№ 363
гр. гр. Добрич, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500730 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№3514/10.08.2023г. от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258
представлявано от П.С., Я.Д.а и Д.Д.а, чрез юрисконсулт Я. Н., срещу
решение №87/20.07.2023г. по гр.д.№369/2022г.на РС-Б., с което са
отхвърлени предявените срещу П. М. Д. с ЛНЧ *** от гр.Б., осъдителни
искове за сумата в размер на 618,70лева, представляващо главница за
ел.енергия по фактури ,издадени в периода 21.12.2020г.- 06.01.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й изплащане, и за сумата от 90.41лева сбор от мораторна лихва върху
главницата по всяка фактура от падежа й до 30.06.2022г.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено в противоречие на материалния закон с доводи по
същество на спора относно въпроса за отговорността на ответника за
вземането на ищеца за стойността на потребена в имота на ответника
ел.енергия в периода 03.11.2020-03.12.2020г. Ответникът бил собственик на
1
електроснабдения имот от 05.11.2020г., процесните две фактури били
издадени на името на предишния събственик поради неизпълнение на
задължението по чл.17т.3 във вр.т.1 от ОУ за уведомяване относно промяната
в собствеността, изпълнението му едва на 30.12.2022г.когато абонатния номер
е прехвърлен на нов клиентски номер с титуляр ответника. Дружеството
нямало право да сторнира издадените фактури на името на предишния
собственик и да ги префактурира на името на сегашния. Ответникът бил
отговорен за вземането в качеството му на потребител по смисъла на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ, не е изпълнил в срок задължението си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна - П. М. Д. чрез пълномощника и –адв.А.А.. Иска жалбата
да бъде отхвърлена, решението потвърдено като правилно при липсата на
пълно и главно доказване на претенцията.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 01.08.2023г.,
когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 15.08.2023г.,
чрез изпращането и по пощата на 08.08.2023г., от процесуално легитимирано
лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Гр.д.№369/2022г. е образувано по предявени с искова молба вх.
№2739/28.07.2022г. от „Енерго –Про Продажби“АД с ЕИК *********, г със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“,
№258, Варна тауърс Г, срещу П. М. Д. с ЛНЧ *** от гр.Б., осъдителен иск по
чл.79 от ЗЗД във вр.чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ за сумата от 618.70лева,
представляваща неплатена стойност на доставена ел.енергия за обект с адрес
гр.Б., с абонатен №********** за периода 21.12.2020г.-06.01.2021г., от която
249.80лева по фактура №03027888935 и 368.90лева по фактура №**********,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, и осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от
2
90.41лева сбор от мораторна лихва върху главницата по всяка фактура от
падежа й до 30.06.2022г.
С атакуваното в цялост решение искът е изцяло отхвърлен по
съображения на съда, свеждащи се до липсата на доказано договорно
правоотношение за продажба на ел.енергия като основание за отговорността
на ответника за претендираната стойност на доставената такава. Въззивната
инстанция намира решението за неправилно по следните съображения:
Няма спор, че ответникът е собственик на енергоснабден вилен обект с
адрес гр.Б. с абонатен №**********. Легитимира се като такъв на основание
договор за покупко-продажба от 05.11.2020г., сключен с нот акт №64, т.V,
рег.№3631, д. №653/2020г.на нотариус с рег.№109 в НК. Имотът е закупен от
„З.А.К.2003“ ООД гр.Варна с управител А.Б.П.Х..
Няма спор и, че предишният собственик не е изпълнил задължението си
по чл.17, т.3 от ОУ да съобщи на „Енерго-Про Продажби“АД за извършената
промяна в собствеността относно обекта. Не е спорно и, че на 30.12.2022г.
новият собственик, ответникът по делото, е подал заявление и абонатен
№********** е прехвърлен на нов клиентски номер ********** с титуляр
ответника. Клиентският номер на предишния собственик е **********, на
негово име са издадени процесните две фактури - фактура №03027888935 от
21.12.2020г за сумата от 249.80лева стойност на доставена в обекта ел.енергия
за отчетен период 03.11.2020г.-03.12.2020г. и фактура №********** от
06.01.2021г. за сумата от 368.90лева за отчетен период 04.12.2020г.-
04.01.2021г. Няма спор, че фактурираните задължения не са платени, в който
смисъл е и заключението на изслушаната от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза с в.л.В. П.. Вещото лице е дало заключение и за
съответствие на размера на реално отчетеното количество ел.енергия на
адреса на потребление с фактурираното, т.е. фактурирана е неплатена, но
консумирана ел.енергия. Според вещото лице математически вярно е и
остойностяването на доставеното количество ел.енергия за отчетния период.
