№ 88
гр. Б., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря Н.В.Ч.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20241810200221 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на
"****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.
"****“ ****, представлявано от управителя Г. В. К., срещу Наказателно
постановление № **** г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", гр. С., с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3
от КТ, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 2000,00/две хиляди/ лева на дружеството за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се развиват доводи, че дружеството не е извършило
нарушението, за което му е било издадено атакуваното НП. Сочи, че лице с
три имена В. А. С. и ЕГН: **********, никога не е полагало труд в полза на
„****“ ЕООД.
В съдебно заседание, управителя на дружеството жалбоподател не се
явява. Представлява се от адв. Н. от АК Монтана, който поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна - Административно наказващият орган /Директора
на Д „ИТ“- С. област – инж. К.В./, представлявана от Началника на отдел
1
„Административно, правно и информационно осигуряване“ Е.А., оспорва
жалбата като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На **** г. служителите на Дирекция "Инспекция по труда Софийска
област"- актосъставителят К. К. и свидетелите по акта Г. Г. и М. М.-В.а, във
връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство от
„****“ ЕООД, посетили строителен обект – реконструкция на Професионална
гимназия „****“ – модернизация на образователната инфраструктура – ремонт
на учебен корпус, топла връзка, физкултурен салон и работилници, на ул.
„****“ **** в гр. Б.. В хода на проверката, на **** г., на строителния обект,
бил заварен да полага труд като работник СМР В. А. С.. В нарочна
декларация, С. декларирал, че работи на обекта от **** г. като работник с
работно време 4 часа, от понеделник до петък, с трудово възнаграждение 50
лева дневно и има сключен граждански договор с работодателя „****“. По
време на проверката, работодателят не представил нито трудов, нито
граждански договор за лицето В. А. С., ЕГН: **********. Това нарушение,
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ С. област установили
на **** г. при извършената проверка на място, и към момента на приключване
на проверката по документи в Д“ Инспекция по труда“ С. област.
За това, че работодателят не е уредил отношенията по предоставяне на
работна сила от В. А. С., ЕГН: ********** като трудови правоотношения, чрез
сключване на трудов договор в писмена форма с него, в присъствието на
управителя на дружеството, на **** г. бил съставен Акт № **** за установяв
ане на административно нарушение от **** г. за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, който подписал акта без
възражения и същият му бил връчен. Подробно били описани и
доказателствата, които подкрепяли установяването на нарушението. АУАН бил
връчен на същата дата на управителя за запознаване със съдържанието му и за
подписване, но в графа "Обяснения или възражения на нарушителя" не е било
вписано нищо, като пак на същата дата /**** г. / управителя на дружеството-
жалбоподател получил екземпляр от него.
2
Съдът установи, че въз основа на горното и на основание чл. 416, ал. 5
от КТ, АНО, е издал процесното НП № ****/**** г., против дружеството-
жалбоподател – „****“ ЕООД, ЕИК ****, като в обстоятелствената част е
пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН относно извършеното
нарушение, описал доказателствата, които подкрепят установеното
нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл.
1, ал. 2 КТ, и за това извършено от дружеството- работодател нарушение, на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на дружеството
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000,00/две
хиляди/ лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Установи се, че жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен
интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез
административно-наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от
ЗАНН, като е спазен четиринадесетдневния преклузивен срок за обжалване на
административния акт, предвиден в нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество се явява неоснователна с оглед установената по
делото фактическа обстановка и приетите доказателства.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че АУАН и НП са издадени
от компетентен орган, и констатира, че при съставянето на АУАН и издаването
въз основа на него на атакуваното НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да бъдат квалифицирани като съществени, и в
този смисъл на думата съдът приема, че АНО е изпълнил своите задължения
по чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57 от ЗАНН.
Предвид приетите по делото гласни и писмени доказателства, съдът
достигна до извод, че при издаването на процесното НП № ****/**** г на
Директора на Д "ИТ Софийска област" гр. С. не са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, и по този начин и с описаната по-горе
фактическа обстановка дружеството- жалбоподател е извършил нарушение по
чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
В наказателното постановление са изложени съображения на АНО
относно тежестта на нарушението и размера на наказанието. Съдът не приема
3
за основателни възраженията на жалбоподателя, че не е налице соченото
административно нарушение, и че лице с имена В. А. С., ЕГН: **********,
никога не е полагал труд в дружеството. Възраженията на жалбоподателя се
опровергават от гласните и писмени доказателства по делото. В нарочно
попълнената „Декларация, попълваща се от работници и служители, във
връзка с извършването на проверка по спазването на трудовото
законодателство, на основание чл. 399 КТ и във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл.
