Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

№  ……                                                                   27.03.2020г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 27.02.2020година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №78 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото пред ЯОС е образувано след изпращането му по подсъдност от ЕРС – при допуснато увеличение цената на исковете – за главница в размер на 30 911,90лв. и аксцесорен иск за мораторна лихва в размер на 12 751,83лв.

Ищецът „Еко Инвест 2010“ЕООД гр.Ямбол твърди в исковата молба, че е земеделски производител, който през периода 2011г.-2014г. засял с люцерна 560дка земеделски земи в масив 20, м.“Дълбоко келеме“ в землището на с.Лалково, в т.ч. имоти с №№20012, 20015, 20017, 20019, 20024, 20027, 20085, 20097, 20101 и 20103, които за стопанската година 2014/2015г. били служебно разпределени за ползване на ищцовото дружество със заповед на Директора на ОД“Земеделие“, издадена на основание чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. На 11.10.2014г. трактор на ответното дружество „Лалковците“ЕООД с.Лалково разорал общо 225,822дка площи, представляващи имоти с №№ №20012, 20015, 20017, 20019, 20024, 20027, 20085, 20097, 20101 и 20103 в масив 20 в землището на с.Лалково, които били засети от ищеца с люцерна, като с протокол от 29.10.2014г. на комисия, определена от Кмета на Община Елхово било установено, че всички посеви от люцерна от тези 225,822дка били напълно унищожени. Твърдението на ищеца е, че от унищожаването на люцерната е претърпял вреди, като главната претенция на дружеството „Еко Инвест 2010“ЕООД против „Лалковците“ЕООД е с правно основание чл.49 ЗЗД - за заплащане на сумата 30 911,90лв., представляваща дължимо от ответника обезщетение за вредите, нанесени на ищеца от наети от ответника по трудов договор лица, изразили се в разораването на 225,822дка зем.земи, засети с люцерна, която е унищожена, които вреди включват претърпените загуби от обработката и засяването на тези 225,822дка земи с люцерна и пропуснатите ползи от невъзможността да бъде добита люцерната от тези площи в периода до стопанката 2016/2017г. включително. Акцесорната претенция на ищеца е по чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането 11.10.2014г. до датата на подаване на исковата молба в съда – в размер на 12 751,83лв. Върху главницата се претендира е законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

С депозирания писмен отговор на исковата молба отвътникът „Лалковците“ЕООД е оспорил предявените искове с възраженията, че той е имал правното основание да обработва сочените от ищеца земеделски земи  през стопанската 2014/2015г., т.к. е бил техен ползвател по сключени договори за аренда и наем, а издадената заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ не е породила правно действие, т.к.  е постановена  след изтичане на срока по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, който срок е императивен, заповедта е нищожна, т.к. не изхожда от компетентен орган – Министъра на земеделието и храните и същата е била обжалвана пред съда. Тъй като ищцовото дружество е било регистрирано като земеделски производител през 2012г., ответникът е оспорил твърдението му, че е засадил люцерната върху 500дка площи в периода от 2011г. до 2014г. В обобщение твърдението на ответника е , че той е ползвал на годно правно основание земеделските земи, които ищецът сочи, че е засял с люцерна.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника та ищеца – адв.П., която представя подробна писмена защита и настоява за  присъждане на разноските по делото.

Процесуалният представител на ответника – адв.И., също представя подробна писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на исковете, като в о.с.з. също пледира за отхвърляне на ищцовите претенции. Не заявява искане за присъждане на разноските по делото.

ЯОС, като взе предвид изявленията на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и експертните заключения, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и е установено от представената регистрационна карта на земеделски производител, издадена от Министерство на земеделието и храните, че ищцовото дружество „Еко Инвест 2010“ЕООД гр.Ямбол е регистрирано като земеделски производител, считано от 22.03.2012г.

