П Р О Т О К О Л
02.04.2014г. гр.Силистра
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен
състав
На втори април 2014г.
В публично
заседание в следния състав сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 47 по описа за 2014 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА
ОСЪДЕН: П.В.П.
СЪДЪТ счете делото
за изяснено от фактическа и правна страна и постанови следното
РЕШЕНИЕ:
Производството
е по реда на Глава 32 от НПК, във връзка с дължимо според Прокуратурата произнасяне
на съда по чл.414, ал.2, т.1 от НПК, изтъкнато от съда при доклада на делото.
Искането,
според преценката на съдебния състав, е допустимо. С оглед данните по делото е и
основателно. Допустимостта, според съда, се извежда от систематичното място на
Глава 32 от НПК, макар при особеното производство във връзка с одобряване на споразумение,
този ред да не е уреден и да липсва разпоредба, препращащи към Общите процесуални
правила.
Относно
произнасянето по същество, съдът намира за необходимо да спомене следното:
Принципно,
разпоредбата на материалния закон посочваща съда като орган определящ периодичността
за явяване и подписване на осъдения, касае случаи на разглеждане на дело по
общия ред, а не по особените правила на Глава 29 от НПК, при които страните
следва да постигнат съгласие по редица въпроси, един от които е вида и размера
на наложеното наказание.
Недопустимо,
а освен това, според преценката на състава, а и процесуално невъзможно с
последващ съдебен акт, да се променя волята на страните, протоколирана в
съдебно заседание.
В
настоящият случай, с оглед спецификата на приключилото производство съдът
сезира освен възможността на Окръжният прокурор, при положение, че намери да е
допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на тези служещи като
основание за възобновяване на производството, да направи предложение в тази
насока, и съдът да разтълкува действителната си воля при одобряване на споразумението.
На
първо място, възможността за възобновяване на производството не би била в
интерес на осъдения. Освен това, не е логично да се размишлява в насока, че с допуснатия
пропуск съществено са нарушени и то в ущърб на осъдения, материалните закони и
процесуалните правила. Чл.42б, ал.1 от НК посочва най-ниският предел на
периодичността, в каквато насока би следвало в настоящия случай по преценката
на съда, да се тълкува подлежащия на изпълнение съдебен акт.
Но
след като затруднение е констатирано и писмено удостоверено, съдът посочва
според собственото му разбиране за материална и процесуална законосъобразност, че
ако фактически изрично не посочено каква да бъде периодичността, то тя би
следвало да бъде отмерена на два пъти седмично, в какъвто смисъл съдът разбира
цитираната законова разпоредба.
Посоченото
до тук, съдът намира за аргумент в подкрепа на становището си, че не е налице
процесуален пропуск, допуснат при одобряване на споразумението.
Съдът,
също така счита, че нито ОС”ИН” гр.Силистра, нито ГД”ИН” гр.София са оправомощени
или компетентни да ревизират влязъл в сила съдебен акт и да изразяват релевантно
мнение за неговата правилност.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
№46
ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА НА ОСЪДЕНИЯ – П.В.П., ДА
СЕ СЧИТА, ЧЕ ПЕРИОДИЧНОСТТА НА ЯВЯВАНЕ И ПОДПИСВАНЕ ПРЕД ПРОБАЦИОННИЯ СЛУЖИТЕЛ
СЛЕДВА ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.