Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 18.08.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Татянка Гавазова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1005
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-001077 от 22.10.2020 г. на Началник
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.М.Б. ***, административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Б., който го е обжалвал
и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи,
че неправилно е бил приложен материалният закон. Изтъква, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, но не
конкретизира в какво се изразяват тези нарушения.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. се явява лично. Представлява
се от адвокат М.И. ***, който поддържа жалбата и пледира да отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Претендира на жалбоподателя да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в
които подробно е изложил аргументите си в подкрепа на тезата за
незаконосъобразност на обжалваното НП, сочейки за допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. По
реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН са направили възражение за прекомерност в случай,
че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
С.Н.Д. и Й.С.Й., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 22.10.2020 г. началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч издал
наказателно постановление № 20-0906-001077 срещу Д.М.Б. ***, за това, че на 16.06.2020
г., около 09:20 часа, по ул.„Хан Кубрат“ в гр.Ловеч, до Градския стадион, с
посока на движение за с.Пресяка, управлявал мотоциклет
марка „С.О.“ с номер на рама *****************, който не е бил регистриран по надлежния ред. В обстоятелствената част на НП е посочено още и че с постановление № 1964/20.10.2020
г. Района прокуратура гр.Ловеч е отказала да образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и го е
изпратила за налагане на административно наказание по ЗДвП. От така изложената
фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят Б. е управлявал
МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП наложил на Д.Б. глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
От представените с административнонаказателната преписка писмени
доказателства става ясно, че по случая е бил съставен АУАН бланков № 013824 от 16.09.2020
г. /л.5/, съставен от свидетеля С.Д. – мл.автоконтрольор при сектор ПП при ОД на
МВР Ловеч, срещу жалбоподателя Д.Б., с изложена в него идентична фактическа
обстановка и в който АУАН е посочено, че Б. е извършил нарушение на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Д.Б. не е вписал възражение, подписал и получил препис
от акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.Б. представил пред началника на сектор ПП
при ОДМВР Ловеч писмено възражение /л.11/, с което оспорил констатациите по
съставения му АУАН относно вмененото му нарушение и мястото, където според
актосъставителя е било установено.
Въз основа на възражението била назначена проверка от началника на ПП,
която приключила с доклад рег.№ 906р-6494 от 25.09.2020 г. /л.9-10/, в който се
предлагало съставения АУАН с бланков № 013824 да бъде изпратен на Районна
прокуратура гр.Ловеч по компетентност, предвид налични данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 20.10.2020
г. на наблюдаващия преписката прокурор е било отказано образуването на такова на
основание чл.213, ал.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во от НПК –
липса на извършено престъпление, поради явна незначителна обществена опасност
на деянието. Постановено е било препис от постановлението да се изпрати на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч за налагане на административно наказание по
ЗДвП на Д.Б..
Няма данни по делото кога постановлението на прокурора е било връчено на Д.Б..
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи
/л.17-18/.
След внимателна преценка на ангажираните по административнонаказателната
преписка доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие,
съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено при
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено при липсата на посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити.
В разглежданият случай административнонаказателното производство срещу Д.Б.
е започнало със съставянето на АУАН № 013824/16.09.2020 г. и не е било
прекратено, дори и след като преписката е била изпратена на РП Ловеч. Липсва
мотивирана резолюция от наказващия орган за прекратяване на
административнонаказателното производство. В нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН не
е указано с какъв акт следва да бъде постановено прекратяването, но по аналогия
с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН това може да стане с резолюция от страна на
наказващия орган. Но независимо какво ще е наименованието на акта, с който се
прекратява административнонаказателното производство, то той следва да е
изрично постановен и обективиран. Не може да се приеме за мълчаливо прогласен
или постановен чрез писмото, с което преписката е изпратена на прокурора.
