Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260873 / 15.7.2021г. 15.07.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи юни Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №00991 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, р-н “Оборище“, ул.“Врабча“ 8, с която са предявени обективно съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът, иска да бъде признато за установено спрямо ответника, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 29.12.2010г., сключен с „Централна кооперативна банка“АД, че ищецът не му дължи сумата от 3376,75лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***от 10.05.2007г., сключен с „ЦКБ“АД, сумата от 361,98лв., представляваща просрочена лихва за периода 10.06.2009г.- 20.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 117,54лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б.. Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради което е процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че по изпълнителното дело многократно са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, съответно е започвала да тече нова давност, поради което и същата не е изтекла.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№***. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 28.01.2010г., с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3376,75лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***от 10.05.2007г.,
сумата от 361,98лв., представляваща просрочена лихва за периода 10.06.2009г.-
20.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 117,54лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на
ответника от 08.02.2010г. е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ Ст Бадев, като
в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение.
С Договор за цесия от
29.12.2010г., сключен с „Централна кооперативна банка“АД, ответникът е придобил
процесните вземания.
По изпълнителното дело
е връчена покана за доброволно изпълнение, като първото изпълнително действие е
извършено на 08.06.2010г., когато е наложен запор върху банкова сметка ***.
Впоследствие по същото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия- запор от 11.08.2011г.,
насрочване на опис върху движими вещи от 26.06.2012г., искане за извършване на изпълнителни действия
от 15.10.2015г., запор от 07.06.2016г., искане за извършване на изпълнителни
действия от 19.04.2017г., искане за запор от 07.08.2017г., искане за запор от
25.09.2018г., запор от 06.03.2019г., искане за запор от 23.12.2020г. и запор от
22.01.2021г.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът
на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС
при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в
сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след 28.01.2010г., когато
е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съдът намира, че вземанията за главница, произтичащи от договор за кредит, се погасяват с общата петгодишна давност, а вземанията за лихва с кратката тригодишна давност.
Предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че с предприемането на изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Такива изпълнителни действия са предприемани съответно на 08.06.2010г., когато е наложен запор върху банкова сметка ***.Впоследствие по същото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия- запор от 11.08.2011г., насрочване на опис върху движими вещи от 26.06.2012г., искане за извършване на изпълнителни действия от 15.10.2015г., запор от 07.06.2016г., искане за извършване на изпълнителни действия от 19.04.2017г., искане за запор от 07.08.2017г., искане за запор от 25.09.2018г., запор от 06.03.2019г., искане за запор от 23.12.2020г. и запор от 22.01.2021г.
Всяко от тези действия е прекъсвало давността и е започвала да тече нова давност, която все още не е изтекла към настоящия момент.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че изп.д.№***. по описа на ЧСИ Ст Бадев е перемирано, поради непредприемане на изпълнителни действия след насрочване на опис върху движими вещи от 26.06.2012г., повече от две години, като това води до недействителност на последващите изпълнителни действия. Съгласно Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о. перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп.д.№***. по описа на ЧСИ Ст Бадев е перемирано на 26.06.2014г. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Следователно давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече едва след тази дата. Но същата е била прекъсната от последващите изпълнителни действия от 15.10.2015г., когато е направено искане за извършване на изпълнителни действия. Такива изпълнителни действия са и запор от 07.06.2016г., искане за извършване на изпълнителни действия от 19.04.2017г., искане за запор от 07.08.2017г., искане за запор от 25.09.2018г., запор от 06.03.2019г., искане за запор от 23.12.2020г. и запор от 22.01.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е изтекла погасителната давност за процесните вземания, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ищеца:
1.Възражението на ищеца, че давността се прекъсва само с предприемане на действие по изпълнението е непълно. С Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно– с отправяне на искане за принудително изпълнение или с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
2.Възражението на ищеца, че действие, прекъсващо давността е само запор, който е произвел реално действие също е неоснователно. Съгласно ТР № 3 от 10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГТК ВКС запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител, като законът не свързва действието му със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, р-н “Оборище“, ул.“Врабча“ 8, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 29.12.2010г., сключен с „Централна кооперативна банка“АД, че ищецът не му дължи сумата от 3376,75лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №***от 10.05.2007г., сключен с „ЦКБ“АД, сумата от 361,98лв., представляваща просрочена лихва за периода 10.06.2009г.- 20.01.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 117,54лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Финанс Инфо Асистанс”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.София, р-н “Оборище“, ул.“Врабча“ 8, сумата от 100,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: