Р Е Ш Е Н И Е
№261054/6.11.2020г.
гр.Варна 6.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при секретаря
Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№608/2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
се твърди, че ищеца С.И. по силата на Заповед №4128 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от
04.06.2010г., издадени по ч.гр.д.№7148/2010г. на Варненски районен съд, 30-ти
състав е осъден да заплати на „А. б.“ А.Е. дружество учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление
Република Гърция, гр.Атина, осъществяващо дейността си на територията на Р
България чрез клон „А. Б.“ – к. Б. КЧТ със седалище и адрес на управление -
гр.София сумата от 12 023,87лв. представляваща
сбор от неиздължена главница по Договор за кредит 442-32/16.09.2008г. в размер
на 10 877,67лева, договорна лихва - считано от 16.04.2009г. до 14.03.2010г. в
размер на 22,03лв. ведно със законната лихва върху главницата 10877,67лв.
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 14.05.2010г. до окончателното и изплащане
на основание чл.417, т.2 от ГПК въз основа на извлечение от сметка към
15.03.2010г., както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплати направените
съдебни разноски, както следва: 240,48лв.
за заплатена държавна такса и 250лв.
адвокатски хонорар.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист и по молба на „А. б.“ А.Е. на 04.06.2010г. е образувано изпълнително дело
№20107180400283 по описа за 2010г. на ЧСИ С. Д., район на действие Варненски
окръжен съд.
С молба от 19.10.2011г.
по делото „М.“ АД е поискало да
бъде конституирано като взискател по делото въз
основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания.
Счита, че
възможността на взискателя да събира вземането си от
него по принудителен ред е погасена по давност защото:
Непосредствено
след образуването на изпълнителното дело на 09.07.2010г. са предприети изпълнителни действия с цел
удовлетворяване вземането на взискателя. На 10.02.2011г. по делото е депозирана
молба от взискателят за извършване на опис на движимите
му вещи, като след тази дата, не са били предприемани каквито и да било
изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
Поради
изложеното по-горе счита, че е налице изоставяне на изпълнението от страна на взискателя, поради което на 10.02.2013г. същото е прекратено по силата на закона в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но все още делото е висящо и не е издадено
постановление за прекратяване на производството.
Нещо повече,
съдебният изпълнител на 08.10.2019г. предприема
действия по принудително изпълнение в условията на прекратено по закон
изпълнително дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, видно от изпратено
съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение на ищеца получавано
в „Е.с. л. Б.“ ЕООД, което обуславя предявяването на настоящия иск.
В правната
доктрина и съдебната практика е прието разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради така наречената „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление
настъпилото вече прекратяване.
Съгласно
TP2/2013г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на показа за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Така в
хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл.110 от ЗЗД
с изтичането на още 3 години, а именно на 10.02.2016г. възможността на ответното дружество да събира
вземането си по принудителен ред е погасена по давност.
Моли съда да приемете за установено, че ищеца не
дължи на „М.“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, *** сумата от
12 023,87лв. представляваща сбор
от неиздължена главница по Договор за кредит 442-32 от 16.09.2008г. в размер на
10 877,67лева, договорна лихва - считано от 16.04.2009г. до 14.03.2010г. в
размер на 22,03лв. ведно със законната лихва върху главницата 10 877,67лв.
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 14.05.2010г. до окончателното и изплащане
на основание чл.417, т.2 от ГПК въз основа на извлечение от сметка към
15.03.2010г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати направените
съдебни разноски, както следва: 240,48лв.
за заплатена държавна такса и 250лв.
адвокатски хонорар, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение за вземането по Заповед №4128 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.06.2010г.
издадени по ч.г.д.№7148 по описа за 2010г. на Варненски районен съд, 30-ти
състав, предмет на образувано изпълнително дело №20107180400283 по описа за
2010г. на ЧСИ С. Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг.№** в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие
и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна
по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор в който сочи, че счита иска за допустим, но го оспорва по основание.
Вземането на „М.“
АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер)
на „А. Б. - клон Б.“, произтича от Договор за потребителски кредит - Ваканция №
*** от 16.09.2008г., сключен между „А. Б. – к. Б.“ (понастоящем „Ю. Б.“ АД) и С.
Т. И., в качеството му на кредитополучател, с който Банката му отпуска кредит в
размер на 11 400лв. Поради неизпълнение на Договора, „А. Б. – к. Б.“ се е снабдила
със Заповед за изпълнение №4128/15.05.2010г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№7148/2010г. по описа на PC Варна. Въз основа на издадения изпълнителен
лист, на 04.06.2010г. е
образувано изпълнително дело срещу С. Т. И., което е заведено под №283/2010г., по описа на ЧСИ С. Д.. В
молбата за образуване са обективирани принудителни
изпълнителни действия и в т.ч. запор на работна заплата, както и запор на
банковите сметки, също така е възложено от взискателя
извършването на действия от ЧСИ по смисъла на чл.18 ЗЧСИ.
„А. Б. – к.Б.“ и „М.“ АД, всички
вземания срещу С. Т. И., произтичащи от Договор за потребителски кредит -
Ваканция №*** от 16.09.2008г., са прехвърлени на „М.“ АД /ведно с дължимите
лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/. На 19.10.2011г. е депозирана молба за конституиране на „М.“ АД по ИД
283/2010г., като за извършеното прехвърляне на вземанията ищеца е надлежно уведомен.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.З от Закона за задълженията и договорите, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. По
силата на Договора за продажба и прехвърляне на вземания и на основание
издадено в полза на „М.“ АД пълномощно за известяване на всички
кредитополучатели от името на цедента „А.Б. – к. Б.“,
„М.“ АД в качеството си на пълномощник на първоначалния кредитор, уведомява
ответника за извършеното прехвърляне на вземанията с Уведомително писмо, чрез
работодател, адресирано до местоработата му и получено лично на 19.07.2012г. видно от обратната разписка,
издадена от „Български пощи“.
С оглед дадените
правомощия, съгласно чл.18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „А. Х.“ ООД на 15.07.2010г.,
в качеството на работодател на С. Т. И.. Запорното
съобщение е получено от „А. Х.“ ООД на 21.07.2010г.
Наложеният запор върху трудово възнаграждение на С. Т. И. е изпълняван от 30.08.2010 г. до 10.07.2012 г.
С молба до
съдебният изпълнител от страна на „А. Б.- к. Б.“ от 10.02.2011г. е изискано насрочване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. На 17.02.2011г. е изпратена призовка за принудително изпълнение,
адресирана до С. Т. И.
В периода между 08.08.2011г. и 14.10.2011г. са постъпили
4бр. доброволни плащания в общ размер на 250.32лв. от страна на С. Т. И. по сметка на „М.“ АД, както
следва:
08.08.2011г.-31.86лв., 19.08.2011г.-72.82лв., 15.09.2011г.-72.82
лв., 14.10.2011г.
- 72.82 лв.,
За посочените
плащания ЧСИ С. Д. е надлежно уведомена на 08.09.2017 с молба с изх. № 12388, депозирана от „М.“ АД.