В последствие, след получаване на постановлението на прокурора за отказ да
се образува наказателно производство е било издадено обжалваното НП, като в
диспозитива на същото е посочено, че се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН, като единственото изключение от
това правило е предвидено в ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче,
лицето срещу когото е образувано административнонаказателно производство следва
да е в известност, че срещу него е инициирано такова, тъй като от този момент за
него възникват и редица процесуални способи за защита. Затова и законът е
предвидил актът да бъде съставен в негово присъствие, като изрично са посочени
случаите, когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН), както и да
му бъде връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и изискването да бъде
посочен акта, въз основа на който се издава наказателното постановление е
залегнало като задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
Недопустимо е едва с получаването на наказателното постановление привлеченото
към отговорност лице да научава, че срещу него е било образувано
административнонаказателно производство. В този смисъл, въпреки, че в
разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1 не е изрично посочено постановление на
прокурора, то под използвания термин „…акта, въз основа на който се издава…”
следва да са разбира и съответно посочен и актът на прокурора или съда, с който
производството е прекратено или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и преписката е изпратена на наказващия орган, съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. В обсъжданият случай, на практика сме
изправени пред две административнонаказателни производства, касаещи едно и също
деяние – едното инициирано със съставянето на АУАН № 013824/16.09.2020 г., а второто
образувано въз основа на прокурорското постановление за отказ да се образува
наказателно производство. С основание, при едно такова развитие на процеса на
санкциониране на извършеното нарушение, би стоял на обсъждане въпросът относно приложението
на правилото ne bis in idem и какви ще са последиците от наличието на висящото
административнонаказателно производство, започнало със съставянето на АУАН. Защото
освен констативна функция, съставеният АУАН има и сезираща функция -
длъжностното лице, което го е съставило сезира органа, който налага
административни наказания и който пък от своя страна е длъжен да разгледа
всички материали по административнонаказателната преписка и да издаде НП, ако
са налице предвидените в закона предпоставки. Има също така и обвинителна
функция – с АУАН се повдига обвинение на нарушителя пред наказващия орган.
Тези обстоятелства, съобразени с наличието на висящо
административнонаказателно производство, започнало със съставянето на АУАН
№ 013824/16.09.2020 г. и за което няма
данни да е било прекратено от наказващия орган по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН
води до извода, че при издаването на обжалваното НП, в уводната му част е
следвало да бъде посочен актът въз основа на който се издава. Такова посочване
липсва, поради което наказателното постановление е било издадено в нарушение на
императивно вменените изисквания за съдържанието на същото, в частност в
нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правната действителност е налице постановление
№ 1964/20.10.2020 г. на прокурор при РП Ловеч, а по-надолу в диспозитива, че НП
се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, не може да се приеме като
изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Фактът, че в постановлението
за отказ прокурорът е посочил, че деянието съставлява административно нарушение
по ЗДвП не обвързва и не задължава наказващия орган, съответно не го лишава от
самостоятелна преценка и от задълженията по чл.52-54 от ЗАНН. Още повече, че
прокурорът е отказал да образува досъдебно производство. Друг би бил въпросът,
ако е било образувано досъдебно производство и прокурорът го е прекратил на
някое от основанията по чл.243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Безспорно жалбоподателят Б. е знаел за АУАН № 013824/16.09.2020 г., тъй
като е бил съставен в негово присъствие и му е бил връчен препис от него. Няма
данни обаче да е получил съобщение за отказа на прокурора да образува
наказателно производство и съответно да са му станали известни обстоятелствата
изложени в постановлението от 20.10.2020 година. А това е актът въз основа на
който се сочи, че е издадено обжалваното НП. При това положение, за
жалбоподателя е неясно въз основа на кой акт е издадено наказателното
постановление срещу него, въз основа на какви доказателства почиват изводите на
наказващия орган за извършено нарушение, какви ще са последиците за него от
съставения му АУАН. Всичко това съществено препятства и накърнява правото му на
защита.
Предвид на изложеното, съдът намира, че при издаването на процесното НП е
било допуснато съществено процесуално нарушение, с което е било накърнено
правото на защита на жалбоподателя Д.Б., поради което постановлението следва да
бъде отменено на формално основание, без да се обсъждат доводите по същество на
случая, тъй като наличието му препятства и преценката правилно ли е бил
приложен материалния закон.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора (в чиято
структура е наказващия орган, издал обжалваното НП), да му заплати направените
по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото
е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие № 45110 от 16.12.2020 г. /л.27/ и следва да бъде присъдено в пълния
му размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е
прекомерно, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0609-001077
от 22.10.2020 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, с което на Д.М.Б. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да заплати
на Д.М.Б. ***, с горните данни, сумата 300 /триста/ лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :