РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Враца, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 11.04.2023 г.
/единадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела Ванчикова и в
присъствието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 68 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ /АПИ/
- Национално ТОЛ Управление /НТУ/ - гр.
София, чрез процесуален представител – ю.к. И.Й., против Решение №317/30.10.2022
г., постановено по АНД № 413/2022 г. на
Районен съд – Враца, с което
е отменен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на И.Ц. И. – А.
за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл.179, ал. 3, във вр. с чл.187а, ал.,1 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лв.
В
касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ.
В с.з. касаторът, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт И.Й., която поддържа касационната жалба по
съображенията идложени в нея и в представената по делото писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът, И. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. От
същата е депозирано становище, с вх. №1051/10.05.2023 г., по хода на делото и
по съществото на спора. Излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и
като такава, следва да бъде оставена без уважение, а оспореното решение като
обосновано, правилно и законосъобразно да остане в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно
и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го
остави в сила.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение №317/30.10.2022г., постановено по АНД №413/2022 г.
на Районен съд - Враца, с което
е отменен ЕФ № ********** на АПИ
Национално ТОЛ управление – София, за налагане на глоба за нарушение установено
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, с който на И.Ц. И. – А. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във
вр. с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179,
ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ѝ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв., за това, че на 16.02.2021 г. в 10,38 ч., е установено нарушение с
устройство № 20611, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси, с ППС лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ***, с обща техническа
допустима максимална маса 1585, брой оси 2, на път I-1 км 8+130, с посока нарастващ километър, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
За да отмени оспорения
ЕФ, въззивният съд е приел в решението си, че мястото за извършване на
нарушението следва да е точно конкретизирано, тъй като преценката на
местоположението на извършване на нарушението е свързано и с преценка на
дължимостта на заплатена винетна такса за съответния пътен участък. Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Така що се касае до направените изводи за наличието на съществени пороци на
проведеното административно-наказателно производство по отношение излагането на
дължими обективни съставомерни признаци на механизма на установеното
административно нарушение съгласно правилото на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни
и съответни на установената съдебна практика, където ясно е посочено какво
следва да се съдържа от обективна и субективна страна при описание на дадено
съставомерно деяние, а това са конкретните съотносими към деянието факти и
обстоятелства, които позволяват да се изгради съставомерен извод за конкретното
нарушение. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
касае посочването на всички негови фактически съставомерни белези.
Непосочването на някой съществени негови признака е равностойно на непосочване
на конкретното деяние.
Ето защо безспорен и съобразен със събраните доказателства е направеният от
него мотивиран извод, че така даденото в ЕФ описание на административно
нарушение не дава възможност за преценка на съставомерното поведение на водача-
дали е задължен да плати винетна такса или тол такса за изминато разстояние, с
което е невъзможно да се осъществи и съдебен контрол върху действителната воля
на наказващият орган и касае съществено засягане на правото на защита на
нарушителя. В тази връзка първоинстанционният съд е обосновал съществените
характеристики на обстоятелствата по неговото описание, преценил е, че липсват
съществени и необходими признаци в неговото описание и е направил
законосъобразен извод за липса на възможна преценка, която изисква изследване
на всички
обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или
може да окаже спрямо обекта на посегателство. Законосъобразно е изградил извод,
че липсата на съставомерни признаци на нарушението в даденото описание от
наказващият орган опорочава проведения административно наказателния процес и
води до незаконосъобразност на атакувания административен акт. Неговите изводи
са съобразени и с постоянната съдебна практика.
В този смисъл на основание чл. 221, ал.
2 от АПК касационният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, без да е необходимо да излага допълнителни такива.
По отношение на направените възражения от касатора, че ЕФ съответства като
форма на изискванията на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП, то следва да се отбележи, че описанието на
нарушението, което е посочено в тази норма, не изключва задължението на
наказващият орган да посочи съставомерното деяние чрез описание на всички
фактически необходими съотносими обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние
на извършеното административно нарушение. Ето защо направените от него
възражения за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на
съдопроизводствените правила са неоснователни и необосновани с оглед събраните
по делото доказателства.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на
спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил искане
за тяхното присъждане, поради което и съдът не дължи произнасяне по разноските.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317/30.10.2022г.,
постановено по АНД № 413/2022 г. по
описа на Районен съд – Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.