Р Е Ш Е Н И Е
№ / .2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Станчо
Савов
ЧЛЕНОВЕ: Светла Даскалова
Румяна П.
при секретар: Теодора
Иванова
прокурор : Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдия Савов ВЧНД №1052 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.163
от Закона за здравето.
Образувано
е по въззивна жалба на адв.С.В. в качеството на защитник на П.Д.П. *** ЕГН:********** против решение №1630 от 05.09.2019г. на РС
Варна постановено по ЧНД
№3643/2019 г. с което П. а е била настанена
на задължително стационарно лечение в лечебно заведение за психиатрична помощ – ДПБ – Царев Брод на основание чл.162 ал.1 от ЗЗ за срок от три
месеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивникът моли да бъде
уважена депозираната жалба и да бъде отменено решението на ВРС, както и делото
да бъде прекратено.
Представителят
на ВОП излага, че са налице критериите за настанвяване на лицета в
специализирано здравно заведение, като решението на районния съд следва да бъде
потвърдено.
П.П. не може да изрази адекватно становище в съдебно
заседание. Не е ориентирана за време, пространство и лица.
Настоящият въззивен състав на ВОС, на
основание чл. 165 ал.1 от ЗЗ вр. чл. 313 от НПК след като извърши проверка
правилността на съдебния акт взе предвид жалбата, както и становищата на
страните, констатира следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като е подадена в законово установения 7 – дневен срок от процесуално легитимирана
страна. Разгледана по същество обаче се преценява като неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването
си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им,
за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че П. е със
мозъчната атеросклероза, съдова деменция с характер на Глобарна деменция, като
към момента на
изготвяне на експертизата -03.09.2019г.,
освидетестваната отказва провеждането на доброволно стационарно лечение
в ПБ, амбулаторни консултации с психиатър и прием на медикаменти. Същата не е
критична към болестта си , като лисва съзнание за психично заболяване,
като това води до сериозно увреждане на
здравето й , като в същото време П. е
опасна за себе си и за близките си.
В
съдебно заседание пред въззивния съд беше изслушано лицето чието настаняване се
иска, като същата не беше ориентирана за време, място и пространство. Няма
съзнание за заболяването си и не е
критична към него.
В съдебно заседание бяха
разпитани и двама свидетели – К.Х. и М.Г. –първата съседка на П., а втората работеща в съседство и
полагаща грижи за нея, като същите твърдят, че П. в последните месеци е
неадекватна, няма представа за време и пространство, на няколко пъти е ходила
гола , като в същото време в жилището си е начупила секциите, изхожда се на
различни места в него. Твърдят, че сама не може да се грижи по никакъв начин за
себе си, като в същото време никой от раднините й не се интересува от нея.
Според показанията им по този начин тя уврежда сериозно здравето си, като в
същото време макар и не често с неадекватните си действия представлява опасност
и за околните. Установява се че в последните няколко месеца на практика П. е в безпомощно състояние, като
не може да полага адекватни грижи за собствените си нужди в това число за
личната си хигиена, не можела да се
грижи за бита си-храна и ежедневни нужди, като това нейно поведение е
несъответно на общопрпиетото
Съдът дава вяра на показанията на
двамата свидетели, разпитани пред него, както и на тези ръзпитани пред
първоинстационния съд, тъй като същите добросъвестно, пълно и обективно
представят своите възприятия за П. и
особеностите на нейния характер във връзка с нейните ваимоотношения с други
хора.
Предвид на така събраните нови
доказателства се налага изводът, че П. към настоящия момент не е критична към болестта си , като лисва съзнание за психично заболяване,
както от своя страна води до сериозно увреждане на здравето й, като може да се
приеме също, че е опасна и за околните т.е. налице е и социалния критерии
обосноваващ лечението и в специализирано здравно заведение.
Доказателствата събрани, както през районния така и пред въззивния съд
относно състоянието на П. дават основание съдът да приеме, че в случая
стационарната форма на лечение, каквато е определена и от първоинстанционния
съд ще е адекватна мярка спрямо
личността й.
Във
връзка със срока на лечение, както и районния съд, така и настоящия съдебен
състав приема, че подходящият срок за
лечение е три месеца, считано от постановяването на настоящото решение.
Съдът преценява, че лечение в в ДПБ „Царев брод“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА ще бъде най подходящта мярка по
отношение на П. и ще допринесе за успешното и възстановяване.
Поради изложените съображения
въззивният съд намира, че наличната потенциална опасност в поведението на
Петрава е с интензитет, обосноваващ необходимостта от провеждане на стационарна
форма на задължително лечение, като в случая са налични, както медицинския,
така и социалния критерии за настаняването на П. на задължително лечение.
Въззивният съд счита, че именно тази форма на лечение за най-адекватна в
конкретния случай. Намира също, че както
определената от първоинстанционния съд форма, така и срокът на лечението ще
способстват за подобряване на състоянието на П..
При
така изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да
потвърдено изцяло
Правилно
предвид липсата на близки които да са
ангажирани за нейното здраве районния съд е определил за лице което да дава
информирано съгласие такова определено от кмета на Община Шумен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 163, ал.1
от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение по ЧНД №3643/2019 г. с което П.Д.П. *** ЕГН:********** е била настанена на задължително стационарно
лечение в лечебно заведение за психиатрична помощ – ДПБ – Царев Брод на основание чл.162 ал.1 от ЗЗ за срок от три
месеца, както и в частта с която за лице , което да дава информирано съгласие за лечението
на П.Д.П. е определено длъжностно лице, назначено от кмета на Община Шумен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалаване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.