ЗАПОВЕД № ...........
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
гр. Велико Търново, 02.07.2020г.
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в проведеното на 02.07.2020г., закрито разпоредително заседание по ЧГД № 1378 по описа за 2020г., докладвано от съдия Явор Данаилов, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК установи:
При осъществяваната съобразно §13, т. 12, вр. т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи по заявените в настоящото производство вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител, съдът констатира основания да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
След запознаване с изложените от заявителя твърдения и с представените от него писмени доказателства, съдът намира, че вземанията на кредитора за сумата от 1000 лв. - главница; сумата от 72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.11.18 г. до 06.02.2019 г., както и за сумата от 116.14 лв. - лихва за забава за периода от 07.02.2019 г. до 16.06.2020г., дължими по цедиран договор за паричен заем № 561811 от 07.11.2018 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и М.Н.М. (за лаконичност Договора), не произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито пък твърденията на заявителя и съдържанието на договора сочат на обоснована вероятност за това, поради което за тях направеното искане е основателно и следва да се издаде заповед за изпълнение.
По отношение на претендираното вземане за сумата от 200 лв., представляваща, според кредитора, дължима неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 20, ал. 1 вр. чл. 15 от Договора съдът приема, че се основава на неравнопрвна клауза, респ. на такава, която противоречи на закона и/или добрите нрави, което съставлява основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение по отношение на тези вземания. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Някои от тези условия всъщност не са нужни на кредитора, като например да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си работодател. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и размерът й от 10% върху усвоената и непогасена главница, начислявана за всяко отделно изпълнение без краен предел или максимален размер, съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, поради което е нищожна.
По отношение на претендирането вземане за сумата от 200 лв., представляваща, както твърди кредитора, разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането на основание чл. 21, ал. 4 и 5 от Договора, съдът приема, че се основава на нищожна клауза, като това съставлява основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 от ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение по отношение на тези вземания. В ал. 4 и 5 на чл. 21 от Договора се предвиждат допълнителни такси в случай на забава на длъжника в размер на 2.50 лв. за всеки ден забава, както и 120 лв. при обявяване на предсрочна изискуемост на договора. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закон за потребителския кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвиденото в чл. 21, ал. 4 от Договора задължение за заплащане на 2.50 лв. за всеки ден просрочие попада под забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и се явява нищожно като противоречащо на закона, тъй като събирането на просрочени вноски съставлява действия по управлението на кредита. За пълнота следва да се изложи, че така уговореното обезщетение в размер на 2.50 лв. на ден при забава на длъжника противоречи и на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, тъй като надвишава размера на законната лихва, което отново е основание за нищожност. Що се отнася до еднократната такса от 120 лв. за разходите на кредитодателя при настъпване на предсрочна изискуемост на основание чл. 21, ал. 5 от Договора, същата съдът квалифицира като неустоечна клауза и като такава се явява неравноправна клауза, респ. такава, която противоречи на закона и/или добрите нрави. От съдържанието на самата клауза, съпоставена с останалите клаузи за правата на потребителя, е видно, че така, както е уговорена, тя създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за предсрочно прекратяване на договора, е уговорена без да са уговорени насрещни права за потребителя, При това потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договор. Самата клауза за заплащане на неустойка не урежда каквито и да било правила за изчисляване на неустойката, с оглед вида и размера на неизпълненото задължение.
Частичното отхвърляне на заявлението налага ревизиране на разноските в заповедното производство и присъждането им в съответствие с размера на уважените вземания.
Водим от което и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът
Р А
З П О Р Е Ж Д А:
Длъжникът М.Н.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов ” № 29, ет.3, представлявано от управителя Янислав Бориславов Янакиев, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - главница; дължими по цедиран договор за паричен заем № 561811 от 07.11.2018 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и М.Н.М., ведно със законната лихва върху описаните главници, от подаване на заявлението - 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 72 лв. (седемдесет и два лева), представляваща договорна лихва за периода от 09.11.2018 г. до 06.02.2019 г..; сумата от 116.14 лв. (сто и шеснадесет лева и четиринадесет стотинки) - лихва за забава за периода от 07.02.2019 г. до 16.06.2020 г., както и сумата от 73.82 лв. /седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от които 23.82 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, относно
вземането за неустойка за непредставяне на обезпечение и за предсрочна
изискуемост и за неустойка за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 400 лв.
В отхвърлителната си част
разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизплатени суми по договор за дължими по цедиран договор за паричен заем № 561811 от 07.11.2018 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и М.Н.М.. Съгласно договора, кредитоът се е задължил да предостави на длъжника договорената сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 1000 лв., а длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Длъжникът не е изпълнил всички свои задължения по договора и не е изплатил изцяло усвоената сума от 1000 лв на 07.11.2018 г. От момента на усвояването върху сумата се дължи възнаградително обезщетение (възнаградителна лихва), чийто размер е определен в договора. След момента на упражняването на правото на кредитора да направи предсрочно изискуем кредита на 06.02.2019 се дължи обезщетение за забава (мораторна лихва) до момента на подаване на заявлението. Дължимо е също така и лихва от подаване на заявлението до изплащането на дължимите суми.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ на заявителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски- съразмерно с уважената част от заявлението, от които 23.82 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение
Банкова сметка, ***ата сума:
IBAN: ***, BIC: ***
„Юробанк България“ АД .
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви
се възможност в едномесечен срок:
1. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, или да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта. Ако възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по – висок размер от посочения в заповедта. В случай, че изпълните задължението по заповедта в срока за възражение, може в същия срок да възразите писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че сте изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.
3. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.
4. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: