№ 7
гр. Кюстендил, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500422 по описа за 2021 година
М. АП. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ж.к. „Р.в.“ № **,
ет. **, ап. **, чрез пълномощника адв. Н.Д. от АК – Шумен, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Христо Белчев“ № 2, 4-ти полуетаж, офис 4, обжалва с въззивна жалба, с
вх. № 267060/22.07.2021 г., Решение № 260259/16.06.2021 г., постановено от Районен
съд – Дупница по гр.д.№ 1879 по описа за 2020г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е осъдил ЗД „Бул
Инс" АД, ЕИК **********************, да заплати на М. АП. ИВ. сумата в размер на
2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 06.09.2019 г. около
11, 20 ч. в гр. Дупница на улица "Орлинска" № 3 по вина на водач на застрахования
при "ЗД Бул Инс" АД, лек автомобил марка "А******", модел "АЗ", с рег. №
**********************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 03.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
като до пълния предявен размер от 7 000 лева или за сумата от 5 000 лева, е отхвърлил
иска като неоснователен; респ.осъдил е ЗД „Бул Инс" АД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на М. АП. ИВ. сумата в размер на 194,29 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски по делото за адвокатски хонорар съобразно уважената
част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС –
Дупница сумата в размер на 636 лева, представляваща държавна такса по предявения
иск и разноски за възнаграждения за вещи лица, а също е осъдил на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК М. АП. ИВ. да заплати на ЗД „Бул Инс" АД сумата в размер на 485,71 лева,
представляваща сторените от ответника разноски по делото за адвокатски хонорар
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за сумата
1
над 2000 лева до пълния предявен размер от 7000 лева, както и в частта относно
началната дата, от която е присъдена законната лихва и релевира доводи за неговата
неправилност в тези части поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и необоснованост.
Въззивникът счита, че определеният от ДнРС размер на обезщетението е
значително занижен с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
постоянната съдебна и застрахователна практика, като същевременно съдът не е
изложил съображения, обосноваващи определянето на такъв нисък размер в
отклонение от обичайно присъжданите от съда обезщетения по аналогични случаи.
Твърди се, че в случая не са отчетени всички специфични обстоятелства, които имат
значение при определяне размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
нито са обсъдени в цялост сериозните психологически и емоционални проявления и
последици при ищеца, породени в резултат от процесното ПТП. Позовавайки се на
събраните по делото показания на свид. И.а и свид. Николова сочи аргументи в
подкрепа на становището си, че преживяното произшествие се е отразило
изключително тежко върху психиката му, като нанесената му психическата травма
била трайно състояние, и възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че
същата „отшумяла сравнително бързо“. Подчертава, че след инцидента ищецът е имал
нужда от чужди грижи, показателно за високия интензитет на физически болки, които
той търпи, и което обстоятелство счита, че съдът не е съобразил в достатъчна степен
при определяне размера на дължимото обезщетение. Твърди, че ДнРС не е съобразил
актуализацията на чл. 492, т. 1 от КЗ относно минималната застрахователна сума
(посочва практика на ВКС по чл. 290 ГПК), както и не е спазил и съдържащите се в
ППВС 4/68г. и ППВС 17/63г. указания в цялост и се е отклонил от задължителната
практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Сочи актуална съдебна практика на САС
по сходен случай.
Въззивникът счита за неправилен извода на съда за началния момент, от който
следва да се присъди лихва за забава- от датата на завеждане на исковата молба –
03.11.2020 г., тъй като не били ангажирани доказателства, които да обосновават по-
ранна дата, а не от предявяване на претенцията пред застрахователя – 16.07.2020 г.
Твърди, че ответникът не е оспорил процедурата по чл. 380 от КЗ и за началния момент
на дължимост на лихвата по делото не се е спорило, при което районният съд следвало
в доклада по делото да приеме за ненуждаещо от доказване обстоятелството, че на
16.07.2020 г. при ответника била депозирана претенция за обезщетение от ищеца.
