Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /31.03.2020
гр. Плевен 31.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Дафинка Б. и
в присъствието на прокурора И.Р. като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 933 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Настоящото дело е изпратено по
подсъдност от СГС.С определение на СГС №22189/27.09.2019т.е прекратено
производството по гр.д.№12118/2019г.по описа на СГС,І ГО,9състав
и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен. Определението на СГС
не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
ИМ е депозирана от Н.Р.М. ***
чрез пълномощника й адвокат И.Б. от САК
срещу Прокуратурата на РБ. Твърди се ,че на 24.01.2014г.в Митница Свищов е
образувано ДП №14/14, пр.пр. №198/2014г.по описа на РП Плевен,а на
26.03.2015г.ищцата Н.М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.234
ал.1 НК,като с постановление от
12.12.2014г.й е взета мярка за неотклонение “Подписка“. Твърди се,че на
29.04.2015г. Районна Прокуратура Плевен е внесла обвинителен акт срещу Н.М.,въз
основа на което е образувано НОХД
№1088/2015г. по описа на ПРС,приключило с присъда от 07.10.2015г.,с която
ищцата е призната за виновна за престъпление по чл.234 ал.1 НК и е осъдена на
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца,глоба в размер на
3 900лв.,както и на осн.чл.37 ал.1т.7 НК е лишена от право да упражнява
търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година.Посочено е,че ищцата е
обжалвала присъдата,пред ПОС е образувано ВНОХД №834/2015г.,като с решение
№8/08.01.2016г.присъдата на ПРС е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ПРС,пред който е образувано НОХД №78/2016г.Твърди
се ,че с присъда на ПРС от 25. 04. 2016г. по НОХД №78/2016г. Н.М. е призната за
виновна по повдигнатото й обвинение и е осъдена на 3 месеца“Лишаване от
свобода“при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип,че веднага след постановяване
на присъдата ,съдът се е произнесъл и по мярката за неотклонение, като взетата
мярка“Подписка“е заменена с най-тежката мярка „Задържане под стража“,без да има
доказателства за това,а ищцата е задържана незабавно от съдебната зала.Посочено
е,че мярката за неотклонение е обжалвана от ищцата, като в съд.заседание на
13.05.2016г.ПОС е отменил най-тежката мярка“Задържане под стража“,потвърдил е
мярката “Подписка“ и Н.М. е освободена в съдебната зала.Твърди се,че ищцата е
обжалвала осъдителната присъда на ПРС, като първоначално жалбата й е върната от
ПРС с разпореждане №12364/25. 05. 2016г., че впоследствие това разпореждане на ПРС е
отменено с решение на ПОС от 07.07.2016г. и делото е върнато на
първоинстанционния съд за администриране на жалбата,след което пред ПОС е
образувано ВНОХД №556/2016г.С ИМ е посочено,че с присъда на ПОС
№44/27.09.2016г.по ВНОХД №556/2016г.е отменена осъдителната присъда на ПРС и Н.М.
е призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл.234 ал.1 НК,а с решение на ВКС №259 от 23.12.2016г.по КНД №1168/2016г.оправдателната присъда на ПОС е
изцяло потвърдена,като спрямо Н.М.
оправдателната присъда е влязла в сила на 23.12.2016г. Изложени са
доводи,че влязлата в сила оправдателна присъда спрямо ищцата Н.М. обуславя
извода,че както повдигнатото обвинение , така и мярката за неотклонение
„Задържане под стража“,продължила за периода от 25.04. 2016г.до 13.05.2016г.са
били незаконни по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ,в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди,явяващи се
пряка и непосредствена последица от тези действия.Неимуществените вреди се
изразяват в болка , страдание, унижение, дискредитиране на доброто й име в обществото, натрупани
отрицателни емоции от поставянето й в социална изолация с ограничаване на
конституционни права, продължило 19 дни и продължилото 3 години наказателно
производство,свързано с потенциална опасност същата да получи осъдителна
присъда по повдигнатото й обвинение с налагане на ефективно наказание лишаване
от свобода.Твърди се,че по време на нак.производство М. е изпаднала в пълна
социална изолация, натрупани са отрицателни емоции,чувство на
малоценност,несигурност,страх от репресия, душевен дискомфорт ,че й е причинен
стрес и притеснения,продължили 3 години,уронване на престижа и доброто й име в
обществото,пред приятели, колеги и близки с оглед повдигнатото обвинение за извършване
на тежко умишлено престъпление.Твърди се,че е налице фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за
претърпените от Н.М. неимуществени вреди.В заключение ищцата моли съда да
постанови решение,с което на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
РБ бъде осъдена да й заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,пряка последица
от обвинението по чл.234 ал.1 НК,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от
влизане в сила на оправдателната присъда -23.12.2016г.до окончателното й
изплащане. Претендира се и сумата 1000лв., обезщетение за имуществени
вреди-заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство.В
съдебното заседание на 25.02.2020г.на осн.чл.214 ГПК бе допуснато изменение на
иска относно обезщетението за имуществени вреди,като същият се счита предявен
за сумата 1 400лв.,а не както е по ИМ 1000лв.В същото съдебно заседание бе
допуснато и уточнение на ИМ относно фамилното име на ищцата,което е Ц.,а не М.,като
ищцата чрез своя пълномощник адвокат Ж.Н. поддържа предявените искове и моли
съда ги уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения са изложени и в
депозираните от адвокат Н. писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Прокуратурата на РБ,чрез И.Р. ,прокурор в ОП Плевен.С отговора изцяло
се оспорват исковите претенции по чл.2 ал.1,т.3 от ЗДОДОВ по основание и размер
,тъй като не са ангажирани доказателства претендираните суми да се полагат на
ищцата.Като акцесорни се оспорват и претенциите за законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Посочено е,че в тежест на
ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди
,непосредствената им връзка с
обвинението за престъпление от общ характер,както и техния размер,че в тази
насока липсват доказателства. Изложени са доводи,че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.не е в съответствие с чл.52 ЗЗД,че
мярката „Задържане под стража“ е наложена от съда с определение от 25.04.
2016г.,непосредствено след постановяване
на осъдителната присъда и ако са
търпени вреди от тази мярка,те не са
единствено и само в резултат на действия на Прокуратурата на РБ.Твърди се,че
продължителността на нак.производство е била в зависимост от проц. поведение на
ищцата и на нейния процесуален представител,които съществено са удължили
процеса във времето,че делото не е било с правна и фактическа
сложност,като разследването и съдебното
производство са проведени в разумни срокове. Посочено е,че ищцата не е
ангажирала доказателства описаните в ИМ преживявания да са пряк резултат от
повдигнатото й обвинение и от задържането й под стража.Оспорва се като
неоснователна и недоказана претенцията за имуществени вреди –направени разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.,като е направено възражение,че
липсват доказателства за уговорено и реално изплатено адв. възнаграждение в този размер, както и
доказателства за обема на извършените процесуални действия.На осн.чл.78 ал.5 ГПК е направено възражение за прекомерност на претенцията за заплатено
адв.възнаграждение в нак.производство.Представителят на Прокуратурата е
заявил,че ще се ползва от поисканото за прилагане НОХД №76/2016г.по описа на
ПРС.
В срока по чл.131 ГПК от
Прокуратурата на РБ чрез прокурор И.Р. от ОП Плевен е постъпило допълнение към
писмения отговор,с което се излагат доводи,че към настоящия момент ищцата Н.Р.М.
е със сменено име Н.Р. Ц.,че това е четвърта промяна на нейното име,който факт
затруднява проследяването и доказването на нейната престъпна дейност. Посочено
е,че с допълнението се прилага справка за съдимост на ищцата,от която е
видно,че същата е осъждана многократно и е с трайно изградени престъпни
навици.Твърди се,че по НОХД №18123/2016г.по описа на РС София, образувано също
по обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 НК,ищцата е била оправдана,че след
влизане в сила на оправдателната присъда тя е завела иск срещу ПРБ по
чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ пред СРС,с който се претендират същите вреди.С оглед
представените с допълнението към отговора писмени доказателства се твърди,че
обвинението,предмет на иска не е
единственият увреждащ фактор и по-голямата част от претендираните от ищцата
вреди следва да се свържат с миналата й съдимост,другото обвинение и
задържането й от МВР за срок от 24 часа . Изложени са доводи,че увреждането е
със значително по-нисък интензитет при осъждани лица,съгласно трайната
практика.В съдебното заседание на 25.02. 2020г. представителят на
Прокуратурата-прокурор И.Р. от ОП Плевен оспорва исковите претенции ,както по
основание и размер и моли съда да постанови решение,с което същите да бъдат
изцяло отхвърлени.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени искове
от Н.Р. Ц./М. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., на основание
обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което ищцата е призната за невинна и оправдана с
присъда на Плевенски Окръжен съд №44/27.09.2016г.по ВНОХД №556/2016г.по описа
на ПОС, оставена в сила с решение на ВКС
№259/23.12.2016г.по дело №1168/2016г. Върху сумата се претендира и
законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда-23. 12.2016г. до
окончателното й изплащане.На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се
претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 400лв./ съгласно допуснатото
изменение на иска по чл.214 ГПК/,изплатено адвокатско възнаграждение по
нак.дело.Върху обезщетението за имуществени вреди не се претендира законна
лихва.В този смисъл е изготвения проекто-доклад ,съгласно определение на ПОС
№53 от 13.01.2020г., приет за окончателен в съд.заседание на 25.02.2020г.,по
който страните не са направили възражения.
Безспорно
от приложеното НОХД №78/2016г.по описа на ПРС и представените към ИМ писмени
доказателства ,както и от приложените ДП№198/2014г.по описа на РП Плевен и
ДП№14/2014г.по описа на Митница Свищов се установява, че на 24.01.2014г.е образувано ДП №198/2014г.по описа на
РП Плевен за престъпление по чл.234 ал.1 НК срещу Н.Р.М. ***.С постановление на
РП Плевен от 29.01.2014г. ДП е иззето от Районна прокуратура Плевен ,като за
разследващ орган по делото е определен митнически инспектор към
Агенция“митници“Плевен.С постановление на митническо бюро гр.Горна Оряховица от
12.12.2014г. по ДП №14/2014г.по описа на Митница Свищов,пр.пр.№198/2014г.по
описа на РП Плевен ищцата Н.Р.М. е привлечена като обвиняем за
престъпление по чл.234 ал.1 НК,затова,че на
24.01.2014г.в гр.Плевен,на ул.“***“пред №*** в лек автомобил, марка “***“,модел
„***“с рег.№***,държала акцизни стоки-тютюн за пушене с обща маса 6,500 кг.,без
български акцизен бандерол на стойност 1 300лв.,като причинената вреда на
републиканския бюджет от невнесения акциз за този тютюн е в размер на 988лв.Със
същото по отношение на ищцата е взета мярка за
неотклонение„Подписка“.Постановлението е
предявено на ищцата на 26.03.2015г.,като преди това са провеждани действия по
издирването й ,тъй като същата е била с неустановено местожителство.На същата
дата 26.03.2015г.ишцата е разпитана като обвиняема в присъствието на назначения
й служебен защитник адвокат Н.А. от ВТАК.С протокол от 08.04.2015г.на прокурор
от РП Плевене ДП е предявено на Р. М. в присъствието на пълномощника й адвокат Ж.Н.
*** е внесла обвинителен акт,въз основа на който пред ПРС е образувано НОХД №1088/2015г.по
описа на ПРС.С присъда на ПРС №198 от 07.10.2015г. постановена по НОХД
№1088/2015г. Н.Р.М. е призната за виновна за горепосоченото престъпление по
чл.234 ал.1 НК,наложено й е наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода,глоба в размер на 3 900лв.,а на основание чл.37 ал.1,т.7 НК е
лишена от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от една
година. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок
от четири години.На осн.чл.234 ал.3 НК в полза на държавата е отнет предмета на
престъплението –тютюн за пушене с тегло около 6,5 килограма.
Така постановената присъда на ПРС е
обжалвана от подсъдимата Н.М.,въз основа на което пред ПОС е образувано НОХД
№834/2015г.С решение на ПОС №8 от 08.01.2016г.постановено по НОХД №834/2015г.по
описа на ПОС е отменена присъдата на ПРС №198 от 07.10.2015г.по НОХД №1088/ 2015г.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.При новото
разглеждане на делото е образувано НОХД №78/2016г.по описа на ПРС.
С присъда на ПРС №118/25.04.2016г.по НОХД №78/2016г.по
описа на същия съд Н.Р.М. е призната за виновна за престъплението по чл.234
ал.1 НК и е осъдена на три месеца лишаване от свобода,което да изтърпи при
първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.След
постановяване на присъдата,в съдебно заседание на 25.04.2016г.на осн.чл.309
ал.2 НПК ПРС е заменил взетата спрямо Н.М. мярка за неотклонение от „Подписка“в
„“Задържане под стража“,като по разпореждане на съда ищцата е задържана незабавно
в съдебната зала и приведена в ОСИН
сектор „Арести“гр.Плевен,находящ се в затвора Плевен.С определение на ПОС №370
от 13.05.2016г.постановено по НЧХД №378/2016г.е отменено определението на ПРС
от 25.04.2016г.,с което е заменена взетата спрямо Н.М. мярка за неотклонение от
„Подписка“в „Задържане под стража“.Със същото определение на ПОС е потвърдена
мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на Н.М. и същата е освободена
от съдебната зала.
Ищцата е подала въззивна жалба срещу осъдителната
присъда на ПРС по НОХД №78/2016г.С разпореждане на ПРС №12364 от
25.05.2016г.жалбата е върната,поради неотстранени нередовности в указания
седмодневен срок.С решение на ПОС №159
от 07.07.2016г.постановено по ВНЧД №441/2016г е отменено разпореждането на ПРС
№12364 от 25.05.2016г.постановено по НОХД №78/2016г. за връщане на въззивната
жалба ,подадена от адвокат Н. срещу присъда №118/25.04.2016г по НОХД №78/2016г.Със
същото делото е върнато на ПРС за администриране на въззивната жалба,съгласно
чл.321 НПК и изпращане по компетентност на въззвния съд на осн.чл.325 НПК,ведно
с делото.
С присъда на ПОС №44 от 27.09.2016г.по ВНОХД
№556/2016г.е отменена присъда №118/25.04.2016на ПРС,постановена по НОХД
№78/2016г.като незаконосъобразна.Със същата присъда Н.Р.М. е призната за
невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.234 ал.1 НК.Срещу опрвдателната присъда е постъпил касационен протест от ОП Плевен.С
решение на ВКС №259 от 23.12.2016г.по дело №1168/2016г.е оставена в сила
присъдата на ПОС №44 от 27.09.2016по ВНОХД №556/2016г.
Безспорно е,че оправдателната присъда е влязла в сила
на датата на постановяване на решението на ВКС-23.12.2016г.
Спорни в настоящото
производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни
органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищцата обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер.
По
делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетелката К.Н. М.
–дъщеря на ищцата се установява,че по време на разглеждане на
наказателното дело тя е била на 15 години и е живеела заедно с майка си в
гр.Плевен,на ул.“***“№***,че това дело е продължило около две години,затова,че
майка й е продавала незаконно тютюн,а всъщност тя е продавала яйца извън
града.Свидетелката посочва,че майка й си е мислела,че ще бъде оправдана,но е била
вкарана в ареста,че е била задържана за 3 седмици в затвора в Кайлъка в
гр.Плевен.Свидетелката твърди,че заедно със сестрите си са я посетили в ареста,като
майка й е споделила ,че не е яла от три дни,чувствала се е много зле,че след
излизането й от ареста психическото й състояние също е било много зле,но не е
търсила консултации с лекари и психолози.Свидетелката установява,че майка й се
е отделила от обществото,не е контактувала с никой,била е стресирана ,когато се
говори за съдилища и прокуратури,като това състояние е продължило дълго
време,вкл.и до момента,когато се сети за преживяното.От показанията на
свидетелката се установява,че майка й е
отбягвала да говори с хората,не е излизала с близки и познати,изолирала се
е,като е общувала само с нея,че и към
днешна дата е останала травмата при спомена за задържането . Същата посочва,че
в момента имената на майка й са : Н.Р. Ц.,а преди е била с фамилно име М.,че
майка й е в чужбина и работи като международен шофьор,като до заминаването й в чужбина двете са живеели
заедно,с изключение на периода,когато майка й е била в ареста през пролетта на
2016г.
Съдът
преценявайки показанията на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуалната й заинтересованост приема,че същите следва да се кредитират с
доверие като обективни.От друга страна показанията на свидетелката-дъщеря на
ищцата се основават на непосредствените й впечатления за
състоянието на нейната майка и начина по
който й се е отразило воденото срещу нея
наказателно производство,а и не бяха опровергани от останалите събрани по
делото доказателства.
При
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, Окръжният съд
приема,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и исковете са
доказани по основание.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на дознанието,следствието,прокуратурата
и съда в посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано,каквато
е и конкретния случай.Отговорността на правозащитните органи е обективна и
възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка
за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищцата Н.Р.
Ц./ преди с фамилно име М./ е уличена в
извършване на престъпление по чл.234 ал. 1 от НК, привлечена е като обвиняема за
това престъпление,а впоследствие с присъда
на ПОС по НОХД №556/2016г.,влязла в сила
на 23.12.2016г. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение
за горепосоченото престъпление.При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган.Действията или бездействията на
държавните органи по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага.
ОТНОСНО
иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата
30 000лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства ,съдът приема,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди , в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдана с влязла в сила присъда.
Наказателното производство срещу ищцата е продължило една година и шест месеца в досъдебната и съдебната фаза,съответно от
26.03.2015г.когато Н.М. е привлечена като обвиняема за престъплението по чл.234
ал.1 НК до 23.12.2016г.,когато е влязла в сила оправдателната присъда.През този
период за 19 дни от 25.04.2016г.до 13.05.2016г.ищцата е била с мярка за неотклонение
“Задържане под стража“,а през останалото време с мярка за неотклонение
„Подписка“.Ищцата е преживяла
негативни емоции,свързани с притеснения и стрес от начина по който ще приключи
наказателното производство,още повече,че и при двете разглеждания на делото от
ПРС първоначално по НОХД №1088/2015г., впоследствие по НОХД №78/2016г.са постановени
осъдителни присъди от съдилищата.С втората присъда на ПРС по НОХД №78/2016г.на
ищцата, подсъдима в нак.производство е наложено ефективно наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца и непосредствено след обявяване на присъдата , същата
е задържана в съдебна зала,като мярката
й за неотклонение е изменена от „Подписка“ в“Задържане под
стража“.Установи се от показанията на нейната дъщеря свидетелката Кристина М.,че
ищцата се е изолирала от близки и познати,затворила се е в себе си,спряла е да
контактува с приятели като по време на престоя си в ареста не се е чувствала
добре и тежко е преживяла задържането си. Съгласно дадените разяснения в т.13
от ТР№2/22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2004г.ако лицето е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2
ЗОДВПГ,като в тези
случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно
задържане под стража.Горепосочените негативни последици върху личността на ищцата Н.Р. Ц./М./ ,според
съда са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
От страна
на ответника са представени доказателства,от които се установява,че на ищцата е
повдигнато и друго обвинение за същото престъпление по чл.234 ал.1 НК,по което
е налице оправдателна присъда на Софийски РС по НОХД №18123/2016г.,влязла в
сила на 13.03.2018г.Представена е ИМ от ищцата срещу Прокуратурата на РБ ,с
която е предявен иск на същото правно основание –чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ пред СРС
с претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.,в
резултат на оправдателната присъда на СРС.По тази ИМ е образувано гр.д.
№40258/2019г.по описа на СРС.Настоящото дело и образуваното пред СРС са между
едни и същи страни,на едно и също правно основание,но по всяко от делата се
претендира различно обезщетение за вреди,в резултат на две самостоятелни обвинения
в престъпления по чл.234 НК,по които ищцата е оправдана с влезли в сила присъди
на различни съдилища,постановени в отделни и самостоятелни наказателни
производства.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се
преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на
воденото наказателно производство, личността на увредения,
положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му,
настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като
цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
периода,в който е приключило наказателното производство-една година и шест
месеца,като делото е приключило в разумни срокове,както в досъдебната,така и в
съдебната фаза.На ищцата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 НК,за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години,което
е тежко по смисъла на чл.93т.7 НК.За период от 19 дни ищцата е била с мярка за
неотклонение„Задържане под стража“.При преценка на горепосочените обстоятелства
съдът съобрази и личността на ищцата,която с оглед представеното свидетелство
за съдимост има и други осъждания:По първата присъда ,влязла в сила на
16.03.2009г.за престъпление по чл.257 ал.1 НК й е наложено наказание лишаване
от свобода,отложено с тригодишен изпитателен срок,по която присъда същата е
реабилитирана на 27.10.2014г.По втората присъда,влязла в сила на 06.11.2014г.за
престъпление по чл.227б,ал.1 НК й е наложено наказание пробация за срок от 8
месеца,изтърпяно на 14.07.2015г.и по третата присъда,влязла в сила на
12.12.2017г.ищцата е осъдена за идентично престъпление по чл.234 ал.1,пр.2 НК на наказание лишаване от свобода,което е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК.Налага
се извода,че процесното обвинение,за което ищцата е оправдана не е единствения
увреждащ фактор ,с оглед другите осъждания на ищцата.
При преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема ,че с оглед
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение
в размер на 2 500лв. е достатъчно да компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди.До този размер искът с
правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-23.12.2016г.до окончателното й
изплащане.От този момент Прокуратурата
като държавен орган е в забава.В този смисъл са дадените разяснения в ТР на
ОСГК №3/22.04.2004г.по тълк.д. №3/2004г.-т.4. За разликата до 30 000лв.искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,доколкото не са доказани
неимуществени вреди с такъв интензитет и размер и претендираното обезщетение е
прекомерно завишено.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 1 400лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди
Ищцата
претендира сумата 1 400лв.,с оглед допуснатото по реда на чл.214 ГПК
изменение на иска,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-разходи за
адвокат в нак.производство.От приложеното НОХД №78/2016г.по описа на ПРС е
видно,че съгласно договор за правна защита от 01.02.2016г./л.43 от делото
ищцата е заплатила на адвокат Н. адв.възнаграждение в размер на 400лв.С договор
за правна защита от 17.11.2016г.ищцата е
заплатила на адвокат Ж.Н. в брой адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.за проц.представителство пред ВКС по КНД№1168/2016г./л.32 от делото на
ВКС/. Направените разноски от ищцата за адвокатско
възнаграждение общо в размер на
1 400лв.за защита по наказателното производство в
съдебната му фаза съставляват имуществени вреди
и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.В НПК
липсва процесуална възможност
лицето,което е оправдано по повдигнатите
му обвинения да упражни претенцията си
за разноски в наказателния процес.Категорична е съдебната практика,че претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в
наказателното производство,приключило с оправдателна присъда, представляват за
него имуществена вреда и вземането за това обезщетение срещу държавата се реализира по реда на ЗОДОВ.В писмения отговор
оттветникът –Прокуратурата на РБ е направила възражение за намаляване на
заплатеното адв.възнаграждение в нак.производство,поради прекомерност. Съгласно
ТР№1 от 11.12.2018г.на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2017г. при иск по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък
от платения в наказателния процес.В конкретната хипотеза съдът намира,че изплатеното на
пълномощника адв.възнаграждение общо в размер на 1400лв.,съответно 400лв.за
проц.представителство по НОХД №78/2016г.по описа на ПРС и 1000лв.за проц.представителство пред ВКС по
н.д.№1168/2016г.е в разумен размер,не е прекомерно и съответства на
фактическата и правна сложност на делото,поради което не следва да бъде
намалявано.
С оглед изложеното искът за имуществените вреди следва
да се уважи изцяло за сумата 1 400лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение от ищцата за осъществената й правна защита.Върху тази
сума не се претендира лихва и такава не следва да се присъжда.
При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във
вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищцата внесената ДТ в размер на 20лв.и разноски за
адвокат,съобразно уважената част от исковете в размер на 87 лв. или общо деловодни разноски в размер на 107
лв.
Водим
от горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Р. Ц. , ЕГН ********** *** със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Ж.Н. ***,офис *** сумата
от 2 500 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение срещу ищцата в извършване на престъпление по чл. 234 ал.1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 23.12.2016г.присъда
на ПОС по НОХД №556/2016г., ведно със законна лихва върху сумата,считано от 23.12.2016г.до
окончателното й изплащане,като за разликата до 30 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Р. Ц. , ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Ж.Н. ***,офис *** сумата 1 400лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско
възнаграждение по нак.производство, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл. 234 ал.1 НК, за което ищцата е оправдана с влязла в сила на
23.12.2016г.присъда на ПОС по НОХД №556/2016г.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р. Ц. , ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Ж.Н. ***,офис *** деловодни разноски в размер на 107 лв., съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: