценката относно
сбъдването на условието /отлагателно или прекратително/ следва да се осъществи по
правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход
на събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения
договор.
В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение по т.д. № 46/2013
г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 2404/2014 г., І т.о. съответните съдебни състави са се
произнесли относно възможността за страните да обвържат изпълнението на конкретно
договорно задължение със сбъдването на отлагателно условие. В първия съдебен акт е
застъпено разбирането, че ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията на
самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана от това
условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и възможностите на
длъжника. Изведен е извод, че нормата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД - когато срокът за изпълнение ще
бъде определен от длъжника, е приложима и тогава, когато страните са обвързали
изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е
уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник. Според
отговора на поставения правен въпрос в решение по т.д. № 2404/2014 г., уговорката, че
възложителят ще плати, когато на него, в качеството на изпълнител, му заплатят, не е
нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са
визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите
търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита
времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на
изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Така формираната практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр.2 ЗЗД, касаеща условието като модалитет,
се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Преценката дали се касае за
предвидено в договора условие, чието настъпване не зависи от волята на страните - казуално
условие, или се касае за бъдещо събитие, зависещо от волята на една от страните -
потестативно условие /както е в конкретната хипотеза/, във всички случаи следва да се
изведе от самата уговорка в договора, обективираща условието. Или, преценката за това,
каква е правната характеристика на условието, като модалитет на договорното съдържание,
е винаги обусловена от обективираните в договора насрещни, съвпадащи волеизявления на
страните.
За да е приложима законовата фикция на чл. 25, ал. 1, изр.2 ЗЗД, според която,
6
условието, макар и фактически да не е настъпило, се счита за сбъднато, е необходимо да
бъде доказано, че ответникът т.е. в случая банката е попречил за сбъдване на условието и
неговото поведение може да се квалифицира като недобросъвестно. Недобросъвестността
като юридически факт е елемент от фактическия състав на чл.25 ал.1 изр.2 ЗЗД. В случая
недобросъвестността на контрагента не е въведена като законова презумпция - не се
изразява в знание на правнозначими обстоятелства, които би следвало да мотивират лицето
да има различно от вече проявено поведение. Понятието недобросъвестност по см. на чл. 25,
ал. 1, изр.2 ЗЗД означава психическото отношение на съконтрахент към извършено от него
неправомерно деяние, като по съдържание недобросъвестността се покрива с умисъла като
форма на вина. В този смисъл са и преобладаващите становища в доктрината.
Затова в случая съдът намира за неприложима фикцията на чл.25 ЗЗД, доколкото
недоказано пълно и главно остава наличието на недобросъвестно поведение от страна на
банката. Ето защо настоящата инстанция намира, че договорът е породил желаното от
страните правно действие, и доколкото не е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на банката, той е трансформиран в договор за встъпване в дълг в
частта относно вече платените 30 000 лв. Затова сумата не подлежи на връщане по реда на
чл.55 ал.1 ЗЗД нито при неосъществено основание, нито на отпаднало такова. Отделно такъв
иск няма и предявен, доколкото се търси единствено договорната отговорност по реда на
чл.82 ЗЗД.
Що се отнася до вредите, под формата на пропуснати ползи, искът е изцяло
неоснователен, тъй като "Пропуснатата полза" бива дефинирана в доктрината и съдебната
практика като неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, т.е.
представлява реална, а не хипотетична вреда. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г по т.д. №
3/2012 г на ОСГТК на ВКС това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетение
пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите трябва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и
не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на
неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция
за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с
допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото
на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по
причина на виновното действие или бездействие на ответника, само тогава претенцията за
обезщетение на пропуснати ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване
е на ищеца, в съответствие с правилото на чл.154 ГПК да докаже при условията на пълно
главно доказване, така че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърденият факт е
осъществен, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния
период, ако не беше проведена публична продан на недвижимия имот. Следователно
7
изхождайки от фактите по делото, при твърдение, че вредата е настъпила в резултат на
пропуснати ползи от невъзможността да бъде конституиран като взискател в
изп.производство на мястото на банката респ. да придобие собствеността върху имота,
който е щял да препродаде, жалбоподателят следва да ангажира доказателства за наличието
на предварителен договор з трето лице-купувач, който е останал неизпълнен именно в
резултат действието на банката да не приеме плащане от негова страна.
Искът за неимуществени вреди правилно е отхвърлен както поради недоказаност на
обема на вредите /няма ангажирани гласни доказателствени средства/, така и поради липсата
на пряка причинно-следствена връзка между поведението на банката и твърдените вреди.
Налице е съвпадение на изводите на първа и втора инстанция, поради което
решението следва да бъде потвърдено, макар и с различни правни изводи.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия
направените по делото разноски, в размер на 8916 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2021г. постановено по гр. д. № 10842/2015г. по описа
на СГС, ГО, 10 състав.
ОСЪЖДА Р. Е. Р., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр.София, пл.“Св.Неделя“ № 4, ет.4, сумата от 8916 лв. /осем хиляди деветстотин и
шестнадесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8