Отделно сочи, че при разпределяне на доказателствената тежест съдът не е указал
необходимостта от представяне на доказателства относно датата на депозиране на
претенцията, а е обявил, че не са налице обстоятелства, за които да не се сочат
доказателства.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове в пълен
размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на претенцията по чл. 380 от КЗ – 16.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗД
„Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв. М.Г., с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват твърденията в нея като
неоснователни и недоказани. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаването на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за
2
двете инстанции.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът при служебна
проверка на валидността на решението и преценка на допустимостта му, намира, че то
е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Делото е образувано въз основа на предявен пред РС Дупница осъдителен иск с
правно основание чл.432 КЗ от М. АП. ИВ. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
********************** с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ.
В срока за отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество
изразява становище за допустимост, но неоснователност както по основание, така и по
размер на исковата претенция. Оспорва като неоснователна и претенцията за законна
лихва.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредите и ответника, поради което
горепосоченото обстоятелство е отделено като ненуждаещо се от доказване от съда по
реда на чл.140 ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства,
допуснати и изслушани са съдебно – медицинска и съдебно - автотехническа
експертизи.
Районният съд е квалифицирал предявените искове като такива с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Приемайки за доказани предпоставките на
деликтната отговорност по чл.429, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, както и изискванията на
чл.380 КЗ, е приел за основателен по основание предявения осъдителен иск. При
определяне размера на последния, с оглед въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД
3
принцип на справедливост, е счел, че сумата от 2 000 лева е достатъчна за
обезщетяване на пострадалия, като същата е и адекватна на претърпените
неимуществени вреди, при което е отхвърлил иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 7000 лева. По претенцията с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД е изложил, че доколкото ищецът в рамките на съдебното дирене пред първата
инстанция не е ангажирал доказателства, обосноваващи сочената дата – 16.07.2020 г., а
именно – за предявяване пред застрахователя на своята извънсъдебна претенция, е
присъдил законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Пред въззивната инстанция е приобщена извънсъдебна претенция от ищеца М.И.
до ЗД „Бул Инс“ АД, с правно основание чл.380, ал.1 КЗ, за обезщетяване на
причинените му от настъпилото ПТП неимуществени вреди, както и известие за
доставяне на препоръчана пратка от „Български пощи“, от което се установява, че
претенцията е предявена пред застрахователя на 16.07.2020 г.
От събраните пред първоинстанционния и въззивния съд писмени и гласни
доказателства и от заключенията на експертите по приетите експертизи, по безспорен
начин се установяват обстоятелствата от обективна страна, във връзка с настъпилото
ПТП, от което се твърди, че са настъпили уврежданията за въззивника –М. АП. ИВ..
По делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП –
06.09.2019 г., по отношение на лек автомобил марка „****“, модел „А3“, рег.
№**********************, собственост на Е.С.А., с ЕГН **********. Наличието на
валидно застрахователно правоотношение към дата 06.09.2019 г. между ответното
застрахователно дружество и виновния за реализираното ПТП водач се установява от
данните в Информационния център към Гаранционен фонд.
От приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№348000-7922 от 18.09.2019 г. се установява, че на 06.09.2019 г. около 11.20 часа в гр.
Дупница, на ул. „Орлинска“ №3 е реализирано пътно- транспортно произшествие
между участник 1 – МПС с рег. № **********************, марка „****“,
модел“А3“, собственост на Е.С.А. , управляван от същия, и участник 2 – МПС с рег.№
КН ********, марка „******“ модел „***“, собственост на М. А.И. И.а, с водач М. АП.
ИВ.. Като причина за ПТП е отразено, че участник 1 не спазва дистанция от участник
2, движещ се пред него.
От наказателно постановление №19-0348-000579 по описа на ОДМВР
Кюстендил, РУ Дупница с дата 17.09.2019 г., се установява, че на виновния водач за
реализиране на процесното ПТП – Христо Емилов Андонов е наложено
административно наказание „глоба“.
От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р В.Н., неоспорено от страните и прието от съда се
установява, че ищецът при процесното ПТП е получил навяхване – разтягане на
междупрешленните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб с оток на меки
тъкани и зачервяване на кожата по задната повърхност на шията, мекотъканна
контузия на главата - оток и зачервяване на кожата в тилната област, мекотъканна
контузия в поясната област - натъртване на меки тъкани и болка. Не е установено
пострадалия да е получил мозъчно сътресение. Вещото лице установява, че описаните
увреждания отговарят да са получени при инцидент за какъвто се съобщава:
вътреавтмобилна травма на водач на л.а., блъснат отзад от друг автомобил – от удари в
облегалката на седалката на автомобила му, както и рязко сгъване на шията от
4
инерционните движения в момента на ПТП. Отчетено е, че обичайното лечение на
такива увреждания включва: обездвижване /за дисторозиото/ на шията с шийна яка за
2-4 седмици, прием на аналгетици, локално приложение на аналгетични и
противовъзпалителни медикаменти, възможно било да бъдат приложени и
физиотерапевтични процедури, а за останалите увреждания – аналгетични
медикаменти при нужда. Така установените увреждания в областта на шията водят до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднено
движение на шията от болковия синдром за срок по-малък от месец, както и до по-
изразени болки и страдание. При благоприятно протичащ възстановителен процес
навяхването на шията подлежи на пълно възстановяване: в случаите на леко и
средностепенно разтягане на връзките за срок до 3-4 седмици, като в първите една –
две седмици са налице по - изразени болки, които постепенно отзвучават до края на
периода. В случаите на по-тежкостепенно разтягане и частично разкъсване периодът е
по – голям, като има възможност по-леки болки да се търпят и до два - три месеца.
Останалите увреждания /контузиите на главата и в поясната област/ подлежат на пълно
възстановяване за срок от 2 – 3 седмици, като и при тях болката е по – интензивна в
първата половина на периода. Към настоящия момент няма обективни данни за
възникнали усложнения и остатъчни неблагоприятни последици от получените
увреждания, като такива не се очакват и занапред.
От заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Р.С., се установява, че в гр. Дупница, ул. „Орлинска“ в
района пред № 36 е прав пътен участък, с двулентово двупосочно пътно платно без
завои, сигнализирано с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“, а над него пътен знак А19
„Деца“ и пътна маркировка тип М8.1. Относно механизма на процесното ПТП вещото
лице установява, че на 06.09.2019 г. около 11:20 ч. М. АП. ИВ. е спрял управлявания
от него лек автомобил марка „******“, с ДКН (държавен контролен №) КН ******, с
рама № **********************, пред пешеходната пътека. Движещият се след него
лек автомобил марка „****“, модел „АЗ“, ДКН **********************, с рама №
**********************, удря спрелия лек автомобил марка „******“ с ДКН КН
******. Към мястото на пътнотранспортното произшествие се наблюдава наличие на
неблагоприятни фактори за движение на моторни превозни средства - пътни знаци Д17
и А19 (А19 се използва за сигнализиране на пътен участък, в който е възможна
внезапна поява на деца върху платното за движение), което изисква повишено
внимание от страна на водачите, с цел да не създават опасности за движението.
Причина за реализиране на пътнотранспортното произшествие е движение с
несъобразена скорост или понижено внимание и концентрация от страна на водача,
който по време на управляване на моторно превозно средство марка „****“, модел
„АЗ“ с ДКН КН ******, не е успял да предотврати удара със спрелия пред него лек
автомобил марка „******“, с ДКН КН ******, с водач ищецът – М.И..
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М. И.а (дъщеря
на ищеца) и Ц.А.Н.. От показанията на свид. И.а се установява непосредственото
състояние на ищеца след процесното ПТП, установено след приемането му в Спешен
кабинет и впоследствие в УМБАСАЛМ „Й. Пирогов“ ЕАД, а именно имал
посттравматичен оток, затруднения на движенията на тялото и най-вече при движение
на главата напред към гръдната кост, и щадящи движения в поясната област.
Предписана била терапия за лечение вкъщи – с медикаментите „Новалис“, „Волтарен“
и нестероидни противовъзпалителни средства, антидепресант „Тритико“ за
постравматичния стрес. Нестероидните препарати ищецът приемал 3-4 месеца редовно,
5
това се налагало поради болката в шийния отдел при ставане, лягане и завъртане на
главата в различна позиция от тялото, а антидепресантът - един месец. След инцидента
ищецът бил силно афектиран, притеснен, губели му се думи, треперел му гласът, бил в
паника. Това негово състояние продължило около два месеца, имал страх от возене в
кола и шофиране, шофирал доста плахо, особено на светофари. В момента бил доста
по-добре, имал оплаквания от притеснения, но бил по-добре. Предписаната шийна
мобилизация с яка носел редовно първите два месеца след инцидента и след това само
при спане още 4-5 месеца. Грижите за него били полагани от съпругата му - трябвало
да му помага при ставане, лягане, завъртане, при движение на тялото. Успял да се
върне на работа две седмици след инцидента, но пълноценно да си върши работата
може би половин година след това.