След връчване на
уведомлението за цесия на 19.07.2012г. от страна на работодателя на г-н И. - „А. Х.“ ООД очевидно по указание на
служителя, „А. Х.“ ООД е започнало да превежда ежемесечно суми за погасяване
задължението на С. И. директно по сметка на „М.“ АД без да уведоми съдебният
изпълнител за това. Плащанията са извършвани през периода от 07.08.2012 г. до 22.05.2017 г. и са
както следва:
|
7.8.2012 |
98.33 лева |
|
11.9.2012 |
98.91 лева |
|
9.10.2012 |
98.91 лева |
|
8.11.2012 |
98.91 лева |
|
10.12.2012 |
98.91 лева |
|
14.1.2013 |
98.91 лева |
|
13.2.2013 |
98.91 лева |
|
12.3.2013 |
98.91 лева |
|
11.4.2013 |
98.91 лева |
|
15.5.2013 |
98.91 лева |
|
7.6.2013 |
98.91 лева |
|
10.7.2013 |
98.91 лева |
|
7.8.2013 |
98.91 лева |
|
11.9.2013 |
99.48 лева |
|
15.10.2013 |
99.48 лева |
|
12.11.2013 |
99.48 лева |
|
11.12.2013 |
99.48 лева |
|
22.1.2014 |
99.48 лева |
|
12.2.2014 |
99.27 лева |
|
18.3.2014 |
99.27 лева |
|
17.4.2014 |
99.27 лева |
|
20.5.2014 |
100.00 лева |
|
20.6.2014 |
100.00 лева |
|
21.7.2014 |
100.00 лева |
|
21.8.2014 |
100.00 лева |
|
19.9.2014 |
100.00 лева |
|
20.10.2014 |
100.00 лева |
|
20.11.2014 |
100.00 лева |
|
19.12.2014 |
100.00 лева |
|
19.1.2015 |
100.00 лева |
|
23.2.2015 |
100.00 лева |
|
24.3.2015 |
100.00 лева |
|
21.4.2015 |
100.00 лева |
|
19.5.2015 |
100.00 лева |
|
19.6.2015 |
100.00 лева |
|
16.7.2015 |
100.00 лева |
|
24.8.2015 |
100.00 лева |
|
23.9.2015 |
100.00 лева |
|
22.10.2015 |
100.00 лева |
|
20.11.2015 |
100.00 лева |
|
21.12.2015 |
100.00 лева |
|
22.1.2016 |
100.00 лева |
|
24.2.2016 |
100.00 лева |
|
24.3.2016 |
100.00 лева |
|
20.4.2016 |
125.00 лева |
|
21.6.2016 |
125.00 лева |
|
19.7.2016 |
125.00 лева |
|
17.8.2016 |
125.00 лева |
|
20.9.2016 |
125.00 лева |
|
17.10.2016 |
125.00 лева |
|
18.11.2016 |
125.00 лева |
|
19.12.2016 |
125.00 лева |
|
18.1.2017 |
125.00 лева |
|
21.2.2017 |
125.00 лева |
|
21.3.2017 |
125.00 лева |
|
20.4.2017 |
125.00 лева |
|
22.5.2017 |
125.00 лева |
В допълнение на
посочените по-горе вноски на 20.05.2016г.
по сметка на „М.“ АД е постъпила допълнителна сума в размер на 125лв. с наредител –С. Т. И.. Представям към настоящият отговор
счетоводна справка за всички постъпили суми по сметка на „М.“ АД.
С оглед на
гореизложеното, за „М.“ АД не е съществувал правен интерес да предприема принудителни
действия за събиране на дължимото вземане в рамките на изпълнителния процес
през периода от конституирането му като взискател до
22.05.2017г.-дата на последната вноска. Плащанията, макар и директно по сметка
на взискателя, представляват удовлетворяване на
вземането, поради което не може да
става въпрос за дезинтересираност от страна на същия.
С молба,
депозирана от взискателя до ЧСИ С.Д.от 08.09.2017г. е изискано извършване на
справка за наличие на регистриран трудов договор, като при наличие да бъде
наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. В същата
молба е посочено и актуалното състояние на дълга към тогавашния момент.
Впоследствие, на 29.05.2018г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Ц. К. Б.“ АД.
Освен самото
осъществяване на изпълнително действие, изрично в TP по ТД №2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи“ т.е. не само
предприемането на действие по принудително изпълнение, но и искането, в смисъл
на депозирането на молба от страна на взискателя за
извършването на такова, прекъсва давността.
С друга молба,
постъпила по ИД 283/2010г. на 21.01.2019г.
„М.“ АД е поискало налагане запор на банковите сметки, открити на името
на длъжника и е уведомило за всички
постъпили плащания по сметка на взискателя. В
частта относно плащанията е налице пропуск от страна на съдебния изпълнител,
тъй като същите не са отнесени към изпълнителното дело своевременно от негова
страна. Според указанията, дадени в TP
2/2013 на ВКС плащанията, извършени от трето задължено лице
представляват валидно изпълнително действие, което прекъсва давността.