От заключенията – основно с вх.№939/12.04.2019г. и допълнително с вх.№1521/05.06.2019г. на вещото лице -агроном Д.Констонтинова, извършило съдебната агротехническа експертиза по делото, е установено, че през стопанската 2011/2012година процесните земеделски земи, или общо 228,620дка  имоти са били стопанисвани от ответника „Лалковците“ЕООД и засяти от него с мека пшеница. За стопанската 2012/2013г. ищецът „Еко Инвест 2010“ЕООД, по силата на доброволно споразумение и разпределени му като бели петна земи, е стопанисвал 97,506 дка от процесните земеделски земи, които е засял с люцерна, или през стопанската 2014/2015година културата люцерна от тези площи е била трета година. Останалите 131,114дка зем.земи ищецът е засял с люцерна през 2013/2014 стопнска година по силата на доброволно споразумение между земеделските производители, разпределени му като бели петна земи и сключен договор с „Ромфарм кампани“ООД за имот №20097, или тези площи през стопанската 2014/2015година са били с люцерна – втора година. Вещото лице е установило, че през стопанската 2014/2015г. всички процесни земи са били заявени за ползване и от двете страни по делото, но за тази стопанска година е било извършено служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските земи в землището на с.Лалково със заповед от 09.10.2014г. на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол, с която всички процесни зем.земи – имоти с №№№20012, 20015, 20017, 20019, 20024, 20027, 20085, 20097, 20101 и 20103, са били разпределени за ползване на ищеца „Еко Инвест 2010“ЕООД. Това служебно разпределение е било съобразено с указания на Министъра на земеделието и храните във връзка с мярка 214"Агроекологични плащания" за запазване на местоположението на ползваните от земеделските производители площи от предходната година. Вещото лице е установило, че съгласно ортофотозаснемане от 29.04.2014г. процесните земи действително са били засети от ищеца с люцерна при неполивни условия - за участие по схемите и мерките за директни плащания, като фактическото засяване с люцерна е било установено и от сертифициращата фирма „Seres Gmbh”, с която ищецът е имал сключен договор във връзка с мярка 214 „Агроекологични плащания“ за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“. За установяване на тези факти, вещото лице е извършило проверка на данните за ползвателите по стопански години в ОД“Земеделие“-Елхово, данните на ДФ“Земеделие“-РА-Ямбол за земеделските производители, подали заявления за подпомагане в ИСАК за кампании 2012г., 2013г. и 2014г. и Обобщена справка №11.

От представената по делото Заповед №РД-12-01 от 09.10.2014г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Ямбол е установено, че със същата на основание чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ е извършено служебно разпределение на масивите за ползване за землището на с.Лалково през странската 2014/2015г. Със заповедта на ищеца „Еко Инвест 2010“ЕООД са предоставени за обработване общо 2 185,778дка земи, в които са и процесните земи, а на ответника „Лалквовците“ЕООД – общо 4 784,928 дка зем.земи. Заповедта е била обжалвана от ответника  „Лалковците“ЕООД, като с Решение №19/23.03.2016г. на ЕРС по гр.д.№508/2014г. жалбата на дружеството е била отхвърлена като неоснователна. Решението на ЕРС е влязло в сила на 21.09.2016г., т.к. е оставено в сила с Решение №103/21.09.2016г. по кахд №118/2016г. на Административен съд- Ямбол. Съдебните инстанции са приели, че заповедта е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на материалните и процесуални разпоредби и съобразяване с целта на закона.

По делото ответникът не е оспорил факта на разораването на 11.10.2014г. от негова техника и служител на процесните 225,882дка зем.земи, засяти от ищеца с люцерна и предоставени му за служебно ползване през стопанската 2014/2015г. За установяване на този факт са събрани и гласни доказателства – показанията на св.Г., който е поддържал, че тракторът, който е разоравал люцерната е бил на съпруга на едноличния собственик на капитала на „Лалковците“ЕООД – г-н И. (адв.И.). В същия смисъл показания е дал и св.И., работил като тракторист при ответника през есента на 2014г., който е посочил, че през м.10.2014г. тракторът, който е орал люцерната се е развалил, бил е управляван от началника на свидетеля – адв.И., а свидетелят е бил повикан за отстраняване на повредата.

Св.М. е дал показания във връзка с процедурата по издаване на заповедта за служебно разпределение ползването на земеделските земи по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ в с.Лалково, а свидетелите В. и Т. са установили, че са участвали в комисията, определена от Кмета на Община Елхово, която комисия е установила разораването на люцерната в процесните зем.земи.

С констативен протокол от 29.10.2014г. на 5-членна комисия от специалисти, назначена със Заповед №РД-1042/28.10.2014г. на Кмета на Община Елхово, по делото е установено, че в деня на проверката - 29.10.2014г., поземлени имоти с №№№20012, 20015, 20017, 20019, 20024, 20027, 20085, 20097, 20101 и 20103 с обща площ от 225 дка с посеви от люцерна, са били изорани. Протоколът е включен в материалите по ДП№40/2016г. на ОСлО при ЯОП – пр.пр.№2310/2014г. по описа на ЕРП, като след приемане на досъдебното производство като част от доказателствата по настоящото дело, същият протокол не е оспорен от ответника „Лалковците“ЕООД. ДП №40/2016г. е приключило с влязло в сила постановление на прокурор от ЕРП от 02.0402018г., с което производството е  прекратено.