От показанията на свидетелката Ц.Н. се установява, че след инцидента ищецът
изпитвал болка. Дори и към момента бил уплашен, имал страх при шофирането на
кола. След около месец, месец и половина разбрала от съпругата му, че М. се чувствал
малко по-добре. Свидетелката пояснява, че съпругата му го вдигала от спалнята да
стане и да седне непосредствено след инцидента.
По делото е установено, с оглед приобщените във въззивното производство
доказателства, че ищецът М.И. е предявил на 16.07.2020 г. пред ЗД „Бул Инс“ АД
извънсъдебна претенция за обезщетяване на причинените му от настъпилото ПТП
неимуществени вреди, като в тази връзка ответника не оспорва твърдението, че по така
заявената претенция не е постъпило плащане.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд, обвързан от
оплакванията, наведени с въззивната жалба, и предвид собствените си изводи от
правна страна, излага следните доводи:
Въз основа на фактическите твърдения, изведени в обстоятелствената част на
исковата молба и заявения от ищеца петитум се констатира, че предявеният иск е пряк
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ- за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предявен от пострадалия срещу застрахователя на отговорното
за настъпилите вреди лице, както и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съгласно чл.497,
ал.1, т.1 КЗ, предвид уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция,
което е станало на 16.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да
предяви иска си за причинените му вреди и пряко срещу застрахователя на деликвента.
Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия, респ. ищеца и застраховател. Съгласно чл.432 ал.1 от
КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след
реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя,
който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички
претърпени вреди.
Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се
установява, че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на иска, както и
6
основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 432 от КЗ против ответното застрахователно дружество, тъй като по
делото е прието за безспорно наличието и валидността на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на лек
автомобил марка „****“, модел „АЗ“, ДКН **********************, с рама №
**********************, собственост на водача Е.С.А..
На следващо място съдът намира, че е спазено и рекламационното производство
по реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Видно от
представените по делото пред въззивната инстанция писмени доказателства, се
установява, че такава претенция е отправена към застрахователя и по същата,
доколкото няма наведено от ответното дружество оспорване в тази насока, липсва
плащане по щетата.
Спорни по делото са въпросите доказано ли е наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и уврежданията, причинени на ищеца, налице ли са
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 06.09.2019 г., в какъв
размер следва да бъде определено обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и
ЗЗД.
Въз основа на констативния протокол за ПТП и заключенията на изслушаните по
делото съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза, съдът приема за
установен следния механизъм на пътното произшествие: На 06.09.2019 г. около 11:20
ч. М. АП. ИВ. е спрял управляваният от него лек автомобил марка „******“ пред
пешеходната пътека. Движещият се след него лек автомобил марка „****“, модел „А3“
удря спрелият лек автомобил марка „******“. Причина за реализиране на
пътнотранспортното произшествие е движение с несъобразена скорост или понижено
внимание и концентрация от страна на водача, който по време на управляване на
моторно превозно средство марка „****“, модел „АЗ“, с ДКН КН ******, не е успял да
предотврати удара със спрелия пред него лек автомобил марка „******“, с ДКН КН
******, с водач ищецът М.И..
Съдът намира, че водачът на л.а. марка „****“ модел „А3“ не е следил
неотклонно пътната обстановка и е извършил нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1
ЗДв.П, като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
Извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил марка „****“
модел „А3“, изразяващо се в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което деяние е довело
до ПТП, в резултат на което ищецът е получил травматични увреждания. Предвид чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното. В тежест
на ответника бе да докаже, че застрахованият при него водач няма вина за настъпилото
ПТП, което ответникът-застраховател не доказа по делото.
В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият ищец е получил
следните травматични увреждания: навяхване – разтягане на междупрешленните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб с оток на меки тъкани и зачервяване на
кожата по задната повърхност на шията, мекотъканна контузия на главата - оток и
зачервяване на кожата в тилната област, мекотъканна контузия в поясната област -
натъртване на меки тъкани и болка.
7
При наличие на визираното застрахователно правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност"предявения иск за обезщетение за неимуществените вреди е
основателен.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост , като следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.
11.Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. №
619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава“. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС
83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в
което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В настоящия казус при безспорно установена причинно-следствена връзка между
настъпилите за ищеца увреждания и претърпените от него неимуществени вреди,
следва задължително да бъде отчетен начинът на настъпването на ПТП и обективните
обстоятелства, при които същото се е осъществило, получените от пострадалия
травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки,
периода за възстановяване, психоемицоналното му състояние след инцидента.