На 20.01.2020г. С. Т. И., действащ чрез
пълномощник, е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело, като
счита, че поради неизвършването на изпълнителни действия в периода от 10.02.2011г. до 10.02.2013г. взискателят е изоставил изпълнението. Твърдението на ищеца не следва да бъде прието, тъй като от
представената фактология, а и с оглед съдебната
практика, такова изоставяне не е налице. Въпреки това на 22.01.2020г. с разпореждане на ЧСИ е
постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за което са изпратени и съобщения до страните.
На 10.02.2020г. е входирана
молба до ЧСИ С. Д. от страна на взискателя, с която е
изискано да се наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на С. Т. И. и
да се извърши опис на движими вещи, находящи се в
дома му. На 11.02.2020г. „М.“ АД
е получило уведомление с изх. №2882/05.02.2020г., издадено от ЧСИ С. Д., че
изпълнително дело №283/2010г. е прекратено, съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
поради настъпила перемпция. На 12.02.2020г. е входирана
молба от страна на взискателя, с която съдебния
изпълнител отново е уведомен за постъпилите плащания по сметка на „М.“ АД,
индивидуализирани по размер, като е посочено всяка конкретна вноска на коя дата
е постъпила.
С издадено постановление
от 21.02.2020г. получено на
13.03.2020г. от „М.“ АД, ЧСИ С. Д. отменя своето разпореждане за прекратяване
на изпълнително дело № 283/20г., като постановява отказ за прекратяване на
производството по молба на длъжника С. Т. И. от 20.01.2020г. В мотивите на
издаденото постановление е цитирана и практика на ВКС в подкрепа на
постановения отказ, а именно TP 2/2013г., 26.06.2015г. на ВКС, посочени са и
хронологично действията по изпълнителното дело, както и всички постъпили
плащания за изплащане на задължението. Прилагам същото към отговора на исковата
молба.
Прилагам и моля
да приемете като доказателство, издадено в полза на „М.“ АД удостоверение от
ЧСИ С. Д., от което е видно, че след уведомяването от страна на взискателя за всички постъпили плащания, съдебния
изпълнител и съобразил същите, в удостоверението са описани и всички суми,
които са постъпили по сметка на ЧСИ Ст. Д., в резултат от наложен запор на
трудово възнаграждение в „А. Х.“ ООД. Описани са и поисканите действия от
страна на „М.“ АД след последната постъпила сума, както и извършените такива,
годни да прекъснат двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а също така и
погасителната давност.
В случай, че
съда не приеме, че постъпилите плащания прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то моля да се вземе предвид следното. Съгласно Решение №252/17.02.2020г. по дело №1609/2019г. на ВКС при
производства по принудително изпълнение, заварено като висящи от TP 2 от
26.06.2015г. на ВКС до посочената дата на решението следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 3/18.11.1980г., според
което през времетраене на изпълнителното производство погасителната давност е спряна. Следователно от
образуването-04.06.2010г. на изпълнителното дело до 26.06.2015г. - влизане в
сила на TP №2/201Зг., давността за задължението е била спряна. От 26.06.2015г. започва да тече нова
давност, която се прекъсва с всяко предприето валидно изпълнително действие,
съгласно цитираното тълкувателно решение. С оглед на това към датата на
подаване на исковата молба, дори съдът да приеме, че е настъпила перемпция, то погасителната давност на основание чл.116 ЗЗД
не е изтекла.
Моли се, да се
отхвърли като неоснователен и недоказан настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че
предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.
След запознаване
с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна е
представила копия от заповед №4128/15.05.2010г. по ч.гр.д.№7148/2010г. на ВРС и
издаден възоснова на нея изп.л.,
в които е посочено, че ищецът е осъден да заплати на „А. б.“ А.Е. дружество
учредено и регистрирано по гръцкото законодателство сумите от 10 877.67лв.
главница по договор за кредит 442-32/16.09.2008г., 1 124.17лв. договорна
лихва за времето от 16.04.2009г. до 14.03.2010г., 22.03лв. лихва за забава за
времето от 18.05.2009г. до 14.03.2010г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда-14.05.2010г. до окончателното
изплащане на сумата, 240.48лв. заплатена държавна такса по делото и 250лв.
адв.хонорар. и съобщение за налагане на запор получено на 28.11.2019г.
Ответника от
своя страна се легитимира като носител на процесното
вземане с уведомление за прехвърляне на вземане в което е посочен като купувач
на същото от „А. Б.“, справка за цедирани вземания, запорно съобщение от 15.07.2010г. и постановление на ЧСИ от
21.02.2020г., като освен това този факт не се оспорва от страните. Съгласно
представеното удостоверение от ЧСИ от трудовото възнаграждение на ищеца са
направени 24 удръжки за времето от 9.08.2010г. до 10.07.2012г. в общ размер от
6380.78лв.
По делото под
формата на копие е приложено и изп.д.№20107180400283
от което се установява, че то е започнато по искане на „А. б.“ А.Е. срещу ищеца
за събиране на посочените вече по-горе суми, в което се съдържа и запорно съобщение отправено отправено
до работодателя на длъжника и получено от съгласно представената обратна
разписка на 22.07.2010г. Ищецът съгласно същото изп.д.
е получил на 23.07.2010г.покана за доброловно
изпълнение. Настоящото ответно дружество с молба по изп.д.
от 19.10.2011г. е уведомило ЧСИ че е закупило вземането и е конституирано като взискател. На л.141 от делото е приложено преводно
нареждане от 10.07.2012г. за заплатени от ищеца в полза на ответника 98.33лв.
чрез ЧСИ, като след тази дата липсват доказателства за извършени по този ред други
плащания. Налична е обаче кореспонденция водена между ЧСИ и ответника в която
последният сочи, че е на лице доброволно изпълнение на части на задължението
като в молба на взискателя до ЧСИ от 12.02.2020г.
първият сочи, че ищецът в качеството си на длъжник ритмично погасява части от
задължението си доброволно и поради това към момента за взискателя
няма правен интерес от предприемане на действия по принудително изпълнение. ЧСИ
по искане на взискателя е допуснал възбрана върху
имот собственост на длъжника със свой акт от 4.03.2020г.
Настоящия състав
намира, че по делото се е доказало, че настоящия ответник считано от датата на
последното плащане от И. по изп.д. случило се на
10.07.2012г. не е предприел никакви действия прекъсващи общата пет годишна
давност. Следва да се има предвид, че извършените от ищеца доброволни плащания
направо към ответника не представляват признание на дълга по смисъла на чл.116,
б.А от ЗЗД, като в тази посока е и Определение № 84 от 5.02.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдия Е.Ч..
Воден от горните
констатации съдът приема, че предявеният иск е основателен, като за
задължението на ищеца е на лице изтекла пет годишна давност по смисъла на
чл.110 от ЗЗД започнала от посочената вече по-горе дата 10.07.2012г.
Предвид извода
за основателност на претенцията и с оглед освобождаването на ищеца от държавна
такса по делото, ответника следва да бъде осъден да заплати по бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 500.57лв. дължима се държавна
такса.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между
ищеца С. Т. И. ЕГН*** и ответника „М.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от:
главница по Договор за кредит 442-32 от
16.09.2008г. в размер на 10 877,67лева, договорна лихва - считано от
16.04.2009г. до 14.03.2010г. в размер на 22,03лв. ведно със законната лихва
върху главницата 10 877,67лв. считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 14.05.2010г. до
окончателното и изплащане на основание чл.417, т.2 от ГПК въз основа на
извлечение от сметка към 15.03.2010г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати направените съдебни разноски, както следва: 240,48лв. за заплатена държавна такса и 250лв. адвокатски хонорар, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземането по Заповед №4128 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
04.06.2010г. издадени по ч.г.д.№7148 по описа за 2010г. на Варненски районен
съд, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление гр.София, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 500.57лв. дължима се държавна такса по
уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от уведомяването.