ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. гр. София , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Магдалена Ат. Лазарова
Стоян Людм. Тонев
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600310 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.270 НПК.
Въззивното производство е образувано по повод подадени частни
жалби от подсъдимите Д. М. Д. и Г. Д. В. против протоколно определение от
21.07.2021г. по НОХД № 939/2020 г., по описа на СНС,16 състав, с което са
оставени без уважение исканията им за изменение на прилаганата спрямо
всеки от тях мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата на Д. се акцентира на обстоятелството, че са приключили
действията на съда по провеждане на разпити на свидетели, на
продължителния престой в арестните помещения, преценен като неразумно
дълъг, а като допълнителна причина за уважаване на искането се навеждат
доводи от семейно естество, свързани със заболяване на съпругата и
отглеждането на две деца. В заключение се настоява за смекчаване на мярката
за процесуална принуда в „домашен арест“ или в „парична гаранция“.
В жалбата на В. се развиват подобни съображения, свързани с срока на
задържане и приключилото съдебно следствие, с твърдения за прекомерна
тежест на прилаганата мярка за неотклонение.
Депозираните частни жалби са входирани в законоустановения 7-
дневен срок от активно легитимирани страни срещу съдебен акт, подлежащ на
1
въззивен контрол, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество същите се преценяват за основателни по
следните съображения:
В атакувания съдебен акт СНС е обосновал становището си за липсата
на основания за облекчаване на прилаганата най-тежка мярка за процесуална
принуда, с отсъствието на настъпили нови обстоятелства по смисъла на
нормата на чл.270 ал.1 НПК, налагащи обратен извод, като е приел срока на
задържането на В. и Д. за разумен, намирайки за безпредметно
преповтарянето на доводите, изложени в предходни съдебни произнасяния по
този процесуален ред. Отчитайки „механизма за осъществяване на
престъпната дейност“, СНС е споделил довода на прокурора, че следва да
бъде дадено предимство на обществения пред личния интерес на
подсъдимите, независимо от наличните данни за установено местоживеене и
семейно положение при всеки от тях.
В настоящото инстанционно производство, явяващо се поредното по
контрол в съдебна фаза на прилагана мярка за неотклонение „задържане под
стража“, подлежат на обсъждане за всеки от двамата подсъдими въпросите
продължават ли да съществуват и трите кумулативно изискуеми
предпоставки по чл.63 ал.1 НПК, обуславящи прилагането на най-тежката по
вид мярка за неотклонение респ. настъпила ли е някаква промяна в тях до
степен, позволяваща целите по чл.57 НПК да бъдат успешно постигнати с
друга, по-лека по вид мярка измежду посочените по чл.58 НПК.
Настоящите въззивни жалбоподатели са предадени на съд по повод внесен
в СНС на 04.03.2020г. обвинителен акт срещу общо девет лица, като
конкретно обивинението на всеки от двамата касае участие в организирана
престъпна група в периода началото на 2017г. - 18.04.2019г., на територията
на България, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по
чл. 209, чл.210 и чл.211 НК (телефонни измами) – тежко умишлено
престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК, наказумо с лошаване от
свобода от три до десет години.
Първоинстанционното съдебното следствие е пред приключване, като не
се наблюдава забавяне на производството по вина на съда, който полага
нужното усърдие за насрочване на съдебните заседания и за разглеждане на
делото в разумен срок. От общия преглед на доказателствената съвкупност, на
пръв поглед не може да бъде изведен извод за неподкрепеност на
предположението за съпричастност на В. и Д. към вмененото им престъпно
деяние.
Същевременно не може да бъде неглижирана продължителността на
прилаганата до момента най-тежка форма за процесуална принуда, чийто срок
по отношение на всеки от конкретните двама подсъдими надхвърля две
години.
2
Това обстоятелство, съобразено през призмата на настъпилата съдебна
реабилитация по предходните им осъждания, при съблюдаване на
презумпцията за невиновност и отчитане на предполагаемата роля и принос
към деятелността на инкриминираното престъпно сдружение, намерило израз
според тезата на прокуратурата в обвинение само за престъпление по чл.321
НК, без вменени вторични престъпления, според настоящия въззивен състав
налага преосмисляне на вида на подходящата процесуална принуда в насока
нейното смекчаване в следващата по тежест „Домашен арест“. Последната се
преценява като пропорционална, целесъобразна и адекватна на този етап от
развитието на наказателното производство при отчитане на спецификите на
разследваната дейност, с налични доказателства, от които може да се
предполага, че е осъществявана и от територията на съседна държава, в
продължителен период спрямо уязвими слоеве от населението - възрастни и
социално слаби лица, явяващи се лесни жертви на престъпни посегателства от
този вид, превърнали се във вероятен основен източник на доходи за лицата,
подозирани за участници в групата, сред които попадат и двамата въззивни
жалбоподатели.
При преценка на наличието и интензитета на рисковете по чл.63 ал.1
НПК се отчетоха и съществуващите по делото данни за техни интензивни
задгранични пътувания преди задържането, както и обстоятелството на
арестуването на Д. на територията на Румъния и последващото му предаване
на българските власти в изпълнение на издадена ЕЗА. Едновременно с това
бе взета предвид и предоставената от ръководството на Затвора – София
информация за негова трудова заетост на като „бакар“ и текущото му
обучение в компютърен курс, имащи естеството на добри характеристични
данни.
Според настоящият съдебен състав спазването на забраната по чл.62 ал.1
НПК, свързана поставянето на Д. и В. под „домашен арест“, следва да бъде
контролирано и по реда на ал.6 НПК чрез средства за електронно
наблюдение.
Гореизложеното налага необходимост от корекция в произнасянето на
първостепенния съд, поради което АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.07.2021г. по НОХД № 939/2020
г., по описа на СНС,16 състав, с което са оставени без уважение исканията на
Д. М. Д. и Г. Д. В. за изменение на прилаганата спрямо всеки от тях мярка за
неотклонение „Задържане под стража, като вместо това
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на Д. М. Д. в
„Домашен арест“, който да се изпълнява на адрес гр. Г. О., ул. „Б. Т.“ №*.
3
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на Г. Д. В. в
„Домашен арест“, който да се изпълнява на адрес гр.Г.О., ул. „ И.А.“№*.
ПОСТАНОВЯВА контролиране на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ за всеки от двамата подсъдими и чрез средство за електронно
наблюдение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4