Както се посочи, от изслушаната съдебно медицинска експертиза се установява
получаване от ищеца на описаните увреждания (навяхване – разтягане на
междупрешленните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб с оток на меки
тъкани и зачервяване на кожата по задната повърхност на шията, мекотъканна
контузия на главата - оток и зачервяване на кожата в тилната област, мекотъканна
контузия в поясната област - натъртване на меки тъкани и болка).
Така установените увреждания в областта на шията водят до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднено движение на
шията от болковия синдром за срок около месец, както и до по-изразени болки и
страдание непосредствено след увреждането; респ. в такъв срок се възстановява и
8
навяхването на шията в случаите на леко и средностепенно разтягане на връзките, като
в първите една – две седмици са налице по - изразени болки, които постепенно
отзвучават до края на периода, съответно останалите увреждания /контузиите на
главата и в поясната област/ подлежат на пълно възстановяване за срок от 2 – 3
седмици, като и при тях болката е по – интензивна в първата половина на периода.
Към настоящия момент няма обективни данни за възникнали усложнения и
остатъчни неблагоприятни последици от получените увреждания, като такива не се
очакват и занапред. Констатациите на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза се потвърждават и от свидетелските
показания(срвн.показанията на свид. И.а, че към момента баща й – ищецът М.И. е
напълно физически възстановен).
Съдът отчита, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал болки от
причинените му травматични увреждания, чийто интензитет непосредствено след
удара е бил най-силен, поради което се е наложила медикаментозна терапия и
обездвижване на шиечната област, следва да се отчете и нуждата на ищеца от чужда
помощ, непосредствено след инцидента, състояние , допълнително създаващо
дискомфорт .
Що се касае за психологичното такова, настоящият въззивен състав приема
следното: Гореописаните травматични увреждания са причинили на ищеца
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и са причинили както
физически, така и психо-емоционални болки и страдания. В тази насока са и дадените
от свид. И.а- дъщеря на пострадалия, показания, на които съдът дава вяра, отчитайки
по реда на чл. 172 от ГПК евентуалната заинтересованост на свидетеля, но кредитира
същите поради това, че се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото
доказателства, както и от показанията на свид. Николова. Макар в настоящия случай
състоянието на посттравматично стресово разстройство да не е установено по
безспорен начин чрез извършване на съдебно-медицинска експертиза, твърденията за
наличието на същото се потвърждават от Медицинско направление /искане за
консултация от 06.09.2019 г., както и от свидетелските показания, които според
въззивния съд категорично сочат на влошаване на емоционалното състояние в резултат
на изживения стрес със съответните негативни последици за психиката на М.И..
Тъй като последиците за пострадалия от инцидента в случая са комплексни и
взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът съобразява целия комплекс от тези фактори. Въззивният съд отчита като
ориентир за размерите на дължимото от застрахователя обезщетение и икономическа
конюнктура в страната към релевантния момент , при съобразяване със съдебна
практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет
на вредите. При прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че сума от
3000.00лв. е адекватна за компенсиране на такова увреждане, като тази сума отговаря
и на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния
претендиран с исковата молба размер 7 000. 00 лв., исковата претенция се явява
неоснователна, като решението на ДнРС в тази му част ще бъде потвърдено.
С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното
обезщетение, дължима в срок от 15 работни дни, считано от датата на уведомяване на
застрахователя, като в тази насока се поддържа и довод за неправилност на решението
на районния съд. Първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба, приемайки че
ищецът не сочи доказателства за претендираната по-ранна дата. Във въззивното
9
производство тази дата е установена от въззивникът с приложените към въззивната
жалба писмени доказателства.
При правоотношение, възникнало от застраховане по гражданската отговорност
на автомобилистите, е предвидена специална, спрямо тази на чл. 429 КЗ, норма на чл.
497 КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането
на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т.
2 – изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ,
изискващ изрично уведомление от застрахователя.
Решението на районния съд е постановено в противоречие с чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
и законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се дължи от изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото няма наведен от
ответника спор относно представяне със същата на всички доказателства.
В тази част обжалваното следва да бъде отменено, като въззивният съд ще
присъди законната лихва за забава върху главницата, считано от 15 работни дни след
датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебната претенция - 16.07.2020 г., а
именно считано от 07.08.2020 г.