Касае се за правоотношение регулирано от Закона за енергетиката.
Според нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката, извършено с тълкувателно решение №2/2018г. по т.д.
№2/2017г.на ОСГК на ВКС, Закона за енергетиката свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
3
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на П.зване, когато за същия имот няма сключен
договор между П.звателя на договорно основание и доставчика на топлинна
енергия. Начинът, по който Закона за енергетиката урежда договора за
продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на П.зване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Законът за
енергетиката и чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, одобрени и с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР,
приложими в случая след постановяване на решение № 798/20.01.2017 г. на
ВАС, обвързват задължението за заплащане на електрическа енергия с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на П.зване и когато за електроснабдявания имот няма сключен договор
за доставка на електроенергия в същия имот, респ. настъпила е промяна в
титулярството на правото на собственост -така решение № 205/28.02.2019 г.
по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Следователно законът свързва качеството длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
П.зване върху електроснабдения имот -ако правото на собственост върху
имота премине върху друго лице, същото придобива и качеството длъжник за
доставяната ел.енергия за битови нужди. Претендираните от ищеца вземания
за цената на доставена електроенергия са за период, който следва промяната
на собствеността. Длъжник е новият собственик-ответника по делото, на
4
основание законовото заместване на страната в правоотношението по
визираната от закона сделка- договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Неизпълненото
задължение на бившия собственик на имота по чл.17, ал.3 от ОУ в 30-дневен
срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността не го
прави длъжник за цената на доставената в имота ел.енергия за времето след
изгубване на собствеността. След изгубване на собствеността тази доставка
обективно не обслужва собствените битови нужди на бившия собственик, а
тези на новия. Без значение е обстоятелството, че фактурите не са издадени
на името на новия собственик, тъй като фактурата не е основание за
съществуването на процесните задължения. Фактурата е първичен счетоводен
документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във
връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в
предприятието на търговеца. НеП.учаването на фактура със съдържанието по
чл.18а, ал.2 от ОУ не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок.
При така установеното се обосновава извода, че процесното количество
електроенергия на стойност от общо 618.70лева се дължи от ответника и
след като не го е платил в срок, в негова тежест са и негативните последици
от неизпълнението- да плати обезщетение за забава. Обезщетението за забава
плащането на главницата по първата фактура за периода 11.01.2021г.-
30.06.2022г. според вещото лице възлиза на сумата от 37.13лева, а за
плащането на главницата по втората фактура и за периода на забавата
26.01.2021-30.06.2022г. на сумата от 53.28лева или общо 90.41лева. Спор
относно размера на задълженията между страните не е и имало. Предявените
осъдителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени,
респ. обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново
съобразно установеното..
С оглед на изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
заплатените от ищеца, заел позицията на въззивник, съдебно деловодни
разноски за двете съдебни инстанции се възлагат на ответника. Ищецът е
сторил разходи в първоинстанционното производ за държавна такса -100лева,
за вещо лице -379лева. Във въззивната инстанция е сторил разходи за
държавна такса-50лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца, заел
позицията на въззивник се следвад и разноски за двете съдебни инстации под
формата на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от
5
надлежно упълномощен юрисконсулт. Размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция се определя по правилото
на чл. 78, ал. 8 изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В случая следва да се присъди възнаграждение за всяка от двете съдебни
инстанции в размер на 100 лева при граници на същото от 100лева до
360лева при дела с определен материален интерес съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП. На ответника/въззиваем разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №87/20.07.2023г. по гр.д.№369/2022г.на РС-Б.
изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. М. Д. с ЛНЧ *** от гр.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго –Про
Продажби“АД с ЕИК *********, г със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г, на основание
чл.79 от ЗЗД във вр.чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ сумата от 618.70лева, представляваща
неплатена стойност на доставена ел.енергия за обект с адрес гр.Б., с абонатен
№********** за периода 21.12.2020г.-06.01.2021г., от която 249.80лева по
фактура №03027888935 от 21.12.2020г. и 368.90лева по фактура №**********
от 06.01.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата от
90.41лева, от която 37.13лева обезщетение забава плащането на главницата от
249.80лева за периода 11.01.2021г.-30.06.2022г. и сумата от 53.28лева
обезщетение за забава плащането на главницата от 368.90лева за периода
26.01.2021г.-30.06.2022г.
ОСЪЖДА П. М. Д. с ЛНЧ *** от гр.Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго –Про
Продажби“АД с ЕИК *********, г със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, №258, Варна тауърс Г, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции,
както следва: държавна такса от общо 150лева, разноски за вещо лице от
379лева и юрисконсултско възнаграждение от общо 200лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
6
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7