402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК, със същата се установява
законност на трудови правоотношения при предоставяне на работна сила и
удостоверява следното“: попълнени саморъчно са имената В. А. С., ЕГН: ****,
постоянен адрес гр. Д.Б., работещ в „****“ ЕООД. От извършената справка в
НБД „Население“, се установява, че действително съществува такова лице,
макар и с ЕГН **********. Съдът дава вяра и на показанията на разпитаните
по делото свидетели, извършили проверката на място и установили лицето В.
А. С. да полага труд на **** г.
„****“ ЕООД е санкциониран за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 2000,00/две хиляди/ лева.
Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията
си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, 415, 415в и 416 от
Кодекса на труда и други специфични за съответната дейност закони и
нормативни актове.
Съгласно § 2 от ДР на Наредба № **** година "работодател" е
понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага
работа и носи отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията. При извършеното административно нарушение от ЮЛ или
предприятие на ЕТ не следва да се обсъжда въпроса за вината, тъй като
отговорността на жалбоподателя е обективна.
По изложените по-горе причини, съдът приема, че задължението по чл.
3 от Наредба № **** година се отнася до всички работодатели, като „****“
ЕООД има качеството на работодател по отношение на лицето В. А. С., тъй
4
като по време на проверката същият е извършвал трудова дейност в
Професионална гимназия „****“ в гр. Б., което обстоятелство се установява
както от събраните писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите
по делото.
В този смисъл издаденото наказателно постановление е
законосъобразно, издадено от компетентен орган, при липса на нарушение на
процесуалните правила и при посочено административно нарушение.
Относно размера на наказанието:
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция в размер на 2000,00/две хиляди/
лева, като същото е над минималният предвиден размер. Размерът на
административното наказание е в границите от 1500 лв. до 15 000 лв., като
съдът намира, че същото е завишено и следва да бъде изменено чрез
намаляването му до размер на 1500,00/хиляда и петстотин/ лева.
С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година по тълк. дело № 7 от
2010 година на Върховен административен съд по задължителен за
съдилищата начин е указано, че нормата на чл. 415в от КТ е специална спрямо
чл. 28 от ЗАНН и изключва нейното прилагане - lex specialis derogate lex
generalis. Във връзка със спецификата на защитаваните обществени
отношения по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд
преценката за маловажност на случая е направена по императивен начин от
законодателя, като в разпоредбата на чл. 415в от КТ изрично са посочени
предпоставките, при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ са посочени случаите,
които никога не са маловажни.
За да е налице състав на "маловажно нарушение" по чл. 415в, ал. 1 от
КТ, нарушението следва да е отстранено веднага след установяването му и от
него да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. В
тези случаи, законодателят е предвидил с оглед охраняваните обществени
отношения, че не се предвижда освобождаване от наказателна отговорност, а
налагане на същото по вид административно наказание, но в многократно по-
нисък размер. В конкретния случай не е налице една от двете кумулативни
предпоставки по чл. 415в от КТ - нарушението не е преустановено веднага
след установяването му от инспекторите на ДИТ С. област, въпреки, че не са
5
настъпили вредни последици.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна. В полза на ЮЛ-страна в процеса, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27 е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв.
В настоящето съдебно производство административнонаказващият орган е
бил защитаван от юрисконсулт, който се е явил в проведени общо шест на
брой открити съдебни заседания. В този смисъл, отчитайки и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение в горната граница на посочената разпоредба, а именно 120
лв., които разноски следва да бъдат заплатени от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
вр. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****/**** г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", гр. С., с което на "****"
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "****“ ****,
представлявано от управителя Г. В. К., на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2000,00/две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1
КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
"имуществена санкция" от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. К., ул. "****“ ****, представлявано от управителя Г. В. К., ДА ЗАПЛАТИ
на дирекция "Инспекция по труда" С. област, сумата от 120,00/сто и двадесет/
6
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7