Разпитан при условията на чл.176, вр. с чл.177, ал.1, т.2 ГПК, законният представител на ищцовото дружество „Еко Инвест 2010“ЕООД – управителят В., е признал неизгодния факт, че през стопанските 2015/2016 и 2016/2017 години дружеството не е обработвало и ползвало процесните земеделски земи, с изключение на 38дка от тях, тъй като ползвател на същите земи е било ответното дружество на основание сключени договори за аренда и наем на земите, като не е било постигнато споразумение за ползване на земите с останалите земеделски производители. Управителят е посочил, че след като през стопанката 2014/2015 година били унищожени от ответника посевите от люцерна върху процесните земи, ищцовото дружество е рекултвирало тези площи отново с люцерна, за да изпълни задълженията си към ДФ“Земеделие“, за което е получило подпомагане, но не и реколта от новите посеви.

От заключенията на в.л.-агроном К. – основно и допълнително, по делото е установено, че претърпените от ищеца загуби от разораването и унищожаването на 5-годишната култура люцерна от 225,822 дка земи, които загуби включват средния разход за  подготовка и засяване с люцерна, възлиза в размер на сумата общо 16 847,82лв., от която обща сума – 5 502,54лв. за засяването и подготовката на 95,101дка люцерна трета година и 11 345,28лв. - за засяване и подготовка на 130,721 дка люцерна втора година. Стойността на пропуснатите ползи, т.е. невъзможността ищцовото дружество да добие и реализира продукцията от люцерна от всички  процесни земи за целия исков период – до 2016/2017 стопанска година включително, който период съвпада със срока на 5-годишната люцерна, вещото лице е изчислило в размер на общата сума от 14 064,08лв., от която обща сума – 4593,34лв. за площите люцерна трета година от 95,101дка и 9470,74лв. за площите люцерна втора година от 130,721 дка. Или общият размер на вредите, изчислени от вещото лице за целия исков период е в размер на сумата 30 911,90лв. Върху този размер вещото лице-икономист Д. е изчислило размера на мораторната лихва за забава за исковия период- в размер на сумата 12 751,83лв.

Със заключението вх.№949/13.02.2020г. по поставената му допълнителна задача от ЯОС, вещото лице-агроном К. е изчислило размера на пропуснатите от ищеца ползи от невъзможността да реализира добиви от люцерната само за стопанската 2014/2015 година, с изключение на 38дка обработвани от ищеца до края на исковия период, който размер възлиза на сумата общо 6 647,55лв. Или при размер  на претърпените от ищеца загуби от унищожението на люцерната от процесните зем.земи – 16 852,34лв., към който размер е прибавен размера на пропуснатите ползи за стопанката година 2014/2015година – 6647,55лв, общият размер на претърпените от ищеца вреди от разораването и унищожаването на люцерната е изчислен от вещото лице в размер на сумата 23 499,89лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът претендира обезщетение от противоправни действия на лица, на които ответникът „Лалковците“ЕООД е възложил дейности по разораването на процесните зем.земи от 225,822дка, в резултат на което посевите от люцерна  върху тези площи са били унищожени. За да бъде основателен така предявеният главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, следва да бъдат установени от страна на ищеца елементите от фактическия състав на отговорността за поведението на лице при или по повод изпълнението на възложената му от ответника работа: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина (която се презюмира), както и възлагане на действията, при или по повод на които е причинена вредата. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и безвиновна и следва да се ангажира както при виновно противоправно поведение, изразяващо се в действие от страна на лице, на което е възложено изпълнението на определена работа, така и в хипотезата, в която лицето, което е задължено по закон да има активно поведение, бездейства, включително не възлага действия по изпълнение на нормативни негови задължения.

Съдът намира, че посочените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са установени по делото. Доказани са твърденията на ищеца за понесени от него вреди, настъпили от действията на лица, които по възлагане на ответника са разорали процесните зем.земи  и така са унищожени засятите от ищеца посеви  от люцерна.