По разноските:
Видно от приложеното пълномощно за първоинстанционното производство,
ищецът е упълномощил като свои процесуални представители адв.Жени Тасева и
адв.Сияна Христова при усл.на чл.38, ЗА , като последната го е представлявала в
проведеното на 16.05.2021г.съдебно заседание и в списъка по чл.80 ГПК на ищцовата
страна е посочено адвокатското възнаграждение да бъде определено в нейна полза –
л.87 от делото на ДнРС.Във въззивното производство представителството на ищеца е в
лицето на адв.Н.Д. с представен към списъка за разноски във въззивната инстанция
документ за регистрацията му по ДДС .
За всяка от страните в процеса възниква отговорност за заплащане на
направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода на делото в
съответната инстанция.Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която
правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално
представителство и според която, само ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има
право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2
ЗА. С оглед присъденото обезщетение и при усл.на чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
първоинстанционното производство ответникът дължи възнаграждение в размер на
360лв.в полза на адв.Сияна Христова, а не в полза на ищеца, както е постановил ДнРС.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, при безплатна адвокатска помощ, ако насрещната
страна дължи разноски, адвокатът, оказал безплатна помощ има право на
възнаграждение в размер не по-малък от минималния, при което за въззивната
инстанция следва да бъде заплатено адв.възнаграждение в размер на 300лв.на адв.Н.Д..
Насрещната страна се е представлявала от адв.М.Г. (също регистриран по ДДС с
представени доказателства за това към молба от името на въззиваемата страна
№1831от 02.12.2021г.). Приложени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение на адв.Гочев в размер на 840лв.за първата и 720 лв.за въззивната
10
инстанция.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска. С оглед изхода на производството и съобразявайки, че
сторените от ответника разноски са доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да възложи същите по компенсация в
размер на общо 891,43 лв. за двете инстанции в тежест на ищеца, съответно не са
налице сочените от ищеца(сега въззивник в производството) основания за
редуцирането им.
Спорове, които имат за предмет правоотношения, свързани или произтичащи от
т. нар. обективни или абсолютни търговски сделки от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1
ТЗ, представляват търговски дела по аргумент от чл. 365, т. 1 ГПК ; респ.доколкото
спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, независимо
от източника, който го поражда /закон или договор/, делото следва да бъде
квалифицирано като търговско. По изложените съображения, тъй като настоящото
дело има търговски характер и с оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК .
Мотивиран от горното , Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260259/16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1879 / 2020 г.
на Районен съд – Дупница , в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. АП. ИВ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ж.к. „Р.в.“ № **, ет. **, ап. **, иск
срещу ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК **********************, за сумата над 2 000 лева,до
размер на 3 000лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 06.09.2019 г. около 11, 20 ч. в гр. Дупница,
на улица "Орлинска" № 3, по вина на водач на застрахования при "ЗД Бул Инс" АД,
лек автомобил марка "А******", модел "АЗ", с рег. № **********************, както
и в частта относно присъдените с решението на ДнРС разноски: в полза на ищеца М.
АП. ИВ. – в размер на 194,29лв.по компенсация , представляващи адвокатско
възнаграждение, както и в полза на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК **********************, в
размер на 485,71лв. по компенсация , представляващи адвокатско възнаграждение,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК ********************** да заплати на М.
АП. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ж.к. „Р.в.“ № **, ет. **, ап.
**, сумата от още 1000лв.- общо 3000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 06.09.2019 г. около 11, 20 ч.
в гр. Дупница, на улица "Орлинска" № 3, по вина на водач на застрахования при "ЗД
Бул Инс" АД, лек автомобил марка "А******", модел "АЗ", с рег. №
**********************, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението ( 3
000 лева), считано от 07.08.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК ********************** да заплати на
адвокат Сияна Христова от САК адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред първата инстанция в размер на 360лв.на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК ********************** да заплати на
адвокат Н.Н. Д. от АК-гр.Шумен адвокатско възнаграждение за процесуално
11
представителство по делото пред въззивната инстанция в размер на 300лв. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. АП. ИВ., с посочени данни, да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на
ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК **********************, сумата от общо 891,43лв.сторени
разноски по компенсация за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260259/16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1879
/ 2020 г. на Районен съд – Дупница , в частта, в която посоченият иск за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3000лв.до 7000 лв.
В останалата си част решението по гр.д.№ 1879 / 2020 г. на ДнРС е влязло в сила
като необжалвано.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12