Установи се от заключенията на в.л. Константинова, които съдът кредитира като обективни и компетентни, засяването от ищеца с люцерна на процесните 225,822дка зем.земи в землището на с.Лалково, като 97, 506 дка са засяти с люцерна през стопанската 2012/2013г. и към 2014/2015г. люцерната е била тригодишна, а останалите 131,114дка са засяти с люцерна през 2013/2014г. и към 2014/2015г. културата люцерна е била двегодишна. Обработката на всички процесни земи и засяването им с люцерна от ищеца е било на правно основание, тъй като през посочените стопански години  - 2012/2013г. и 2013/2014г. ищцовото дружество е било ползвател на земите по силата на доброволни споразумения със земеделските производители в с.Лалково и служебно разпределени площи като бели петна.

Установено е също така по делото, че и през стопанската 2014/2015г. именно ищцовото дружество е имало правото да ползва процесните земеделски земи и да добива плодовете от посевите, с които са засети тези земи, тъй като със заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ тези земи са служебно разпределени за ползване на ищеца.

Твърдението на ответника е, че той е осъществил ползването на процесните зем.земи в началото на м.10.2014г., тъй като е имал правното основание за това в качеството на арендатор и наемател на земите, или ответникът не е оспорил твърдения от ищеца факт, че на 11.10.2014г. именно наети от него лица са разорали с техника  процесните зем.земи, засяти с люцерна. За установяване на този факт са и събраните гласни доказателства – показанията на св.Г. и И., които съдът кредитира, т.к. и двамата свидетели са очевидци и пряко са възприели наличието на техниката на ответника в засятите от ищеца земи с люцерна. Съдът не обсъжда възражението на ответника, направено с писмената защита, че по делото липсват доказателства именно ответното дружество да е извършило възлагането и на кои лица на разораването на засетите от ищеца площи с люцерна, т.к. това възражение не е заявено в срока по чл.131 ГПК и на основание чл.133 ГПК е преклудирано, а и изразеното от ответника становище с отговора на исковата молба е, че той на правно основание е обработвал процесните земи през стопанската 2014/2015г., от което следва извода, че именно от действията на служители на ответното дружество при ползването на земите, същите са разорани и така е унищожена люцерната, засята от ищеца - този факт по делото е безспорно установен.

 От неоспорения от ответника протокол от 29.102014г. на комисията, излъчена от Кмета на Община Елхово, по делото е установено изораването на процесните зем.земи и унищожаването на люцерната от същите, или налице е вреда за ищеца от погиването на посевите от тази култура. Вредата на ищеца е в причинна връзка с действията на лицата, на които ответникът е възложил работата по разораването – факт, който не е спорен и е установен и с гласните доказателства.

По отношение противоправността на действията по разораването на процесните земи – такава също без съмнение е установена. След като със заповедта по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ именно на ищеца е било служебно разпределено ползването на земите през сторанската 2014/2015г., то ответникът не е имал основание да ползва тези земи, да ги обработва, включително изорава. Неоснователно е възражението на ответника, че неговото право на ползване на земите произтича от наличието на договори, уреждащи наем и  аренда - форми на стопанисване на земите, тъй като влязлата в сила заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ прегражда възможността земите, обхванати от нейното действие, да бъдат обработвани по какъвто и да е начин от друг производител, на когото не са разпределени. В случая заповедта на Директора на ОД“Земеделие“-Ямбол от 09.10.2014г. е влязъл в сила административен акт, тъй като е обжалвана и жалбата срещу нея е отхвърлена с влязло в сила решение на административния съд. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, изр.2 АПК решенията по административен спор, с които се изменя или отменя адм.акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд на основание чл.302 ГПК. Когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, на основание чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност, само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни в съдебното производство по оспорването му. Само на тях административният акт е непротивопоставим, поради което при направено възражение за материална незаконосъобразност и нищожност на акта е допустимо гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол. В случая ответникът „Лалковците“ЕООД е бил страна – жалбоподателят в съдебното производство по обжалване на заповедта по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. Постановените съдебни решения са по негова жалба и със същите е прието, че заповедта е валидна- изхожда от компетентен орган и е материално законосъобразна. Както се посочи, влязлото в сила решение на административния съд  е задължително за ответника и за гражданския съд, ответникът няма право на косвен съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение на заповедта по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ и възраженията му в този смисъл, като недопустими, не се обсъждат.

В обобщение, след като на основание влезлия в сила адм.акт ищецът е имал правото да ползва процесните зем.земи през стопанската 2014/2015година, ползването на същите земи от ответника през тази стопанска година е без основание и с действията по разораването на земите от наети от ответника лица са били унищожени посевите от люцерна в земите, като по този начин на ищеца са нанесени вреди.

Ищецът има право на обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от деянието. Те могат да бъдат както реални вреди- загуби, с които се намалява имуществото на пострадалия, така и пропуснати ползи – това, с което те са могли да увеличат имуществото, но поради противоправното деяние не са могли. В случая ищецът претендира обезщетение и за двата вида вреди и съдът намира, че същият има право на обезщетение за тези вреди, тъй като имуществото на ищцовото дружество е намаляло с разходите, които е направило по създаването и отглеждането на люцерната – втора и трета година, а през стопанската 2014/2015 година е пропуснало да реализира добивите, продукцията, от тази култура. Размерът на тези вреди е установен със заключенията на в.л.-агроном, според които загубите от създаването и отглеждането на люцерната (втора и трета година) възлизат в размер на сумата общо 16852,34лв. Пропуснатите ползи – невъзможността да се реализира добив от люцерна от всички процесни земи през 2014/2015г., а за 38 дка и до стопанската 2016/2017г. включително, възлизат в размер на сумата 6 647,55лв., според допълнителното заключение на в.л.-агроном. Или според съда, общият размер на претърпените от ищеца вреди възлиза на сумата 23 499,89лв. До този размер главният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 30 911,90лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователно ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи – невъзможността да реализира добивите от люцерна от процесните земи и през стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г., тъй като по признание на самия ищец, чрез неговия управител, дружеството не е ползвало и обработвало процесните зем.земи през тези стопански години, през които земите са ползвани от ответника по силата на договори за наем и аренда. За обсъжданите две стопански години не е имало нито сключено доброволно споразумение със земеделските производители, нито служебно разпределение на земите, по силата на които ползването на земите да се осъществява от ищеца, следователно, макар люцерната да е 5-годишна култура, при засаждането й ищецът не е имал основание да очаква добиви от тази култура през целия 5-годишен период. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС – че при обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В случая ищецът не е имал сключени договори за аренда и наем на процесните земи, за да ги ползва в реални граници, нито правото да полза същите земи през стопанските години 2015/2016  и 2016/2017г. по силата на доброволни споразумения или служебно разпределение, поради което липсва обосновано предвиждане и сигурност за него да увеличи имуществото си с добивите от люцерна и за периода на двете стопански години.

С оглед уважаването на главния иск  за сумата 23 499,89лв., основателен е и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за забава от датата на увреждането – 11.10.2014г. до датата на предявяване на иска -02.11.2018г. За този период размерът на законната лихва за забава върху главницата от 23 499,89лв., изчислена от съда с ел.калкулатор на програмите на НАП и calculator.bg, възлиза на сумата    9 693,56лв. До този размер акцесорният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата над сумата 9 693,56лв. до предявения размер от 12 751,83лв. следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете – в размер на сумата общо 2 781,20лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                  Р   Е   Ш    И   :

 

ОСЪЖДА "Лалковците"ЕООД със седалище и адрес на управление с.Лалково, Община Елхово, ул."Христо Ботев"№3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.П.И., да заплати на "Еко Инвест 2010"ЕООД гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов"14, кант.401, с ЕИК *********, представлявано от Г.Д.В. - управител, на основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 23 499,89лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби и пропуснати полза от разораването и унищожаването на посевите от люцерна от 225,822 дка зем.земи в землището на с.Лалково - масив 20, м."Дълбоко келеме", ведно със законната лихва върху сумата от 02.11.2018г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 23 499,89лв. до предявения размер от 30 911,90лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА "Лалковците"ЕООД със седалище и адрес на управление с.Лалково, Община Елхово, ул."Христо Ботев"№3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.П.И., да заплати на "Еко Инвест 2010"ЕООД гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов"14, кант.401, с ЕИК *********, представлявано от Г.Д.В. - управител, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД  сумата сумата 9 693,56лв. - мораторна лихва за забава върху главницата от 23 499,89лв. за периода от 11.10.2014г. до 02.11.2018г., като искът за разликата над сумата сумата 9 693,56лв. до предявения размер от 12 751,83лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА "Лалковците"ЕООД със седалище и адрес на управление с.Лалково, Община Елхово, ул."Христо Ботев"№3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.П.И., да заплати на "Еко Инвест 2010"ЕООД гр.Ямбол, ул."Жорж Папазов"14, кант.401, с ЕИК *********, представлявано от Г.Д.В. - управител, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата  2 781,20лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен със гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :